Архив | Новини RSS feed for this section

Vin er poesi i flaske

4 Авг


Hvis du vil gerne læse nogle gode bulgarske poesi, prøv denne nye (vin)boghandel – http://nyvinhus.dk Jeg har for nylig smagt et af deres digte i flaske og blev glædeligt overrasket. En frisk og aromatisk hvidvin digte dedikeret til gudinden Gea, Moder Jord, der giver liv og næring til alle væsener. Butikken leverer i hele Danmark, og du er velkommen til at tjekke sortimentet på denne hjemmeside: http://nyvinhus.dk

Ако искате да прочетете добра българска поезия, опитайте тази нова книжарница – http://nyvinhus.dk  Наскоро вкусих едно бутилирано стихотворение и бях приятно изненадан. Свежи и ароматни бели винени стихове, посветени на богинята Гея, Майката Земя, която дава живот и препитание за всички същества. Магазинът предлага доставки в цяла Дания, а вие сте добре дошли да разгледате асортимента им на този сайт: http://nyvinhus.dk

Advertisements

Подкрепата на Научи датски за Българската Коледа и БЧК

2 Дек

black-1271449_960_720

Започвам този кратък пост след като съм прочел две новини, публикувани наскоро. Първата от тях дава информация за продажбите на eMag по време на един от най-големите празници на консуматорското общество, водещ историята си от САЩ – Черен петък. Продажбите на eMag в България през този ден се равняват на 27,7 млн. лв. Източник Капитал: http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2016/11/30/2874194_poruchkite_na_emag_prez_cherniia_petuk_sa_dostignali/?

В това не намирам нищо лошо. Явно тази традиция си проправя път и в България и продажбите по време на Черния петък се увеличават. Нито пък искам да повлиявам на нечий избор кога и от къде да пазарува.

Следващата статия, която ми направи впечатление е равносметка на дейността на инициативата Българската Коледа за 13-те години от съществуването й. Равносметката е следната: за тези 13 години на Българската Коледа са дарени 28 млн. лв. Източник Инвестор: http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/za-13-godini-na-bylgarskata-koleda-sa-dareni-28-mln-leva-229363/

Със средствата са подпомогнати 3409 деца и е закупена съвременна апаратура за 229 лечебни заведения. Тазгодишното кампания на „Българската Коледа“ 2016/2017 г. е с тема „В подкрепа на децата с тежки хронични заболявания“.

По ирония на съдбата сумата от продажби на една-единствена компания в празника на консуматорството се равняват на цялата сума събрана от дарения в рамките на 13 години за една благотворителна инициатива като Българската Коледа. Кое е по-важно в живота – нов телевизор или здравето и лечението на децата на България? Бих искал да апелирам към всеки, който има възможност да дарява каквото може към кауза, на която държи и да споделя и говори за дарителството сред социалните кръгове, към които принадлежи. Само по този начин дарителската култура ще успее да задмине консуматорската култура в обществото.

„Научи датски“ в рамките на две от кампаниите успя да дари общо 180 лв, натрупани от реклама в сайта. Успяхме също да дарим 100 лв на Българския Червен Кръст. Повече информация може да намерите на тези линкове: ТУК – дарение 2014 и ТУК дарение 2015

За жалост през последните 2 години структурата на приходи от реклама е на база покупки или регистрации на потребители, а не на кликове и съответно приходите от реклама рязко спаднаха, а с тях и възможността да дарим повече средства за осъществяването на подобни благотворителни инициативи. Надяваме се нещата да се променят до края на годината, но се стремим и да не досаждаме с приканяне към покупки на продукти от рекламиращите при нас сайтове.

Пожелаваме на всички приятно посрещане на Коледните и новогодишните празници!

Den første dansker i rummet

13 Септ

Andreas Mogensen er den første dansker i rummet. Her kan du se, hvordan det så ud, da raketten blev affyret. Du kan også læse de svar, som danske rumforskere gav på læsernes spørgsmål direkte under opsendelsen.

Dannebrog er nu vendt tilbage til himlen sammen med Andreas Mogensen. (Foto: Gagarin Cosmonaut Training Centre)

Dannebrog er nu vendt tilbage til himlen sammen med Andreas Mogensen. (Foto: Gagarin Cosmonaut Training Centre)

 

Andreas Mogensen blev dermed den første dansker i rummet, 54 år efter russiske Jurij Gagarin som verdens første havde vist vejen fra den selvsamme affyringsrampe i Bajkonur-rumbasen i Kasakhstan.

Andreas Mogensen landede i 12.09.2015 i Köln kort efter hjemkomsten fra den internationale rumstation ISS.

Den danske astronaut blev debriefet og fik gennemgået en helbredsundersøgelse på ESA’s astronaut center, inden turen gik hjem til Danmark.

På vej til Danmark viser Andreas store glæde ved missionens eksperimenter og er tilfreds med den vellykkede landing.

– Landingen gik rigtig godt, og missionen var en kæmpe succes. Vi nåede at blive færdig med alle eksperimenter, som jeg havde på dagsordnen. Det var en meget stramt program, men vi nåede det, fortæller han til DR Nyheder.

Udover at være glad føler Andreas sig lidt ekstra tung i benene efter at være tilbage på jorden.

– Jeg skal lige vænne mig til tyngdekraften igen, men ellers har jeg det rigtig fint.

Kilde: DR Nyheder og Videnskab.dk

 

http://livestream.com/accounts/362/events/4282866/videos/97943243/player?width=640&height=360&autoPlay=false&mute=false

Резултати от анкетата за дарение 2014/2015

21 Дек

Участвалите в гласуването са 12. Резултатите от анкетата доведоха до равенство между Българската Коледа и Българският Червен Кръст. Затова средствата бяха разпределени между двете.

Rezultati anketa

Понеже БЧК нямат опция за въвеждане на сума за превод, най-близката опция до 90 лв беше 100 лв. По тази причина 100 лв бяха преведени на БЧК – там, където са най-нужни и 80 лв. за Българската Коледа.

B4K

Линк към дарението за:  Българската Коледа 2014/2015

Весело посрещане на Коледа и Нова година!

Всяка година в България се раждат около 3 500 деца (при раждаемост 70 000 деца на година) с различни вродени заболявания.

Вродените заболявания са хетерогенна група от нарушения в развитието на детския организъм, проявяващи се след раждането с физически аномалии, грешки на метаболитната обмяна или други генетични болести. Възникват поради много и разнообразни причини.

Част от вродените заболявания водят до застрашаващи живота усложнения и при липса на навременна диагностика и лечение се стига до смърт или тежка инвалидизация за цял живот.

Сред всички вродени заболявания, тези на сърдечно-съдовата система са най-чести. В България годишно се раждат 600 до 700 деца с вродени сърдечни малформации. Около 40 – 45 % от децата с вродена сърдечна малформация се нуждаят от интервентна процедура или хирургично лечение. В голяма част от случаите това лечение се осъществява още при новороденото или в първите 1-2 години от живота. Нерядко хирургичното лечение се осъществява в няколко последователни етапа.

Най-често срещаните вродени заболявания на дихателната система обхващат вродени аномалии на ларингса, вродени аномалии на трахеята и бронхите, вродени аномалии на белия дроб.

Вродените заболявания на нервната система друга голяма група вродени заболявания, голяма част от които са прогресиращи и тежко инвалидизиращи, засягащи мускулите, периферните нерви, гръбначния или главен мозък. Тези занолявания включват вродената хидроцефалия, вродените дефекти на невралната тръба – спина бифида и малформации на мозъчната кора и могат да причинят значително изоставане в психо-моторното развитие на детето, епилепсия или фатален изход. В тези случаи генетичната диагностика в важна и необходима.

Метаболитните нарушения са вродени заболявания, които се дължат на генетични нарушения. Някои от тези нарушения са животозастрашаващи, но не водят до някакви специфични симптоми и затова се диагностицират късно.

Ранното откриване и своевременното адекватно лечение на вродените заболявания са ключ за подобряване на качеството на живот на страдащите от тях деца.

Затова новото издание на благотворителната инициатива „Българската Коледа“ е посветено на децата с най-често срещащите се вродени заболявания – сърдечни, дихателни, метаболитни и ендокринологични, на нервната и отделителна система.

Подкрепата на Научи датски в Българската Коледа

1 Февр

Искам да благодаря най-сърдечно на всички, които кликаха през годината на рекламните банери на сайта. Благодарение на това се събра сума, която днес беше дарена на Българската Коледа.

За изминалата година бяха натрупани близо 600 крони от рекламните банери и след приспадане на разходите за домейн и допълнително уеб пространство, инициативата беше на печалба от 340 крони. Благодарение на това от инициативата „Научи датски“ бяха преведени 100 лв по сметката на Българската Коледа.

Фокусът на кампанията за 2013/14 е „За да има по-малко деца с увредено зрение и увреден слух“.  “Българската Коледа” си поставя тази година за цел да подпомогне окръжните и университетските болници с техника за ранна диагностика и лечение на децата с увредено зрение и слух. Откриването на заболяванията навреме и тяхното лечение са възможност детето да бъде абсолютно пълноценен гражданин.

Бих искал да Ви призова отново, когато имате свободно време да кликате на рекламните банери отстрани, за да може другата година сумата, която ще бъде дарена на Българската Коледа или на някоя друга благородна инициатива да е в пъти повече!

Приятен ден!

BG Koleda

Къде живеят най-богатите датчани?

1 Окт

Penge_378804a

Или иначе казано къде зимуват раците на тази малка скандинавска страна?

ТУК може да видите карта с местонахожденията на датските богаташи. Може да им отидете на гости, да пиете по едно кафе, да им се направите на обидени, че не са Ви викали на гости от мнооого време насам и т.н.

Ето и листа на ТОП 100 Богаташчета в страната:

Her er Danmarks 20 rigeste

Berlingske Business Magasin har opgjort den årlige liste over landets 100 rigeste. Se de 20, der topper listen i 2013.

TOP 100

Привет на всички, заели се със задачата да научат датския език!

23 Юли

7000-w1

Здравейте!

Не мога да не изразя удовлетворението си, че този проект се развива доста добре до момента и вече сайтът е разгледан над 7200 пъти, което си е постижение за сайт, който е насочен към толкова тясна ниша като самообучението по датски език и култура. Бих искал да изразя благодарност на тези, които четат редовно публикациите и новите материали на сайта.

Малко статистика за броя сваляния на различните файлове:

nauchidatski.files.wordpress.com/2013/02/minigrammatik1.pdf 176
nauchidatski.files.wordpress.com/2013/02/danish-an-elementary-grammar-and-reader.pdf 92
nauchidatski.files.wordpress.com/2013/02/basis-grammatikken-searchable.zip 63
nauchidatski.files.wordpress.com/2013/03/survival-guide.pdf 57
nauchidatski.files.wordpress.com/2013/03/min-fc3b8rste-ordbog.pdf 54
nauchidatski.files.wordpress.com/2013/02/danish-an-essential-grammar.pdf 44
nauchidatski.files.wordpress.com/2013/02/cd.zip 41
nauchidatski.files.wordpress.com/2013/02/cd2.zip 40
nauchidatski.files.wordpress.com/2013/01/250.pdf 39
nauchidatski.files.wordpress.com/2013/03/16-telefonsamtaler-pc3a5-dansk.pdf 29

Надявам се тези материали да са от полза за Вас. На мен лично ми помагат в тежката мисия да науча този труден скандинавски език.

Бих искал да Ви препоръчам да следвате страницата на Научи датски във фейсбук. Там може да обменяме опит, информация и полезни материали за по-бързо интегриране в датското общество. Основната цел на страницата във фейсбук е да бъде платформа за отворена дискусия за трудностите, които срещаме в опита си да научим датския език и да се интегрираме в датското общество и начините за справяне с тези трудности. Ето линк към групата – Научи датски

П.С: Ако смятате, че каузата ми е благородна и съм помогнал дори малко на тези, които искат да изучават датския език самостоятелно, бих ви помолил да кликате, когато имате време на рекламните банери отстрани. Не отнема много време, а с малкото пари от реклама ще мога да заплатя за хостинг и домейн отново догодина.

facebook-logo

Hvor stammer aprilsnarren fra?

1 Апр

Af: Kristian Secher, journalist
1. april 2013 kl. 08:28 Artikels kilde: Her

Den første april er narredagen, hvor alt kan vise sig at være en løgn. En læser vil gerne vide, hvordan traditionen er opstået, og vi forsøger at finde svaret.

Aprilsnar! De fleste af os har nok prøvet det at være lidt for godtroende og falde for en løgn på den første april, hvad end det var en avisartikel om spaghettitræer eller et listigt puds spillet af en ven. Men hvorfor er det lige, at det er tilladt at lyve næsen lang på denne særlige dag? Og hvorfor er det så sjovt? Det vil en familie fra Tølløse gerne vide og har skrevet til Videnskab.dk:

Aprilsnar i København 2011 hvor en vildfaren svensk metrovogn dukker op af brostenene på Københavns Rådhusplads. (Foto: Lars Andersen)

Aprilsnar i København 2011 hvor en vildfaren svensk metrovogn dukker op af brostenene på Københavns Rådhusplads. (Foto: Lars Andersen)

»Vi er en familie, der er nysgerrige omkring, hvordan aprilsnarren opstod. Når vi ser TV2 eller DR1, er der næsten altid en aprilsnar med i indslaget den første april, som så senere bliver offentliggjort som en løgn. Hvorfor laver vi sjov med hinanden på den første april?«

Vi har drevet gæk i flere tusinde år

For at finde et svar har Videnskab.dk talt med Else Marie Kofod, der er overarkivar ved Det Kongelige Bibliotek og leder af Dansk Folkemindesamling. Hun forsker i traditioner og folkeskikke og ved en
masse om de sære sædvaner, vi har i vores kulturer – også aprilsnarren.

»Det med at narre hinanden den første april Europa, det er noget, vi kender helt tilbage fra omkring 1600-tallet,« siger Else Marie Kofod.
»Den måde, man gjorde det herhjemme, var, at man gækkede eller narrede en til at løbe april – det vil sige at løbe et ærinde, hente et eller andet eller se på et eller andet, som ikke eksisterede,« siger hun. Men faktisk går traditionen med at drive gæk endnu længere tilbage end 400 år.

»I Indien fejrer man Holi festivalen,« siger Else Marie Kofod. Den er i årtusinder blevet afholdt omkring slutningen af marts, og der var det også traditionen at sende folk ud på falske ærinder.

»Hvis folk hoppede på løgnen, så var de en Holi-nar,« fortæller overarkivaren.

Forandring vender op og ned på reglerne

Der er ikke enighed om præcis, hvornår eller hvordan den moderne aprilsnar opstod, men Holi festivalen i Indien er et eksempel på, at traditionen med at lyve for sjov omkring april måned også findes uden for Europa.

»Det sker hele verden over, at der i forbindelse med overgange i enten årets forløb eller i det enkelte menneskes livsforløb skabes nogle frirum, hvor der vendes op og ned på tingene,« siger Else Marie Kofod.

Frirummet er en timeout, hvor man kan tillade sig at bytte om eller slække på normerne – for eksempel ved at drive gæk med andre, men det kunne også være at klæde sig ud på en særlig dag såsom nytårsaften, forklarer Else Marie Kofod (se faktaboks). Man gjorde det for at signalere en forandring.

»Som regel falder det omkring den tid, hvor der sker noget nyt i ens liv eller årstiden,« siger overarkivaren. April er starten på foråret og det nye års begyndelse, så det er ikke helt utænkeligt, at årstiden har haft noget at gøre med aprilsnarrens opståen, mener Else Marie Kofod.

Kalenderreform var muligvis den første aprilsnar.

En anden forklaring på apriltraditionen skal findes i den katolske kirke.

I 1582 befalede pave Gregor 13. et skift fra den julianske til den gregorianske kalender. Det nye kalendersystem blev indført for at korrelere skudår bedre, men bemærkelsesværdigt var også retableringen af den første januar som nytårsdag. Hidtil havde man fejret nytårsdag omkring den første april, men det var slut. Else Marie Kofod kan godt se, hvordan den omvæltning har medført forvirring.

»Der kunne sagtens hænge noget i det med kalenderreformen, fordi folk simpelthen havde glemt, at der var nytår der,« siger hun.

Flere lande var modvillige over for kalenderskiftet, og i Frankrig fastholdt enkelte regioner de gamle nytårstraditioner, hvor nytåret blev fejret fra 25. marts og indtil første dag i april.Ifølge den forklaring så opstod aprilsnarren, fordi tilhængerne af januar-nytåret gjorde nar ad alle dem, som stædigt fastholdt fejringen af nytår i marts.

»I Frankrig er traditionen den første april i øvrigt, at man forsøger at hænge en papirfisk på ryggen af folk. Så bliver de april-fisk eller aprilsnar,« siger Else Marie Kofod.

Medierne gjorde aprilsnarren populær.

I Danmark skal vi heller ikke langt tilbage, før den første april markerede begyndelsen på et nyt år.

»Tilbage i 1950’erne var den første april også den første dag i det nye skoleår,« forklarer Else Marie Kofod.

Skoleårets start blev flyttet til den første august i 1958, men Else Marie Kofod tror ikke, det har haft betydning for traditionen med aprilsnar. I stedet var det dagbladene, som gjorde aprilsnarren folkekær.

»Efterhånden som medierne fandt ud af, at det her med aprilsnar kunne være skægt, så skete der noget,« siger Else Marie Kofod.

Fra 1980 og indtil dagen i dag, den 1. april 2013, har DR’s TV Avisen hvert år forsøgt at narre danskerne med utallige aprilsnare, og sidenhen er det blevet årlig en tradition i branchen, hvor alle medier forsøger at snyde deres publikum med en opdigtet, men næsten troværdig, historie.

Det er den eneste dag, hvor pressen må vende reglerne på hovedet og lyve med måde – vi gør det også (men ikke i denne artikel) – og gennem årene er det blandt andet blevet til historier om fossile rumvæsen-fingre på Grønland og dinosaur-bøffer til international eksport her hos Videnskab.dk.

Aprilsnar ikke længere så udbredt

Traditionen har altså ændret sig siden 1600-tallet, og nu er medierne de centrale spillere, når det gælder om at drive gæk på årets første aprildag – måske på bekostning af de mere personlige aprilsnarre.

»Man narrer stadigvæk hinanden i april, men jeg synes ikke, det er så udbredt mere,« siger Else Marie Kofod.

Men det er en helt normal udvikling.

»Traditioner skal betyde noget for os. Hvis de ikke gør det, så afskaffer vi dem,« siger hun.

Det er sværere at drive gæk i dag

Og det er også blevet sværere og sværere at drive gæk med hinanden op gennem årene. Folk er på vagt omkring den første april, så det kræver hele tiden ekstra opfindsomhed, hvis man vil narre andre.

»Historier skal passe til den tid, vi lever i, ellers er de ikke troværdige, så aprilsnarren har selvfølgelig ændret karakter gennem tiden,« siger Else Marie Kofod.

Og med de ord slutter vi Spørg Videnskaben for denne gang. Det blev ikke til et præcist svar på, hvornår aprilsnar-traditionen opstod, men vi håber alligevel, at vi kunne gøre jer lidt klogere på, hvorfor vi driver gæk med hinanden.