D

da [da] adv. тогава • det var da ikke så godt това хич не е хубаво. • nå da da така ли! наистина ли! • nu og da от време на време
da capo [da ‘ка-ро] interj. бис
da [da] konj. тъй като, когато (за минали действия) • han ringede, da jeg kom hjem той се обади, когато се прибрах вкъщи • da han ikke kom, gik hun hjem тъй като той не дойде, тя си тръгна
daddel [dadal] sb. -delen, -ler, -lerne • фурма
dadle [dadh] vb. -r, -de, -t виня
dag [daj] [da] sb. -en, -e, -ene ден ‘jeg ringer til dig i dag ще ти се обадя днес по телефона ‘jeg ringer til dig en dag ще ти се обадя някой ден (по телефона) • han ringer aldrig от dagen той никога не се обажда (по телефона) през деня • han ringer tre gange от dagen той се обажда (по телефона) по три пъти дневно
dagblad [daw,blad] sb. -et, -e, -ene вестник, ежедневник
dagbog [dawjbåiv] sb. -bogen [-bå’wan], bøger \-,bø]o], -bøgerne [-.bøjona] дневник
dagdrøm [dawflrom] sb. -men, -me, -тепе мечтаене, фантазиране
dagevis [daopis] adv. дни наред • jeg har ventet i dagevis чаках дни наред
daggry [dawgry] sb. -et зора
daginstitution [dawensdidu,sjon] sb. -en, -er, -erne детско заведение (ясла, детска градина)
daglig [dawli] adj. -t, -е ежедневен • den daglige rengøring ежедневното чистене • vi gør det ikke til daglig, kun ved specielle lejligheder обикновено не правим така, а само при специални поводи
dagligstue [dawli,sdu-з] sb. -п, -r, -те хол, всекидневна
dagligt [dawlid] adv. обичайно, обикновено • hun besøger dem dagligt тя ги посещава всеки ден.
dagpenge [dawpærio] sb. pl. -ne помощи по майчинство или по болест; помощи за безработни
dagpleje [dawplajs] sb. -п практика в Дания, при която малките деца прекарват деня в частен дом, докато родителите са на работа
dagsorden [daws,å’dati\ sb. -enen, -ner, -nerne дневен ред • næste punkt på dagsordenen следващата точка от дневния ред
dal [dal] sb. -en, -e, -ene долина
dale [daio] vb. -r, -de, -t падам полека; спадам • sneen daler ned снегът пада полека. • aktiekurserne dalede i denne uge курсовете на акциите паднаха тази седмица
dam [dam] sb. -men, -те, -тепе малко езеро • han fisker i dammen той лови риба в малкото езеро
dam [dam] sb. табла • vi spiller dam играем табла
dame [damo] sb. -n, -r, -те дама, госпожа
damp [damb] sb. -en napa
dampbad [damb,bad] sb. -et, -e, -ene парна баня, парна сауна
damper [dambo] sb. -en, -е, -ne параход
danefæ [dænafæ’] sb. -et старинно съкровище, намерено в Дания
danisme [da’nismo] sb. -n, -r, -me податчване
dankort [dan,kå’d] sb. -et, =, -ene датска дебитна карта
Danmark [dan,mæg] prop. Дания
danne [dano] vb. -r, -de, -t формирам, правя
Dannebrog [dano,bro] prop. Данеброу (датският флаг)
dannelse [danolso] sb. -n, -r, -rne образуване; образование, култура, добри обноски • dannelse af nye ord образуване на нови думи • gymnasiet giver de unge en vis dannelse гимназията дава на младите хора известно образование • han opfører sig, som om han slet ingen dannelse har той се държи така, сякаш не се е научил на никакви обноски.
dannet [danad] adj. -et, -ede културен, начетен, образован, възпитан, учтив •    han har ingen uddannelse, men han virker meget dannet той няма никакво образование, но изглежда много начетен • professorerne er meget dannede професорите са много образовани • hans opførsel er meget dannet държанието му е много учтиво
dans [dans] sb. -еп, -е, -ene танц
danse [danss] vb. -r, -de, -t танцувам •    skal vi danse? искаш ли да танцуваме
danser [danso] sb. -еп, -е, -ne танцьор
danserinde [danso’ens] sb. -n, -r, -rne танцьорка
dansk [dansg] adj. =, -е датски • kan du tale dansk? говориш ли датски? • et dansk firma датска фирма
dansker [dansgo] sb. -en, -e, -ne датчанин • jeg er dansker аз съм датчанин
danskhed [dansg,hed’] sb. -еп датски национални ценности • i Slesvig dyrker mange danskheden в Шлезия много хора утвърждават датските национални ценности.
dansksindet [dan’sg^ensd] adj. -et, -ede про-датски
dansksproget [dansg,sbråwad] sb. -et, -ede датскоговорящ; на датски език
danskvand [dansg,van] sb. -en, =, -ene (бутилка) минерална вода ‘jeg vil gerne have to danskvand моля, дайте ми две бутилки минерална вода.
danskvand [dansg,van] sb. -et минерална вода
dase [da-so] vb. -r, -de, -t мързелувам, излежавам се • vi ligger og daser foran fjernsynet излегнали сме се пред телевизора • vi ligger og daser på stranden излежаваме се на плажа
data [da-ta] sb. -et, =, -ene  данни
database [datapaso] sb. -n, -r, -rne база данни
datalogi [da-talo’gi] sb. -en  информатика
datere [da’teo] vb. -r, -de, -t датирам
datid [da,tid] sb. -en минало време
dativ [da-fiw] sb. -en датив (падеж, в който се поставя непрякото допълнение)
dato [da-to] sb. -еп, -er, -ете дата
datomærke [da-topiauga] sb. -t, -r, -rne печат c дата
datter [dado] sb. datteren [dado-on], døtre [dødro], døtrene [dødrono] дъщеря
dav [daw] interj. здравей
davs [daws] interj. \ здрасти
daværende [dapæbns] adj. =, = t тогавашен • den daværende regering тогавашното правителство • den daværende chef тогавашният шеф
de [di] art. определителен член за множествено число, който на датски е предпоставен • de røde sko червените обувки
De [‘<#] pron., Dem [dæm], Deres [då-os] Вие, на Вас, Ваш • kan De flytte Dem lidt? може ли да се мръднете малко
de [di] pron., dem [dæm], deres [da-os] те, на тях, техен • de morer sig те се забавляват • hvad med børnene? Det er dem, jeg savner mest а децата? точно те ми липсват най-много
debat [de’bad] sb. -ten, -ter, -terne дебат
debattere [deba’teb] vb. -r, -de, -t дебатирам
debattør [deba’tøu] sb. – en, -er участник в дебата
debitere [debi’teo] vb. -r, -de, -t изисквам плащане; записвам, че някой ми дължи пари
debitor [de-bifo] sb. -еп, -er, -еrnе длъжник
debut [de’by] sb. -en, -er, -erne дебют
debutant [deby’tand] sb. -en, -er, -erne дебютант
debutere [deby’teb] vb. -r, -de, -t дебютирам
december [de’sæmbo] sb. (en) декември
decentralisere [desæntralipeb] vb. -r, -de, -t децентрализирам
decibel [desi,bæl] sb. -len, =, -lerne децибел
deciliter [‘desi,lido\ sb. -en, =, -ne децилитър
decimal [desimaT] sb. -en, -er, -erne десетичен
dedikation [dedika’sjon] sb. -en, -er, -erne посвещаване, посвещение
defekt [defægd] adj. =, -е дефектен
defensiv [defæn,siw] adj. -t, -e отбранителен
definere [defines] vb. -r, -de, -t дефинирам
definition [defini’sjori] sb. -en, -er, -erne дефиниция
definitiv [definifiv] adj. -t, -e дефинитивен, определен, окончателен
degeneration [degenera,sjoh] sb. -en дегенерация
degenereret [‘degene/abd] adj. -et, -ede дегенерат
degn [dajn] sb. -en, -e, -ene църковен чиновник, клисар
degradere [degra’deb] vb. -r, -de, -t деградирам, понижавам (служебно)
dej [daj] sb. -en тесто • vi laver dej til franskbrød правим тесто за бял хляб •    vi laver dej til kage правим блат за торта
dejlig [dajli] adj. -t, -е хубав, чудесен dejligt [dajlid] adv.
dekadent [deka’dænd] adj. =, -е декадентен, упадъчен
dekadent [deka’dænd] adv. декадентно, упадъчно
dekan [de’kan] sb. -en, -er, -erne декан
deklamere [dekla’meb] vb. -r, -de, -t декламирам
deklaration [deklaa’sjon] sb. -en, -er, -erne декларация; изявление; етикет c информация за състава на стоката •    der skal være deklaration på alle fødevarer всички хранителни стоки трябва да имат етикет, който да описва състава им
deklarere [dekla’råb] vb. -r, -de, -t декларирам; съобщавам, обявявам •firmaet deklarerer varerne i tolden фирмата декларира стоките пред митническия служител • de deklarerede deres forlovelse те обявиха годежа си
dekoration [dekora’sjon] sb. -en, -er, -erne декорация; декор; орден, отличие
dekorere [deko’ræb] vb. -r, -de, -t декорирам, украсявам; награждавам
dekret [de’krad] sb. -et, -er, -erne декрет, указ
del [‘de T\ sb. -en, -e, -ene част, няколко •    hun fik sin del af lønnen тя получи своята част от заплатата • hun køber en del tøj тя си купи няколко дрехи • hun køber en hel del tøj тя си купува доста дрехи • det siger en hel del om ham това говори много за него
delagtig [del’agti] adj. -t, -е участващ •    hun er delagtig i sagen тя участва в този процес
dele [de-h] vb. -er, -te, -t разделям; деля, споделям • hun deler kagen i tre тя разделя тортата на три • hun vil ikke dele med sin søster тя не иска да дели нищо със сестра си
delegation [delega’sjoh] sb. -en, -er, -erne делегация
delegeret [dele’gebd] adj. -et, -ede делегиран
delikat [deli’ka’d] adj. =, -е вкусен, чудесен на вкус • chokoladen er delikat шоколадът е много вкусен • det er et delikat problem това е деликатен проблем
delikatesse [delika’tæsa] sb. -n, -r, -rne деликатес
deling [de-lerf] sb. -en, -er, -erne разделяне; поделение • de fik 1.000 kr. til deling
deliri um [de’lujåm] sb. -et, -er, -erne делириум
delle [dæb] sb. -n, -r, -rne натрупване на тлъстина по тялото
dels [dels] konj. отчасти • hun var dels deltager, dels leder тя бе отчасти участник, отчасти ръководител
deltage [delfa’] vb. -tager [-/a], -tog [-fol -taget [-,tabd] участвам
deltagelse [delfablsa] sb. -n участие; съчувствие • hun viste stor deltagelse ved begravelsen тя показа дълбокото си съчувствие на погребението • der var stor interesse for deltagelse i konferencen имаше голям интерес за участие в конференцията • aktiv deltagelse i hele kurset er nødvendig необходимо е активно участие по време на целия курс
deltagende [delfabna] adj. = съчувстващ, изпълнен със съчувствие
deltagende [delfabna] adv. със съчувствие
deltager [delfajo] sb. -en, -e, -ne участник
deltid [‘delfid’] sb. непълно работно време, на хонорар • han arbejder deltids той работи на непълно работно време
deltidsarbejde [deltidsapaj’ds] sb. -t работа на непълно работно време
delvis [delpis] adj. =, -е частичен
delvist [delpi’sd] adv. частично
Dem [dæm] pron. —» De Вие, Вас, на Вас
dem [dæm] pron. —* de тях, на тях, ги
dementere [demæn’teb] vb. -r, -de, -t отричам, развенчавам, опровергавам
dementi [demæn’ti] sb. -et, -er, -erne опровержение • avisen trykker et dementi i morgen утре вестникът ще публикува опровержение
demografi [demografi’] sb. -en демография
demokrat [demo’kra’d] sb. -en, -er, -erne дeмократ
demokrati [demokra’ti] sb. -et демокрация
demokratisere [demokrati’seb] vb. -r, -de, -t демократизирам
demokratisk [demo’kra’tisg] adj. =, -e демократичен
demonstration [demånsdra’sjo’n] sb. -en, -er, -erne демонстрация
demonstrere [demån’sdræb] vb. -r, -de, -t демонстрирам
den [dæn] art., det [de], de [di] определителен член; може да приема функция на показателно местоимение • den lille pige малкото момиче
den [dan] pron., dens [dcens] може да приема функция на лично местоимение • hvor er min bog? Den var her lige før къде е книгата му? (тя) беше тук преди малко • han er den, jeg elsker mest той е човекът, когото обичам най много
dengang [dængari] adv. тогава
dengang [‘dængat\] konj. когато
denne [dcens] pron., dennes [dænss] този • denne gang vil jeg vinde този път искам да победя
dens [dcens] pron. —> den негов
deodorant [deodo’rand] sb. -en дезодорант
departement [depada’mari] sb. -et, -er, -erne отдел (в министерство)
deponere [depo’neb] vb. -r, -de, -t депозирам
deportere [depå’teb] vb. -r, -de, -t депортирам
depositum [de’positåm] sb. -met, -a, -aene депозит
depot [de’po’d] sb. -et, -er, -erne депо, склад; запас • bryggeriet har depoter i alle byer пивоварната има складове във всеки град • papirerne er i bankens depot ценните книжа са в сейфовете на банката
depression [depræ’sjo’ri] sb. -en, -er, -erne депресия
deprimerende [depri’mebm] adj. =, = подтискащ
deprimeret [depriineod] adj. -et, -ede подтиснат
deputation [deputa’sjon] sb. -en, -er, -erne група делегати, представители
der [dåu\ [da] adv. там • jeg har aldrig været der никога не съм бил там
der [da/\ [da] pron. местоимение, изпълняващо функцията на формален подлог в безлични конструкции • der er en bank på Hovedbanegården има банка на Централна гара • hvad er der i vejen? какво има? (какво не е наред)
der [da] rel. ргоп. който; там • den kvinde, der bor her жената, която живее тук • den bil, der står her колата, която стои тук • der, hvor du står там, където стоиш
derefter [1dau’æfdo] [da’æfd/] adv. след това
Deres [da-os] pron. —> De Ваш • vil De være venlig at flytte Deres taske? бихте ли били така любезни да преместите чантата си? • her er nogle penge. Er det Deres? тук има някакви пари. Ваши ли са?
deres [da-os] pron. —> de техен, свой, си • de tænker tit på deres venner те често мислят за приятелите си • det er ikke mine penge, det er deres това не са моите пари, това са техните
derfor [dciufS] adv. затова, ето защо • det var derfor, det gik galt ето защо всичко се обърка
derfra [daufra] [da’hfra] adv. от тук
derhen [dåfhæn] [da’hæn] adv. натам, нататък (за посока)
derhenne [daxfiæns] [da’hæns] adv. там (за място)
derhjem [da’jcem ] adv. вкъщи, у дома (за посока)
derhjemme [da’jæma] adv. вкъщи, y дома (за място)
deri [da/f] [da’i] adv. в това
deriblandt [da/iplan’d] adv. между тях
derigennem [da/iyænbm] adv. през това
derimellem [daA’fnælbm] adv. помежду, измежду, включително
derimod [då/i/под] [dai’mod] adv. в замяна на това, от друга страна
derind [dafen] [da’en] adv. в (вътре)
dermed [då/тсед] [da’mæS] adv. c това
derned [dåfned] [da’neå] adv. надолу (за посока)
dernede [daj’ne-дз] [da’ne-дз] adv. долу (за място)
dernæst [då/næsd] adv. след това
derom [då/pm] [dabm] adv. за това • derom senere за това – по-късно
deromkring [dcubmfcræri] adv. около; някога/някъде тогава • i 1967 eller deromkring в 1967 г. или тогава някога
derop [da/pb] [dabb] adv. нагоре (за посока) •jeg vil rejse derop ще пътувам нагоре
deroppe [da/рЬз] [dabbd] adv. горе (за място)
derover [dau’åwb] [da’åwb] adv. отгоре, над • alle på 40 år og derover всеки, навършил 40 години и отгоре
derovre [da/p-wrs] [da’å-wrj] adv. там горе
derpå [då/på] [da’på] adv. след това; върху нещо • dagen derpå денят след това (следващият ден)
dersom [da/som] konj. ако
dertil [da/fel] [da’tel] adv. до там; затова, затуй; освен това • jeg vil rejse dertil i morgen ще пътувам до там утре •  dertil kommer, at det kan være farligt освен това се прибавя и фактът, че може да е опасно
derud [da/fid] [da’ud] adv. там
derudad [da/udfl] [dcx’ud’a] adv. натам •    det kørte bare derudad пътуваше се все нататам
derude [da/wda] [da’wda] adv. там
derudover [da/ud,åwb] adv. освен това
derunder [då/pnb] [da’ånb] adv. под
derved [da/væd] adv. при това • derved blev det така си и остана
Des [dis] adv. на „Вие” • de er Des те си говорят на „Вие”
des [dæs] adv. толкова • jo før des bedre колкото по-скоро, толкова по-добре
des [dæs] konj. толкова • jo mere jeg tænker, des mere sur bliver jeg колкото повече мисля, толкова повече се ядосвам • jo billigere des mere salg колкото по-евтино, толкова повече продажби
desertere [deså/teb] vb. -r, -de, -t дезертирам
desertør [desa/to/] sti. -en, -er, -erne дезертьор
design [de’sa-jri] sb. -et, =, -ene дизайн
designer [de’sajno] sb. -en, -e, -ne дизайнер
desinficere [desinfi’seb] vb. -r, -de, -t дезинфекцирам
deslige [dæs’lia] adv. подобно • og deslige и тем подобни
desperat [desbe’rad] adj. =, -е отчаян
despoti [despo ti] sb. -et деспотизъм
despotisk [des’po’tisg] adj. =, -e деспотичен
despotisk [des’po’tisg] adv. деспотично
dessert [de’sæ/d] sb. -en, -er, -erne десерт • til dessert за десерт
dessertske [de’sceud^ge] sb. -en, -er, -erne малка лъжичка
destillere [desdi’leb] vb. -r, -de, -t дестилирам
desto [de’sdo] adv. толкова
desto [de’sdo] konj. толкова ‘jo mere du arbejder, desto mere tjener du колкото повече работиш, толкова повече печелиш
destruere [desdru’eb] vb. -r, -de, -t разрушавам
destruktion [desdrug’sjoh] sb. -en разрушение
destruktiv [desdrug’tiw] adj. -t, -e разрушителен
destruktivt [desdrug’tiw’d] adv. разрушително
desuden [des’udan] adv. освен това
desværre [dass’vå-o] adv. за съжаление
det [de] art. определителен член • det store hus голямата къща
det [‘de] pron., dets [‘deds] той, тя, то; това • hvor er huset? Det ligger her къде е къщата? тя е там. • det regner вали • det er min bedste ven това e най-нобрият ми приятел • det er det, (som) jeg altid har sagt точно това винаги съм го казвал
detailhandel [de’tajjianal] sb. -en търговия на дребно
detalje [de’talj в] sb. -n, -r, -rne детайл
detaljerjet [detal’jebd] adj. -et, -ede подробен
detektiv [detæg’tiw] sb. -en, -er, -erne детектив
detention [detæn’sjon] sb. -en, -er, -erne задържане, арест
determineret [detiumi’nebd] adj. -et, -ede решителен
determinisme [detdumi’nisma] sb. -n детерминизъм
dets [‘deds] pron. —> det негов
dette [deds] pron., dettes [‘dedas] този/ онзи • det er dette hus, jeg taler от това е къщата, за която говоря
devaluere [devalu’eb] vb. -r, -de, -t обезценявам
devaluering [devalu’ereri] sb. -en обезценяване
diabetes [dia’bedas] sb. -en  диабет
diagnose [dia’nosa] sb. -n, -r, -rne  диагноза
diagonal [diagonal] sb. -en, -er, -erne диагонал
diagonal [diago’nal] adj. -t, -e диагонален
diagram [dia’gram] sb. -met, -mer, -merne диаграма
dialekt [dia’lægd] sb. -en, -er, -erne диалект
dialektik [dialæg’tig] sb. -ken диалектика
dialog [dia’lo] sb. -en, -er, -erne диалог
diamant [dia’mand] sb. -en, -er, -erne диамант
diarré [dia’ree] sb. -en  диария
die [‘di-з] vb. -r, -de, -t кърмя, суча
dieselolie [disalpija] sb. -n дизелово масло
diffus [difus] adj. -t, -e  дифузен, разпръснат
diftong [dif tori] sb. -en, -er, -erne дифтонг
dig l’dai] pron. —» du на теб, теб (те), ти • er det dig? ти ли си? ‘jeg elsker dig аз те обичам • har du moret dig? забавлява ли се?
dige [‘di ja] sb. -t, -r, -rne дига
digital [digi’tal] adj. -t, -е  дигитален
digt Ydegd] sb. -et, -е стихотворение
digte [‘degda] vb. -r, -de, -t пиша стихове; измислям си • пи digter du vist! сега вече си измисляш!
digter [‘degdo] sb. -en, -е, -ne поет
digtsamling [degd^amleq] sb. -en, -er, -erne стихосбирка
dikkedarer \deg3<dccb] sb. pl. -ne \ суетня
diktat [dig’tad] sb. -en, -er, -erne диктовка (упражнение)
diktat [dig’tad] sb. -et, -er, -erne диктовка; диктат, заповед
diktator [dig’ta-to] sb. -en, -e, -ne диктатор
diktatur [digta’tuu] sb. -et, -er, -erne диктатура
diktere [dig’teb] vb. -r, -de, -t дуктувам
dild [‘dil 1 sb. -en копър
dilemma [di’læma] sb. -et, -er, -erne дилема
dilettant [dilæ’tand] sb. -en, -er, -erne дилетант
dilettantisk [dilæ’tantisg] adj. =, -e дилетантски
dille l’dih] sb. -n, -r, -rne  мания • hun har fået en dille med småkager тя има мания за сладки
dimension [dimcen’sjon] sb. -en, -er, -ierne измерение
dims [‘dem’s] sb. -en, -er, -erne  нещо, джунджурия
din [din] pron. —> du твое • er det din? това твое ли е? • er det din bog? това твоята книга ли е?
dine [di-пз] pron. — du твои
dingle [‘derih] vb. -r, -ede, -et клатя (се)
dip [dib] sb. -pen дип (солен крем, в който се топят соленки или чипс)
diplom [di’plom] sb. -et, -er, -erne диплома
diplomat [diploina’d] sb. -en, -er, -erne дипломат
diplomatisk [diplo’ma’tisg] adj. =, -e дипломатичен
dippedut [dibadud] sb. -ten, -ter, -terne джаджа
direkte [diragdo] adj. =, = директен
direkte [diragda] adv. направо, директно
direktion [dirag’sjo’n] sb. -en, -er, -erne управа, дирекция
direktiv [dirag’tiw] sb. -et, -er, -erne директива
direktør [dirag’tøu] sb. -en, -er, -erne директор
dirigent [diri’gænd] sb. -en, -er, -erne диригент; председател на събрание
dirigere [diri’geo] vb. -r, -de, -t направлявам; дирижирам •    politibetjenten dirigerer trafikken полицаят направлява движението •    dirigenten dirigerer orkestret диригентът дирижира оркестъра
dirke [‘duga] vb. -r, -de, -t отварям, разбивам • han dirker låsen op той разби ключалката
dirre [di-o] vb. -r, -de, -t треперя, треса (се)
dis [‘dis] sb. -en мараня, омара
discipel [di’sibol] sb. -len, -le, -lene ученик, последовател
disciplin [disi’plin] sb. -en дисциплина
discountbutik [dis’kawndbu,tig] sb. -ken, -ker, -kerne магазин c по-евтини стоки, ограничен избор и скромно обслужване
discountpris [dis’kawndpris] sb. -en, -er, -erne ниска цена, намаление
diset [di’sod] adj. -et, -ede мъглив
disharmonisk [disha,mohisg] adj. =, -е нехармоничен, дисонантен, противоречив
disharmonisk [disha,mohisg] adv. нехармонично, фалшиво, противоречиво
disk [‘de s g] sb. -en, -e, -ene тезгях, бар (в ресторант); хард диск
diskant [dis’kand] sb. -еп дискант, сопрано
diskette [dis’kædo] sb. -n, -r, -rne  дискета
diskotek [disgoieg] sb. -et, -er, -erne дискотека • jeg skal på diskotek отивам на дискотека
diskret [di’sgråd] adj. =, -е дискретен
diskret [di’sgråd] adv. дискретно
diskrimination [diskrimina’sjon] sb. -en дискриминация
diskriminere [diskrimi’neb] vb. -r, de, -t дискриминирам
diskussion [disgu’sjon] sb. -en, -er, -erne дискусия
diskutere [disgu’teb] vb. -r, -de, -t дискутирам, обсъждам
diskvalificere [diskvalifi’seb] vb. -r, -de, -t дисквалифицирам
diskvalifikation [‘diskvalifikation] sb. -en дисквалификация
dispensation [dispensa’sjon] sb. -en, -er, -erne освобождаване (от задължение)
disponere [dispo’neb] vb. -r, -de, -t подреждам; разполагам; разпределям
disponibel [dispo’nibal] adj. -elt, -le достъпен; на разположение
disposition [disposïsjon] sb. -en разположение, разпределение, подредба, план; склонност, предразположение; решение; на разположение • du får en bil til disposition ще имаш една кола на разположение •jeg har lavet en disposition til min stil направих си плана за есето
disputats [disbu’tads] sb. -en, -er, -erne дисертация
disse [disa] sb. en петаче (пет пари, пукната пара) • jeg giver ikke en disse for hans ideer \ не давам пет пари за идеите му • det er ikke en disse værd това не струва и пукната пара
disse [disa] pron., disses [disas] —> denne тези
distance [di’sdcaiss] sb. -n, -r, -rne разстояние
distrahere [disdra’heb] vb. -r, -de, -t смущавам, разсейвам
distraktion [disdrag’sjoh] sb. -en разсеяност
distribuere [disdribu’eb] vb. -r, -de, -t разпределям
distribution [disdribu’sjon] sb. -en дистрибуция, разпределение
distrikt [di’sdragd] sb. -et, -er, -erne квартал, район
distræt [di’sdæd] adj. =, -е разсеян
dit [did] sb. това • dit og dat това- онова
dit [did] pron. —> du твой • det er dit problem! това е твой проблем! • det er ikke mit problem, det er dit! това не е мой проблем, а твой!
ditto [difo] do., adj. горното, същото
divan [dvрап] sb. -en, -er, -eme диван, канапе
divergerende [divau’ge’ona] adj. =, = отклоняващ се, различен
diverse [di’vdusa] adj. =, = различни
dividende [divi’dænda] sb. -n, -r, -rne дивидент
dividere [dioideb] vb. -r, -de, -t деля
diæt [di’æ’d] sb. -en, -er, -eme диета
djærv [djå/w] adj. -t, -е силен, смел, открит
djævel [djсе-val] sb. -elen, -le, -lene дявол
do. —♦ ditto съкращение на „ditto” (горното, същото)
dobbelt [dabald] adj. =, -е двоен
dobbeltdækker [dobeld^dægo] sb. -en, -е, -ne двупалубен кораб; автобус на два етажа; биплан
dobbeltgænger [dobaldgærio] sb. -en, -е, -ne двойник
dobbeltkonfekt [dabaldkanfægd] sb. -en объркано казано
dobbeltmoral [dobaldmofaT] sb. -en двоен морал
dobbeltseng [dobald^æri’] sb. -en, -e, -ene двойно легло
dobbeltværelse [dobaldpd-olsa] sb. -t, -r, -rne двойна стая
docent [do’sæn’d] sb. -en, -er, -erne доцент
dog [dåw] adv. даже, още, въпреки това, все пак • hvor er det dog dejligt! ах, колко е прекрасно! • tænk dig dog оm! помисли си все пак!
dogmatisk [dåw’ma’tisg] adj. =, -е догматичен
dogmatisk [dåw’ma’tisg] adv. догматично
dogme [dåwma] sb. -t, -r, -rne догма
dok [dog] sb. -ken, -ker, -keme док
doktor [dogdo] sb. -en, -er, -erne доктор
doktorafhandling [dagdaaw.hanteri] sb. -en, -er, -erne докторска дисертация
doktorgrad [dogdograd] sb. -en, -er, -erne докторска степен
doktrin [dog’tri’n] sb. -en, -er, -erne доктрина
dokument [doku’meend] sb. -et, -er, -erne документ
dokumentarfilm [dokumærita’fd’m] sb. -en = -ene документален филм
dokumentarisk [dokumærita’risg] adj. =, -е документален
dokumentarisk [dokumæn’tarisg] adv. документално
dokumentfalsk [doku’mændfalsg] sb. en фалшификация на документи
dolk [dolg] sb. -en, -e, -ene кама
dolkestød [dol’ggfdød] sb. -et, -ene промушване c кама
dom [dorn] sb. -men, -те, -тепе присъда
dominere [domi’neb] vb. -r, -de, -t доминирам
dominerende [domi’nebns] adj. =, = доминиращ • han er meget dominerende i klassen той доста се налага в класа •  den dominerende tendens доминираща тенденция
domkirke [dom’kuga] sb. -n, -r, -rne катедрала
dommedag [dom3,da’\ sb. -en, -e, -ene денят на Страшния съд
dommer [domo] sb. -en, -е, -ne съдия; рефер • sagen skal for en dommer случаят трябва да се разгледа от съдия •  han er dommer i fodboldkampen той е рефер на мача
dommerkendelse [domofcænalsa] sb. -п, -r, -rne съдебна заповед • politiet har en dommerkendelse til en husundersøgelse полицията има съдебна заповед да обискира къщата
domstol [djm,sdoT] sb. -en, -e, -ene съд
domæne [do’mæ-пз] sb. -t, -r, -ne област от интереси
donere [do’neb] vb. -r, -de, -t дарявам
donor [‘do no] sb. -en, -er, -eme донор
dont [dond] sb. -en работа • den daglige dont ежедневната работа
dope [dåwb] sb. -n • стимулиращи вещества; наркотик
dope [dopa] vb. -r, -de, -t • взимам допинг
dop et [dåwbad] adj. -et, -ede  упоен
doping [doperi] sb. -en  допинг
dosere [do’seb] vb. -r, -de, -t дозирам
dosis [dosis] sb. -isen, -er, -erne доза
doven [dowari] adj. -ent, -ne мързелив
dovenskab [dow9n,sgab] sb. -en мързел
dovne [downa] vb. -r, -de, -t мързелувам
dr. [‘dågdo} sb. —> doktor съкращение на „doktor” (доктор)
drab [drab] sb. -et, =, -ene убийство (нарочно); смъртен случай (злополука)
drabelig [dræbali] adj. -t, -е огромен, страхотен • de spiste et drabeligt måltid те изядоха огромно количество • han ser drabelig ud i uniform той изглежда страхотно в униформа
drag [draw] sb. -et, =, -ene дъх, вдишване; удар
drage [dra’ioa] sb. -n, -r, -rne дракон; хвърчило • der boede en farlig drage ude i skoven в гората живееше опасен дракон • han legede med sin nye drage той играеше c новото си хвърчило
drage [dræwa] vb. drager [dræwo], drog [‘droX draget [dræwad] привличам, въвличам, извличам; вдъхвам; тръгвам на пътешествие • hun drager fordel af konjunkturerne тя извлича полза от пазарната ситуация • han drog af sted той тръгна
drage [dræwa] vb. -r, -de, -t привличам; тръгвам • de drager regeringen til ansvar те привлякоха правителството под отговорност
drager [dra-wo\ sb. -en, -е, -ne портиер, носач; носеща греда
dragt [dragd] sb. -en, -er, -erne облекло, костюм
drak [drag] vb. — drikke пих / пиеше (мин. вр. от drikke)
dram [dram] sb. -men ракиена чашка; глътка
drama [drama] sb. -et, -er, -егпе драма
dramatik [drama’tig] sb. -ken драматика
dramatiker [dra’ma’tigo] sb. -en, -e, -ne драматург
dramatisk [dra’ma’tisg] adj. =, -e драматичен
dramaturgi [dramatuj’gi] sb. -en, -er, -erne драматургия
dranker [‘drarigo} sb. -en, -e, -ne пияница
drastisk [‘drastisg] adj. =, -е драстичен
dreje [draja] vb. -r, -de, -t обръщам (се), завивам; става дума за • dreje til venstre завивам наляво • det drejer sig om et barn става дума за дете
drejebog [drajgjbåw] sb. -bogen [-tbawan], -bøger [-,bøjo], -bøgerne [-,bøjona] сценарий
drejebænk [‘drajapæri’g] sb. -en, -e, -ene струг
dreng l’dratil sb. -en, -e, -ene момче
drengestreg [dråriajdraj] sb. -en, -er, -erne лудория
drenglet [Мгацад] adj. -et, -ede момчешки
dressere [dræ’sea] vb. -r, -de, -t дресирам
dressing [dræsari] sb. -en дресинг (за салата)
dressur [dræ’suj] sb. -en дресура
drev [‘dræw] sb. -et, =, -ene малко зъбно колело; флопи (на компютъра)
drev [‘dræw] vb. —* drive минало време на „drive” (карам) = карах
drevjen [dræ-van] adj. -ent, -ne опитен, умен, проницателен • han er en dreven debattør той е опитен дебатьор
drevet [dræ-wsd] vb. —► drive причастие на „drive” (карам) = каран
drible [dribh] vb. -r, -de, -t дриблирам
drift [dråfd] sb. -en дейност; движение; желание, копнеж • den seksuelle drift er stærk сексуалният нагон е много силен • bilen er billig i drift колата e икономична • han står for driften af firmaet той отговаря за дейността на фирмата • vi betaler det over driften ще го заплатим чрез дейността на предприятието • han gør det af egen drift прави го по собствено желание • isen er i drift ледът се раздвижи
driftig [drafdi] adj. -t, -е енергичен
driftsikker [dråfdjsego] adj. -kert, -re благонадежден, безопасен
driftsøkonomi [drafdsøkonopii] sb. -en стопанска сметка
drik [dræg] sb. -ken, -ke, -кепе напитка
drikke [drægs] vb. drikker [drægo], drak [drag], drukket [drågad] пия • hun drak sig fuld тя се напи • han drak hende fuld той я напи
drikkepenge [drægapæria] sb. pl. -ne бакшиш
drikkevand [drægapan] sb. -et питейна вода
drikkevarer [drægapab] Sb. pl. -ne напитки
drille [dræla] vb. -r, -de, -t дразня
drillepind [drælapen] sb. -en, -e, -ene досадник; човек, който обича да дразни
drink [dræt\g] sb. -en, -s, -sene п питие, напитка
dristig [dræsdi] adj. -t, -е смел, дързък
drive [dri-va] sb. -n, -r, -rne купчина; голямо количество
drive [drajw] sb. en f енергия, силя
drive [drvua] vb. driver [drivo], drev [drciw], drevet [drævad] карам, подкарвам; занимавам се с нещо • hun driver forretningen тя се занимава c бизнеса • hun driver mig til vanvid тя ме подлудява • skyerne driver over himlen облаците се носят по небето
drivhus [driwfius] sb. -et, -e, -ene оранжерия
drivkraft [driwjcrofd] sb. -en движеща сила
drivrem [driwpam] sb. -men, -me, -mene трансмисионен ремък
drivvåd [driwpåd] adj. -t, -е мокър до кости
drog [drow] sb. -et, =, -ene безделник
drog [dro] vb. —* drage минало време на „drage” (тегля, влача)
dromedar [dromatda] sb. -en, -er, -erne едногьрба камила
dronning [droneri] s^- ~en– ~er– -erne кралица
drop [drob] sb. -pet, =, -pene капене
droppe [draba] vb. -r, -de, -t пускам, хвърлям; отказвам се, изоставям han droppede ud af gymnasiet той се отказа от гимназията • måske kan jeg Uge droppe forbi i aften може би ще мога да се отбия довечера • hun droppede sin kæreste тя изостави приятеля си
drue l’dru-з] sb. -п, -г, -те грозде
druesaft [drwasafd] sb. -en гроздов сок
druesukker [drwa^ågj] sb. -et гроздова захар, декстроза
drukkenbolt [dråganpol’d] sb. -en, -e, -ene  пияница
drukket [drågad] vb. —> drikke причастие от „drikke” (пия) = пит
drukne [drågna] vb. -r, -de, -t давя (се)
dryppe [droba] vb. -r, -de, -t каля
drysse [drosa] vb. -r, -de, -t поръсвам; мотая се безцелно • han drysser rundt hele dagen той се мотае по цял ден • drys lidt salt over kartoflerne поръси картофите c малко сол ‘ juletræet er begyndt at drysse елхичката започна да пада
dræbe [drce-ba] vb. -er, -te, -t убивам
drægtig [dragti] adj. -t, -е бременно (за животно)
dræne [dræ-na] vb. -r, -de, -t отводнявам, дренирам
drøbel [drøbal] sb. -len, -ler, -lerne мъжец
drøfte [‘drofda] vb. -r, -de, -t обсъждам
drøftelse [drofdalsa] sb. -n, -r, -rne обсъждане, дискусия
drøj [droj] adj. -t, -е икономичен, пестелив; труден, напрегнат; остър, прям, брутален • cremen er dyr, men drøj кремът е скъп, но икономичен •puh ha, det er drøjt arbejde det her! уф, това тук е доста трудна работа!
drøjde [drajda] vb. -r, -de, -t солидност, якост, дебелина
drøm [drtim] sb. -men, -те, -тепе сън
drømme [‘drams] vb. -mer, -te, -t сънувам
drøn [drøn] sb. -et, =, -ene гръм, трясък
drønhamrende [drø-njiamrona] adj. =,=  много, страшно (за усилване)
drønnert [‘drønod] sb. -en, -er, -erne  безделник
drøv [drow] sb. et преживяна храна • koen tygger drøv кравата преживя
drøvtygger [drowfygo] sb. -en, -e, -ne преживни животни
dråbe [drå’bff] sb. -n, -r, -те капка
du [du] vb. -r, -ede, -et ставам, струвам, бива ме • det dur ikke! не струва!
du [du\ pron., dig [daf], [da], din [din], dit [did], dine [di ns] ти, тебе (те), на тебе • du er min bedste ven ти си ми най-добрият приятел • skal vi ikke sige du til hinanden? да не си ли говорим на „ти”?
dublere [du’bleb] vb. -r, -de, -t дублирам
dublet [du’blæd] sb. -ten, -ter, -terne дубликат
due [dwa] sb. -n, -r, -rne oo гълъб
duel [du’æl] sb. -len, -ler, -lerne дуел
duet [du’æd] sb. -ten, -ter, -terne дует
duft [dåfd] sb. -en, -e, -ene ухание, аромат
dufte [dåfda] vb. -r, -de, -t мириша, ухая
dug [dug] sb. -gen роса • de forsvandt som dug for solen те изчезнаха яко дим
dug [du] sb. -en, -e, -ene покривка
dugfrisk [dugfræsg] adj. -t, -е свеж като роса
dugge [duga] vb. -r, -de, -t запотява се (за стъкло)
dukke [dåga] sb. -n, -r, -rne кукла
dukke [dåga] vb. -r, -de, -t навеждам (се); появявам (се) • hun dukkede lige pludselig op тя се появи изведнъж
dukkehus [duga,hus] sb. -et, -e, -ene кукленска къща
dukkert [dågod] sb. -en, -er, -erne топване, гмуркане (в море, езеро)
dukketeater [dugate fida] sb. -ret, -re, -rene куклен театър
duknakkjet [dugfiagad] adj. -et, -ede прегърбен
duks [dågs] sb. -en, -e, -ene отличникът (в класа)
dulle [dula] sb. -n, -r, -rne  жена, която специално се е постарала да изглежда привлекателна
dulme vb. -r, -de, -t облекчавам
dum [dåm] adj. -t, -те глупав
dumdristig [dåm.dråsdi] adj. -t, -e безразсъден
dumhed [dåm,hed] sb. -en, -er, -erne глупост • jeg begik en stor dumhed i går aftes снощи направих голяма глупост •    mod dumhed kæmper selv guderne forgæves срещу глупостта и боговете се борят напразно
dumme sig [dåma да] vb. -r, -de, -t излагам се, държа се глупаво
dump [dåmb] adj. -t, -е тъп, приглушен
dumpe [dåmba] vb. -r, -de, -t падам, тупвам, пускам; не издържам (изпит); правя дъмпинг; изхвърлям отпадъци в морето • de dumpede til prøven те не издържаха изпита
dumping [‘<iomperi] sb. -en п дъмпинг • dumpingen af prisen var pludselig дъмпингът на цената бе внезапен
dumpning [‘dompnen] sb. -en пропадам на изпит; изхвърлям отпадъци в морето • dumpningen af olien var en katastrofe for naturen дъмпингът на петрола означаваше катастрофа за природата
dumt [‘dåm’di adv. глупаво
dun [dun] sb. -et, =, -ene пух
dunk [dårig] sb. -en, -e, -ene резервоар
dunk l’dåri’g] sb. -et, =, -ene удар, тупване
dunke [‘dåriga] vb. -r, -de, -t удрям
dunkel [dårigdl] adj. -elt, -le тъмен, мрачен
dur [duu] sb. -en мажор
dus [dus] adv. говоря си c някого на „ти” • skal vi ikke være dus? да не си ли говорим на „ти”?
dusin [du’sin] sb. -et, =, -ene дузина
dusk [dusg] sb. -en, -e, -ene сноп, кичур
dusør [du’søu] sb. -en, -er, -erne награда
dvale [dva-b] sb. -n летаргия, апатия
dvs. [de ve ‘si-з] —> sige т.е.
dværg [dva/w] sb. -en, -e, -ene джудже
d.v.s. [de ve ‘si-з] —> sige т.е.
dy [dy] vb. -r, -ede, -et устоявам (на), издържам • hun kunne ikke dy sig for at ringe til ham тя не можа да устои да не му се обади
dyb [dyb] sb. -et, =, -ene дълбочина
dyb [dyb] adj. -t, -е дълбоко
dybde [dybda] sb. -n, -r, -rne дълбочина, дълбина
dybfros|sen [dybfrosan] adj. -ent, -ne замразен
dybfrost [dybfrosd] sb. -en дълбоко замръзяване
dybsindig [dyb,sendi] adj. -t, -e замислен, дълбокомислен
dyd [dyd] sb. -en, -er, -erne добродетел
dydig [dydi] adj. -t, -е добродетелен, целомъдрен
dydsmønstjer [dydsfnøn’sdo] sb. -ret, -re, -rene въплъщение на добродетелта
dygtig [døgti] adj. -t, -е добър, прилежен, умен • hun er en dygtig, lille pige тя е умно малко момиче • hun er meget dygtig til dansk тя е много добра по датски
dykke [døga] vb. -r, -de, -t гмуркам се
dykker [døgo] sb. -en, -е, -ne водолаз
dykning [døgneti] sb. -en гмуркане
dynamisk [dy’namisg] adj. =, -e динамичен
dynamit [dyna’mid] sb. -ten динамит
dynamo [dy’na mo] sb. -en, -er, -erne динамо
dynasti [dyna’sdi] sb. -et, -er, -erne династия
dyne [dy-пя] sb. -n, -r, -rne юрган
dynebetræk [dy-mbefrag] sb. -ket, =, -kerne калъф за юрган
dynejakke [dynajaga] sb. -n, -r, -rne пухено, ватирано яке
dynevår [dynapå] sb. -et, =, -ene калъфка за завивка, кувертюра
dynge [dør\3] sb. -n, -r, -rne купчина
dyngvåd [døripåd] adj. -t, -е мокър до кости
dyppe [døba] vb. -r, -de, -t топвам
dyr [dyj] sb. -et, =, -ene животно
dyr [dyu] adj. -t, -е скъпо
dyrebar [dy-зра] adj. -t, -е ценен
dyrekøbt [dy-o,købd] adj. =, -е скъп, ценен
dyrisk [dy’risg] adj. =, -е животински
dyrisk [‘dy’risg] adv. животинско
dyrke [dyjga] vb. -r, -de, -t обработвам, култивирам, развивам, занимавам се c • jeg dyrker min have грижа се за градината си • hun dyrker roser тя отглежда рози • dyrker du sport? спортуваш ли?
dyrlæge [‘dyu,lcej9] sb. -n, -r, -rne ветеринар
dyrplageri [‘dyjplap,ri] sb. -et жестокост към животните
dyrskue [dyj,sgu-з] sb. -t, -r, -rne изложение на домашни животни
dyrtid [dy л,tid] sb. -en, -er, -erne (време на) поскъпване
dysse [dysa] sb. -n, -r, -rne гробищна могила
dysse [dysa] vb. -r, -de, -t успокоявам; потушавам, заглушавам • hun dyssede barnet i søvn тя приспа детето • hun dyssede ham ned тя го накара да млъкне
dyst [dysd] Sb. -en, -er, -erne борба, състезание
dystjer [dysd/] adj. -ert, -re мрачен, навъсен
dæk [dæg] sb. -ket, =, -кепе палуба; гума (на кола) • vi skal hatve nye dæk på bilen трябват ни нова гуми за колата • han står på skibets dæk той стои на палубата на кораба
dække [dæga] sb. -t покривка
dække [dæga] vb. -r, -de, -t покривам
dækjken [dægan] sb. -net, -ner, -nerne чул (покривало за кон, магаре)
dækkeserviet [dægasauwjæd] sb. -ten, -ter, -terne салфетка за маса
dæknavn [dægfiaw’n] sb. -et, -e, -ene псевдоним, нелегално име
dækning [dægneti] sb. -en прикритие
dæmme [dæma] vb. -r, -de, -t заприщвам, препречвам
dæmning [dæmnerj] sb. -en, -er, -erne бент, язовирна стена
dæmon [dæ’mon] sb. -en, -er, -erne демон
dæmpe [dæmba] vb. -r, -de, -t намалявам; успокоявам, заглушавам • vi dæmper belysningen намаляваме осветлението • medicinen dæmper smerterne лекарството заглушава болките
dæmper [dæmba] sb. -en, -e, -ne заглушигел, амортисьор
dæmring [dæmreri] sb. -en дрезгавина,полумрак преди изгрев или преди залез слънци
dø [dø] vb. dør [døj], døde [dø-да], død [død] умирам
døbe [dø-ba] vb. -er, -te, -t кръщавам
døbefont [døbafan’d] sb. -en, -e, -ene съд със светена вода (за кръщене)
død [død] sb. -еп смърт
død [død] adj. -t, -е мъртъв • der var 20
døde og 12 sårede имаше 20 убити и 12 ранени
død [død] vb. —> dø причастие от „dø” (умирам) = умрял
dødbringende [dødpreri’ana] adj. =, =. смъртоносен
dødelig [dø-dali] adj. -t, -е смъртоносен, фатален
dødelighed [dø-dalified] sb. -en смъртност
dødgod [dødgo] adj. -t, -е I много хубав, страхотен
dødlækker [dødjæga] adj. -kert, -re чудесен, страшно готин • jeg så en dødlækker t-shirt i dag видях страшно готина фланелка днес
dødningehoved [dødnaria,ho-ad] sb. -et, -er, -erne черен
dødsbo [dødsjbo] sb. -et, -er, -erne собственост на починал човек
dødsdom [døds/dom] sb. -men, -me, -mene смъртна присъда
dødsdømt [døds,døm’d] adj. =, -е осъден на смърт
dødsens [dødsans] adv. убийствен, смъртоносен, смъртен • jeg var dødsens angst бях в смъртен ужас • det er dødsens farligt смъртно опасно е
dødsfald [dødsfal] sb. -et, =, -ene смъртен случай
dødsforagt [dødsfofxgd] sb. -en презрение на смъртта
dødsleje [døds,laja] sb. -t смъртно ложе
dødsstraf [døås,sdraf] sb. -fen, -fe, -fene смъртно наказание
dødssyg [død,syj] adj. -t, -e смъртно болен; скучен • Peter Hansen er dødssyg, måske er det kræft петер Хансен е смъртно болен, може би има рак • vi så еп dødssyg film i går aftes \ гледахме много скучен филм вчера
dødssygt [dødtsyjd] adv. i смъртно
dødtræt [død,tråd] adj. -te \ смъртно уморен
dødvande [død,vana] sb. -et застой •    firmaet er kommet ind i et dødvande \ фирмата е в застой
døgn [dajh] sb. -et, =, -ene денонощие •    to døgn две денонощия
døgnflue [dajnflwa] sb. -n, -r, -rne \ еднодневка • historien om prinsens skandale er bare en døgnflue i aviserne историята във вестниците за скандала около принца буди само краткотраен интерес
døgnkiosk [‘dojn,kjosg] sb. -еп, -er, -еrnе денонощно магазинче
døje [da ja] vb. -r, -de, -t страдам; понасям • hun døjer med varmen тя страда от горещината ‘jeg kan ikke døje porno не понасям порното
døjt [doj’d] sb. еп малко • hun bryder sig ikke en døjt om det i ни най-малко не й пука за това
dømme [doma] vb. -mer, -te, -t съдя •    han er dømt til 3 års fængsel той e осъден на 3 години затвор
dømmekraft [‘domajcrafd] sb. -en преценка, мнение, възглед • han har ingen dømmekraft той няма мнение
dønning [‘doneti] sb. -en, -er, -erne вълнение
dør [dau] sb. -en, -e, -ene врата
dørkarm [doj,kam] sb. -en, -e, -ene каса на вратата
dørmand [doj,man 1 sb. -manden [-fnanan], -mænd [-/næn], -mændene [-piænana] портиер
dørslag [dojfSlajl sb. -et, =, -ene гевгир
dørtærsk|el [‘doj,tdusal] sb. -elen, -ler, -lerne праг (на врата) •jeg tror ham ikke over en dørtærskel \ изобщо не му вярвам
døtre [ ‘dødro] sb. —* datter дъщери
døv [daw] adj. -t, -е глух
døvstum [dowjdåm] adj. -t, -me глухоням
dåb [‘dåb] sb. -en кръщене
dåbsattest [‘dåbsafæsd] sb. -en, -er, -erne кръщелно свидетелство
dårlig [då-li] adj. -t, -е лош ‘jeg har haft en rigtig dårlig dag имах много лош ден днес
dårligt [då-lid] adv. лошо • de taler dårligt om mig те говорят лошо за мен • jeg har det dårligt лошо ми е
dåse [‘då sa] sb. -n, -r, -те кутия, консервена кутия
dåseåbner [då sa,å-bno] sb. -en, -e, -ne отварачка за консервени кутии
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: