F

f. eks. [fo æg’sæmbol] —> for eksempel напр. (съкр. от for eksempel)
f. Kr. [fdu ‘kræsdus] —* før Kristus пр.н.е. (съкр. от før Kristus=npeди Христос)
fabel [fabal] sb. -len, -ler, -lerne басня; фабула; измислица
fabelagtig [fabal,agti] adj. -t, -e приказен, невероятен
fable [fabb] vb. -r, -de, -t говоря несвързано
fabrik [fa’bræg] sb. -ken, -ker, -kerne фабрика, завода, завод
fabrikant [fabri’kand] sb. -en, -er, -erne фабрикант, фабрикант
fabrikat [fabri’ka’d] sb. -et, -er, -erne фабрикат
fabrikere [fabri’keb] vb. -r, -de, -t произвеждам
facade [fa’sa-da] sb. -n, -r, -rne фасада
facet [fa’sæd] sb. -ten, -ter, -terne нюанс, фасет
facit [fasid] sb. -tet, -ter, -terne отговор, резултат
facitliste [fa-sid,lesda] sb. -n, -r, -rne ключ c отговорите
facon [fa’sori] sb. -en, -er, -erne форма, фасон, стил; маниер, начин • tekanden har en mærkelig facon чайникът има странна форма • jeg kan ikke lide hans facon не ми харесва поведението му
fad [fad] sb. -et, -e, -ene купа, поднос; бъчва, буре • et fad af metal метален поднос • et fad afporcelæn порцеланов поднос
fad [fad] adj. =, -е безвкусен; скучен
fadder [fado] sb. -en, -е, -ne кръстник • han skal stå fadder for sin søsters søn той ще бъде кръстник на сина на сестра си
fader [fa-до] sb. faderen [fa-doon], fædre [fadro], fædrene [fcedrono]  (far баща (вж. far); основоположник
faderlig [fa-doli] adj. -t, -е бащински
faderligt [fwdolid] adv. бащински
faderskab [fa-do,sgab] sb. -et, -er, -erne бащинство
fadervor [fædopa] sb. -et, =, -ene Отче наш
fadøl [fadøl] sb. -let наливна бира
fag [faj] sb. -et, ~, -ene предмет (учебен); професия, специалност •    matematik er et fag i skolen математиката е учебен предмет •    hans fag er tømrer по професия e дърводелец
fagbevægelse [fawbepæalsa] sb. -n, -r, -те профсъюзно движение
fagforbund [fawfo,bån] sb. -et, =, -ene обединение на профсъюзите
fagforening [fawfo,eheri] sb. -en, -er, -ne профсъюз
fagidiot [fawidip’d] sb. -en, -er, -erne човек, който се интересува само от професията си и от нищо друго
fagkyndig [fawjcøn’di] adj. -t, -е знаещ, опитен (специалист)
faglig [fawli] adj. -t, -е професионален, специализиран
faglitteratur [fawlidarafuu] sb. -en специализирана литература
faglært [faw,låud] adj. =, -е квалифициран, обучен, c професионално образование • han er faglært snedker той е професионален мебелист
fagmand [fawjnati] sb. -manden [-fnan’ari], -mænd [-,mæn], -mændene [-piænmd] експерт, специалист
fagsprog [faw,sbråw] sb. -et, =, -ene професионален език
fagte [fagda] vb. -r, -de, -t жестикулирам
fagter |fagdo] sb. pl. -ne жестове
fagudtryk [fawudfrog] sb. -ket. =, -kene професионален израз, термин
fajance [fajaijso] sb. -n фаянс
fakjkel [fagal] sb. -len, -ler, -lerne факла
faktisk [fagfisg] adj. =, -е фактически, действителен
faktisk [fagfisg] adv. фактически, всъщност
faktor \fagto] sb. -en, -er, -erne фактор
faktum [fagtåm] sb. -ummet, -a, -aene факт
faktura fag’twra] sb. -en, -er, -erne фактура
fakturere [fagtu’rao] vb. -r, -de, -t фактурирам
fakultet [fakul’te’d] sb. -et, -er, -erne факултет
fald [fat] sk- -et => -ene падане, случай, падеж (грам.) • i bedste fald slipper vi meden advarsel в най-добрия случай ще се отървем с предупреждение •    i værste fald skal vi betale en bøde в най-лошия случай ще платим глоба •   jeg kommer i hvert fald ще дойда във всеки случай • i så fald er der ikke noget at gøre в такъв случай няма какво да се направи
falde [fah] vb. falder [falo], faldt [fald], faldet [falad] падам • hun kan ikke falde i søvn тя не може да заспи • nogle af de studerende faldt fra някои от студентите отпаднаха • det var svært for hende at falde til i Danmark беше й трудно да свикне в Дания • det falder mig lige ind, at Peter måske ved noget изведнъж ми хрумна, че може би Петер знае нещо
faldefærdig [fabfaudi] adj. -t, -е разнебитен, вехт, порутен
falden [fabn] adj. -ent, -ne паднал, загинал
faldereb [fab/db] sb. -et подвижно мостче • det var lige på falderebet стана точно в последната минута
faldgrube [falprwba] sb. -n, -r, -rne трап, капан, ров, яма, клопка • der er mange faldgruber i det danske sprog в датския език има много уловки
faldskærm [falfgåum] sb. -en, -e, -ene парашут
faldstamme [faljdama] sb. -n, -r, -rne канализационна тръба
falk [fal’g] sb. -en, -e, -ene oo сокол
falleret [fa’leod] adj. -et, -ede фалирал, неуспял • en falleret advokat неуспял адвокат
fallit [fa’lid] adj. =, = фалит
falliterklæring [fdlidarjclærerf] sb. -en, -er, -erne обявяване в несъстоятелност; признаване на поражение
falme [falma] vb. -r, -de, -t избледнявам
falset [fal’sæd] sb. -ten, -ter, -terne фалцет
falsk [falsg] adj. =, -е фалшив
falskmøntner [falsg,møndno] sb. -en, -e, -ne фалшификатор на пари
falsum [fal’såm] sb. -met, -mer, -merne измама, фалшификация
familie [fa’milja] sb. -n, -r, -rne семейство • vi er i familie ние сме роднини
familieforetagende [fa’milpfo-ofaana] sb. ~t, -r, -rne семеен бизнес
familieforhold [fa’miljafo,hol] sb. -et, =, -ene семейни отношения
familiær [famil’jæu] adj. -t, -е семеен, близък; фамилиарен, свойски
famle [famh] vb. -r, -de, -t търся пипнешком, несигурно; търся думи
famlende [famlona] adj. =, — неуверен • et famlende forsøg неуверен опит
famøs [fa’møs] adj. -t, -е известен (c недобра слава)
fan [fa-n] sb. -en, -s, -sene п фен, почитател
fanatiker [fa’na’tigo] sb. -en, -e, -ne фанатик
fanatisk [fa’na’tisg] adj. -, -t фанатичен
fanatisme [fana’tismo] sb. -n фанатизъм
fanden \fansn] sb. -en дявол • for fanden! i по дяволите! • hvem fanden har taget min øl? i кой, по дяволите, ми взе бирата?
fandenivoldsk [fansnipolsg] adj. =, -е безразсъден, дързък
fandens [fanans] adj. i дяволски
fandt [fand] vb. —> finde намерих (мин. време от finde)
fane [fa-пз] sb. -n, -r, -rne знаме
fange [faria] sb. -n, -r, -rne затворник, пленник
fange [faris] vb. -7; -de, -t хващам
fangenskab [fatpnsgab] sb. -et пленничество, затвор
fangevogter [faqapogdo] sb. -en, -e, -ne тъмничар
fangst [fari’sd] sb. -en, -er, -erne улов, лов
fantasere [fanta’seb] vb. -r, -de, -t фантазирам
fantasi [fanta’si] sb. -en, -er, -erne фантазия
fantasifuld [fanta’siful] adj. -t, -e c богато въображение
fantasiløs |fanta’si,løs] adj. -t, -е без въображение
fantast [fan’tasd] sb. -en, -er, -erne фантазьор, мечтател
fantastisk \faritasdisg] adj. =, -e фантастичен, приказен • suppen er fantastisk супата е фантастична
fantastisk \faritasdisg] adv. фантастично, приказно • den smager fantastisk godt това е безумно вкусно
fantom [fan’tom] sb. -et, -er, -erne фантом, призрак
fantomsmerte [farito m,smajda[ sb. -n, -r, -rne фантомна болка
far [/a] sb. faren [fa-an], fædre [fædro], fædrene [fcedrona] баща (от fader)
farbar [fapa] adj. -t, -е проходим
farce [fasa] sb. -n, -r, -те фарс, пародия
fare [fa-а] sb. -n, -r, -rne опасност • han reddede hende medfare for sit eget liv той я спаси c опасност за собствения си живот
fare [fara] vb. farer [fao], for [fo u], faret [fa-ад] профучавам • han farer frem той се хвърля напред • han farer op той се ядосва • hun farer rundt og leder efter sit ur тя обикаля наоколо и търси часовника си • hun farer vild i skoven тя се лута в гората
faretruende [fa-o,truana] adj. =, = застрашителен
faretruende [fæofruana] adv. застрашително
farezone [fa-o,so-па] sb. -n, -r, -rne опасна зона
farfar [fa’fa] sb. -faren [-fa-ап], -fcedre [-fædro], -fædrene [-fcedrona] дядо (по бащина линия)
farin [fa’ri’n] sb. -en пудра захар, кафява захар
farlig [fa-li] adj. -t, -е опасен
farlig [fæli] adv. опасно • du er farlig flot i tøjet i dag в тази рокля днес си опасно красива • han kom hjem med en farlig masse problemer той се прибра вкъщи със страшно много проблеми
farligt [fa-li] adv. опасно
farm [fa’m] sb. -en, -e, -ene ферма
farmaceut [fama’søw’d] sb. -en, -er, -erne фармацевт
farmor [fa’mou] sb. -en [-,mo-on], mødre [-/nødro], -mødrene [-,mødrona] баба (по бащина линия)
fars sb. -en кайма; плънка; рибешко или друго месо, разбъркано с брашно, мляко и т.н.
farsere [fa’se’o] vb. -r, -de, -t пълня c плънка
fart [fa’d] sb. -en скорост, движение
fartbegrænsning [fa’dbegrarisneri] sb. -en ограничение на скоростта
fartgrænse [fa’dgransa] sb. -n, -r, -rne максимално допустима скорост
fartplan [fa’dplan] sb. -en, -er, -erne разписание
fartøj [fa,taj[ sb. -et, =, -ene лодка или малък кораб
farvand [fa,van] sb. -et териториални води
farve [farwa] sb. -n, -r, -те боя, цвят •    din kjole har en meget smuk farve цветът на роклята ти е много хубав •    vi skal købe noget farve трябва да cи купим боя
farveblind [fa-wa,blen] adj. -t, -e далтонист
farvefilm [fa-wafilm] sb. -en, =, -ene цветен филм
farvehandel [fa-wa,hanal] sb. -len, -ler, -lerne магазин за бои
farvehandler [fa-wa,hanlo] sb. -en, -e, -ne търговец на бои
farvekridt [fa-wa,krid] sb. -et, —, -ene цветен тебешир
farvel [fa’væl] interj. довиждане
farvelade [fa-wa,la-да] sb. -n, -r, -rne кутия c боички
farvelægge [fa-wa,læga] vb. -lægger, -lægde, -lagt,  оцветявам
farveløs [forwe,lø’s] adj. -t, -е безцветен
farverig [fa-wa,ri] adj. -t, -е цветист, ярък
farvestrålende {fæwa,sdråbna} adj. =, = c ярки цветове, шарен
farvjet [fccwad] adj. -el, -ede цветен, шарен
fasan \fa’sdh\ sb. -en, -er, -erne  фазан
fascination [fasina’sjoh] sb. -en прелест, очарование
fascinerende [fasi’nebna] adj. =, = очарователен, пленителен
fascisme [fa’sisma] sb. -n фашизъм
fascist [fa’sisd] sb. -en, -er, -erne фашист
fascistisk [fa’sisdisg] adj. =, -е фашистки
fase [fa-sa] sb. -n, -r, -те фаза, стадий
fase [fa-sa] vb. -r, -de, -t осъществявам на фази
fast [fasd\ adv. твърдо, постоянно, здраво • forbryderen blev sat fast престъпникът бе задържан •jeg er fast besluttet på at lære dansk твърдо съм решил да уча датски • proppen sad fast запушалката заседна • en fast ansættelse щатно назначение
fast [fasd] adj. =, -е твърд, здрав, устойчив, постоянен
fastansat [fasdan^ad] adj. =, -te щатно назначен
fastboende [fasd,bobna] adj. -, — постоянно живеещ
faste [fasda] sb. -n, -r, -rne пост (въздържание от храна)
faste [fasda] vb. -r, -de, -t постя
fastelavn [fasda,lawh] sb. -en великденски заговезни, карнавал
fastelavnsbolle [fasda,lawnspola] sb. -n, -r, -rne карнавално хлебче
fastende [fasdena] adj. =, = постещ
faster [fasda] sb. -eren, -re, -rene леля (по бащина линия) • min fars søster er min faster сестрата на баща ми е моята леля
fastjgøre [fasdøb] vb. -gør -gjorde , -gjort  прикрепям, закрепвам
fasthed [fasdfieå] sb. -en твърдост, стабилност
fastjholde [fasdfiol’a] vb. -holder [-,holb], -holdt [-,hol’d], -holdt [-fiol’d] утвърждавам, твърдя; задържам •    han fastholder, at han intet har set той твърди, че нищо не е видял • det er svært at fastholde de studerendes opmærksomhed трудно е да се задържи вниманието на студентите
fastland [fa-sdjan~\ sb. -et, -e, -ene материк, континент
fastlægge [fasdjæga] vb. -lægger [-,M, -lagde l-,lab\, -lagt [-,lagd] определям, фиксирам
fastslå \fasdslå’\ vb. -slår,  -slog, -slået утвърждавам, установявам
fastjsætte [fasd,sæda] vb. -sætter [-,scedo], -satte [~,sad3], -sat [-,sad] поставям, определям, установявам • firmaet fastsætter priserne фирмата определя цените
fat [fad] adv. наречие, употребява се c глаголите have, få, tage • jeg har prøvet at få fat på dig hele dagen опитвах се цял ден да се свържа с теб • hun vil gerne have fat på den flotte fyr иска й се да привлече онова хубаво момче
fatalisme [fata’lisma] sb. -п фатализъм
fatning [fadneri] sb. -en, -er, -erne фасунга, цокъл • du skal sætte pæren i fatningen трябва да поставиш крушката във фасунгата
fatning [fadneri] sb. -еп самообладание, хладнокръвие • hun var lige ved at miste fatningen тя почти загуби самообладание
fatte (fa-da] vb. -r, -de, -t хващам, схващам, разбирам • kan du slet ikke fatte det? изобщо ли не го разбираш? •    fat mod! събери смелост! • han skal lære at fatte sig i korthed той трябва да се научи да се изразява кратко
fatteevne [fada,avna] sb. -п способност да разбирам, разум
fattes [fadas] vb. fattes [fadas], fattedes [fadadas],fattedes [fadadas] недостига, липсва
fattet [fadod] adj. -et, -ede съсредоточен, хладнокръвен, спокоен • hun er rystet, men fattet тя е потресена, но спокойна
fattig [fadi] adj. -t, -е беден
fattigdom {fadi,dom] sb. -men бедност, нищета
fattigfin [Jadifih] adj. -t, -е който се мъчи да прикрие бедността си
fauna [fawna] sb. -еп фауна
favn \faw’n\ sb. -еп, -е, -ene обятия
favne [fawno] vb. -r, -de, -t прегръщам
favntag \fawn,taj] sb. -et, =, -ene прегръдка
favorabjel faoo’rabol] adj. -elt, -le благосклонен, благоприятен
favorisere [favori’seb] vb. -r, -de, -t покровителствам
favorit [favo’rid] sb. -ten, -ter, -terne фаворит, любимец
favør \fa’u3-j\ sb. -en благоразположение, благосклонност, покровителство
fax [fags] sb. -en, =, -ene факс
faxe \fagsa\ vb. -r, -de, -t изпращам факс
fe [fe] sb. -en, -er, -erne фея
feber [febo] sb. -en температура (при болест)
febrilsk [fe’brilsg] adj. =, -е трескав, пламнал, неспокоен
februar [februfx] sb. (en) февруари
fed [fed] adj. -t, -е тлъст, дебел; готин •    en fed mand дебел мъж • vi spiser for fed mad ядем прекалено мазна храна •    det er fedt! \ това е страхотно! супер! •    fedest! I страхотно! хайде бе!
fedende [fe-dans] adj. =, = хранителен, питателен, омазняващ
fedladen [fedjadon] adj. -ent, -ne пълничък, тлъстичък
fedme [fedmo] sb. -n пълнота, дебелина
fedt [fed] sb. -et мазнина, мас, смазка
fedt [fed] adv. {готино
fedte [fedo] vb. -r, -de, -t смазвам, омазнявам; подмазвам се • hun fedter for lærerne тя се подмазва на учителите
fedtet [feded] adj. -et, -ede мазен, гладък; скъпернически, свидлив
fedtindhold [fedenpol] sb. -et съдържание на мазнини
fedtstof [fedtsdof] sb. -fet мазнини, мастна тъкан
fedtsugning [fed,suneri] sb. -en, -er, -erne липосукция
fedtsyl [fed,syl] sb. -en, -e, -ene скръндза, скъперник
fej [fa]] adj. -t, -е страхлив, малодушен, подъл
fejde [fajdo] sb. -n, -r, -те кавга, вражда
feje [fa-jo] vb. -r, -de, -t мета
fejebakke [fajopago] sb. -n, -r, -rne лопата за смет
fejekost [fajopåsd] sb. -en, -e, -ene метла
fejemøg [fajo,moj] sb. -et боклук, смет (при метене) • skal vi ikke sætte fut ifejemøget? \ хайде на купона; я да вдигнем настроението (сленг)
fejespån [fajo,sban] sb. -еп, -er, -erne лопата за смет
fejhed [fajfied] sb. -en малодушие, страхливост
fejl [fajT] sb. -en, =, -ene грешка, недостатък, дефект • han lavede for mange fejl i sit hjemmearbejde той допуснал доста грешки в домашната си работа • der er еп fejl ved kameraet фотоапаратът има един дефект • undskyld, det var min fejl извинете, това беше моя грешка • du tager feil, og jeg har ret ти грешиш, а аз съм прав
fejlagtig [fajlflgti] adj. -t, -е грешен, неверен
fejle [fa-jlo] vb. -r, -de, -t греша, заблуждавам се; болен съм • hvad fejler du? какво ти е?
fejlfri [fajlfri] adj. -t, = безгрешен
fejlgreb [fajlgræb] sb. -et, =, -ene грешка, грешен ход
fejlkilde [fajlpilo] sb. -n, -r, -rne източник на грешки
fejltagelse [fajl,taolso] sb. -n, -r, -rne грешка • ved en fejltagelse gik jeg ind ad døren til skuespillerne по погрешка влязох през вратата за артистите
fejltrin \fajl,trin] sb. -net, =, -nerne грешна стъпка
fejre [fajro] vb. -r, -de, -t празнувам  vi fejrede Gittes fødselsdag ние отпразнувахме рождения ден на Гите
fejt  малодушно
felt ffal’dl sb. -en бойно поле
felt sb. -et, -er, -eme поле, област
feltherre  sb. -n, -r, -rne пьлководец
felttog {fceldfåw’l sb. -et, =, -ene поход (воен.)
femcifrjet [fcemtsifrod] adj. -et, -ede петнифрен
femdobbelt \fæm{dobald\ adj. =, -e петорен
femetagers [fæmefa’sjos] adj. пететажен
femhundrede [fæm’hunroda] num. петстотин
feminin [femijiih] adj. -t, -е женски, женствен
feminisme [femiiiisma] sb. -n феминизъм
feminist [femi’nisd\ sb. -en, -er, -erne феминистка
femkamp [fæm’kamb] sb. -en, -e, -ene петобой
femkant \fæ?n,kan’d\ sb. -en, -er, -erne петоъгълник
femmer [fæmb] sb. -en, -е, -ne петица, пети номер; монета от 5 крони • har du en femmer? имаш ли пет крони? • vi skal med femmeren til Nørrebro до Ньоребро трябва да стигнем с номер пет (автобус № 5)
femogtyve [feembfyoa] пит. двадесет и пет
femogtyvende [fæmb,tyvana] пит. двадесет и пети
femte [fæmda] пит. пети
femtedel \fæmda,deT] sb. -en, -e, -ene една пета
femten [fcemdm] пит. петнадесет
femtende [)fæmdna] пит. петнадесети
femtenhundredetal [fæmdanhunrjdafal] sb. -let 16-ти век • i femtenhundredetallet в 16-ти век
femtenårig \fcemdan,å’i] adj. -t, -e петнадесетгодишен • en femtenårig pige петнадесетгодишно момиче
femti \fæmfi\ пит. петдесет (при пощенски записи, банкови преводи)
femtiden \fæm,tid’an] sb. пет часа • han kom hjem vedfemtiden om morgenen той се прибра към 5 часа сутринта
femværelses {fæmpa-olsas] adj. петстаен • en femværelses lejlighed петстаен апартамент
femårig \fæm,å-i] adj. -t, -е петгодишен • en femårig dreng петгодишно момче
femårsalder [fæmåsfllb] sb. -en петгодишна възраст • i femårsalderen er mange børn trodsige на петгодишна възраст много деца са инатливи
femårsplan [fæmåsplan] sb. -en, -er, -eme петилетен план • er det en femårsplan? това петилетен план ли е?
ferie [fejja] sb. -n, -r, -те отпуска, ваканция • jeg skal på ferie заминавам във ваканция • jeg er på ferie аз съм в отпуска • hun holder ferie i Danmark тя е на ваканция в Дания • hun skal til Fyn i ferien тя ще прекара отпуската си на Фюн
feriehus [feuja,hus] sb. -et, -e, -ene вила, ваканционна къща
ferielejr [feujajaju] sb. -en, -e, -ene ваканционен лагер
ferieområde Ifeujsam/åSa] sb. -t, -r, -те туристическа област
feriepenge [feuppætia] sb. pl. -ne пари за отпуската
feriere [feri’eb] vb. -r, -de, -t почивам, в отпуска съм
ferierejse \fejj3,rajs3] sb. -n, -r, -rne туристическо пътуване
feriested [feujajdæd] sb. -et, -er, -erne курорт
ferm [fd/m\ adj. -t, -е способен, умел, ловък
fernis [fdjnis] sb. -sen лак; лустро
fernisere (feuni’seb] vb. -r, -de, -t лакирам
fernisering [feuni’sereti\ sb. -en, -er, -erne лакиране; вернисаж, откриване на изложба
fersk [fausg] adj. =, -е пресен; още необработен; скучен, безцветен • tyven blev fanget på fersk gerning крадецът бе хванат на местопрестъплението
fersken [feusgan] sb. -nen, -ner, -nerne праскова
ferskvand [fausgpan] sb. -et прясна вода
fertil [fau’til] adj. -t, -е плодороден
fertilitet [fdutili’te’d] sb. -en  плодородие
fes [fes] vb. i —»fise мин.вр. от fise (=пърдя)
feset [fe/sad] vb. i —> fise мин. прич. от fise (= пърдя) • er det snart feset ind på lys tavlen? светна ли ти? загря ли? (сленг)
fest [fæsd] sb. -en, -er, -erne празник, тържество, парти, купон ‘jeg skal til fest отивам на парти • jeg er til fest на купон съм
feste [fæsda] vb. -r, -de, -t празнувам • vi festede hele natten празнувахме цяла нощ
festival [fæsdipal] sb. -en, -er, -erne фестивал
festlig |fiæsdli] adj. -t, -е празничен, тържествен
festlighed [fæsdlified’] sb. -en, -er, -erne тържество, тържествено събитие
festsal [fæsd^aT] sb. -en, -e, -ene зала за тържества
festskrift [fæsd^kråfd] sb. -et, -er, -erne юбилеен сборник
feststemt [fæsdpdæmd] adj. =, -е в празнично настроение
festtale [fiæsdfæla] sb. -n, -r, -rne тържествена реч
fetere [fe’teb] sb. -r, -de, -t почитам, уважавам
feudal [føwdal] adj. -t, -е феодал
feudalisme [føwda’Usma] sb. -n феодализъм
fhv. [fohærivæbna] adj. —>forhenværende съкр. от forhenværende (= предишен)
fiasko [fi’asgo] sb. -en, -er, -erne фиаско, неуспех, провал
fiber [fibo] sb. -eren, -re, -rene влакно, фибра
fidus [fidus] sb. -en, -er, -erne трик, шмекерия, джунджурия; доверие
fidusmager [fidus{najo] sb. -en, -e, -ne шарлатанин, измамник
fif [fif] sb. -fet, =, -fene трик, хитрост
fiffig [fifi] adj. -t, -е умен; хитър
figjen [fijan] sb. -enen, -ner, -neme смокиня
figur [fi’guu] sb. -en, -er, -егпе фигура
figurativ [figurcx’tiw’] adj. -t, -е образен
figurere [figu’rab] vb. -r, -de, -t фигурирам
fik [fig] vb. —> få мин.вр. от fa (=получавам)
fiks f egs] adj. =, -е готов, завършен, фиксиран; сръчен, умен, хубав
fikse [fegsa] vb. -r, -de, -t уреждам, справям се; разкрасявам, освежавам • hun skal lige fikse sig lidt op тя трябва да се преоблече/да се понагласи
fiksere [fig’seb] vb. -r, -de, -t фиксирам
fiktion [fig’sjon] sb. -en, -er, -erne фикция, измислица
fiktiv [figfiw] adj. -t, -е фиктивен
fil [fil] sb. -en, -er -егпе файл
fil [fil] sb. -en, -е, -erne пила
filantropi [filantro’pi’] sb. -en филантропия
file [fila] vb. -r, -de, -t пиля
filet [fi’le] sb. -en, -er, -егпе филе
filial [fili’aT] sb. -en, -er, -erne филиал
filipens [fili’pcens] sb. -en, -er, -erne пъпка (на кожата)
film [film] sb. -en, =, -ene филм filmen er elendig филмът не струва нищо
filmatisere [fidmati’seb] vb. -r, -de, -t екранизирам
filme [filma] vb. -r, -de, -t снимам филм
filminstruktør [filmenstrugjøj] sb. -en, -er, -erne режисьор
filmskuespiller [filmsgua^beh] sb. -en, -е, -ne киноартист/ка
filmstjerne [film^sdjduna] sb. -n, -r, -rne кинозвезда
filolog |filo’lo’] sb. -en, -er, -erne филолог
filologi [filolo’gi] sb. -en филология
filosof [filo’sof] sb. -fen, -fer, -ferne философ
filosofi [filosofi] sb. -en философия
filosofisk [filo’sojisg] adj. =, -e философски
filt фщ sb- -el филц
filter [fildo] sb. -eret, -re, -rene филтър
filtrere [fd’treo] vb. -r, -de, -t филтрирам
filtret [fildrod] adj. -et, -ede заплетен, сложен
fimre [femro] vb. -r, -de, -t вибрирам
fijnrehår [femrofia] sb. -et, =, -ene ресни, мигли, ресници
fimse [femsa] vb. -r, -de, -t  смърдя
fims[et [femsod] adj. -et, -ede  спарен (въздух)
gn [fin] adj. -t, -е прекрасен, чудесен, фин • en fin middag превъзходен обед •    han er i fin form той е в прекрасна форма
finale [fina’lg] sb. -n, -r, -rne финал
finalist [fina’lisd] sb. -en, -er, -erne финалист
finans [fi’nans] sb. -en, -er, -erne финанси
finansiere [finan’sjeo] vb. -r, -de, -t финансирам
finanslov [fi’nans,hw] sb. -en, -e, -ene бюджет
finansminist|er [fi’nan’smi,nisdo] sb. -eren, -re, -rene министър на финансите
finde [fena] vb. finder [fen’o], fandt [fan’d], fundet [fånaå] намирам • han kan ikke finde ud af sin opgave той не може да разбере задачата си •    han finder altid på noget той винаги измисля по нещо •jeg kan ikke finde mine nøgler не мога да си намеря ключовете • du skal ikke finde dig i noget! \ ти не бива да се примириш с това!
findeløn [fens,Ion] sb. -nen възнаграждение (за намерена вещ)
finger [feri’o] sb. -eren, -re, -rene пръст на ръката
fingeraftryk |ferioawfrog] sb. -ket, =, -kene отпечатък на пръстите
fingerbøl [feriopøl] sb. -let, =, -lene напръстник
fingere [ferjge’o] vb. -r, -de, -t симулирам; измислям
fingerere [fenge’rao] vb. -r, -de, -t \ въртя в ръцете си, беля c пръсти
fingerfærdig [feri’ofa/di] adj. -t, -e сръчен, ловък, изкусен
fingernem [ferio,næm] adj. -t, -те ловък, сръчен
fingerpeg [fetiopccj] sb. -et, =, -ene намек, подмятане, загатване
finit [fi’nid] sb. adj. =, -te спрегаем (за глагол)
finne [fena] sb. -n, -r, -rne финландец, финландка
finsk [‘feri’sg] adj. =, -е фински
fint [find] adv. прекрасно • det går fint всичко върви прекрасно
finte [fenda] sb. -n, -r, -те уловка; финт; хитрост, измама
finte [fendo] vb. -r, -de, -t хитрувам, блъфирам
fintfølende [fin’dføbna] adj. =, = деликатен
finjtælle [finfcela] vb. -tæller [-fælo], -talte [-fal’do], -talt [-fal’d] смятам точно; броя повторно
finvask [finpasy] sb. -en фино пране (със студена вода)
fipskæg [feb,sgce’g] sb. -get островърха брадичка
firben [fu,be’n] sb. -et, =, -ene гущер
fircifrjet [fi-o,sifrod] adj. -et, -ede четирицифрен
firdobbelt [fu,dobold] adj. =, -e четворен, четирикратен
fire [у?-з] пит. четири
fire [fro] vb. -r, -de, -t спускам (се); променям малко
fireogtyve [frofy-va] пит. двадесет и четири
fireogtyvende [frofyvana] пит. двадесет и четвърти
firer [/гз] sb. -еn, -е, -nе четворка, номер четири
firkant [fijkan’d] sb. -еn, -er, -еrе квадрат, четириъгълник
firkantet \futkan’dsd] adj. -et, -ede квадратен, правоъгълен; твърд, непреклонен
firkløver [fu,klø’vo] sb. -en, -e, -ne  четирилистна детелина
firling [fuleri] sb. -en, -er, -erne четиризнаци
firlængjet [fujceribd] adj. -et, -ede c форма на квадрат / правоъгълник • en firlænget gård двор c форма на квадрат / правоъгълник
firma \fuma] sb. -et, -er, -erne фирма
firs [fiu’s] пит. осемдесет
firsindstyvende [fi/sensfyvono] num. осемдесети
fis [/(S] sb. -en, -e, -ene i пръдня
fise [frso] vb. fiser [fiso], fes [fes], feset [fe-sod]  пърдя
fisk [fesg] sb. -en, =, -ene  риба
fiske [fesgo] vb. -r, -de, -t ловя риба
fiskefilet [fesgefi,le] sb. -en, -er, -erne рибно филе
fiskehandel fesgefianol] sb. -elen, -ler, -lerne търговия c риба
fiskehandler [fesgejianlo] sb. -en, -e, -ne продавач на риба
fiskekort [fesgejcå-d] sb. -et, =, -ene разрешително за риболов
fiskekutter [fesgejcudo] sb. -en, -e, -ne рибарски кораб
fiskenet [fesge,næd] sb. -tet, =, -tene рибарска мрежа
fisker [fesgo] sb. -en, -е, -ne рибар
fiskeret [fesgo/ad] sb. -ten, -ter, -terne рибно ястие
fiskeret [fesga/ad] sb. -ten право на риболов
fiskeri [fesgo’ri] sb. -et риболов
fiskerleje [fesgojajo] sb. -t, -r, -rne рибарско селище
fiskesnøre [fesgepno-o] sb. -n, -r, -rne връв (влакно) на въдица
fiskejstang [fesgetsdar[ \ sb. -stangen , -stænger , -stængerne  въдица
fiskesuppe [fesgopåbo] sb. -n рибена супа
fjantjet \fjanddd] adj. -et, -ede \ глупав, глуповат
fjas [fjas] sb. -et l шега, глупост, щуротия
fjeder [fjedo] sb. -eren, -re, -rene пружина
fjedre [fjedro] vb. -r, -de, -/пружинирам
fjeld [fjæl] sb. -et, -e, -ene планина, хълм
fjende [fjeno] sb. -n, -r, -rne враг, противник
fjendskab [fjen,sgab] sb. -et, -er, -erne вражда
fjendtlig [fjendli] adj. -t, -е вражески, враждебен
fjendtlighed [fjendlified] sb. -en, -er, -erne враждебност
fjer [fje’j] sb. -en, =, -ene перо
fjerbold [fjeutbol’d] sb. -en, -e, -ene перце за игра на федербал
fjerde [fje-o] пит. четвърти
fjerdedel [fje-o^del] sb. -en, -e, -ene четвърт
fjerkræ [fjerkræ] sb. -et домашна птица
fjern [fjcu’n] adj. -t, -е далечен • i det fjerne så vi et skib в далечината видяхме кораб
fjernbetjenje [fjå/nbefjæ’no] vb. -er, -te, -t управлявам от разстояние
fjernbetjening [fja/nbefjæheri] sb. -en дистанционно управление
fjerne [fjduno] vb. -r, -de, -t отделям, отстранявам • han fjerner sig langsomt той се отдалечава бавно
fjernelse [fjaunolso] sb. -n отстраняване
fjernere [fjauno-o] adj. по-далечен
fjernkontrol [fja/nkonfrol] sb. -len дистанционен контрол
fjernstyre [fjaun,sdyb] vb. -r, -de, -t управлявам c дистанционно (управление)
fjernsyn [fjaun,sy’n] sb. -et, =, -ene телевизор; телевизия • han ser fjernsyn той гледа телевизия
fjernt fjaund] adv. далече • hun bor fjernt fra Danmark тя живее далече от Дания • de er fjernt beslægtede те са далечни роднини
fjerntliggende [fjåundjegsns] adj. =, = отдалечен
fjerntrafik [fjåmtrafig] sb. -ken транспорт на големи разстояния
fjernundervisning [‘fjamånopi’sneri] sb. задочно обучение
fjernvarme [fldjnpccms] sb. -n централно отопление
fjerte [fjaucb] vb. -r, -de,  пърдя
fjoget [fjåwsd] adj. -et, -ede \ глупав, глуповат
fjollet  adj. -et, -ede глупав, шашав
fjols [fjsl’s] sb. -et, -er, -erne глупак
fjor  sb. миналата година • det skete i flor това се случи миналата година
fjord \fjoj] sb. -en, -e, -ene фиорд
fjorten [fjoudan] пит. четиринадесет
fjortende [fjcudna] пит. четиринадесети
fjæs {‘fjæs] sb. -et, =, -ene I мутра, физиономия
flabet \fUrbsd] adj. -et, -ede \ дързък, нахален, безочлив
flad \jfla8] adj. -t, -е плосък; банален; подтиснат
flade [fla-дз] sb. -n, -r, -rne равнина, простор
fladfisk [fladfesg] sb. -en, =, -ene плоска риба (калкан, писия)
fladpandet [fladpansd] adj. -et, -ede ниско чело; малоумен
flag [flaj] sb. -et, =, -ene флаг, знаме
flage [flajs] sb. -n, -r, -rne пласт, слой, люспа
flage [flajs] vb. -r, -de, -t развявам се (знаме)
flagermus [flawopius] sb. -en, =, -ene  прилеп
flagre [flawrs] vb. -r, -de, -t махам, развявам; пърхам; колебая се, мятам се (прен.)
flagstang \jflaw3,sdari\ sb. -stangen, -stænger, -stængerne флагщок (мор.)
flakke [flags] sb. -n, -r, -rne скитник, бродяга
flakke [flags] vb. -r, -de, -t скитам, бродя; блуждая (напр. поглед) • han flakker omkring той броди наоколо
flakse [flagsa] vb. -r, -de, -t бия c крила, махам
flambere [flam’beb] vb. -r, -de, -t фламбирам (храна)
flamberjet [flam.bebd] adj. -et, -ede фламбиран
flamme [flama] sb. -n, -r, -rne пламък
flamme [flams] vb. -r, -de, -t пламтя, горя
flamme hav [flamspaw] sb. -havet [-,ha vsd] море от пламъци
flanke [flccrigs] sb. -n, -r, -те хълбок, страна; фланг (воен.)
flankere [flatjkeb] vb. -r, -de, -t разположен от страната на
flannel [fla’næl] sb. -len мек вълнен плат (каша, фланела)
flaske [flasgs] sb. -n, -r, -те бутилка
flaskegas [flasgsgas] sb. -sen втечнен газ за бутилки
flaskehals [flasgs,hals] sb. -en, -e, -ene гърло на бутилка
flaskepant [flasgspand] sb. -en депозит за амбалажа (бутилката)
flaskepost [flasgsposd] sb. -en писмо в бутилка
flatterende [fla’tebns] adj. =, = подходящ; ласкателен
flegmatisk [fle’ma’tisg] adj. =, -e флегматичен
flekse [flcegss] vb. -r, -de, -t работя на плаващо работно време
fleksibel [flæg’sibsl] adj. -elt, -le гъвкав
flekstid [flægs,tid] sb. -en плаващо работно време
flere [fle/з] adj. komp. —> mange повече (за броими предмети) • vi har ikke flere æbler нямаме повече ябълки
flertal [flertal] sb. -let, -, -lene болшинство; множествено число (грам.) •flertallet bestemmer болшинството решава • hvad hedder „bam “ i flertal? как е множественото число на «barn»?
flertydig [fleu,lydi] adj. -t, -e многозначен
flertydighed [fleutydified] sb. -en многозначност
flertydigt [fleujtydid] adv. многозначно
flest [flesd] adj. sup., fleste [fle’sds] —* mange най-много, повечето (за броими предмети) • de fleste stemmer ja повечето гласуваха «за»
fletning {flædneij] sb. -en, -er, -erne плетене; плитка
flette {flæds] vb. -r, -de, -t плета
flid [flid] sb. -en прилежание, усърдие, старание
flig [fli] sb. -en, -e, -ene ъгълче, крайче, късче
flikke {flegs] vb. -r, -de, -t закърпвам, поправям
flimmer {flemb] sb. -et блещукане, мъждукане
flimre {flemro] vb. -r, -de, -t блещукам, трептя (светлина) • det flimrer for mine øjne причернява ми пред очите
flimren [flem’ron] sb. блещукаща, трептяща светлина
flink {fleri’g] adj. -t, -е любезен, мил, отзивчив
flint {fleri’d] sb. -en кремък • han flyver i flint for ingenting \ той се вбесява от нищо
flintrende [fleridrons] adj. =, = има подсилващо значение • jeg er flintrende ligeglad абсолютно ми е все тая
flip [fleb] sb. -pen, -per, -perne яка • han er helt ude af flippen \ той е съвсем объркан
flip [fleb] sb. -pet, =, -pene пристъп; предпочитание • det var et fedt flip i беше страхотно преживяване (сленг; първоначално израз, използван от хора, пушещи хашиш)
flippe [flebs] vb. -r, -de, -t губя контрол над себе си, губя си ума • vi flippede bare helt vildt просто изцяло си загубихме ума • hun flipper helt ud, når hun hører det l тя страшно се вбесява, когато чуе това
flippermaskine [flebomasgi-ns] sb. -n, -r, -rе флипер автомат (игра)
flirt  sb. -en п флирт
flis [flis] sb. -en, -er, -eme треска, стружка, стърготина
flise [flvss] sb. -n, -r, -rne плоча, плочка (напр. за настилка) • hun er på flisen тя проституира (фиг. стои на плочката)
flitsbue [flids,bus] sb. -n, -r, -те лък
flittig [flidi] adj. -t, -е прилежен, старателен • en flittig studerende прилежен студент
flittigt [flidid] adv. прилежно
flod [flod] sb. -en, -er, -erne река; прилив • Donau er en stor flod дунав е голяма река • der er stor forskel på flod og ebbe ved Vesterhavet има голяма разлика между прилива и отлива в Северно море
flodhest [flodfuBsd] sb. -en, -e, -ene хипопотам
flok [flog] sb. -ken, -ke, -кепе група, стадо
flokkes {flogss] vb. flokkes [flogss], flokkedes [flogsdss], flokkedes [flogsdss] скупчвам се, тълпя се, събирам се
flonel flo’næl] sb. -len фланелен плат
flor {flou] sb. -et цъфтеж; креп
flora [flo-ra] sb. -en флора
florere [flo’rab] vb. -r, -de, -t процъфтявам
flormelis [floufne-lis] sb. -en пудра захар
floromvunden {flojompånm] adj. -ent, -ne обвит в креп; неясен, смътен, замазан
floskjel |flåsgsl] sb. -len, -ler, -lerne паразитен израз, клише
flosse [flåss] vb. -r, -de, -t износвам се, изтърквам се
flot [flod] adj. =, -te хубав, елегантен; щедър • en flot fyr хубав мъж • et par flotte sko чифт елегантни обувки • en flot pige хубаво момиче
flot [flod] adv. хубаво, чудесно
flotte sig {flods sa] vb. -r, -de, -t пръскам пари
flov [flow] adj. -t, -е смутен, засрамен; безвкусен, вял, безсилен
flue [flus] sb. -n, -r, -rne муха • hun slår to fluer med et smæk тя убива две мухи с един удар
fluesvamp [flusfvamb] sb. -en, -e, -ene мухоморка (против мухи)
flugt sb. -en бягство; полет fuglenesflugt полетът на птицата han er på flugt fra et politisk diktatur той бяга от политическата диктатура
flunkende [flångms] adj. =, = блестящ; като наречие има подсилващо значение • en flunkende ny cd съвсем нов диск
fluor [flu-з] sb. -еп флуорид
flute [flydi sb. -n, = багета (дълъг тънък френски хляб)
fly [fly] sb. -et, =, -ene самолет
flyde [flyda] vb.,flyder [flydb], flød [flød], flydt [flyd] тека; плувам (по водата) • ordene flyder fra ham uden ophør думите течаха от устата му безспир • „Stille flyder Don ’’ ’’Тихият Дон” (тихо тече) • alting flyder sammen for mig всичко ми се замъгли пред очите • korkflyder oven på vand коркът плува (отгоре) по водата
flydende [flydana] adj. =, = течен; плуващ по водата; размит, преливащ (граници); плавен, свободен (език) • hun taler flydende dansk тя говори свободно датски • grenene kommer flydende ned ad åen клоните плуват, носени по водата • opvarmes jern, bliver det flydende когато желязото се нагрее, то се разтапя (става течно)
flydende [flydana] adv. плавно, свободно • hun taler dansk flydende тя говори свободно датски
flygiel [fly al] sb. -let, -ler, -lerne роял
flygte [fløgda] vb. -r, -de, -t бягам • de flygter fra krigen те бягат от войната
flygtig [fløgdi] adj. -t, -е мимолетен, непостоянен, повърхностен
flygtning [fløgdneri] sb. -en, -e, -ene бежанец • han er politisk flygtning той e политически бежанец
flykaprer [fly’Jcabro] sb. -en, -e, -ne човек, който отвлича самолет
flykapring [fly’ka-Ьгец] sb. -en, -er, -erne отвличане на самолета
flytning [flødneri] sb. -en, -er, -erne преместване, отместване; сменям жилище
flytte [fløda] vb. -r, -de, -t премествам (се) • de flytter fra hinanden те се разделят (няма да живеят повече заедно) • hun flytter ind hos ham тя се нанася при него • de flytter sammen те се събират (да живеят заедно) • flyt dig lidt! помести се малко!
flyttebil [fløda,bil] sb. -en, -er, -eme кола за пренасяне на покъщнина
flyttemand [flødajnari] sb. -manden , -mcend , -mændene хамалин
flyttevogn [flødafiåwn] sb. -en, -e, -ene камион за пренасяне на покъщнина
flyve [fly-из] vb. flyver [flybo], fløj [flsjl fløjet [flojsd] летя • fuglene flyver птиците летят • jeg fløj til Århus аз летях до Орхус
flyveblad [flyva,blad] sb. -et, -e, -ene позив
flyvebåd [flyva,båd] sb. -en, -e, -ene кораб c подводни криле, «комета»
flyvemaskine [flyvsma^gi’ns] sb. -n, -r, -те самолет
flyveplads [fly-vaplas] sb. -en, -er, -erne летище
flyver [flyvo] sb. -en, -е, -ne летец
flyvetur [flyvafuu] sb. -en, -e, -ene полет
flyvevåben [flyva,våban] sb. -net военновъздушни сили
flyvning [flywneri] sb. -en, -er, -erne летене; авиация
flyvsk [flyw’sg] adj. =, -е бързо менящ се, необмислен • hun er en flyvsk person medflyvske ideer тя е непостоянен човек c непостоянни идеи
flyvsk [flywsg] adv. бързо менящо се, необмислено
flæbe [flce-ba] vb. -r, -de, -t  хленча, плача
flække [flægs] sb. -n, -r, -rne  малко градче; процеп
flække [flægs] vb. -r, -de, -t разцепвам, разбивам на части
flæng [flæri] sb. безпорядъчно, безразборно • han dyrker sex i flæng той прави безразборен секс
flænge [flæria] sb. -n, -r, -rne прорез; рана • hun har flænger i tøjet og flænger i ansigtet палтото й е скъсано, лицето й е в рани
flænge [flæria] vb. -r, -de, -t късам, раздирам
flæse [flæsa] sb. -n, -r, -те волан (украса на дреха)
flæsk [flcesg] sb. -et свинско месо
flæskesteg [flæsga^daj] sb. -en, -e, -ene свинска пържола
flæskesvær [flæsgasvaA sb. -en, =, -ene  препечена кожичка на прасенце
fløde [flø-да] sb. -n сметана
flødebolle [flø-da,bola] sb. -n, -r, -rne букв. «сметанова топка» – сладка, чиято вътрешност представлява бяла сладка маса, а отвън е покрита с шоколадова глазура • børn tager ofte flødeboller med i skole, når de har fødselsdag децата често носят «сметанови топки» в училище, когато имат рожден ден • sangeren er en rigtig flødebolle този певец е страшно сладникав
flødeis sb. -en, =, -ene сметанов сладолед
flødeskum [flø-da,sgåm] sb. -met бита сметана
flødeskumskage [flø-dasgåmsjcaja] sb. -n, -r, -rne торта c бита сметана
fløj [flojl sb. -en, -e, -ene крило
fløj ffloj’] vb. —> flyve мин.вр.от “flyve” (= летя)
fløjet [flo-ад] vb. —► flyve мин. причастие от “flyve” (= летя)
fløjl [flojl] sb. -et кадифе
fløjt [floj’d] sb. -et, =, -ene свирене (c уста / със свирка)
fløjte [flojda] sb. -n, -r, -rne флейта; свирка • han tager sin fløjte og kalder på sin hund той взима свирката си и вика кучето си • han spiller fløjte i Det kongelige Kapel той свири на флейта в Кралския оркестър
fløjte [flojda] vb. -r, -de, -t свиря, подсвирквам
flå [flå] vb. -r, -ede, -et нарязвам на парчета; одирам
flåde [flå-da] sb. -n, -r, -rne флот, флотилия; сал • han arbejder i Den kongelige Danske Flåde той служи в Датския кралски флот • der sidder to mænd på en flåde на сала има двама мъже
flåt [flå’d] sb. -en, =, -ene кърлеж
FN – (De) Forenede Nationer OOH (Организация на обединените нации) FN [cef ‘an] —> Forenede Nationer OOH
fnat [fhad] sb. -ten  краста
fnidder [fhido] sb. -et  дреболия, нещо незначително
fnis [fnis] sb. -et, =, -ene хихикане
fnise [fni-sa] vb. -r, -de, -t хихикам
fnug [fnug] sb. -get, =, -gene снежинка, прашинка
fnugge [fnuga] vb. -r, -de, -t изпускам прашинки
fnysje [fnysa] vb. -er, -te, -t сумтя, пуфи
fobi [fo’bi] sb. -en, -er, -erne  фобия
fod [fod1 sb. foden [fod an], fødder [fødb], fødderne [fødbna] стъпало •    jeg er tilfods аз съм пеша • det kan jeg ikke huske på stående fod не мога така изведнъж да си спомня • han står på god fod med chefen той се разбира добре с шефа
fodbold [fod,bol’d] sb. -en, -e, -ene  футбол
fodboldbane [fodbold,ba-na] sb. -n, -r, -rne  футболно игрище
fodboldkamp [fodbold,катЪ] sb. -en, -e, -ene  футболен мач
fodboldspiller [fodbold,sbelo] sb. -en, -e, -ne  футболист
fodbremse [fod,brdmsa] sb. -n, -r, -rne крачна спирачка
foder [fodo] sb. -et фураж
fodformet [fodfå’mad] adj. -et, -ede по формата на стъпалото; тенденциозно-левичарски, ограничен •    han har altid sådan nogle fodformede meninger той все изказва такива тендендиозно-левичарски мнения
fodfæste [fod’fæsda] sb. -t опора • han prøver at finde fodfæste i firmaet той се опитва да намери опора във фирмата
fodgænger sb. -еп, -е, -пе пешеходец
fodgængerfelt ffodgætiofæl’d] sb. -et, -er, -erne пешеходна пътека
fodgængerovergang ffodgænoåwogari] -er, -e, -ene преход за пешеходци
fodnote  sb. -n, -r, -rne бележка под линия
fodre vb. -r, -de, -t храня (животно)
fodspor [fod,sbou’\ sb. -et, =, -ene следи (от стъпки)
fodsved ffodjsved’] sb. -еп пот от крака
fodtrin ffod,trin] sb. -net, =, -nene стъпка; стъпало, праг •jeg hører fodtrin på trappen чувам стъпки по стълбите • pas på fodtrinnet! внимание стъпало!
fodtøj ffodfoj] sb. -et обувки (и обувни принадлежности)
foged  sb. -еп, -er, -erne съдя-изпълнител
fokus [fokus] sb. -set фокус
fokusere [foku’seb] vb. -r, -de, -t фокусирам
fold [fol] sb. -en, -er, -erne ръб • hun presser folder i hans bukser тя глади панталоните му с ръб • vi må lægge ansigtet i de rette folder трябва да придадем на лицата си подходящото изражение • jeg aner ikke, hvor han slår sine folder lørdag aften нямам представа къде се забавлява той в събота вечер
fold ffol] sb. -еп, -е, -ene кошара, оградено място • dyrene står i deres fold животните стоят в своите кошари
folde ffob] vb. -r, -de, -t сгъвам • vi folder servietten ud разгъваме салфетката • vi folder servietten sammen сгъваме салфетката • hun er virkelig sjov, når hun folder sig ud тя e много забавна, когато се отпусне
foldekniv ffobjcniw] sb. -еп, -e, -ene сгъваемо ножче
folder [folo] sb. -еп, -е, -пе папка, брошурка
folie [folja] sb. -n фолио
folk [folg] sb. -et, =, -ene народ • gågaden er fuld affolk i dag днес пешеходната улица е пълна с народ
folk [folg] sb. -et народ, хора • han er еп mand af folket той е човек от народа
folkeafstemning [folgoaw^dæmheri] sb. -en, -er, -erne референдум
folkedans [folgoflans] sb. -en, -e, -ene народен танц
folkedragt ffolgafiragd] sb. -en, -er, -erne народна носия
folkeeventyr ffolgaævanfyj] sb. -et, =, -ene народна приказка
folkehøjskole ffolgahoj^gola] sb. -n, -r, -rne букв. «народно училище»; вид училище в Дания без изпити и възрастово ограничение
folkekirke [folgofdjga] sb. -п, -r, -те букв. «народна църква»; Националната датска църква
folkelig [folgali] adj. -t, -е народен; обикновен; разбираем
folkeligt [folgalid] adv. народно; обикновено; разбираемо
folkemusik ffolgamujig] sb. -ken народна музика
folkemængde ffolgajnæri’da] sb. -n, -r, -rne тълпа
folkepension ffolgapari^joh] sb. -en народна пенсия (за всички, навършили 67 г.)
folkepensionist ffolgaparisjofiisd] sb. -еп, -er, -erne пенсионер, който получава «народна пенсия»
folkeregistjer [folgaregisdo] sb. -eret, -re, -rene регистър на населението; датската служба, която води регистъра
folkesang [folga^aq] sb. -еn, -е, -ene народна песен
folkeskole [folg^sgo-h] sb. -n, -r, -rnе «народно училище» (държавно училище за деца от 7 до 16г.)
folkeslag [folgajlaj] sb. -et, =, -ene народност, нация
folkestyre \folgatsdijb] sb. -t народовластие
Folketinget [fjlgateribS] prop. Фолкетинг (датският парламент)
folketælling [folgajæleri] sb. -en, -er, -erne преброяване на населението
folkevandring \folg3pandreri] sb. -en, -er, -erne преселение на народите
folkevise [folgapvsa] sb. -n, -r, -rne средновековни стихове от неизвестен автор или предавани от уста на уста
folklore [fol’klo-o] sb. -п фолклор
fond [fond] sb. -en, -e, -ene бульон; фонд; запас
fondsbørs [fondspø/s] sb. -en, -er, -erne фондова борса
fonem [fo’ne’m] sb. -et, -er, -eme фонема
fonetik [fone’tig] sb. -ken фонетика
for [fou] sb. -et, =, -ene подплата
for [fo] præp. за, заради, пред, преди, от ’for det første най-напред • for hans skyld заради него • vest for København на запад от Копенхаген for længe siden отдавна • for resten впрочем, освен това • for to år siden преди 2 години •for eksempel (f.eks.) например • for første gang за първи път • det går bedre dag for dag от ден на ден става все по-добре • hun skriver opgaven for ham тя му пише домашното • han gør det for at hjælpe hende той го прави, за да й помогне • hun går udfor at købe ind тя излиза на пазар
for [fo] adv. доста, твърде for sent доста късно
for [fo] konj. защото ‘jeg kan ikke komme, for jeg er syg не мога да дойда, защото съм болен
for \fou] vb. —> fare мин. време от «fare» (= пътувам)
foragt [fo’agd] sb. -en презрение, пренебрежение
foragte [fo’agda] vb. -r, -de, -t презирам, пренебрегвам
foran \fo\an] præp. пред • vi står nu
foran Københavns Rådhus стоим пред копенхагенското кметство
foran [fo\an] adv. напред, отпред • han er altid lidt foran той е винаги малко по-напред
foranderlig [fo’anoli] adj. -t, -e променлив
forandre [fo’andro] vb. -r, -de, -t променям • du har slet ikke forandret dig ти изобщо не си се променил
forandring {fo’andreri] sb. -en, -er, -erne промяна
foranledige [fo/an’ledi’a] vb. -r, -de, -t давам повод; подбуждам jeg føler mig foranlediget til at holde en tale чувствам се провокиран да държа реч
foranledning {fo’an’ledheri] sb. -en повод, инициатива
foranstaltning \foan’sdal’dner[\ sb. -en, -er, -erne мероприятие; мярка
forarbejde [foa’bajch] vb. -r, -de, -t подготвям, обработвам
forarge [fo’awa] vb. -r, -de, -t ядосвам, сърдя
forargelse \fo’awvdlso] sb. -n досада, недоволство
forarget [fb’awad] adj. -et, -ede сърдит, недоволен
forbande [fo’bano] vb. -r, -de, -t проклинам
forbandelse [fo’banblsa] sb. -n, -r, -rne проклятие
forbandet [fo’banbd] adj. -et, -ede проклет, прокълнат
forbarme sig [fo’bamo] vb. -r, -de, -t съжалявам се над, съчувствам
forbavse [fo’bawsa] vb. -r, -de, -t изненадвам
forbavselse [fj’bawsalsa] sb. -n изненада, удивление
forbavset [fo’bawsad] adj. -et, -ede изненадан
forbedre [fo’bæd’ro] vb. -r, -de, -t подобрявам • han har virkelig forbedret sig той наистина се подобри
forbedring фЪсебгец] sb. -en, -er, -erne подобрение
forbehold [få-befiol] sb. -et, =, -ene резерва, уговорка, изключение • med forbehold for prisændringer c право за промяна на цените
forbelholde [få’be.hola] vb. -holder [-fiolb], -holdt [-fiol’d], -holdt [-fiol’d] запазвам, резервирам • jegforbeholder mig retten at holde op som helst  запазвам си правото да спра, когато си искам
forbeholdfen [få-befiolari] adj. -ent, -ne резервиран, сдържан, обмислен
forben [få\beri] sb. -et, =, -ene преден крак (на животно)
forberede [få-be/ædb] vb. -er, -te, -t подготвям
forberedelse [fkberæ’dalsa] sb. -n, -r, -rne подготовка
forberedt [få’be:ræd] adj. =, -е готов, подготвен jeg er forberedt på det værste готов съм за най-лошото
forbi [fo’bi] præp. край •forbi kirken край черквата
forbi [fobi] adv. наречие, означаващо приключване на действието turen er forbi пътуването свърши
forbier [fo’bib] sb. -en, -е, -ne удар извън целта
forbigå [fo’bigå] vb. -går [~g&\, -gik [-gig], -gået [-даай] заобикалям, игнорирам
forbigående [fo’bigåsna] adj. =, = преминаващ
forbillede [få\bebda] sb. -t, -r, -rne пример, модел
forbinde [fo’benb] vb. -binder [-berio], bandt [-‘barid], -bundet [-‘båriad] свързвам, превързвам
forbindelse [fo’berialsa] sb. -n, -r, -rne връзка
forbinding [fo’berieri] sb. -en, -er, -erne бинт, превръзка
forbipasserende [fa’bipa,sebna] adj. =, = преминаващ
forbistret [fo’bisdrod] adj. -et, -ede проклет, дяволски
forbistret [fo’bisdrod] adv. дяволски
forblive [fo’bliva] vb. -bliver [-blu], -blev [-‘ble], -blevet [-‘ble-зд] оставам
forblommet [fa’bbmad] adj. -et, -ede двусмислен, c недомлъвки и намеци
forblommet [fo’bhmad] adv. двусмислено
forbløde [fo’bløda] vb. -r, -te, -t изтича ми кръвта
forbløffe [fa’bløfa] vb. -r, -de, -t смайвам, удивлявам
forbløffende [fo’bløfana] adj. =, = удивителен, изумителен
forbløff et [fo’bløfad] adj. -et, -ede удивен, изумен
forbrug [fo’bru] sb. -et потребление
forbruge Ifo’brua] vb. -er, -te, -t консумирам, използвам
forbruger [fo’brub] sb. -en, -e, -ne потребител
forbrugsgode [fa’brusgo-da] sb. -t, -r, -rne стоки за потребление
forbrydelse [fo’brydalsa] sb. -n, -r, -rne престъпление
forbryder [fo’brydb] sb. -en, -e, -ne престъпник
forbryderisk [fo’brydbpsg] adj. =, -e престъпен
forbryderisk [fo’brydbyisg] adv. престъпно
forbrænde |fo’bråns] vb. -er, -te, -t изгарям
forbrænding  sb. -en изгаряне
forbud [få\bud] sb. -det, =, -dene забрана
forbudt [fo’bud] adj. =, -е забранено • filmen er forbudt for børn този филм е забранен за деца
forbudt [fo’bud] vb. —> forbyde мин. прич. от «forbyde» (= забранявам)
forbund [få\bån] sb. -et, =, -ene съюз, асоциация
forbunden fo-‘bårian] adj. -ent, -ne  превързан, свързан; задължен; на асоциацията
forbundet [fo’bånad] vb. —> forbinde мин. прич. от «forbinde» (= превързвам); превързан, свързан
forbundsfælle [ftbånsfæb] sb. -п, -r, -rne съюзник
forbyde [fo’bydb] vb. -byder [-‘bydo], -bød [-‘bød], -budt [-bud] забранявам
forbød [fo’bød] vb. —> forbyde мин.вр. на «forbyde» забранявам
forcere [fo’se’o] vb. -r, -de, -t форсирам, ускорявам
forcerjet [fo’sebd] adj. -et, -ede ускорен
fordampe [fodotmba] vb. -r, -de, -t изпарявам
fordampning [fo’dambneri] sb. -en изпарение
fordel [få\del] sb. -en, -e, -ene преимущество • det er en stor fordel at kunne dansk i Danmark голямо предимство е да говориш датски в Дания • hun drager fordel af sine sprogkundskaber тя извлича полза от езиковите си умения • på det billede tager hun sig ud til sin fordel на тази снимка тя изглежда възможно най-добре
fordelagtig [fodel’agti] adj. -t, -е изгоден, благоприятен
fordele [fo’deb] vb. -er, -te, -t разпределям, деля
fordi [fo’di’] konj. защото
fordoble [fodobh] vb. -r, -de, -t удвоявам
fordom \Jå\dom] sb. -men, -me, -mene предубеждение, предразсъдък
fordomsfri [få’domsfri] adj. -t, -е без предубеждения
fordomsfuld [få’d.omsful’\ adj. -t, -e предубеден
fordrage [fodraws] vb. търпя, издържам, понасям •jeg kan ikke fordrage gammel ost не понасям старо сирене
fordragelig \fodraw3li\ adj. -t, -e толерантен, сговорчив, любезен
fordre [få’rfro] vb. -r, -de, -t изисквам
fordreje [fo’draja] vb. -r, -de, -/извъртам
fordrejet {fo’drapd] adj. -et, -ede извъртян
fordring \få’drerj] sb. -en, -er, -erne искане
fordringsfuld [fådrerisful] adj. -t, -e изискващ, взискателен
fordringsløs [fårtrerisjøs] adj. -t, -e невзискателен, скромен
forjdrive [fjdri’ws] vb. -driver, -drev , -drevet  изгонвам, прогонвам; прекарвам (време) • kurderne blev fordrevet til Anatolien кюрдите бяха прогонени в Анадола • vi fordriver tiden med at spille kort убиваме времето като играем на карти
fordrukken [fj’dråyan] adj. -ent, -ne пиян, който пиянства • han er fordrukken той е пияница
fordummende [fodåmbns] adj. =, = затъпяващ
fordybe [fo’dybd] vb. -r, -de, -t задълбочавам • hun fordybede sig i den danske grammatik тя се задълбочи в датската граматика
fordybelse [fo’dybalss] sb. -п, -r, -rne задълбочаване
fordybning {fo’dybnerj] sb. -en, -er, -erne падина, вдлъбнатина
fordæk [få\dæg\ sb. -ket, =, -kene предна гума
fordærv [fb’dduw] sb. -et гибел, упадък, разруха
fordærve [fj’dråjws] vb. -r, -de, -t разрушавам, унищожавам
fordærvelig {fodra/wsli] adj. -et, -e вреден, гибелен; нетраен, който бързо се разваля
fordærvet [jb’ddjbsd] adj. -et, -ede развален (и прен.)
fordøje [fo’doja] vb. -r, -de, -t смилам (за храна); възприемам, схващам
fordøjelse [fodjjalsa] sb. -n храносмилане; разбиране, усвояване
fordøjelsesbesvær sb. -et  лошо храносмилане
fordømme [fodoma] vb. -mer, -te, -t осъждам;проклинам
fore [fo-з] vb. -r, -de, -t подплатявам
forebygge [få-opygs] vb. -r, -de, ~t предотвратявам
forebyggelse \få-3,bygals3] sb. -n профилактика
forebyggende [få-зрудзпз] adj., =, = профилактичен
foredrag \få-3,draw] sb. -et, =, -ene доклад, лекция
foregive [få-jgi] vb. -giver [-gu], -gav,gal, -givet, преструвам се  
forelgribe vb. -griber, -greb, -grebet предусещам, изпреварвам събитията
foregøgle ffåsgojb] vb. -r, -de, -t излъгвам; карам някого да повярва в нещо нереално
forelgå \få’oga\ vb. -går [-gå\ -gik [.gig], -gået [-gås5] случва се, става, състои се
foregående [fåogåana\ adj. =, = предишен
forekomme ffå-з,кзтз] vb. -kommer [-fomb], -kom [-jom’\, -kommet [-jom’ad] среща се, случва се; струва ми се • sne i april forekommer meget sjældent сняг през април се среща доста рядко • det forekommer mig, at jeg har set dig før струва ми се, че съм те виждал преди
forekommende ffå-sfcom’sns] adj. =, = вежлив, любезен, внимателен
forekommende ffå-ofcombns] adv. вежливо,любезно, внимателно
forel [fo’rål] sb. -len, -ler, -lerne  пъстърва
foreliggende Щ-о,1едзпз] adj. =, = съществуващ, настоящ • i det foreliggende tilfælde в настоящия случай
forelske sig [fo’æl’sgs sa] vb. -r, -de, -t влюбвам се
forelskelse [fj’æl’sgalsa] sb. -n, -r, -rne влюбеност, любов
forelsket [fs’æl’sgad] adj. -et, -ede влюбен
forelægge ffå’afcega] vb. -lægger [-fægs], -lagde [-fa-з], -lagt [\lagd] представям
forelæse ffå-ofæss] vb. -er, -te, -t чета лекция, чета на глас
forelæsning ffå-ofa’snen] sb. -en, -er, -erne лекция
foreløbig ffå-oføbi] adj. -t, -e предварителен, временен
foreløbig ffæoføbi] adv. предварително, временно, досега
forene [fo’e’ns] vb. -r, -de, -t съединявам, обединявам
forenet lf.i’eh»d] adj. -et, -ede обединен, съединен • De Forenede Nationer организация на обединените нации
forening [fo’eneri] sb. -en, -er, -erne асоциация, съюз, сдружение
forenkle [fo’cerigb] vb. -r, -de, -t опростявам
foresat [få’3jad\ adj. =, -te висшестоящ
forejskrive  vb. -skriver, -skrev -skrevet предписвам, нареждам
forejslå vb. -slår, -slog, -slået предлагам
forejspørge vb. -spørger, -spurgte, -spurgt запитвам, интересувам се
forespørgsjel sb. -len, -ler, -lerne запитване
forestille vb. -r, -de, -t представям ‘jeg kunne godt forestille mig at rejse til Fyn i ferien мога да си представя да замина за Фюн през отпуската
forestilling sb. -en, -er, -erne представа, идея; представление, спектакъл
foretage vb. -tager, -tog, -taget предприемам, осъществявам • han foretager sig ikke noget той нищо не предприема
foretagende sb. -t, -r, -rne предприятие, фирма; начинание, дело
foretagsom [fya’ta’som’] adj. -t, -rne предприемчив, енергичен
foretrække vb. -trækker, -trak, -trukket предпочитам • hun foretrækker rødvin frem for hvidvin тя предпочита червено вино пред бяло вино
forevige [fb’ebi-з] vb. -r, -de, -t увековечавам, фотографирам
forevise [få-o,visa] vb. -er, -te, -t представям, показвам
forfald [fofal] sb. -et упадък, разложение, разруха
forfalde [fofala] vb. -falder [-falb], -faldt [-fal’d], -faldet [-falad] западам, руша; развалям се, изтича срокът • huset forfalder mere og mere къщата се руши все повече и повече • regningen forfalder den 1. i næste måned сметката изтича на 1-во число следващия месец
forfalden fofalan] adj. -ent, -ne вехт, развален; изтекъл (срок, годност) • huset er forfaldent къщата е разнебитена • regningen er forfalden til betaling срокът за плащане на сметката е изтекъл
forfalske [fofal’sgs] vb. -r, -de, -t фалшифицирам
forfalskning \fofaisgneri\ sb. -en, -er, -erne фалшификация
forfatning \fofadneri\ sb. -en, -er, -erne конституция; състояние • huset er i en elendig forfatning къщата е в плачевно състояние • landets forfatning er demokratisk конституцията на страната е демократична
forfatningsmæssig [fofadneris,mæsi] adj. -t, -е конституционен, според конституцията
forfatningsmæssigt [fofadnerisfncesid] adv. конституционно
forfatningsstridig [fofadneris^dridi] adj. -t, -е противоконституционен
forfatningsstridigt [fofadneris^dridid] adv. противоконституционно
forfatter sb. -en, -е, -ne писател, автор
forfej ljet fofajbd] adj. -et, -ede неуспешен, грешен
forfladige [fofla’di-з] vb. -r, -de, -t правя плосък; става банално
forflytte [fofløda] vb. -r, -de, -t премествам
forflyttelse [fjflødalsd] sb. -n, -r, -rne преместване
forfordele {fofoflela] vb. -er, -te, -t давам на някого по-малка част, отколкото му се полага
forfra [få-fra] adv. отначало; отпред
forfremme [foframd] vb. -r, -de, -t повишавам
forfremmelse [foframblss] sb. -n, -r, -rne повишение
forfriskende [fofrasgneri] adj. =, = освежаващ
forfriskning [fofrasgneri] sb. -en, -er, -erne освежаващи напитки / закуски
forfrossen [fofrjsan] adj. -ent, -ne замръзнал, премръзнал • hun er bare si forfrossen тя беше просто премръзнала
forfængelig [fofcerfeli] adj. -t, -е суетен
forfærdelig [fjfd/dali} adj. -t, -е ужасен страшен • et forfærdeligt mord ужасно убийство
forfærdelig [fofd/dali] adv. ужасно • det vil jeg forfærdelig gerne ужасно много го искам jeg er forfærdelig sulten ужасно съм гладен
forfærdeligt [fofa/ddlid] adv. • det lyder forfærdeligt, når han synger звучи ужасно, когато той пее
forfærdelse [fofa/dalsd] sb. -n ужас, страх
forfølge [fofølp] vb. -følger [-følp], -fulgte [-fulds], -fulgt [-ful’d] преследвам
forfølgelse [foføljslss] sb. -n, -r, -rne преследване
forfølgelsesvanvid [foføljzlsasvanpid] sb. -et мания за преследване
forfølger [fo føl jo] sb. -en, -e, -ne преследвач
forføre [foføb] vb. -er, -te, -t съблазнявам
forførelse foføblss] sb. -n, -r, -rne съблазняване, прелъстяване
forfører foføb] sb. -en, -е, -ne съблазнител, прелъстител • «Forførerens dagbog» „Дневникът на прелъстителя“
forgangen [fo’garibn] adj. -ent, -ne минал, предишен
forgifte [fo’gifda] vb. -r, -de, -t отравям
forgiftning [fo’gifdneti] sb. -en, -er, -erne отрова
forglemmelse [fo’glæmblsa] sb. -n, -r, -rne забрава
forglemmigej [fo’glæmmafxj] sb. -en, -er, -erne незабравка
forgodtbefindende [fj’gjdbefenans] sb. -t усмотрение • han fyrer folk efter forgodtbefindende той уволнява хората по собствено усмотрение
forgribe vb. -griber, -greb, -grebet посягам (на), нарушавам
forgrund [få-grån] sb. -en, -e, -ne преден план
forgude [fo’gudz] vb. -r, -de, -t боготворя, обожавам
forgylde [fo’gyla] vb. -er, -te, -t позлатявам
forgyldt [fo’gyl’d] adj. =, -е позлатен
forgængelig [fo’gærfrli] adj. -t, -e преходен; временен, нетраен
forgænger [fåдеецо] sb. -en, -e, -ne предшественик
forgæves [fo’gævos] adj. напразен
forgæves [fo’gævss] adv. напразно
forgårs [fogas] sb. завчера • i forgårs завчера • i forgårs eftermiddag завчера следобед
forhadt [fo’had] adj. =, -е омразен
forhandle [fo’hanb] vb. -r, -de, -t преговарям
forhandler [fo’hanb] sb. -en, -e, -ne преговарящ
forhandling [fo’hanleri] sb. -en, -er, -erne преговор
forhastet [fo’hasdod] adj. -et, -ede необмислен, прибързан
forhenværende [få’hæn,vcebn3]fhv., adj. =, = бивш, предишен
forherlige [fo’hdjH a] vb. -r, -de, -t величая, прославям
forhindre [fo’hendro] vb. -r, -de, -t възпрепятствам, предотвратявам
forhindret [fo’hendrod] adj. -et, -ede възпрепятстван, предотвратен jeg er desværre forhindret i at deltage i mødet за съжаление съм възпрепятстван да участвам в срещата
forhindring [fo’hendreq] sb. -en, -er, -erne пречка, препятствие
forhindringsløb [fo’hendrerisføb] sb. i -et, =, -ene бягане c препятствия
forhjul [fåjul] sb. -et, =, -ene предно колело
forhold [fo’hol’i sb. -et, = -ene отношение, връзка; съотношение; обстоятелства, условия • hun er høj i forhold til sin alder тя е висока за възрастта си • sådan nogen forhold kan man ikke bo under не може да се живее при такива условия
forjholde sig [fo’holb sa] vb. -holder [-hol’o], -holdt [-‘hol’d], -holdt [-hol’d] държа се • sådan forholder det sig faktisk всъщност така стоят нещата
forholdsmæssig [få-fiol’sxmæsi] adj. -t, -e относителен, сравнителен
forholdsmæssig(t) [få-jiol’spiæsid] adv. относително,сравнително
forholdsord [fåjiolspj] sb. -et, =, -ene предлог (грам.)
forholdsregel [få-hols/cibl] sb. -len, -ler, -lerne мярка (против нещо) • jeg har truffet mine forholdsregler imodfaren! предприех мерки против опасността
forholdstal [få-holsjal’] sb. -let, =, -lene съотношение (в цифри)
forholdsvis [få holspi’s] adv. сравнително, относително
forhud [fåfiud] sb. -en кожичката на главичката на пениса
forhutlet [fo’hudled] adj. -et, -ede нищожен, жалък
forhæng [få-fiærf] sb. -et, =, -ene завеса
forhøje [fo’hojo] vb. -r, -de, -t увеличавам, повишавам
forhøjelse [fo’hojolso] sb. -n, -r, -rne повишение
forhøjning [fo’hojheri] sb. -en, -er, -erne възвишение, платформа
forhør [fo’høu’] sb. -et, =, -ene разпит
forhørje [fo’hø’o] vb. -er, -te, -t разпитвам
forhåbentlig [fo’håbmli] adj. -t, -е дано!
forhåbning [fo’håbneti] sb. -en, -er, -erne надежда
forhåbningsfuld [fo’håbnerisful] adj. -t, -е изпълнен c надежда
forhånd [fåfion] sb. -en прав дланов удар (тенис); право да играя първи (на карти); предварително • på forhånd предварително • på forhånd tak! предварително благодаря! • man kan ikke sige på forhånd, hvem der vinder не може да се каже предварително кой ще спечели
forhåndenværende {fohonanpæbna] adj. =, = даден, наличен
forinden [fa’enan] præp. преди (за време)
forinden [fa’enan] adv. преди, дотогава
forjaget [fo’jajsd] adj. -et, -ede забързан, стресов
forjættende [fo’jædana\ adj. =, = обещаващ, прекрасен
forjættet [fo’jædad] adj. -et, -ede обещан
forkalke [fo’kalga] vb. -r, -de, -t калцирам се, втвърдявам се
forkalket {fo’kalgaS] adj. -et, -ede мин. прич. от «forkalke»; глуповат, сенилен • hun er lidt forkalket! тя е малко изкуфяла
forkalkning \fo’kalgneri\ sb. -en калциране; склероза
forkaste [fo’kasda] vb. -r, -de, -t отхвърлям, отказвам
forkastelig [fj’kasdsli\ adj. -t, -e недостоен, осъдителен
forkastet [fo’kas’dad] adj. -et, -ede отхвърлен
forkert [fo’ke/d] adj. —, -е неверен, неправилен
forklare [fo’klab] vb. -r, -de, -t обяснявам •forklare sig обяснявам си/се
forklaring \fo’klareti\ sb. -en, -er, -erne обяснение
forklæde [fåjdæ-да] sb. -t, -r, -rne престилка
forklæde [fo’klceda] vb. -er, -te, -t преобличам; маскирам • hun forklædte sig som en mand тя се преоблече като мъж
forklædt [fo’klæ’d] adj. =, -е преоблечен, маскиран
forkorte [fo’kå’da] vb. -r, -de, -t съкращавам
forkortelse [fo’kå’dalsa] sb. -n, -r, -rne съкращение
forkundskab \få-kån,sgab] sb. -en, -er, -erne предварително знание
forkynde [fo’køna] vb. -er, -te, -t обявявам, съобщавам; проповядвам
forkyndelse Ifo’kønalsa] sb. -n, -r, -rne обявление, съобщение; проповед
forkæle [fj’kæia] vb. -r, -de, -t глезя
forkælet [fo’kæbd] adj. -et, -ede глезен
forkæmper [få\kæmbo] sb. -en, -e, -ne борец, защитник
forkærlighed [få-kauli[hed’\ sb. -en предпочитание
forkølelse [fa’køblsa] sb. -n, -r, -rne простуда
forkøllet {fo’købd] adj. -et, -ede простуден •jeg er forkølet аз съм настинал
forkørselsret \Jåkøjsals,rdd\ sb. -ten предимство (на пътя)
forlade vb. -lader -lod -ladt оставям, напускам; прощавам; разчитам
forladelse [fo’ladalsa] sb. -n опрощение извинение • om forladelse! извинете!
forladt [fo’lad] adj. =, -е изоставен
forlag [få\laj] sb. -et, =, -ene издателство
forlange [fj’imi’a] vb. -er, -te, -t изисквам
forlede ф‘1едз\ vb. -er, -te, -t подвеждам
forleden [fo’ledan] adj. минал; изтекъл
forlegen [fo’lajan] adj. -ent, -ne срамежлив
forlegenhed [fj’lajanjied] sb. -en, -er, -erne смущение; затруднено положение
forlig [fo’li\ sb. -et, =, -ene споразумение, компромис
forliges [fj’libs] vb. -liges [-‘lias], -ligenes [-’liadas], -ligedes [‘liades] примирявам се, съгласявам се
forlis [fo’lis] sb. -et, -, -ene корабокрушение; разрушение(и прен.)
forloren [fo’lobn\ adj. -ent, -ne фалшив, изкуствен • forloren hare фалшив заек (популярно датско ястие от телешка кайма)
forlove sig [fj’låua sa] vb. -r, -de, -t сгодявам се
forlovelse [fo’lavalsa] sb. -n, -r, -rne годеж
forlovet \fa’lavad\ adj. -et, -ede сгоден • Mette er Peters forlovede мете e годеницата на Петер • Mette er blevet forlovet med Peter мете е сгодена за Петер
forlyd sb. -en, -e, -erne начален звук (фонет.)
forlyde vb. -lyder, -lød, -lyt говори се, носят се слухове (в съчетанието det forlyder)
forlygte sb. -n, -r, -rne преден
forlystelse [fo’løsdalsa] sb. -n, -r, -rne развлечение
forlægger sb. -en, -e, -ne издател
forlænge [fo’lætfå vb. -r, -de, -t удължавам; подновявам • vi forlænger kontrakten med et år удължаваме договора c една година • vi forlænger kjolen med 2 cm ще удължим роклята c 2 см.
forlængelse [fo’lærislss] sb. -n, -r, -rne продължение
forlængerledning  sb. -en, -er, -eme удължителен (шнур)
forlæns [få\læns] adj. преден
forløb [fo’løb] sb. -et, =, -ene течение, протичане (ход на събитията)
forløbe [fo’løba] vb. -løber [-‘løbo], -løb [-‘løb], -løbet [-‘løbsd] протичам, изтичам • han forløb sig til festen той се разгорещи на празника
forløse [fo’lø’sd] vb. -r, -de, -t избавям, опрощавам (грехове)
forløsning [fo’lø’sneri] sb. -en избавление, опрощение
form [/am] sb. -en, -er, -erne форма • han er i fin form той е в отлична форма • jeg er helt ude af form съвсем не съм във форма
formalisere [fotnali’seb] vb. -r, -de, -t формализирам
formalitet [fomali’te’d] sb. -en, -er, -erne формалност • uden formaliteter без формалности • en tom formalitet празна формалност
formand sb. -manden, -mænd , -mændene председател
formane [fo’maha] vb. -r, -de, -t увещавам, наставлявам, поучавам
formaning [fo’maneri] sb. -en, -er, -erne увещаване; наставление
format [fj’ma’d] sb. -et, -er, -erne формат, размер • han har bevist sit format той доказа своя характер
forme [Узтпз] vb. -r, -de, -t образувам, оформям
formel [fo’mæl’] sb. -len, -ler, -lerne формула
formel [foinæl] adj. -t, -le формален
formelt [fo’mæl’d] adv. формално
formentlig [foinendli] adj. -t, -e вероятен
formentlig [fo’me’ndli] adv. вероятно •    hun kommer formentlig kl 2 тя ще дойде вероятно в два часа
formere sig [fo’meb ja] vb. -r, -de, -t размножавам се
formering [fj’me’reri] sb. -en, -er, -erne размножение
formfuldendt [få-mful/xn’d] adj. =, -e съвършен, елегантен
formfuldendt [få-mfulænd] adv. съвършено, елегантно
formidabel [fomi’dabal] adj. -elt, -le страшен, огромен
formiddag [fåme,da] sb. -en, -e, -ene преди обед, сутрин • i formiddag тази сутрин • om formiddagen всяка сутрин •    i formiddags сутринта (която вече е минала)
formidle [fo’midb] vb. -r, -de, -t посреднича
formidling [fo’midlerf] sb. -en посредничество
formilde [jb’mild] vb. -r, -de, -t смекчавам, успокоявам
formindske [fo’mensgs] vb. -r, -de, -t намалявам
formindskelse {fo’mensgelsa] sb. -n намаляване
formlære [få-m,læ-o] sb. -n морфология
formning [få-mneq] sb. -en формиране, моделиране; учебен предмет (рисуване, работа с хартия и глина) •    vi har formning i 3. time om onsdagen имаме моделиране трети час в сряда
formode [f.i’mo’da] vb. -r, -de, -t предполагам, смятам че
formodentlig [fj’mo’dsndli] adj. -t, -e вероятен, предполагаем
formodning [fo’modneri] sb. -en, -er, -erne догадка, предположение
formskrift [få-m,sgrafd] sb. -en пиша c печатни букви
formssag [fåms,saj] sb. -en, -er, -erne въпрос на форма
formue [få-piu-з] sb. -n, -r, -rne имущество
formular [fomu’la] sb. -en, -er, -erne бланка, формуляр
formulere [fomu’leb] vb. -r, -de, -t формулирам
formynder [få\mønb] sb. -en, -e, -ne настойник, опекун
formørke [fo’mdjga] vb. -r, -de, -t затъмнявам
formørkelse [fj’mdugalsa] sb. -n, -r, -rne затъмнение
formå [fo’ma] vb. -r, -ede, -et в състояние съм
formål [fåpial] sb. -et, =, -ene цел
formålstjenlig [fåmålsfjcenli] adj. -t, -e целесъобразен
fornavn [få\nawh] sb. -et, -e, -ene собствено име
forneden [fo’ne-dan] adv. долу
fornedrelse [fo’nedrålsa] sb. -n унижение
fornem [få\næm\ adj. -t, -те благороден
fornemme [fo’næmb] vb. -r, -de, -t чувствам, възприемам
fornemmelse [fo’næmalsa] sb. -n, -r, -rne чувство, усещане •jeg har på fornemmelsen, at han lyver чувствам, че лъже
fornuft [fo’nåfd] sb. -en разум, разсъдък • han vil ikke tage imodfornuft! не иска да се вслуша в разума • du skal bare bruge din sunde fornuft просто използвай здравия си разум • han kommer til fornuft om et par dage той ще се вразуми след няколко дена
fornuftig [fo’nåfdi] adj. -t, -е разумен
forny [fo’ny) vb. -r, -ede, -et обновявам
fornyelse [fo’nyalsa] sb. -n, -r, -rne обновление
fornylig [fo’nyli] adv. неотдавна, наскоро
fornægte [fj’nægdd] vb. -r, -de, -t отричам
fornærme [fo’na/тз] vb. -r, -de, -t обиждам
fornærmelse [fo’na/malsa] sb. -n, -r, -rne обида
fornødenhed [fo’nødanfied~[ sb. -en, -er -erne необходимост
fornøjelse [fo’nojslsa] sb. -n, -r, -rne удоволствие, развлечение • god fornøjelse! приятно забавление! • med største fornøjelse! c (огромно) удоволствие!
forord [få’pu] sb. -et, =, -ene предисловие
forordning [fo’å’dnerf] sb. -en, -er, -erne наредба; предписание
foroven [fj’åwan] adv. отгоре
forover [fåpwb] adv. напред
forpagte [fo’pagda] vb. -r, -de, -t давам под наем / под аренда
forpagter [fo’pagdo] sb. -en, -e, -ne наемател, арендатор
forplantning [fo’plandnerj] sb. -en размножение; разпространение
forplejning [fo’plajheri] sb. -en, -er, -eme храна, провизии
forpligtigelse [fb’plegpblsa] sb. -n, -r, -те задължение
forpurre [fo’pub] vb. -r, -de, -t осуетявам, разстройвам
forpust|et [fo’pusdad] adj. -et, -ede задъхан
forregne sig [fo’mjha .sa] vb. -r, -de, -t обърквам изчисленията / сметките си (и прен.)
forrentning |fo’randner[\ sb. -en олихвяване; печалба
forrest [farasd] adj. =, -е първи, преден
forrest [Уз rasd] adv. отпред • hvem tør gå forrest? кой се осмелява да тръгне напред?
forret [fD,råd\ sb. -ten, -ter, -terne предястие
forretning [fo’rådnen] sb. -en, -er, -erne магазин; предприятие; дейност
forretningsforbindelse делово отношение
forretningsmand sb. manden, -mænd, -mandene бизнесмен
forretningsordlen [fo’rådnerispddn]sb -nen, -ner, -nerne регламент (за дейността на ръководството на фирмата)
forretningsudvalg [fo’radnetisudpal] sb.-e = -ene изпълнителен комитет
forrige ifå-is] adj. =, = минал, предишен •forrige gang миналия път
forringe Ifo’ren’s] vb. -r, -de, -t намалявам
forrude [få’ru-ds] sb. -n, -r, -те предно стъкло (на кола)
forrygende [fo’rybns] adj. =, = страшен, ужасен; фантастичен
forrygende [fo’rysns] adv. страшно, ужасно
forrykt [fo’røgd] adj. =, -е луд, побъркан
forræder [fo’rådb] sb. -en, -e, -ne предател
forræderi [forååo’ri] sb. -et, -er, -erne предателство
forråd sb. -et запас
forråde {fo’rådb] vb. -er, -te, -t предавам, издавам
forrådnelse [fo’rodnalss] sb. -n разлагане, гниене
forsage [fo’sajs] vb. -r, -de, -t отказвам се, изоставям
forsamling [fo’sanileri] sb. -en, -er, -erne събрание, заседание
forsatsvindue [fo’sads,vendu] sb. -et, -er, -erne допълнителен прозорец
forsegle |fo’sajh] vb. -r, -de, -t запечатвам, затварям (c печат)
forsendelse [fo’sænblss] sb. -n, -r, -rne пратка
forside  sb. -n, -r, -re предна страна; фасада; първа страница
forsigtig [fo’segdi] adj. -t, -е внимателен, предпазлив
forsigtighed [fo’segdified] sb. -en предпазливост
forsigtigt [fo’segdid] adv. внимателно
forsikre [fo’segro] vb. -r, -de, -t уверявам; застраховам •jeg vil gerne forsikre min bil искам да застраховам колата си •jeg kan forsikre dig om, at det er ægte diamanter мога да те уверя, че това са истински диаманти
forsikring [fo’segreri] sb. -en, -er, -erne уверение;застраховка
forsikringspræmie sb. -n, -r, -rne застрахователна премия
forsikringsselskab \fo’segrerissæl,sgab] sb. -et, -er, -erne застрахователна компания
forsinke [fo’serigs] vb. -r, -de, -t закъснявам
forsinkelse [fo’serigslss] sb. -n, -r, -rne закъснение
forske [/аsgb] vb. -r, -de, -t изследвам
forskel \få\sgæl] sb. -len, -le, -lene разлика
forskellig [fo’sgæli] adj. -t, -е различен
forskellighed [fo’sgeelified] sb. -en разлика, разнородност, различие
forskelligt {fo’sgælid] adv. различно
forsker [få’sgo] sb. -en, -e, -ne изследовател
forskning [fåsgneri] sb. -en изследване
forskrift  sb. -en, -er, -rne предписание
forskruet [fo’sgrubd] adj. -et, -ede странен, неестествен
forskrække vb. -r, -de, -t плаша, изплашвам
forskrækkelse {fo’sgrågslss] sb. -n, -r, -re страх, ужас
forskrækket [fo’sgragsd] adj. -et, -ede изплашен
forskud \få’,sgu3] sb. -det, =, -dene аванс (на заплата)
forskønne [fo’sgdns] vb. -r, -de, -t украсявам
forslag [få-,slaj] sb. -et, =, -ene предложение
forslå  vb. -slår , -slog, -slået  достатъчен съм, стигам
forsmag [fo’smaj] sb. -en предвкусваме
forsmå [fo’små] vb. -r, -ede, -et отхвърлям
forsommer [fo’somo] sb. -meren, -re, -rene ранно лято
forsone [fa’sons] vb. -r, -de, -t помирявам, сдобрявам
forsoning [fj’soneri] sb. -en, опрощаване, изкупление (религ.)
forsoning [fs’soneq] sb. -en, -er, -erne примирие, сдобряване
forsonlig [fo’sonli] adj. -t, -e помирителен, сговорчив, отстъпчив
forsorg [få,såuw] sb. -en • social forsorg социални грижи
forspil [fs’sbel] sb. -let, =, -lene прелюдия, начало на нещо
forspring [få\sbreri \ sb. -et, =, -ene преимущество, преднина
forstad sb. -staden, -stæder, -stæderne предградие
forstand \fo’sdan\ sb. -en разум, разсъдък, смисъл • han gik fuldstændig fra forstanden  той напълно загуби разсъдъка си • i en vis forstand в известен смисъл
forstander [få\sdanb] sb. -en, -e, -ne директор, управител
forstavn \få\sdaw’n] sb. -en, -e, -ene нос (на кораб)
forstemmende [fo’sdæmana] adj. =, = гнетящ, мрачен, тягостен
forstemt [fo’sdæm’d] adj. =, -е разстроен (муз. инструмент и прен.)
forstene [fo’sdena] vb. -r, -de, -t вкаменявам се (и прен)
forstening \fo’sdemri\ sb. -en, -er, -erne вкаменелост
forstille sig [fo’sdela .rø] vb. -r, -de, -t преструвам се
forstokket [fj’sd3gad\ adj. -et, -ede закостенял, тесногръд
forstoppelse [fj’sdsbalsa] sb. -n, -r, -rne запушване (на тръба); запек
forstumme [fo’sdåma] vb. -r, -de, -t замлъквам, онемявам
forstuve [fo’sdub] vb. -r, -de, -t навяхвам, изкълчвам
forstuvning [fo’sduneri] sb. -en, -er, -erne навяхване, изкълчване
forstyrre  vb. -r, -de, -t преча, безпокоя • undskyld, forstyrrer jeg? извинете, преча ли?
forstyrrelse [fb’sdyblsa] sb. -n безпокойство, прекъсване; повреда
forstyrret {fo’sdy/od} adj. -et, -ede объркан; побъркан
forstærke [fa’sdduga] vb. -r, -de, -t усилвам
forstærker \fb’sdajgo] sb. -en, -e, -ne усилвател
forstærkning [fj’sddugneri) sb. -en, -er, -те подкрепление
forstørre [fo’sdob] vb. -r, -de, -t увеличавам (размер)
forstørrelse \fo’sddblss\ sb. -n, -r, -rne разширение, увеличение
forstørrelsesglas [fo’sdoblsasglas] sb. -set, =, -sene увеличително стъкло, лупа
forjstå vb. -står, -stod , -stået разбирам • han forstår sig ikke på penge той не разбира от пари
forståelig [fo’sdåbli] adj. -t, -е разбираем • hun kan ikke gøre sig forståelig тя не може да се изрази
forståelse [fo’sdådlsa] sb. -п разбиране
forsvar sb. -et защита, отбрана
forsvare vb. -r, -de, -t защитавам, отбранявам
forsvarer  sb. -en, -e, -ne защитник
forsvarlig adj. -t, -е сигурен; солиден
forsvarligt [fo’svalid] adv. сигурно; солидно
forsvarsløs {få,svas,løs] adj. -t, -e беззащитен
forsvinde [fo’svena] vb. -svinder [-‘svenb], -svandt [-‘svan’d], -svundet {-svån’dd} изчезвам • forsvind! изчезвай!
forsyn [få\syn\ sb. -et съдба, провидение
forsyne \fo’sy’n9\ vb. -r, -de, -t снабдявам
forsyning \fo’syhen\ sb. -en, -er, -erne доставка, запас
forsæde [få^ce-de] sb. -t, -r, -rne предна седалка
forsæt [få-fczd] sb. -tet, -ter, -terne намерение
forsætlig [fj’sædli] adj. -t, -e преднамерен, нарочен
forsøde [fo’søde] vb. -r, -de, -t подслаждам
forsøg [fb’søj] sb. -et, =, -ene опит
forsøge [fo’søp] vb. -er, -te, -t опитвам
forsøgskanin [fj’sg]ska,nih[ sb. -en, -er, -erne  опитно зайче
forsøgsvis [fs’søjspis] adj. -t, -e експериментален, пробен
forsømme [fo’sdme] vb. -mer, -te, -t изпускам; пропускам
forsømmelig [fo’sdm’eli] adj. -t, -e небрежен
forsømmelse [fo’somelse] sb. -n, -r, -rne небрежност, пропуск; отсъствие
forsørge [fo’sd/we] vb. -r, -de, -t снабдявам
forsørger [fo’so/wo] sb. -en, -e, -ne човек, който изхранва семейството си
forsåle [fo’såb] vb. -r, -de, -t слагам подметки
fortabe [fo’taba] vb. -er, -te, -t губя; погълнат съм от нещо
fortabt [fo’tabd] adj. =, -е изгубен; погълнат; отчаян
fortale sig [fo’talo .rø] vb. -er, -te, -t правя грешка на езика; издавам тайна (без да искам)
fortalelse [fj’tahlsa] sb. -п, -r, -те грешка на езика; изказана неволно тайна
fortaler [fåfab] sb. -en, -е, -ne застъпник
fortand [få-fan] sb. -tanden [-fanen], -tænder [-fænb], -tænderne [-fænbne] преден зъб
fortegnelse [fo’tajnelse] sb. -n, -r, -rne списък, каталог
fortid [få-fid] sb. -en минало; минало време (грам.)
fortidig [få-fid i] adj. -t, -е минал, предишен, старомоден
fortie [fo’tib] vb. -r, -de, -t премълчавам
fortil [få-fel] adv. отпред
fortilfælde [få-tefæle] sb. -t, =, -ene прецедент
fortjene [fo’tjæhe] vb. -er, -te, -t заслужавам; спечелвам
fortjeneste [fo’tjanesde] sb. -n, -r, -rne заслуга; доход
fortolke [fo’tolge] vb. -r, -de, -t тълкувам, разяснявам
fortolkning [fj’tjl’gneri] sb. -en, -er, -erne тълкуване, разяснение
fortov [få-fow] sb. -et, -e, -ene тротоар
fortovsrestaurant [få fjwsræsdofocri] sb. -en, -er, -erne ресторант на открито
fortrin [få’frin] sb. -net, =, -nene преимущество
fortrinlig [fo’trinli] adj. -t, -е чудесен, отличен
fortrinligt [fo’trinlid] adv. отлично, чудесно
fortrinsret [få-trins,rad] sb. -ten преимуществено право, предимство
fortrinsvis [få-trins,vis] adv, предимно
fortrolig [fo’troli] adj. -t, -е поверително
fortrolighed [fo’troH,hed] sb. -en поверителност • det er sagt i al fortrolighed това е казано съвсем поверително
fortryde vb. -tryder, -trød -trudt съжалявам, разкайвам се
fortrylle [fo’tryle] vb. -r, -de, -t пленявам, очаровам; омагьосвам
fortryllelse [fo’trylelse] sb. -n очарование; магия
fortryllende [fo’trylsne] adj. =, = пленителен, очарователен, вълшебен
fortræd [f.У tråd] sb. en вреда, зло • han kan ikke gøre en kat fortræd той и на мравката път прави
fortræffelig [fo’trdfeli] adj. -t, -е превъзходен, отличен
fortrænge vb. -er, -te, -t изгонвам, изтласквам; забравям, потискам (в съзнанието)
fortrængning [fo’trari’nen] sb. -en, -er, -erne изгонване; потискане (спомен)
fortsat [få’d,sad] adj. =, -te непрекъснат, постоянен
fortsat [få’d,sad] adv. постоянно, непрекъснато
fortsætte vb. -sætter, -satte, -sat продължавам fortsætte med at arbejde продължавам работа
fortsættelse [få-dpcedalsa] sb. -n, -r, -re продължение fortsættelsefølger продължението следва
fortunge [få\tåti9] sb. -n, -r, -rne предната част на езика
fortvivlelse [fo’tviwblsa] sb. -n отчаяние, безнадеждност
fortvivlet [fo’tviwbd] adj. -et, -ede отчаян, безнадежден
fortynde [fo’tona] vb. -r, -de, -t разреждам
fortælle vb. -tæller -talte, -talt  разказвам
fortæller [jb’tælb] sb. -en, -e, -ne разказвач
fortælling {fj’tcel’eril sb. -en, -er, -erne разказ
fortænke vb. -er, -te, -t порицавам, осъждам, обвинявам
fortænkt  adj. =, -е мрачен, потиснат
fortære [fj’tæb] vb. -r, -de, -t изяждам, поглъщам
fortæring \fo’tæreri\ sb. -en ядене, пиене
fortærsket [fo’tausgad] adj. -et, -ede втръснал, изтъркан (от повторение)
fortætning \fo’tædneri\ sb. -en кондензация
fortætte [fo’tæda] vb. -r, -de, -t кондензирам
fortøje |fo’tojb] vb. -r, -de, -t закотвям, завързвам (лодка, кораб)
fortørnet [foYb/md] adj. -et, -ede сърдит, обиден
forud [få\ud’\ adv. предварително; по-рано
forudanelse \уй-ид,апзЬз\ sb. -n, -r, -rne предчувствие
forudbestilling [ftudbepdeleti] sb. -er, -erne предварителна поръчка,
forude  adv. предварително
foruden [jb’wdm] præp. освен
forudfattjet [fæudfadsd] adj. -et, -ede предубеден
forudgående [få-иддазпз] adj. =, = предишен, преден
forudsat [få’udpad] adj. =, -te при условие че •forudsat at priserne ikke stiger при условие че цените не се покачат
forudse vb. -ser, -så -set  предвиждам
forudseende [få-uo^ebna] adj. =, = предвидлив
forudsige vb. -siger, -sagde, -sagt  предсказвам
forudsigelig [få’udpisli] adj. -t, -e предсказуем
forudsætning [ftudpcedneri] sb. -en, -er, -erne предпоставка
forudjsætte vb. -sætter, -satte, -sat предполагам, смятам
forulempe [fo’u’lambd] vb. -r, -de, -t досаждам, безпокоя
forulykke [fo-u’løgs] vb. -r, -de, -t претърпявам нещастие; загивам (при катастрофа)
forum [fo-råm] sb. -ummet, -a, -aeme форум
forunderlig [fo’ånbli] adj. -t, -e удивителен,странен
forundre [fo’åndro] vb. -r, -de, -t учудвам,изненадвам
forurene [fyu’rana] vb. -r, -de, -t замърсявам
forurening [fo’u’ranen] sb. -en замърсяване
forurett|et [fo-u’radad] adj. -et, -ede обиден; ощетен
forurolige [fyu’rolva] vb. -r, -de, -t тревожа
foruroligende [fo-u’rolvans] adj. обезпокояващ
foruroligende [fyu’roli-зпз] adv. тревожно
forvalte vb. -r, -de, -t управлявам
forvalter sb. -en, -e, -ne управител, администратор
forvaltning [fo’oaldnen] sb. -en, -er, -erne управление; администрация
forvandle [fo’vanb] vb. -r, -de, -t превръщам • han forvandlede sten til brød той превърна камъка в хляб
forvandling [fo’van’leri] sb. -en, -er, -erne превръщане, трансформация
forvanske [fo’van’sga] vb. -r, -de, -t изопачавам, изкривявам
forvaring [fo’va’ren] sb. -en арестувам, задържам; съхранявам •forbryderen er i forvaring престъпникът е задържан •pengene er i sikker forvaring hos mig парите са на сигурно място при мен
forvarsel [få’pa’sal] sb. -let, -ler, -lerne предупреждение
forvasket [fo’vasgaå] adj. -et, -ede захабен, избелял (от пране)
forvejen [få-pajaij] sb. по-рано, по-напред ‘jeg vidste det i forvejen знаех го предварително
forveksle [fj’vægsh] vb. -r, -de, -t обърквам; бъркам
forvente [fi’vcends] vb. -r, -de, -t очаквам
forventning [fo’vcendneri] sb. -en, -er, -erne очакване
forventningsfuld [fo’vcendnerisful] adj. -t, -е изпълнен c очакване
forvirre vb. -r, -de, -t обърквам, смущавам
forvirret |fo’vubd] adj. -et, -ede объркан, смутен
forvirring [fjviueril sb. -en объркване; безпорядък
forvise [fj’vi’sa] vb. -er, -te, -t гоня, заточавам, изключвам
forvisse [fa’oess] vb. -r, -de, -t убеждавам • hun forvissede ham om det тя го убеди в това • hun forvissede sig om det тя се убеди в това
forivride vb. -vrider, -vred, -vredet изкълчвам • hun forvredfoden тя си изкълчи глезена
forvridning [fj’vridneri] vb. -en, -er, -erne изкълчване, изместване
forvrænge [fj’vråti’a] vb. -r, -de, -t преправям, изменям (смисъл)
forvænt \fb’vænd\ adj. =, -е глезен
forværre [fdvab] vb. -r, -de, -t влошавам • tørken forværrede landbrugets krise сушата влоши селскостопанската криза • situationen forværres dag for dag c всеки ден ситуацията се влошава
forværring [fj’vaeri] sb. -en влошаване
forædle [fo’ædb] vb. -r, -de, -t подобрявам, облагородявам
forædling [fj’ædleri] sb. -en облагородяване, подобряване
forældet [f.i’ælbd] adj. -et, -ede остарял, старомоден
forældre [fo’cel’dro] sb. pl. -ne родители
forældreløs [fo’celdrojø’s] adj. -t, -е без родители, сирак • etforældreløst barn дете без родители
forære [fo’æb] vb. -r, -de, -t подарявам
foræring [fj’æ’reril sb. -en, -er, -erne подарък
forøge {fo’øja] vb. -r, -de, -t повишавам, увеличавам
forøgelse [fo’øjalsa] sb. -n, -r, -rne увеличение, повишение
forår [få\a\ sb. -et, =, -ene пролет • om foråret през пролетта • til foråret тази пролет (когато дойде пролетта)
forårsage [få-å’saja] vb. -r, -de, -t причинявам
forårsagtig [få-ås/xgdi] adj. -t, -e пролетен
fosfat [fbsfa’d] sb. -et фосфат
fosfor [fosfo] sb. -en фосфор
fosse [foss] vb. -r, -de, -t шурти, лее се като из ведро • pengene fosser ud af statskassen парите се изливат от държавната хазна
fossil [fo’sil] sb. -et, -er, -erne вкаменелост
foster [fjsdj] sb. -eret, -re, -rene зародиш, ембрион
foto [foto] sb. -et, -s, -ene фотография, снимка
fotograf [foto’graf] sb. -en, -er, -erne фотограф
fotografere [fotografeb] vb. -r, -de, -t фотографирам
fotografi {fotografi’] sb. -et, -er, -erne фотография, фотографиране
fotografiapparat [fotografi aba,ra’d\ sb. -et, -er, -erne фотоапарат, фотокамера
fotokopi [fotoko’pi’] sb. -en, -er, -erne фотокопия
fotokopiere [fotoko’pjeb] vb. -r, -de, -t фотокопирам
fr. |fru] / [frd’gan] sb. —> fru/frøken съкр. от «fru/frøken» (= госпожа/госпожица)
fra [fra’] præp. от • hun kommer fra Rusland тя е от Русия • jeg skal hilse dig fra Per трябва да ти предам поздрави от Пер • jeg ringer fra Marielyst звъня от Мариелюст • hvor kender du ham fra? откъде ro познаваш? ‘fra i dag от днес • han er helt fra den \ той съвсем се е побъркал
fra [fra] adv. от (оттам)
fra [fra] konj. от (откогато, откакто)
frabede sig vb. -beder, -bad, -bedt отказвам • hun frabad sig at få gaver på sin fødselsdag тя отказа подаръците на своя рожден ден
fradrag [fra,drau>] sb. -et, =, -ene намаление; удръжка fradrag i skatten er populære i Danmark в Дания са популярни данъчните отчисления • chefen lavede et fradrag i medarbejdernes løn шефът направи удръжка от заплатите на работниците
frafalde [frafala] vb. -falder [-falb], -faldt [-fard], -faldet [-falad] отказвам се, изоставям
frafalden [frafalsn] adj. -ent, -ne отстъпник
fragment [frag/nænd] sb. -et, -er, -erne фрагмент
fragmentarisk [fragmæn’tarisg] adj. =, -е фрагментарен
fragt [fragd] sb. -en товар, превоз на товар
fragtbåd [fragd,båd] sb. -en, -e, -ene товарен плавателен съд
fragte [fragda] vb. -r, -de, -t превозвам
fragtgods [fragdgås] sb. -et товарни стоки
fragtmand sb. -manden, -mænd, -mændene  превозвач
frakende [frajuensi] vb. -er, -te, -t отказвам, отричам, лишавам
frakke [fraga] sb. -n, -r, -rne палто
fraktion [frag’sjon] sb. -en, -er, -erne фракция
frakørsel [fra,ko/sal] sb. -len, -ler, -lerne изход (от магистрала)
fralægge vb. -lægger, lagde, lagt, отхвърлям, отричам • jeg fralægger mig ethvert ansvar отхвърлям всяка отговорност
frankere [fraifkeb] vb. -r, -de, -t франкирам (поставям марки на писмо или колет
Frankrig [fraqjcri] pr. Франция
fransk [fransg] sb. et френски език
fransk [fransg] adj. =, -е френски
franskbrød [l/rans,brdd] sb. -et, =, -ene франзела (бял хляб)
franskmand [fransg,man] sb. -manden, -mænd, -mændene французин • de to franskmænd hedder Yvette og Jean тези двама французи се казват Ивет и Жан
fraregne [fra,rajha] vb. -r, -de, -t изваждам, отчислявам
fraråde [fra,råda] vb. -r, -de, -t предупреждавам, убеждавам (да не …) • hun frarådede sin datter at arbejde for meget тя убеждаваше дъщеря си да не работи прекалено много
frase [frasa] sb. -п, -г, -те фраза
frasige sig [fra,sia sa] vb. -siger [-,su], -sagde [-,sa-a], -sagt [-,sagd] отказвам се, отричам я
fraskilt adj. =, -е разведен
frastødende [frajdødana] adj., =, = отвратителен, отблъскващ
frastødende [fra,sdød’ana] adv. отвратително, отблъскващо
frå tage vb. -tager , -tog -taget  отнемам, лишавам
fratræde vb. -træder, -trådte, -trådt  напускам (длъжност)
fravær [frapæu] sb. -et отсъствие • Peter skal passe haven i mit fravær петер ще ce грижи за градината в мое отсъствие
fraværende [frapæbns] adj. =, = отсъстващ; разсеян
fraværende [frapæbns] adv. отсъстващо; разсеяно
fred [fræd] sb. -en мир, покой • skal vi ikke slutte fred? не искаш ли да се помирим? • han lever i fred og ro той живее в мир и спокойствие • lad mig være i fred! остави ме на мира!
fredag [frce’da] sb. -en, -e, -ene петък • om fredagen всеки петък • på fredag в петък (който идва) • i fredags миналия петък
frede [fræ’ds] vb. -r, -de, -t пазя, охранявам (на законова база)
fredelig [fræ-dsli] adj. -t, -е мирен, спокоен
fredet [fræ-dsd] adj. -et, -ede защитен
fredløs [fræd’løs] adj. -t, -е извън закона
fredning [frædrien] sb. -en защита, охрана
fredsbevægelse [frædsbepæjslss] sb. -n, -r, -те движение за мир
fredsommelig [frædjomali] adj. -t, -e тих, мирен
fredsslutning [frædspludnsri] sb. -en, -er, -erne сключване на мир
freelance [fri\laris] adj. п на свободна практика, на хонорар
fregne [frajns] sb. -n, -r, -те луничка
fregnet [frajnsd] adj. -et, -ede луничав
frejdig [frajdi] adj. -t, -е естествен, сърдечен, открит
frejdigt [frajdid] adv. естествено, сърдечно, открито
frekvens [fræ’kvcen’s] sb. -en, -er, -erne честота
frekventere [frækværiteb] vb. -r, -de, -t посещавам често, отбивам се често
frelse [fralss] sb. -n спасение, избавление • Frelsens Hær армията на спасението
frelse [fralss] vb. -er, -te, -t спасявам, избавям
frelser [frals з] sb. -en, -е, -ne спасител
frem [fram] adv. напред; пред •frem for alt преди всичко • du skal lige frem трябва да вървиш все напред • frem og tilbage отиване и връщане
fremad [fram’ad] adv. напред • det går fremad med vores dansk напредваме c датския
frembringe vb. -bringer, -bragte, -bragt произвеждам, създавам
fremdeles [fråm’debs] adv. все още, и за в бъдеще • og så fremdeles и така нататък
fremdrage [framflravs] vb. -r, -de, -t измъквам, намирам; назовавам
fremelske [fram’ælsgs] vb. -r, -de, -t поощрявам
fremfusende [frdmfussns] adj. =, = прибързан, необмислен
fremføre [frdmføb] vb. -er, -te, -t излагам (аргумент); изказвам (поздравления, извинения); изпълнявам (ария); поставям (пиеса) •    hun fremfører et argument тя излага един аргумент • orkestret fremfører en symfoni af Carl Nielsen оркестърът изпълнява симфония от Карл Нилсен
fremgang [fråmgari] sb. -еп успех, прогрес, напредък
fremgangsmåde [framgarisfnå-ds] sb. -n, -r, -rne начин на действие, подход
fremgå vb. -går -gik, -gået  произлизам, произтичам;следвам
fremhæve [framjice’vs] vb. -r, -de, -t подчертавам, наблягам на
fremkalde [fram,kals] vb. -er, -te, -t причинявам, предизвиквам; извиквам (артист); проявявам снимки •    ministerens tale fremkalder protester речта на министъра предизвика протести • filmen bliver fremkaldt филмът бе проявен
fremkaldelse [frdm,kal’alsa] sb. -n извикване на артист; проявяване на филм
fremkaldervæske [framkahpæsga] sb. -n, -r, -re проявител (разтвор)
fremkommelig [framjcom’ali] adj. -t, -е проходим, достъпен
fremleje [fram,laja] sb. -n вземам под наем като пренаемател • han bor til fremleje той живее като пренаемател
fremleje [frdmjaja] vb. -r, -de, -t давам под наем на пренаемател
fremlægge vb. -lægger, lagde, lagt представям, излагам
fremme [frdma] adv. отпред • vi er snart fremme скоро ще стигнем
fremme [frdma] vb. -r, -de, -t помагам; съдействам
fremmed [framad] adj. =, -е чужд, непознат, гост, чужденец • еп fremmed mand непознат мъж • et fremmed sprog чужд език • vi venter fremmede i aften довечера чакаме гости
fremmedartiet [framad,adad] adj. -et, -ede странен; непривичен
fremmedgjort [framadgjoSd] adj. =, -e отчужден
fremmedlegeme [framad,læjama] sb. -t, -r, -rne чуждо тяло
fremmedord [framad,ou] sb. -et, =, -ene чуждо слово
fremmedsprog [framadjbråw’] sb. -et, =, -ene чужд език
fremmelig [framali[ adj. -t, -е умен за възрастта си
fremmest [fram as d] adv. sup. най-предния
fremover [framp’wa] adv. напред, занапред
fremragende [fram/a’wana] adj. =. = изключителен
fremskridt [frdm,sgrid] sb. -et, =, -ene прогрес; напредък
fremskridtsvenlig [framsgrids,vænli] adj. -t, -е прогресивен
fremskyndje [frdm,sgon’a] vb. -er, -te, -t ускорявам
fremskyndelse \frdm,sgdn’als3] sb. -n, -rne ускорение
fremstille [frtim^dalai vb. -r, -de, -t произвеждам; изобразявам
fremstilling [fram,sdeleti] sb. -еn производство; изображение; представление
fremstød [frdm^sdød] sb. -et, =, -ene акция, кампания; атака, удар
fremsynet [fram,syhad] adj. -et, -ede далновиден
fremsætte vb. -sætter, -satte, -sat  излагам, привеждам (довод)
fremtid [fram,tid] sb. -еп бъдеще; бъд. вр. (грам.)
fremtidig adj. -t, -е бъдещ
fremtidsudsigt sb. -en -er, -erne перспектива
fremtoning [frdm.toheri] sb. -en, -er, -erne явяване, външност
fremjtræde [fråmfræ’da] vb. -træder, -trådte, -trådt  изглеждам, появявам се
fremtræden [fram,trædan] sb. en външност, държание
fremtrædende [frdmfrædana] adj. =, = значим, важен, виден
fremture [frdmjub] vb. -r, -de, -t упорствам
fremvise [framptsa] vb. -er, -te, -t показвам
fremviser [Jrampi’sa] sb. -en, -e, -ne проектор
fremvisning [fram,visnen] sb. -en, -er, -erne показване, демонстрация
fri [fri] adj. -t, -е свободен •jeg har fri fra arbejde klokken 16 свършвам работа в 16 часа • vi spiser i det fri ядем на открито
fri [fri’] vb. -r, -ede, -et правя предложение за женитба; освобождавам, избавям • han tør ikke fri til hende той не се осмелява да й направи предложение
fridag [fri,da] sb. -en, -e, -ene почивен ден
frier sb., -en, -e, -ne, ухажор, кандидат-годеник
frieri  sb- -et, -er, -erne сватосване
frifinde [frifena] vb. -finder [-fenb], fandt [-fan d], fundet [-fånad] намирам за невинен, оправдавам
frigid adj, -e фригидна
frigive vb. -giver, -gav ,-givet освобождавам
frigivelse [frigidha] sb. -en освобождение
frigjort [frigjo/d] adj. =, -е освободен; разкрепостен
fri gøre vb. -gør, -gjorde, -gjort освобождавам
frigørelse [frigoblsa] sb. -n освобождение
frigørelsesattest [frigoblsasafæsd] sb. -en, -er, -erne справка за освобождението
frihandel [fri,hanal] sb. -len свободна търговия
frihed [fri,hed] sb. -en свобода
frihedskamp [friheds,kamb] sb. -en, -e, -ene борба за свобода
frikadelle [fræga’dæla] sb. -n, -r, -rne кюфте
frikende [frijcæna] vb. -er, -te, -t оправдавам
frikendelse [frikænalss] sb. -n оправдание
frikirke [fri,kuga] sb. -n, -r, -rne Независимата църква
frikort \fri,kå’d) sb. -et, =, -ene безплатен билет; карта за необлагаеми доходи
friktion [frig’sjon] sb. -еп триене
frikvarter ffrikvafeu] sb. -et, =, -ene междучасие
friluftsliv \frilåfds,liw] sb. -et живот на открито
friluftsteater [frilåfdstefldo] sb. -eret, -re, -rene театър на открито, летен театър
frimodig [fripio’di] adj. -t, -е директен, открит
frimærke [fri,mauga] sb. -t, -r, -rne пощенска марка
friplads [friplas] sb. -en, -er, -erne  безплатно място (напр. в театъра)
frisag [fri..utj] sb. -en, -er, -егпе бивам оправдан по съдебно дело • han klarede frisag той беше оправдан
frisere [fri’seb] vb. -r, -de, -t реша се, правя прическа
frisind [fri,sen] sb. -et свободомислие, толерантност
frisindlet [fri^enbd] adj. -et, -ede свободомислещ, толерантен
frisk [fræsg] adj. -t, -е свеж, здрав, бодър •    her mangler frisk luft тук липсва чист въздух • er du frisk på en tur i byen? искаш ли да се поразходим из града? •    han vil prøve at starte på en frisk той ще се постарае да започне отначало
friskbagt [fræsg,bagd] adj. —, -е прясно опечен
friskole [frisgo-h] sb. -n, -r, -rne безплатно училище
frispark [fri,sbag] sb. -et, =, -ene свободен удар (спорт.)
frist [fræsd] sb. -en, -er, -erne срок
friste [fræsdz] vb. -r, -de, -t привличам, съблазнявам, изкушавам
fristelse [fræsdalsa] sb. -n, -r, -rne съблазън, изкушение
fristende [fresdans] adj. =, = съблазнителен
fristende [fresdana] adv. съблазнително
fristil [fri,sdi7] sb. -en, -e, -ene ece
frisure [fri’syo] sb. -n, -r, -rne прическа
frisør [fri’søu] sb. -en, -er, -erne фризьор
frisørsalon [fri’søusa,lon] sb. -en, -er, -егпе фризьорски салон
fritage [fri,ta] vb. -tager [-,ta], -tog [-fol -taget [-faad] освобождавам (от задължение) • hun er fritaget for gymnastik i dag днес тя е освободена от физическо
fritid [fri,tid] sb. -en свободно време
fritidshjem [fritidsjcem] sb. -met, =, -rеnе занималня (в Дания)
friture [fri’ty o] sb. -n, -r, -rne фритюрник
friturestegt \fri’tyo,sdagd] adj. =, -e пържен във фритюрник
fritænker [frifæiiga] sb. -en, -е, -ne свободомислещ
frivillig [fripili] adj. -t, -е доброволен •    han arbejder som frivillig i Folkekirkens Nødhjælp той работи като доброволец в «Спешна помощ» на Народната църква
frivol [fri’vol] adj. -t, -е фриволен
frk. sb. —> frøken съкр. от «frøken» (госпожица)
frodig [fro-di] adj. -t, -е обилен, буен; пищен; богат (за фантазия)
frokost |frågasd] sb. -en, -er, -erne обед
frokostpause [frågosdpawsa] sb. -n, -r, -rne обедна почивка
from [from] adj. -t, -те кротък, смирен, благочестив
front [frand] sb. -en, -er, -erne фронт
frontal [frorital] adj. -t, -е фронтален •    en frontalt samenstød челно сблъскване
frosset [fro sad] vb. —> fryse прич. от «fryse» (= мръзна)
frost [frosd] sb. -en мраз, студ
frostboks [frosdfiogs] sb. -en, -e, -ene фризер
frostvejr [frosdpæ/] sb. -et мразовито време
frotté Ifro’te) sb. -en фроте (мек памучен плат)
frottere [fro’teb] vb. -r, -de, -t трия
fru [fru] sb. госпожа •fru Jensen госпожа Йенсен
frue [fru-а] sb. -n, -r, -rne омъжена жена, съпруга
frugt [frågd] sb. -en, -er, -erne плод, резултат
frugtavl [frågd.awT] sb. -en отглеждане на плодове
frugtbar |frågdpa] adj. -t, -е плодороден
frugtesløs [frågdasjøs] adj. -t, -e безплоден, безсмислен, напразен
frugtsaft [frågd,sagd[ sb. -en плодов сок
frugtsalat [frågdsa,la’d] sb. -en плодова салата
frugtsukker [frågd,såga] sb. -et фруктоза
frustration [frusdra’sjon] sb. -en, -er -erne чувство на неудовлетвореност, безсилие
frustreret [fru’strabd] adj. -et, -ede разочарован
fryd [fryd] sb. -en радост; блаженство
fryde [fryda] vb. -r, -de, -t радвам (се) •fryde sig радвам се
frygt [frogd] sb. -en страх
frygte [frogda] vb. -r, -de, -t страхувам се ‘jeg frygter for krigen страх ме е oт войната
frygtelig [frogdali] adj. -t, -е страшен, ужасен
frygtløs [frogdjøs] adj. -t, -е безстращен
fryns [frøns] sb. -et съкратено от frynsegode
frynse [frønsa] sb. -n, -r, -те ресна
frynse [frøn-sa] vb. -r, -de, -t нищя (се)
frynsegode [frønsago-da] Sb. -t, -r, -rne допълнителни блага (напр. политик или шеф, който получава правото да ползва безплатно кола, вила)
fryse [frysa] vb. fryser [fryso], frøs [frøs], frosset [fråsad] мръзна, замръзвам • vi fryser maden ned ние замразяваме храната • jeg fryser om ørerne ушите ми замръзват
frysepunkt [frysdpån’d] sb. -et, -er, -еrnе точка на замръзване
fryser [frysa] sb. -en, -е, -ne фризер
fræk [fråg] adj. -t, -ke нагъл, дързък
frækhed [frdgfied] sb. -en, -er, -erne наглост
fræse [frcesa] vb. -r, -de, -t фрезовам
frø [frø] sb. -en, -er, -eme oo жаба
frø [frø] sb. -et, =, -ene семе, зърно
frøken 1frø’gan] sb. -nen, -ner, -nerne frk./fr. госпожица •frk. Jensen госпожица Йенсен
frømand sb. -manden, -mænd, -mændene леководолаз
frønnet [frønad] adj. -et, -ede гнил
frøs [frøs] vb. —»fryse мин. вр. от «fryse» (= мръзна)
fråde [frå-da] sb. -n пяна; слюнка
fråde [fråda] vb. -r, -de, -t пеня (се), избива ми пяна на устата (от яд)
frådse vb. -r, -de, -t прахосвам, наслаждавам се, позволявам си
fugle sb. -еn, -е, -еne  птица
fuglebur  sb. -et, -е, -ene кафез
fugleflugt sb. -en птичи полет; по въздушна линия
fugleskræms  sb. -let, -ler, -lerne плашило
fugt sb. -en влажност
fugtig adj. -t, -е влажен
fuld adj. -t, -е пълен; пиян • kanden er fuld afvand каната е пълна c вода vi var vist lidt fulde i går ние вчера май се бяхме понапили
fuldblods \ful,blods] adj. чистокръвен, породист, истински
fuldbyrde [fulfnj/da] vb. -r, -de, -t изпълнявам, провеждам
fuldbyrdet [fulpyuded] adj. -et, -ede изпълнен, проведен
fuldendje  vb. -er, -te, -t завършвам
fuldendt \ful,ænd] adj. -, -е завършен; съвършен • godt begyndt er halvt fuldendt добре започнатото е наполовина завършено
fuldføre [fulføb] vb. -er, -te, -t завършвам, изпълнявам
fuldkommen [ful’kombn] adj. -ment, -ne съвършен, перфектен
fuldkommen [ful’koman] adv. напълно, съвършено •jeg er fuldkommen lykkelig аз съм напълно щастлив
fuldkomment [ful’kombnd] adv. напълно, съвършено
fuldkornsbrød \fulkoun,brod’\ sb. -et, =, -ene хляб c цели зърна
fuldmagt \fuljnagd] sb. -en, -er, -erne пълномощно
fuldmægtig \ful,mægti\ sb. -en, -e, -ene чиновник
fuldmåne [ful^nå’ns] sb. -n пълнолуние
fuldskab [ful^gab] sb. -en опиянение, пиянство • han faldt på gaden i fuldskab той падна на улицата в пияно състояние
fuldskæg [fuljgæg] sb. -get, =, -gene цяла брада
fuldstændig [ful,sdæn’di\ adj. -t, -e абсолютен, съвършен
fuldstændig \ful,sdæn’di] adv. цял, пълен
fuldstændigt \ful,sdændid\ adv. абсолютно, изцяло
fuldtid [fuljid] sb. en пълно работно време
fuldtids \fid,tid’s] adj. на пълно работно време
fuldtræffer [fulfrafo] sb. -en, -e, -ne точно попадение
fuldvoksen [ful’vjgsan] adj. -ent, -ne възрастен
fulgt [fuld] vb. —> følge мин.прич. от «følge» (= следвам)
fulgte \fulda] vb. —> følge мин. вр. от «følge» (= следвам)
fummelfingriet [fåmslferirod] adj. -et, -ede несръчен
fund \fån] sb. -et, -, -ene находка
fundament fånda’mæn’d] sb. -et, -er, -erne фундамент
fundamental [fåndamcen’taT] adj. -t, -e фундаментален
fundamentalisme [fåndamænta’lisms] sb. -n фундаментализъм
fundere [fårideb] vb. -r, -de, -t размишлявам; фундирам; аргументирам • vi funderer over livets mening ние размишляваме върху смисъла на живота
fundet [fånsd] vb. —> finde мин. прич. от «finde» (= намирам)
fungere [fåri’geb] vb. -r, -de, -t действам, функционирам, работя • han fungerer som tjener той работи като келнер • det fungerer ikke това (уредът) не работи
funklende [fårigbm] adj. =, = блестящ
funktion fårig’sjon] sb. -en, -er, -erne функция • ude af funktion не работи
funktionalisme [fårigsjona’lisma] sb. -n функционализъм
funktionel \fårigsjo,næl] adj. -t, -le функционален
funktionær [fårisjo’næu] sb. -en, -er, -erne функционер, чиновник
fup [fåb] sb. -pet измама, шарлатанство
fupmager \fåb,majo] sb. -en, -e, -ne измамник
fuppe [fåbd] vb. -r, -de, -t мамя
fure [fu’o] sb. -n, -r, -rne бразда, бръчка
fure [fu’o] vb. -r, -de, -t набръчквам, набраздявам
furet [fu-od] adj. -et, -ede набръчкан, набразден
fusentast fu’sanfasd] sb. -en, -er, -erne развейпрах, заплес
fusion [fu’sjon] sb. -en, -er, -erne сливане (на предприятия); ядрен синтез
fusionere [fusjo’neb] vb. -r, -de, -t съединявам (се), сливам (се)
fusk sb. -en лошо свършена работа; измама • det er noget fusk тази работа не е наред
fuske [fusga] vb. -r, -de, -t лошо си върша работата; мамя ‘jeg går og fusker med en gammel cykel опитвам се да поправя едно старо колело (сленг)
fusker [fusgo] sb. -en, -е, -ne човек, който работи лошо
fuskeri [fusgo’ri’] sb. -et лоша работа; измама
fy [fy] interj. фу!
fyge vb. fyger, føg, føget летя, вихря се
fyld  sb. -et плънка, пломба
fylde [fyh] vb. -er, -te, -t изпълвам, напълвам; ставам на … години • han fylder 50 den 1. marts на 1-ви март той става на 50 години fyld mit glas напълни ми чашата ‘fyld mit glas igen напълни ми чашата отново
fyldepen [fylapæn] sb. -nen, -ne, -nene писалка
fyldestgørende [fylasdgobna] adj. =, = удовлетворително
fyldig [fyldi] adj. -t, -е закръглен, пълничък; изчерпателен, подробен • en fyldig kvinde закръглена жена • en fyldig beskrivelse пълно описание
fynbo [fynpo’] sb. -en, -er, -erne жител на остров Фюн
fyndig [føn’di] adj. -t, -е точен, съдържателен
fyr [fyA sb. -et, =, -ene печка c жив огън; морски фар
fyr [fyА sb. -ren, -re, -rene co бор
fyr [fyA sb. -en, -e, -ene момче, мъж
fyraften [fyjpfdan] sb. -enen, -ner, -nerne края на работния ден
fyre [fyo] vb. -r, -de, -t паля огън, отоплявам; уволнявам; стрелям  jeg er lige blevet fyret току-що ме уволниха • vi skal fyre den af i aften l довечера ще направим страхотен купон
fyrig [fyri] adj. -t, -е пламенен, горещ
fyringsolie [fyretisplja] sb. -n нафта
fyrre [faro] пит. четиридесет
fyrretræ [fyo/ræ] sb. -et, -r, -те \ бор (дървото)
fyrretræ [fyafræ] sb. -et бор, дървесина от бор
fyrretyvende [fbrafyvana] пит. четиридесети
fyrste [fyusda] sb. -n, -r, -rne фюрст, господар
fyrstendømme [fyrsda,ddma] sb. -t, -r, -rne господарско владение
fyrtøj [fyufoj] sb. -et, =, -ene огниво, запалка
fyrtårn [fyufåun] sb. -et, =, -ene морски фар
fyrværkeri [fyuvaugo’rA sb. -et фойерверк
fysik [fy’sig] sb. -ken физика
fysiker [fysigo] sb. -en, -е, -ne физик
fysioterapeut [fysjoterapøw’d\ sb. -en, -er, -erne физиотерапевт
fysioterapi [fysjoterapA sb. -en физиотерапия
fysisk [fy’sisg] adj. =, -е физически
fæ [fæl sb. -et, =, -ene добитък; глупак
fædre [fædro] sb. —> far мн. ч. ot «far» (= баща)
fædreland [fædrojan] sb. -et, -e, -ene родина
fægte [fægda[ vb. -r, -de, -t фехтувам се
fægter [fægdo] sb. -en, -е, -ne фехтовач
fægtning [fægdner\] sb. -en фехтовка
fæl [fæl] adj. -t, -е уродлив, неприятен
fælde [fæla] sb. -n, -r, -те капан
fælde vb. -r, -de, -t сека, събарям, убивам, окапвам (коса)
fælg st. -en, -e, -enen пръстен (на колелото, върху който се поставя гумата на колата)
fælle sb, -r, -rne събрат, другар, колега
fælles  adj. =, = общ, съвместен
fælles [fælss] adv. съвместно
fælleskøn [fæbs,kdn] sb. -net общ род (грам.)
fællesnævner [fcehs/iæwno] sb. -en, -e, -ne общ знаменател
fællesskab {fæbs,sgab\ sb. -et, -er, -erne общност • vi skal løse opgaven i fællesskab трябва заедно да решим задачата
fælt [fald] adv. грозно, противно
fængsel [færi’ssl] sb. -let, -ler, -lerne затвор
fængsle [færish] vb. -r, -de, -t затварям, арестувам, пленявам
fængslende \fcerishno] adj. =, = пленяващ, пленителен, завладяващ
fænomen [fæno’me’n] sb. -et, -er, -erne феномен
fænomenal [fænome’na’l] adj. -t, -e феноменален
fænomenal [fænome’na’l] adv. феноменално
færd  sb. -en пътуване, пътешествие • hvad er der på færde? какво става?
færden [faudsn] sb. = действия, поведение
færdes vb. færdes, færdedes, færdedes  движа се, намирам се
færdig [fåudi] adj. -t, -е готов • når vi er færdige med arbejdet когато приключим работа
færdig [faudi] adv. готово • jeg skal lige have skrevet færdig само да си допиша
færdighed [fåudified] sb. -en, -er, -erne умение, способност
færdigret \faudi,råd] sb. -ten, -ter, -terne готово ястие
færdiguddann|et [faudiudtdanbd] adj. -et, -ede завършил дадено образование, квалифициран
færdsjel [fdusal] sb. -len движение, транспорт
færdselsbetjent [fausalsbefjæn’d) sb. -en, -е регулировчик
færdselslov [fdusalsjåw] sb. -en, -e, -ene закон за движението по пътищата
færdselstavle [fausdlsfawld] sb. -n, -r, -rne пътепоказател
færdselsåre \fdusels,å-j] sb. -n, -r, -rne пътна артерия, магистрала
færge [fauws] sb. -n, -r, -rne ферибот
færge ifauwp] vb. -r, -de, -t пренасям на другия бряг (с ферибот)
færing  sb. -en, -er, -еrnе жител на Фарьорските острови
færre [fa-o] adj. komp. —> få по-малко (за броими предмети)
færrest adj. sup., -e —> få най-малко (за броими предмети)
fært [fåu’d] sb. -en следа (мирис, по който тръгват кучетата)
fæste \fasdo] sb. -t опора, дръжка
fæste [fasdo] vb. -r, -de, -t прикрепям, укрепвам; обръщам внимание • jeg fæster mig specielt ved lønnen обръщам особено внимание на заплатата
fæstne [fæsdno] vb. -r, -de, -t прикрепвам, хващам се
fæstning [fæsdnerf] sb. -en, -er, -erne крепост; укрепление
fætlter [fædo] sb. -teren, -re, -rene братовчед
fødder sb. —> fod стъпала
føde  sb. -n храна
føde  vb. -er, -te, -t раждам,; храня •jeg er født i den 1.1. 1965 родил съм се на 1.1.1965 г.
fødeafdeling [fø-deawflelerf] sb. -en, -er, -егпе родилно отделение
fødeklinik \fø-dekli,nig] sb. -ken, -ker, -kerne родилен дом
fødested [fø-дз,sdæd] sb. -et, -er, -erne месторождение
fødevare [fø-dapæo] sb. -n, -r, -rne хранителни стоки
fødsel [føsol] sb. -len, -ler, -lerne раждане
fødselsattest [føsalsafæsd] sb. -en, -er, -erne свидетелство за раждане
fødselsdag [føsalstfa] sb. -en, -e, -ene рожден ден • jeg skal til fødselsdag отивам на рожден ден •jeg er til fødselsdag канен съм на рожден ден
fødselsdagsfest [føsalsdasfæsd] sb. -en, -er, -erne празнуване на рождения ден
fødselsdagsgave |føsalsdasga-va] sb. -n, -r, -rne подарък за рождения ден
fødselsår [føsglsA] sb. -et, =, -ene година на раждане
føg \føj] vb. —> fyge мин. вр. от «fyge» (= летя, вихря се)
føget [føjad] vb. —► fyge мин. прич. от «fyge» (= летя, вихря се)
føj [fy] interj. пфуй!
føje [faja] vb. -r, -de, -t добавям; съобразявам се, отстъпвам • hun føjer sig тя отстъпва
føjelig [fajali] adj. -t, -е отстъпчив
føjte [fajda] vb. -r, -de, -t шляя се, скитам
føl [føl] sb. -let, =, -lene жребче; практикант, стажант
føle [ fø’b] vb. -er, -te, -t чувствам, усещам • jeg føler mig usikker чувствам се несигурен
følehorn [fø’lajio/n] sb. -et, =, -ene пипалце, мустаче •jeg trækker følehornene til mig  прибирам си пипалцата
følelig [fø-lali] adj. -t, -е чувствителен
følelse [følalsa] sb. -n, -r, -rne чувство
følelseskold [fø-blsasjial] adj. -t, -e безчувствен,студен
følelseslad|et [fø-lalsas/aded] adj. -et, -ede емоционален
følelsesløs [fø-bls3s).øs] adj. -t, -e безчувствен, притъпен
følelsesløst [fø-lalsas,løsd] adv. безчувствено
følelsesmæssig [fø-blsas,mæsi] adj. -t, -e чувствен, засягащ чувствата
følelsesmæssigt [fø-lalsaspiæsid] adv. чувствено
føler [fø’h] sb. -en, -е, -ne мустаче, пипалце; намек, сондаж
føleri [føia’ri] sb. -et сантименталност
følgagtig [fø-l’agti] adj. -t, -е отстъпчив, подчинен
følge [følja] sb. -n, -r, -rne последствие, резултат • hvis du ikke laver hjemmearbejde, får det følger ако не си напишеш домашното, ще има последствия
følge [følja] Sb. -t, -r, -rne придружител, свита • dronningen og hendes følge ankom til Århus кралицата и свитата й пристигнаха в Орхус
følge [følja] vb. følger [følja], fulgte [fulda], fulgt [ful’d] следвам, следя, придружавам ‘jeg følger historien i medierne следя тази история в медиите •    han følger mig ned til stationen той ме изпраща до спирката ‘jeg følger med i tv-serien следя сериала
følgelig [føljali] adv. значи, следователно
følgende [føljana] adj. = следващ • på følgende møde на следващата среща
følges [føl as] vb. følges [følas], fulgtes [fuldas], fulgtes [fuldas] вървим заедно •    skal vi følges til festen i morgen? искаш ли утре да отидем заедно на тържеството? • vi har fulgtes til skole hele barndommen през цялото ни детство ходехме заедно на училище
føling [føleti] sb. -еп връзка, контакт, усещане
føljeton [følja’tari] sb. -en, -er, -erne роман c продължение (във вестник); радио- или телевизионен сериал
følsom [fø-l,sam] adj. -t, -tе чувствителен
føntørrer [fø-nfaua] sb. -en, -e, -ne сешоар
før [fau] præp. преди, до ‘før kl. 12 преди 12 часа
før [fau] adv. по-рано, преди • en time før един час по-рано • dagen før предишния ден
før [fau.] konj. преди да
førdatid [faudafid] sb. -en, -er, -erne плусквамперфект, минало предварително време (няма точно граматично съответствие на български)
føre [fo’o] sb. -t състоянието на пътя според атмосферните условия • glat føre поледица
føre [fo’o\ vb. -er, -te, -t водя, предвождам •føre sig frem показва се, вижда се • det fører ikke til noget това доникъде не води
førend [рА^п] præp. преди
førend [pJfen’l konj. преди да, до
førende [fd-зпз] adj. =, = водещ
fører sb. -en, -е, -ne ръководител
førerbevis {firobepis] sb. -et, -er, -erne шофьорска книжка
førerhund [faojiun’] sb. -en, -e, -ene куче-водач (за сляп човек)
førerstilling [firopdelerfi sb. -en, -er, -erne ръководна длъжност
førhen [foufiæn’] adv. преди, по-рано
føring [fø’reri\ sb. -en ръководство
førlighed \fø-Æ,hed’i sb. -en подвижност
førnutid [fjunufid] sb. -en, -er, -erne перфект , минало св. време (няма точно граматично съответствие на български)
førnævnt \’fij.næwnd\ adj. =, -е гореспоменат
førnævnt [foxfiæwnd] adv. казаното по-горе/по-рано
føromtalt \fouomfal’d] adj. =, = гореспоменат
føromtalt  adv. казаното по-горе/по-рано
først Ipusda] adj. =, = първи
først [fiusd] adv. най-напред; едва ’jeg kan først være hos dig klokken 5 мога да съм при теб едва в 5 часа
første [fjjsds] пит. пръв, първи • for første gang за първи път • den første september първи септември
førstehjælp [fjusdsjælb] sb. -en първа помощ
førsteplads [fdusdsplas] sb. -en, -er, -erne първо място
førstkommende [fjusdkomma] adj. =,= следващ
førtidspension [fjjtidspccri^jon] sb. -en, -er, -erne преждевременна пенсия (напр. след трудова злополука)
få adj. pl.; færre , færrest малко, няколко (за броими съществителни)
få vb. får, fik, fået  получавам • du får et brev ти имаш писмо • må jeg få et stykke papir? може ли да ми дадете лист хартия? • må jeg få at vide, hvad der sker? може ли да знам какво става? • kan jeg få renset mit tøj? може ли да ми почистите дрехите? ; kan jeg få fri i morgen? може ли утре да си взема свободен ден?
fåmælt  adj. =, -е мълчалив
får  sb. -et, =, -ene овца
fårekød  sb. -et овнешко месо
fåresyge  sb. -n  заушки
fåret [Уаod] adj. -et, -ede  глуповат, простоват
fåtal [fsfal] sb. -let малцинство
fåtallig [fjfali] adj. -t, -е малко на брой

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: