H

habit [ha’bid] sb. -ten, -ter, -terne костюм
hacker [hago] sb. -en, -е, -ne  хакер
had [had] sb. -et омраза
hade [hads] vb. -r, -de, -t мразя
haft [hafd] vb. —> have мин. вр. от have (= имам)
hage [haja] sb. -n, -r, -rne брадичка (част от лицето); кука; трудност, препятствие • han har en markant hage той има ясно изразена брада • der er en hage ved det j тук има някаква (скрита) пречка
hage [hajs] vb. -r, -de, -t залавям (се)
hagekors [hajs,kå-s] sb. -et, =, -ene свастика, пречупен кръст
hagesmæk [hajsfimæg] sb. -ken, -ke, -kene лигавник
hagl [hawt] sb. -et, -, -ene градушка; сачма • jægeren skyder med hagl i dag ловецът стреля днес със сачми
haglbyge [hawl,bys] sb. -n, -r, -rne силна градушка
hagle [hawls] vb. -r, -de, -t вали град •    det hagler вали град • sveden hagler af ham пот тече от него • slagene hagler ned over ham ударите се сипят върху него като градушка
haglvejr [hawl,væ.i] sb. -et буря c градушка
haj [haj] sb. -en, -er, -erne акула
hajtænder [haj’tænb] sb. pl. -ne зъби на акула
hak [hag] sb. -ket, =, -kene дупка, прорез • alt faldt i hak всичко се нареди • jeg forstår ikke et hak нищичко не разбирам • du er ikke et hak bedre end din søster ти c нищо не си по-добър от сестра си • de tog et hak heroin \ те взеха малка доза хероин
hakke [hags] sb. -n, -r, -rne кирка, търнокоп
hakke [hags] vb. -r, -de, -t копая; кълцам, режа; бода, пробивам, кълва •    hakket kød кайма •jeg hakkede i det til eksamen запънах се в това на изпита • min lærer hakker altid på mig учителят ми винаги се заяжда с мен
hakkebøf [hags,bøf] sb. -fen, -fer, -ferne бифтек (от мляно месо); хамбургер
hakkekød [hagsfcød] sb. -et кайма
hal [hal] sb. -len, -ler, -lerne зала, спортен център
halalslagter [ha’lal,slagds[ sb. -en, -e, -ne месар, който продава месо на животни, заклани според ислямските ритуали
hale [ha-Is] sb. -n, -r, -rne опашка, задник • han løb væk med halen mellem benene той избяга c опашка, подвита между краката си • du kan få din hale på komedie \ ще сърбаш каквото си надробил • hun går med en hale af beundrere efter sig следва я опашка от почитатели
hale [ha-Is] vb. -r, -de, -t дърпам, тегля •    han var ikke til at hale et ord ud af or него не можеше да се измъкне нито дума
haletudse [ha lsfuss] sb. -n, -r, -rnе попова лъжичка
hallo [ha’lå] interj. ало! хей! внимание!
hallucination [halusina’sjon] sb. -en, -er, -erne халюцинация
halløj [ha’hj] sb. -et глъч, врява
halløj [ha’hj] interj. вж. hallo
halm [halm] sb. -en слама
halogen [halo’gen] sb. -en халоген
hals [hals] sb. -en, -e, -ene шия, гърло •    vi sang af fuld hals пяхме c цяло гърло • han fik en masse problemer på halsen струпаха му се много проблеми (на главата) • hun har fået noget galt i halsen тя се задави; тя го разбра погрешно • det hænger mig langt ud af halsen омръзна ми; досадно ми е • det går over hals og hoved случва се много бързо • jeg har ondt i halsen боли ме гърлото
halsbetændelse [halsbefænslss] sb. -n възпалено гърло, ангина
halsbrand [hals,bran] sb. -en киселини (в стомаха)
halsbrækkende [halsbragsns] adj. =, = рискован
halsbånd [‘halspml sb. -et, =, -ene гердан, огърлица; нашийник
halshugge [‘halspågs] vb. -r, -de, -t обезглавявам
halskæde [‘hals,kæ-ds] sb. -n, -r, -rne огърлица, колие
halsløs [‘hals,løs] adj. -t, -е отчаян, безразсъден • det er halsløs gerning това е безразсъдна постъпка
halstørklæde [‘halstoj,klæ-ds] sb. -t, -r,-rne шал
halt [hal’d] adj. =, -е куц, сакат
halte [‘halds] vb. -r, -de, -t куцам • der er noget, der halter her тука нещо куца
halv [‘hal] adj. -t, -е наполовина • klokken er halv 8 часът е седем и половина • en halv time половин час •    to en halv time два часа и половина •    det halve af kagen половината торта
halvand|en [hal’ansn] adj. -et един и половина • halvandet år година и половина
halvbror sb. -broren, -brødre, -brødrene природен брат (общ е само единият от родителите)
halvcirkel [‘halpiugsl] sb. -len, -ler, -lerne полукръг
halvdagsjob [‘haldas,dj ab] sb. -bet, =, -bene работа на половин ден
halvdel [‘hal/deJ] sb. -en, -e, -ene половина
halvere [hal’veb] vb. -r, -de, -t разполовявам
halvfems [halfæm’s] пит. деветдесет
halvfemser [halfæm’so] sb. -en, -e, -ne деветдесети (номер ) • 90 ’erne деветдесетте години
halvfjerds [halfjaus] пит. седемдесет
halvfjerdser [haljjausa] sb. -en, -е, -ne седемдесети (номер) •    det var i 1970 ‘erne това беше през седемдесетте години
halvfuld [’halful] adj. -t, -е наполовина пълен; полупиян
halvfætter [‘halfædo] sb. -teren, -re, -rene трети братовчед
halvgammel [‘halgamsl] adj. -melt, -le на средна възраст
halvhjerne [‘haljauns] sb. -n, -r, -rne слабоумен, малоумен човек
halvhjertet [‘haljaadsd] adj. -et, -ede нерешителен; половинчат
halvhjertet [haljaudad] adv. нерешително
halvkilo [halkijo] sb. -et половин кило
halvkugle [‘hal,ku4ls] sb. -n, -r, -rne полукълбо
halvlang [‘haljccq] adj. -t, -е на половината дължина
halvleg [’haljaj] sb. -en, -e, -ene полувреме (спорт) • det stod 1-0 efter 1. halvleg резултатът беше 1:0 след първото полувреме
halvmåne {hal,må-ns] sb. -n, -r, -rne полумесец
halvpension [‘halpa^sjon] sb. -en, -er, -erne полупансион
halvsøster [‘halføsdo] sb. -eren, -re, -rene природена сестра (общ е само един от родителите)
halvt [‘hal’d] adv. наполовина • hun gør alting halvt тя прави всичко наполовина
halvtag [‘halfa]] sb. -et, =, -ene навес
halvtreds [hal’træs] пит. петдесет
halvtredser [hal’træsa] sb. -en, -e, -ne петдесети (номер); банкнота от 50 крони, петдесетачка; човек на 50 години; петдесетте години • han betaler med en halvtredser той плаща c петдесетачка • hun må være i halvtredserne тя сигурно е над 50 години
halvvejs [‘halpajs] adv. на половината (път); почти • vi er halvvejs enige почти постигнахме съгласие
halvø [halfn] sb. -en, -er, -erne полуостров
halvår [‘hal,å] sb. -et, =, -ene половин година
ham [‘ham] sb. -men, -tе, -tene козина, кожа (напр. на змия, която се сменя)
ham [‘ham] pron. —> han него (вж. han)
hamle [‘hamls] vb. -r, -de, -t меря се c някого, премервам си силите jeg kan ikke hamle op med hendes viden не мога де се меря с нейните познания
hammer [‘hamo] sb. -meren, -re, -rene чук
hammerslag [ham^slaj] sb. -et, =, -ene удар c чук
hamp [hamb] sb. -en коноп; хашиш •    det er helt ude i hampen \ това e съвсем далече и неясно
hamper adj. -ert, -re груб, безсрамен
hamre [hamro] vb. -r, -de, -t кова, забивам; бия • han hamrer søm i той забива гвоздеи • hans hjerte hamrer сърцето му бие
hamrende [hamrona] adj. =, = удрящ, биещ • jeg er hamrende ligeglad \ абсолютно ми е все едно
hamster [hamsdo] sb. -eren, -re, -rene  хамстер, хомяк
hamstre [hamsdro] vb. -r, -de, -t складирам, запасявам се
han [‘han] sb. -nen, -ner, -nerne самец, мъжки индивид
han [‘han] pron., ham [ham], hans [hans] той, него, на него, негов • han ringer til hende hver dag той й се обажда всеки ден • det er ham med det røde hår онзи c червената коса • hun ringer til ham тя му се обажда ‘jeg ser ham hver dag аз го виждам всеки ден • det var ham, der gjorde det той го направи • Peter er en af hans venner петер е един от приятелите му • hans bil er helt ny колата му е съвсем нова
handel [han’dt] sb. -len търговия; сделка; магазин • Danmark er afhængig af handel med andre lande дания зависи от търговията си с други страни •    handel med narkotika er forbudt търговията c наркотици е забранена •    han specialiserer sig i handel med sukker той се специализира в търговия със захар • det var en god handel това беше добра сделка
handelsaftale [hanalsaw,ta-h] sb. -n, -r, -rnе търговски договор
handelshøjskole [hanalshoj^go-la] sb. -n, -r, -rnе търговска гимназия или колеж (в който се изучават икономика, бизнес и чужди езици)
handelsmand sb. -manden, -mænd, -mændene бизнесмен
handelsrejsende [hanals,rajsana] adj. = = представител на фирма, търговски пътник
handelsrestriktion [handlsræsdrag,sj0‘n] sb. -en, -er, -erne ограничение на търговията
handicap [handi,.kab] sb. -pet, =, -pene недъг; пречка, спънка
handicaplpet [handi,каЬзд] adj. -et,-ede инвалид
handle [hanh] vb. -r, -de, -t действам, постъпвам; търгувам; отнасям се до • vi skal nå at handle, inden butikkerne lukker трябва да успеем да действаме, преди да затворят магазините • kiosken handler med is на будката се продава сладолед • bogen handler от kærlighed в книгата се говори за любов • du må handle hurtigt трябва да действаш бързо
handleform [hanhfå’m] sb. -en, -er, -erne действителен залог (грам.)
handlekraft [hanhfcrafd] sb. -en движеща енергия, решителност
handlekraftig [hanh,krafdi] adj. -t, -e енергичен, решителен
handlende [hanbna] adj. =, = търговец
handling [hanlerj] sb. -en, -er, -erne действие, постъпка, акт, интрига, сюжет • Frihedskæmpernes handlinger var imponerende постъпката на борците за свобода направи огромно впечатление • romanens handling foregår i København действието на романа се развива в Копенхаген
handske [hansgs] sb. -n, -r, -rnе ръкавица
handskerum [hansg^råm] sb. -met, =, -tene жабка (в автомобила)
handy [handi] adj. =, – а удобен, достъпен; ловък
hane [ha-пз] sb. -n, -r, -rnе петел; водопроводен кран • hanen galer kl. 6 петелът кукурига в 6 часа • der er lam koldt vand i hanen от крана тече само студена вода
hang [Ьац] sb. -еп склонност, влечение • han har hang til spiritus има склонност към алкохола
hang [han] vb. -* hænge мин. вр. от hænge (= вися)
hangar [hatiga] sb. -еn, -erne хангар
hanhund [hanfiun] sb. -еn, -е, -ene куче (мъжко)
hank [honi’g] sb. -еп, -е, -ene дръжка, ръкохватка
hanke vb. -r, -de, -t хващам
hankøn [han,kon] sb. -net мъжки пол; мъжки род (грам.)
hanrej [han,raj] sb. -en, -er, -erne рогоносец (на когото са изневерили)
hans [hans] pron. —* han негов, вж. han
haps [habs] interj. опа! цап!
hapse [habss] vb. -r, -de, -t j хващам, ловя
har [ha] vb. —> have сег. вр. от have (= имам)
harcelere [hass’leb] vb. -r, -de, -t присмивам се на някого
harddisk [hadflesg] sb. -en, -e, -ene харддиск
hare [ha-з] sb. -n, -r, -rne заек
harem [ha\ram] sb. -met, -mer, -merne харем
hareskår [ha-o^sgå] sb. -et, =, -ene заешка устна
haresteg [ha-jsdaj] sb. -en, -e, -ene заешко печено
harke [ha-дз] vb. -r, -de, -t изкашлям се
harmdirrende [hæm^usns] adj. =, = възмутен, гневен, изпълнен c негодувание
harme [‘kro] sb. -n ярост, гняв, възмущение
harmløs [hæmjøs] adj. -t, -e добродушен, безобиден
harmonere [hamo’neb] vb. -r, -de, -t хармонирам, съответствам • det, du siger nu, harmonerer ikke med det, du sagde før това, което казваш сега, не съответства на онова, което каза преди
harmoni [hamo’ni] sb. -еп, -er, -erne хармония
harmoni [hamo’ni] sb. -en хармония (муз. и прен.) , съгласие
harmonika [ha’mohijca] sb. -en, -er, -erne хармоника, акордеон
harmonikasammenstød sb. -et, -ene верижна автомобилна катастрофа
harmonisere [hamoni’seb] vb. -r, -de, -t хармонизирам , привеждам в съответствие
harmonisk [ha’monisg] adj. =, -e хармоничен
harmonisk [ha’monisg] adv. хармонично
harpe [hæbs] sb. -n, -r, -rne арфа; зла жена • hun spiller på harpe тя свири на арфа • hans kone er en værre harpe \ жена му е много проклета
harpiks [hapigs] sb. -en смола
harsk [ha-sg] adj. -t, -е гранясал; неприятен
harsk [ha-sg] adv. гранясало, неприятно
has [ha’s] sb., -en, -er, -erne вдлъбнатината или сухожилието от задната страна на коляното • jeg kan ikke få has på opgaven не мога да се справя с тази задача
hasard [ha’sa] sb. -еп хазарт • han elsker at spille hasard той обича да играе хазартни игри
hasarderet [hasa’debd] adj. -et, -ede рискован, рисков
hash [hasj] sb. -en хашиш
hasselnød [hasslfiød] sb. -den, -der, -derne лешник
hast [hasd] sb. -en бързане, бързина •    jeg skriver i al hast пиша много бързо (защото бързам)
haste [hasds] vb. -r, -de, -t бързам •    haster! спешно! • det haster ikke това не е спешно
hastesag [hasds^saj] sb. -en, -er, -erne спешно дело
hastig [hasdi] adj. -t, -е бърз, спешен
hastighed [‘hasdified1 sb. -en, -er, -erne скорост
hastighedsbegrænsning [hasdihedsbegrån’sneri] sb. -en ограничение на скоростта • han overskrider hastighedsbegrænsningen той превишава ограничението на скоростта
hastigt [hasdid] adv. бързо, спешно
hastværk [‘hasdpaug] sb. -et бърза, спешна работа • hastværk er lastværk бързата работа – срам за майстора
hat [had] sb. -ten, -te, -tene шапка • han har en høj hat på той носи цилиндър • ham tager jeg hatten affor свалям му шапка • skal vi lade hatten gå rundt? \ да не пуснем ли шапка (за събиране на пари) • han er rigtig høj i hatten i dag днес той се чувства особено важен • det vil jeg æde min gamle hat på ако не е така, ще си изям старата шапка
hattedame [hada,da-ma] sb. -n, -r, -rnе изискана дама без представа за реалността
hattrick [hadfrig] sb. -ket, =, -kene три последователни гола, отбелязани от един играч за една игра (футб.); три добри постижения (прен.)
hav sb. havet, have, havene океан, море
havarere [havct’rdb] vb. -r, -de, -t разбивам , разрушавам
havari [hava’ri’] sb. -et корабокрушение
havblik [haw,bleg] sb. -ket спокойно море
havde [ha-да] vb. —> have мин.вр. от have (= имам)
have [ha-va] sb. -n, -r, -те градина
have vb. har, havde, haft имам, притежавам; спомагателен глагол •jeg skal have en kop kaffe моля, чаша кафе • hun har mange bøger тя има много книги •jeg vil gerne have en øl бих искал една бира • tak skal du have благодаря • hvor har du det fra? откъде го имаш? • vi skal have Gitte i matematik гите ще ни преподава по математика • hun har en flot kjole på тя е облечена в хубава рокля • jeg vil gerne have dig til at hjælpe mig бих искал да ми помогнещ •    hvad har jeg ud af det? какъв ще е резултатът за мен от това •jeg har en bror имам брат • hvad har vi for til i morgen? какво имаме за домашно утре? • hun skal have et barn тя ще има бебе • hvordan har du det? как си? •    jeg har det fint добре съм • har du noget imod at flytte dig? имаш ли нещо против да се преместиш? • du har ret имаш право jeg har travlt зает съм
havegrill [hævagril] sb. -len, -ler, -lerne барбекю
havelåge [‘ha-vajå-wa] sb. -n, -r, -rne портичка (на ограда)
havemand sb. manden, -mænd, -mændene градинар
haveslange [каюа^1ща] sb. -n, -r, -rne маркуч (градински)
havfrue [hawfru-a] sb. -n, -r, -rne русалка
havn [hccw’n] sb. -en, -e, -ene пристанище
havne [hawna] vb. -r, -de, -t попадам, озовавам се
havnearbejder [hawnaabctj’dj] sb. -en, -е, -ne докер
havneby [hawna,by] sb. -en, -er, -erne пристанищен град
havre [hawra] sb. -n овес
havregryn [hawrogry’n] sb. -et, =, -ene овесено брашно
havregrød [hawrogrod’] sb. -en овесена каша
havørn [hawpuh] sb. -en, -e, -ene морски орел • jeg er frisk som en havørn свеж съм като репичка
heade [hæda] vb. -r, -de, -t удрям (топка) c глава
hebraisk [hæ’braisg] adj. = -e староеврейски език
hed [hed] adj. -t, -е горещ, зноен
hed [hed] vb. —> hedde мин. вр. от hedde (= казвам се)
hedde [heda] vb. hedder, hed, heddet  казвам се • hvad hedder du? как се казваш? jeg hedder lise казвам се Лисе • det skal ikke hedde sig, at vi er fedtede не бива да се говори за нас, че сме скъперници
hede sb. -n, -r, -rnе равна местност, обрасла с ниски храсти
hede [he-да] sb. -п горещина, зной
hedebølge [he-da,bølja] sb. -n, -r, -rnе гореща вълна (горещ период)
hedensk [hedensg] adj. =, -е езически
hedeslag [he-da,slaj] sb. -et, =, -ene топлинен удар
hedetur [he’dafuu] sb. -en, -e, -ene горещ пристъп (при климактериума)
hedning [‘hedneri] sb. -en, -er, -erne езичник
hedt [hed] adv. горещо
heftig [hæfdi] adj. -t, -е бурен, силен, поривист
heftigt [hæfdid] adv. поривисто, бурно, силно
hegle [hajh] vb. -r, -de, -t чеша • læreren hegler eleverne igennem til eksamen за изпита учителят засипа учениците с много трудни въпроси
hegn [hajh] sb. -et, ~, -ene ограда, плет
hej [haj] interj. здравей!
hej-hej [haj ‘haj] interj. чао
hejre [hajro] sb. -n, -r, -rne  чапла •    hun er en gammel hejre тя е стара вещица
hejsa [hajsa] interj. I ей! хей! здрасти!
hejse [haj’sa] vb. -er, -te, -t вдигам (напр. знаме)
hekkenfeldt [hæganfæld] sb. в съчетанието ad hekkenfeldt til • det går ad hekkenfeldt til i нещата вървят зле
heks [hægs] sb. -en, -e, -ene вещица •    hun er en grim, gammel heks l тя e грозна стара вещица
hekse [hcegsa] vb. -r, -de, -t правя магии, омагьосвам ‘jeg kan ikke hekse не мога да правя магии
heksejagt [hægsajagd] sb. -en, -er, -erne лов на вещици
heksekedel [hægsajcedal] sb. -len, -ler, -lerne (букв.) котел на вещици; (прен.) нещо, което ври и кипи • byen var en heksekedel градът вреше и кипеше
hekseskud [hægsa,sgud] sb. -det, =, -dene  лумбаго
hektar [hæg’tcc] sb. -en, =, -ene хектар
hektisk [hæg’tisg] adj. =, -е нервен, зает c много работа
hektisk [hæg’tisg] adv. нервно, напрегнато
hel [hel] adj. -t, -е цял, непокътнат • hele ugen цялата седмица • over det hele навсякъде • hele tiden през цялото време • det hele всичкото, цялото •    i det hele taget в общи линии, по принцип • hele huset цялата къща • et helt år цяла година • i det store og hele в общи линии, като цяло • en hel uge една цяла (пълна) седмица • en hel del доста (много)
helbred [hælfirad] sb. -et  здраве
helbrede [hælprada] vb. -er, -te, -t  лекувам
helbredelse [hælfiradalsa] sb. -n, -r, -rne оздравяване; излекуване
helbredsattest [‘hælbrddsafæsd] sb. -en, -er, -erne медицинско свидетелство
held [hæl] sb. -et успех; късмет • han prøvede uden held той опита, но без успех • held og lykke! успех! късмет! (пожелание) • han har ikke heldet med sig не му върви
heldags [he^das] adj. на пълен работен ден
heldig [hældi] adj. -t, -е късметлия; щастлив • hun var så heldig at vinde i lotteriet провървя й да спечели от лотарията
heldigvis [hældipi’s] adv. за щастие
hele [heia] sb. et цялост
hele [hel] adj. —»hel цял, вж. hel
hele [heia] vb. -r, -de, -t заздравявам •    såret helerfint раната заздравява добре
helgen [hæljan] sb. -et, -er, -erne светец
helhed [heljied] sb. -en, -er, -erne цялост • du skal læse rapporten i sin helhed трябва да прочетеш доклада в неговата цялост
helhedsindtryk [‘helhedsen,trog] sb. -ket общо впечатление
helhjertet [‘heljau’dad] adj. -et, -ede искрен, от все сърце
helhjertjet [heljau’dad] adv. искрено
helikopter [heli,k3bdo[ sb. -en, -e, -ne хеликоптер
helle [hæla] sb. -n, -r, -rnе плосък камък или скала; място на пътното платно за пешеходци; убежище
helle [hæla] interj. ех! леле! • helle for den røde brik! искам да съм c червените (пионки)! (напр. при детска игра)
heller [hæla] adv. нито пък, също не •    han har aldrig været i Odense, og det har hun heller aldrig той никога не е бил в Оденсе, а и тя също •jeg kan ikke tale tysk, og jeg kan heller ikke tale fransk не мога да говоря нито немски, нито пък френски
hellere [hæh-з] adv. по-скоро, по-точно •    jeg vil hellere have en kop te по-скоро бих взел чаша чай • jeg vil hellere end gerne hjælpe dig много искам да ти помогна
hellig [hæli] adj. -t, -е свят; свещен
helligdag [‘hæli,da] sb. -en, -e, -ene празничен ден, почивен ден
helligdom [hæli,dom] sb. -men, -me, -еrnе светиня, светилище
hellige [hæfte] vb. -r, -de, -t почитам; посвещавам (се) • hensigten helliger midlet целта оправдава средствата jeg vil hellige mig mine studier искам да се посветя на следването си
helligt [hælid] adv. свято, свещено • han lovede mig højt og helligt at komme той тържествено обеща (закле се), че ще дойде
helligtrekongersaften prop. нощта преди Богоявление
Helligånden [heli,ånan] рг. Светият дух
helme [hælma] vb. -r, -de, -t преставам, предавам се, отказвам се • han helmer ikke, før han har fået hævn той няма да престане, докато не си отмъсти
helpension [helpan^joh] sb. -еп пълен пансион
helse [hælsa] sb. -n здраве
helsekost [hælsajcosd] sb. -en здравословна храна
helsides [hel,si-das] adj. на цели страници
helskindet [helpgenad] adj. -et, -ede невредим, цял
helst [hælsd] adv. най-добре, за предпочитане, по-скоро •jeg vil helst være fri най-много искам да съм свободен • du kan sige hvad som helst можеш да говориш каквото си искаш •    hvem som helst kan se det всеки може да го види • du kan ikke ryge hvor som helst не можеш да пушиш където си искаш
helstøbt [hel,sdøbd] adj. =, -е цялостен, хармоничен
helsætning [hel,sædneri] sb. -en, -er, -erne самостойно изречение (главно изречение, което не е част от друго изречение)
helt [hæl’d] sb. -en, -e, -ene герой
helt [hæl’d] adj. —> hel цял, вж. hel
helt [hæl’d] adv. съвсем, напълно ‘jeg er ikke helt enig med dig не съм съвсем съгласен с теб • og nu til noget helt andet сега към нещо съвсем друго •    det er blevet helt godt станало e съвсем добре • det går helt fint нещата вървят съвсем добре • det går ikke helt så godt нещата не вървят съвсем добре
heltemodig [hælda,modi] adj. -t, -e героичен,геройски
heltemodigt [hælda,modid] adv. героично, геройски
heltids [hel,tids] adj. =, = на пълен работен ден
heltinde [hældena] sb. -n, -r, -rne героиня
helulden [hel,ulan] sb. -ent, -ne от чиста вълна
helvede [hælvada] sb. -t ад, преизподня •    for helvede! по дяволите! • hvis det sker, så bryder helvede løs i ако това стане, ще настъпи истински ад
helvedes [heelvadas] adj. i адски, дяволски • en helvedes masse problemer адски много проблеми
hemmelig [hæmali] adj. -t, -е таен
hemmelighed [hæmali,hed] sb. -en, -er, -erne тайна • de mødes i hemmelighed те се срещат тайно
hemmelighedsfuld [‘hæmalihedsful] adj. -t, -е тайнствен
hemmelighedskræmmeri [hæmslihe6skram;)/i] sb. -et, -er, -erne потайност, изпълнен c тайнственост
hemmeligt [‘hæmali] adv. тайно • han holdt det hemmeligt for hende той ro криеше от нея
hen [han] adv. там, тук (c глаголи за движение; често не се превежда); около • vi var hen imod 100 mennesker бяхме около сто човека • hvor skal du hen? ти къде отиваш? • han gik ned ad vejen той вървеше по пътя • hen mod klokken 2 към (около) два часа (14 ч.) •jeg skal hen i Netto отивам в «Нето» (датски магазин)
henblik [‘hæn,bleg] sb. -ket в съчетанието med henblik på (= заради, c оглед на) ‘jeg køber ind med henblik på julen пазарувам за Коледа
hende [‘hena] pron. —> hun нея, на нея, вж. hun
hendes [Ъепа] pron. —* hun неин, вж. hun
henfalde vb. -falder, -faldt, -faldet предавам се
henføre [‘hænføb] vb. -r, -de, -t отнасям се, причислявам
henført [hænføud] adj. =, -е възторжен
henført [hænføud] adv. възторжено, възхитено
hengemt [hcengæmd] adj. =, -e (отдавна) забравен
hengive [hængi] vb. -giver, -gav, -givet предавам се
hengiven [hæn’givan] adj. -ent, -ne предан, верен
hengivenhed [hcen’givanjied] sb. -en преданост, вярност
henhold [‘hænfiol] sb. в съчетанието i henhold til (съгласно, в съответствие c) •    i henhold til loven съгласно закона
henholdende [‘hænjial’ana] adj. =, = изчакващ, резервиран
henholdsvis [hænholspi’s] hhv., adv. съответно • de fik henholdsvis 100 og 200 кг. те получиха съответно по 100 и 200 крони
henimod [hænipiod] adv. около, приблизително
henkastet [‘hæn/casdad] adj. -et, -ede неформално, случайно • det var bare en henkastet bemærkning това беше случайна забележка
henlede [‘hæn’leda] vb. -er, -te, -t направлявам, обръщам (внимание)
henlægge [‘hænjæga] vb. -lægger [-,lægo], lagde \-,laa], lagt [-,lagd[ поставям, пренасям, отлагам
henna [‘hæna] sb. -en къна
henne [‘hæna] adv. тук, там (c глаголи за състояние; често не се превежда) •    hvor bor du henne? къде живееш? •    hvor er han henne? той къде е? • hun er 3 måneder henne тя е в третия месец (беременност) • cyklen står henne på skolen велосипедът стои (там) в училище • hun bor der henne тя живее там jeg sidder her henne аз седя тук
henrette [‘hæn,råda\ vb. -r, -de, -t екзекутирам
henrettelse [‘hæn/adalsa] sb. -n, -r, -rne екзекуция
henrivende [hæn’ribana] adj. =, = увлекателен, пленителен
henrivende [hæn’ribana] adv. увлекателно, възхитително
henrykt [‘hæn/dgd] adj. =, -е очарован, възхитен • han var henrykt over at se hende igen той беше очарован да я види отново
henrykt [hæn/dgd] adv. възхитено
henseende [hæn’seana] adj. =, = отношение, аспект • i den henseende er det fint в този смисъл това е добре •    i politisk henseende от политическа гледна точка
hensigt [hæntsegd] sb. -en, -er, -erne намерение, цел; замисъл • han har til hensigt at sælge huset той има намерение да продаде къщата
hensigtsløs [‘hænsegdsjøs] adj. -t, -е безцелен, безсмислен
hensigtsmæssig [‘hcensegdsjncesi] adj. -t, -е целесъобразен; подходящ
henslæbe [‘hæn^læba] vb. -er, -te, -t влача (съществуване) • Leonora måtte henslæbe mange år i fængslet леонора трябваше да прекара много години в затвора
henstand [‘hænjdan’] sb. -еn отсрочка
henstilling [‘hæn^deleri] sb. -en, -er, -erne молба, предложение; оставяне •    han fik en høflig henstilling om at holde op med at ryge på universitetets gange учтиво го помолиха да не пуши повече в коридорите на университета •    henstilling af cykler forbudt оставянето на велосипеди забранено
hensyn [‘hæn,syn\ sb. -et, =, -ene внимание, уважение, съобразяване •    vi skal tage hensyn til andre mennesker трябва да се съобразяваме с другите хора • vi skal være stille af hensyn til naboerne трябва да пазим тишина заради съседите • med hensyn til (m.h.t) относно, по отношение на • alt er i orden med hensyn til økonomien no отношение на икономиката всичко е наред
hensynsfald [‘hænsynsfal’] sb. -et, =, -ene дателен падеж, датив (грам.)
hensynsfuld [‘hænsynsful’] adj. -t, -e внимателен, мил, деликатен
hensynsfuldhed [‘hænsynsfulfted’] sb. -en внимание, деликатност, уважение
hensynsled [,hænsynslled‘] sb. -det, =, -dene непряко допълнение (грам.)
hensynsløs [hænsynsjø’s] adj. -t, -e безцеремонен, груб, брутален
hente [‘hænda] vb. -r, -de, -t донасям, взимам • vil du hente en øl til mig? ще ми донесеш ли една бира? • her er ikke noget at hente тук няма нищичко • vi hentede en læge ние докарахме лекар •    du må komme og hente mig ела и ме вземи
hentehår [‘hænda,hi] sb. -et \ коса, която един плешив човек взима от задната част на темето и реши напред
hentyde [hæn,ty’da] vb. -r, -de, -t споменавам, намеквам, загатвам
hentydning [hæn,tydheri] sb. -en, -er, -erne загатване, намек
henved [‘hænpad] adv. почти, приблизително, около
henvende [hænpænb] vb. -er, -te, -t направлявам; обръщам се (към) • I skal henvende jer på kontoret трябва да се обърнете към офиса
henvendelse [hænpænalsa] sb. -n, -r, -rnе обръщение, молба, заявление
henvise [hænpi’sa] vb. -er, -te, -t насочвам, посочвам; отнасям, препращам
henvisning [‘hænpi’sneri] sb. -en, -er, -erne указание, отнасяне (на въпрос) •    under henvisning til Deres brev позовавайки се на писмото Ви
heppe [hæba] vb. -r, -de, -t ободрявам
heppekor [lhæbalkou] sb. -et, =, -ene група, която ободрява спортистите
her [heu] [ha] adv. тук; насам; усилваща значението частица • her er meget mørkt тук е много тъмно • her i januar sner det tit през януари тук често вали сняг • her i byen тук в града • kom her! ела тук! • hør nu her! слушай ме хубаво!
her [ha] form. subjekt формален подлог
heraf [‘hæu’a’] adv. следователно, от това (произлиза)
herberg [‘haujbduw] sb. -et, =, -ene приют (напр. за бездомници)
herefter [hæu’æfdo] adv. след това, отсега нататък
herfra [‘hæ/fra] adv. отгук; по-нататък
herhen [hæfhæn] adv. насам
herhenne [hæ/fuzna] adv. тук
herhjem [hæujærn] adv. вкъщи (за посока)
herhjemme [‘hæ/jæma] adv. у дома (за място)
heri adv. тук, в това
heriblandt adv. в това число
herigennem [hæuigænbm] adv. по такъв начин, благодарение на; оттук
herimellem [hæuipiælbm] adv. в това число
herimod [НсеЛрюд] adv. против (това)
herind [ha/fin’] adv. тук (вътре; за движение)
herinde [hæu’ens] adv. тук (вътре; за място)
herkomst [heujcomsd] sb. -еп произход
herlig [hadi] adj. -t, -е прекрасен, великолепен
herlighed [hdulified] sb. -en блясък, великолепие, величие • han købte hele herligheden той купи целия този разкош • herligheden varede ikke længe великолепието не трая дълго
herligt [haulid] adv. прекрасно, великолепно
hermed [hæ/mæd] adv. c това, c настоящото • hermed meddeler vi, at… c настоящото ви съобщаваме, че…
herned [hæ/jied] adv. (насам) надолу
hernede [hæu’fie-дз] adv. (тук) долу
heroin [hero’ih] sb. -еп хероин
heroisk [he’ro’isg] adj. =, -е героичен
heroisk [he’ro’isg] adv. героично
herom [hæ/pm] [ha’om] adv. насам ; за това (вече казаното)
heromkring [hæubm,krari] adv. наблизо, наоколо
heromme [hæ/ртз] adv. тук (за място)
herop [hæupb] adv. тук горе (за движение)
heroppe [hæ/рЬз] adv. тук горе (за място)
herover [hæ/pwb] adv. тук горе, отгоре (за движение)
heroverfor [hæubwsfo] adv. (но) от друга страна
herovre [hæ/pwro] adv. тук горе (за място)
herpå [hce/på] adv. след това, после
herre [håro] hr., sb. -n, -r, -rne господин; хазяин; господар; Бог • hr. Jensen г-н Йенсен • Herren бог • man kan ikke tjene to herrer не може да се служи на двама господари
herredømme [häro^döms] sb. -t, -r, -rne власт, господство • danskerne erobrede herredømmet over Slesvig датчаните завоюваха властта над Шлезвиг
herregud [häroguö] interj., Господи! Боже мой!
herregård [härog&’d] sb. -еn, -e, -ene чифлик, имение
herreløs [hårjjø’s] adj. -t, -е бездомен, безстопанствен • en herreløs hund бездомно куче
herremand sb. manden, -mænd, -mændene господар, чифликчия
herretoilet [harotoafæd] sb. -tet, -ter, -terne тоалетна за мъже
herretøj [hä’jpj] sb. -et дрехи за мъже
herse [häuss] vb. -r, -de, -t командвам; работя неуморно
herskabelig [häu’sgabgli] adj. -t, -e господарски;стилен,елегантен
herske [häusgs] vb. -r, -de, -t господствам, управлявам, владея, царя • kongen herskede i mange år кралят царува много години • der hersker nu en tendens til at sige du til alle в момента цари тенденция да се говори на «ти» с всички
hersker [häusgj] sb. -еn, -е, -nе властелин, владетел
hertil [hæ/fel] adv. дотук; досега
hertug [häufи] sb. -еп, -er, -ете херцог
hertuginde [häutu’e-пз] sb. -n, -r, -rne херцогиня
hertz [häuds] sb. -en, =, -ene херц
herud [hæu’ud] adv. навън, насам (за движение)
herude [hæu’u-i5a] adv. вън, тук (за място)
herudover [hæuudpwb] adv. освен това
herunder [hæu’ånb] adv. отдолу; между тях, включително
herved [hæu’ped] adv. c това; c настоящото
hest l’hæsd] sb. -en, -e, -ene кон ‘jeg har knoklet som en hest работих много (като вол) • han er den sorte hest i spillet той играе c черния кон
hestehale [hæsda,haia] sb. -n, -r, -rne конска опашка (и прен.) • hun har en flot hestehale тя има чудесна конска опашка (прическа)
hestekraft [heesdajcrafd] sb. -kraften [~,krafdan], -kræfter [-,krafdo], -kræfterne [-,krafdona] конска сила
hestekur sb. -en, -e, -ene конски дози (лечение c големи дози)
hestepære [hæsdapæ-o] sb. -n, -r, -rne конски тор
hestesko [hæsda,sgo] sb. -en, =, -ene подкова
hestevogn [‘hæsda,våwh] sb. -en, -e, -ene файтон, карета
hestevæddeløb [hæsdavæda.løb] sb. -et, =, -ene надбягване c коне
hetero [he’tero] sb. -en, -er, -erne хетеро-
heteroseksuel [‘he’terosægsu,æl] adj. -t, -le хетеросексуален
hetz [hæds] sb. -en, =, -ene хайка, обществено преследване
hev [‘he’w] vb. —+ hive мин. вр. от hive (= тегля, хвърлям)
hevet [he’vad] vb. —> hive мин. прич. от hive (= тегля, хвърлям)
hf [‘hå ‘æf\ sb. двугодишни образователни курсове, след които може да се продължи с висше образование
hf-eksamen [hå ‘æf æg’sa-тап] sb. -en, -er, -erne последният изпит от двугодишните курсове, вж. hf
hhv. [hænholspis] adv. —> henholdsvis съкр. от henholdsvis (= съответно)
hi [hi] sb. -et, =, -ene бърлога, леговище
hid [hid] adv. насам • hid og did насам-натам
hidse [hisa] vb. -r, -de, -t разгорещявам (се), ядосвам се • hids dig ned! успокой се! • han hidser sig op over småting той се ядосва за дребни неща
hidsig adj. -t, -е избухлив, ядосан • han blev totalt hidsig той страшно се ядоса
hidtidig [hid,tidi] adj. -t, -e досегашен, бивш • husets hidtidige ejer досегашният собственик на къщата
hidtil [hid f el] adv. досега
hierarki [hira’ki] sb. -et, -er, -erne йерархия
hierarkisk [hi’rakisg] adj. =, -e йерархичен
hige [hi ja] vb. -r, -de, -t стремя се (към)
hik [heg] sb. -ket, =, -кепе хълцане
hikke [hega] vb. -r, -de, -t хълцам • han har hikke той хълца
hilse [hilsa] vb. -er, -te, -t поздравявам • hils ham mange gange fra mig предан му много поздрави от мен • han hilser ikke på mig mere той вече не ме поздравява jeg skal hilse dig fra Søren имаш поздрави от Сьорен
hilsen [hilsan] sb. -nen, -ner, -nerne поздрав • med venlig hilsen c приятелски поздрав (формално, в писма: с уважение) • venlig hilsen най-добри пожелания (неутрално, в писма) • kærlig hilsen сърдечен поздрав (неформално, в писма)
himmel [hemal] sb. -len, -le, -lene небе, небеса • der er ikke en sky på himlen на небето няма нито едно облаче • når du dør, kommer du i himlen когато умреш, ще отидеш на небето jeg var i den 7. himmel бях на седмото небе • du kom som sendt fra himlen дойде сякаш небето те прати • hun satte himmel og jord i bevægelse \ тя пусна в ход всички средства (букв. задвижи земята и небето) • vi snakker от alt mellem himmel og jord говорим за всичко възможно (букв. говорим за всичко между небето и земята)
himmelblå [hemal,blå] adj. -t, = небесносин
himmelfalden [hemalfalan] sb. -ent, -ene  онемял, като поразен от гръм
himmelfartsdag [‘hemalfads,da] sb. -en, -e, -ene Възнесение (Христово); Успение (Богородично)
himmelråbende [hemal,råbana] adj. =, = възмутителен
himmelråbendt [‘hemal,råbana] adv. възмутително
himmelseng sb. -en, -e, -ene легло c балдахин
himmelsk [hemalsg] adj. =, -e божествен, чудесен
himmelsk [‘hemalsg] adv. божествено, чудесно
himmelstrøg [hemal,sdraj] sb. -et, =, -ene небеса
himmerige [hemo,ri-ja] sb. -t раят
himstregims [‘hemstrogem’s] sb. -en, -er, -erne  джаджа, странна, ненужна вещ
hinanden [hin’anan] pron. един на друг, един другиму, взаимно • de elsker hinanden те се обичат • de skriver til hinanden те си пишат • de går ved siden af hinanden те вървят един до друг •    det hele er ved at falde fra hinanden всичко ще се разпадне
hindbær [hempau’] sb. -ret, =, -rene малина
hinde [hena] sb. -n, -r, -rne слой, ципа, кожица
hindre [hendro] vb. -r, -de, -t предотвратявам, възпрепятствам, затруднявам • han hindrede hende i at gøre det той й попречи да го направи
hindring [‘hendreri] sb. -en, -er, -erne препятствие, затруднение, спънка • du skal ikke lægge mig hindringer i vejen не ми поставяй спънки на пътя
hindu [‘hendu] sb. -en, -er, -eme индус
hingst [herfsd] sb. -en, -e, -ene жребец
hinke [Нецдз] vb. -r, -de, -t куцам
hinsides [hin’sidas] adv. отвъд, от другата страна
hip [hib] sb. -pet, =, -pene в съчетанието hip som hap • det er hip som hap все едно; от трън та на глог
hip [‘hib] adj. -t, -ре модерен, популярен •    en hip t-shirt модерна фланелка
hippodrom [hipo’drom] sb. -en, -er, -erne хиподрум
hirse [lura] sb. -n просо
hist [hisd] adv. t там, в далечината
historie [hi’sdouja] sb. -n, -r, -rne история, разказ • Danmarks historie история на Дания • historien om Den lille Havfrue разказът за малката русалка
historiker [hi’sdorigo] sb. -en, -e, -ne историк
historisk [hi’sdorisg] adj. =, -e исторически
historisk [hi’sdorisg] adv. исторически
hit [‘hid] sb. -tet, =, -tene хит
hitliste [hid,lesda] sb. -n, -r, -rne чарта, хит-листа
hitte [‘hida] vb. -r, -de, -t намирам • er det bare noget, du hitterpå? търсиш ли нещо? • jeg kan ikke hitte ud af opgaven не мога да разбера задачата
hittebarn sb. -barnet, -børn, -børnene намерено дете
hittegods [hidagos] sb. -et намерена вещ; изгубени вещи (служба)
hiv [hiw] sb. -et, =, -ene тласък, удар; дръпване (от цигара) • må jeg få et hiv af din cigaret?\ мога ли да си дръпна от цигарата ти
hive [‘hi-из] vb. hiver [‘hibo], hev [hew],
hevet [he-vad] тегля, смуча; хвърлям • hun hiver efter vejret тя се задъхва (за въздух)
hivert [hiwbd] sb. -en, -er, -erne силна алкохолна напитка (концентрат) • i går tog han sig en hivert \ вчера той здравата си пийна
HIV-positiv [!hiwposifiw] adj. -t, -e  серопозитивен; хив-положителен
HIV-smittet [hiw,smeded] adj. -et, -ede  заразен c хив
hjalp [jalb] vb. —> hjælpe мин. вр. от hjælpe (= помагам)
hjelm [jælm] sb. -en, -e, -ene шлем, каска
hjem [jæm] sb. -met, =, -mene дом, жилище
hjem [jæm] adv. вкъщи • vi vil gerne invitere jer hjem til os искаме да ви поканим на гости у нас •firmaet går nedenom og hjem \ фирмата фалира
hjemad [jæm’ad] adv. към къщи
hjemefter [jæm’æfda] adv. към къщи
hjemegn [jæmpj’n] sb. -en, -e, -ene родно място
hjemkomst [jæm,kjm’sd] sb. -en, -er, -erne връщане вкъщи
hjemlig Ijcemli] adj. -t, -е домашен; уютен
hjemløs \jæm,lø’s] adj. -t, -е бездомен
hjemme [)’ærø] adv. у дома, вкъщи • er Peter hjemme? петер вкъщи ли си е? •    hun bor hjemme hos sine forældre тя живее при своите родители ‘jeg er alene hjemme аз съм сам вкъщи
hjemmearbejde [jæmaafiaj’ds] sb. -t домашна работа
hjemmebag [jæmsafoaj] sb. -el домашен хляб
hjemmebane sb. -n, -r, -rne (на) свой терен (спорт); (прен. в свои води) • holdet spiller på hjemmebane отборът играе на свой терен
hjemmefra [jæmsafra] adv. от вкъщи •    hun rejste hjemmefra i går тя вчера си замина от къщи
hjemmefront [jæmafron’d] sb. -en «отечествен фронт» (съпротивително движение)
hjemmegående adj. =, = неработещ, седи си вкъщи, домакин/ домакиня • hun er hjemmegående husmor тя е домакиня и майка
hjemmehjælp \jæmajælb\ sb. -en домашна помощ (за възрастни и хора с увреждания)
hjemmehjælper [jæmaajælbo] sb. -en, -е, -ne домашен помощник/ помощничка
hjemmel {jæmsl] sb. -len, -ler, -lerne разрешително, разрешение, законно право
hjemmelavet [jæmajavad] adj. -et, -ede домашен; приготвен вкъщи
hjemmemarked Ijæma/naged] sb. -et, -er, -erne вътрешен пазар
hjemmemenneske [jæm^mænasga] sb. -t, -r, -ne домосед, домошар
hjemmeside [jæmapvda] sb. -n, -r, -rne интернетна страница
hjemmesko \jæmg,sgo’\ sb. -en, =, -ene домашни пантофи
hjemmestrikket  adj -et, -ede нещо, което сам си е направил или което сам е измислил • han kom med en hjemmestrikket teori той представи измислената от него теория
hjemmestyre [jæma^dyo] sb. ~t, -r, -rne частично самоуправление
hjemmevant [jæmapan’d] adj. =, e чувства се като у дома си
hjemmeværn [jæmapa/n] sb. -et, =, -ene войска за регионална защита
hjemrejse \jcem,rajs9] sb. -n, -r, -rne връщане обратно; връщане вкъщи
hjemsende vb. -r, -te, -t изпращам вкъщи
hjemstavn [jæm,sdawh] sb. -en, -e, -ene родно място
hjemsted \jæm,sdæd\ sb. -et, -er, -erne местожителство
hjemsøge [jæm^øp] vb. -er, -te, -t спохождам, връхлитам, мъча (неуспех, болест, нещастия, привидения) • han er hjemsøgt af uheld връхлетя го нещастие • Dragsholm Slot er hjemsøgt af spøgelser замкът Драгсхолм е спохождан от привидения
hjemtur sb. -en, -e, -ene пътуване обратно; пътуване за вкъщи
hjemve \jæmpe’\ sb. -еn носталгия • har du hjemve? изпитваш ли носталгия?
hjemvej [jæmpaj] sb. -en път за вкъщи
hjerne sb. -n, -r, -rne мозък; глава • han har computerspil på hjernen в главата си има само компютърни игри • det skal du ikke bryde din hjerne med не мисли за това
hjerneblødning [jåmsplødneri] sb. -en, -er, -erne кръвоизлив в мозъка
hjernedød {jåurwplød’] adj. -t, -e  мозъчна смърт • han er bare totalt
hjernedød  той е просто пълен идиот
hjernerystelse [jauns/osdalsa] sb. -n, -r, -rne сътресение на мозъка
hjemeskadet [jåuna^ga’ddd] adj. -t, -de c увреждане на мозъка
hjernespind sb. -et  видение, фантазия, мираж
hjernevask sb. -е промиване на мозъка
hjerte [jauds] sb. -t, -r, -rnе сърце • der faldt en sten fra mit hjerte камък ми падна от сърцето • hun har noget på hjerte нещо й тежи на сърцето • hjertet sad helt oppe i halsen på mig сърцето ми туптеше в гърлото • det hjælper at få lettet sit hjerte хубаво е, когато можеш да си излееш сърцето • hånden på hjertet ръка на сърцето! • han knuste mit hjerte той разби моето сърце ‘jeg blev helt varm om hjertet стана ми топло на душата
hjerteanfald [‘jaudaanfal\ sb. -et, =, -ene сърдечен пристъп
hjertebanken sb. -en сърцебиене
hjerteblod [jauda.blod] sb. -et кръвта от сърцето ми (прен.) • brevet er skrevet med mit hjerteblod писмото беше написано c кръвта от сърцето ми
hjertegribende [jaudegribma] adj. =, = трогателен
hjertegribende [jaudegribans\ adv. трогателно
hjerteknuser [jåuchjcnwso] sb. -en, -e, -ne покорител на женски сърца
hjertelig adj. -t, -е сърдечен, искрен • hjertelig hilsen сърдечен поздрав
hjertelig [‘jaudli] adv. -t сърдечно, искрено
hjertelighed [jaudli,hed] sb. -en сърдечност, искреност
hjerteløs [jåudaløs] adj. -t, -e безсърдечен
hjerter [jdudo] sb. -en, =, -ne купа (карти) • hjerter es асо купа
hjerteskærende [jåud^sgæbna] adj. =, = сърцераздирателен
hjerteskærende [jaud9,sgce’ron3] adv. сърцераздирателно
hjerteslag sb. -et, =, -ene сърцебиене, пулс; сърдечна недостатъчност
hjertestop [faud^sd.ib] sb. -pet, =, -pene сърдечна недостатъчност, спиране на сърцето
hjertesuk [jåuda,såg] sb. -ket, =, -kene дълбока въздишка
hjertesygdom [jaud9sy,dom] sb. -men, -me, -mene сърдечно заболяване
hjertetilfælde [faudatefælb\ sb. -t, =, -ne сърдечен пристъп
hjord [jå’d] sb. -en, -e, -ene стадо
hjort [jå’d] sb. -en, -e, -ene  елен
hjul [juT\ Sb. -et, -ene колело • det er aldrig sjovt at være 5. hjul til en vogn никак не е хубаво да си петото колело на колата (т.е. да си излишен)
hjulbenjet [jul,be’nad] adj. -et, -ede кривокрак
hjule [ju-h[ vb. -r, -de, -t тичам
hjulkaps el [julfuxbsal] sb. -len, -ler, -lerne калник
hjulpet [jålbad[ vb. —> hjælpe прич. от hjælpe (= помагам)
hjælp [jcelb] sb. -en помощ • han råbte om hjælp той викаше за помощ • hun løser opgaven ved hjælp af ordbogen тя решава задачата c помощта на речник
hjælpe vb. hjælper, hjalp, hjulpet помагам • det hjælper ikke това не помага • vi hjælpes ad помагаме си взаимно • han hjælper Per med at flytte той помага на Петер да се пренесе • det vil nok hjælpe på hans humør това ще му оправи настроението
hjælpeløs [jælbs,lø’s] adj. -t, -e безпомощен
hjælpemiddel sb. -let, -ler, -lerne помощно, спомагателно средство
hjælper [hælpo] sb. -en, -e, -ne помощник, асистент
hjælpeudsagnsord [jcelbsudsccwnspu’i sb. -et, =, -ene спомагателен глагол
hjælpsom [jcelb,som] adj. -t, -rnе готов да помогне, отзивчив
hjørne [jouna] sb. -t, -r, -те ъгъл • mig skal de ikke løbe om hjørner med мене не могат да ме излъжат
hjørnespark [jom3,sba’g] sb. -et, =, -ene ъглов удар
hjørnesten [jouns,sde’n] sb. -en, =, -ene крайъгълен камък
H.M. — Hendes Majestæt, Hans Majestæt съкр. от Hendes Majestæt (Нейно Величество) и от Hans Majestæt (Негово Величество)
hob [hob] sb. -en купчина, сбирщина, тълпа
hobby [hobi] sb. -en, -er, -erne хоби
hobe [ho’ba] vb. трупам, натрупвам (се) • affaldet hober sig op боклукът се натрупва
hoben [hоЪзп] sb. en тълпа, хорска маса
hof [hof] sb. -fet, -fer, -ferne (кралски) двор
hofdame [hofda-mg] sb. -n, -r, -rne придворна дама
hofleverandør [hofleveran>døu’] sb. -en, -er, -erne кралски доставчик
hofmarskal [hofma^gal] sb. -len, -ler, -lerne хофмаршал
hofte [hofdg] sb. -n, -r, -rne хълбок, ханш • det er bare et skud fra hoften това е просто необмислен отговор
hokus pokus [ho-gus ‘po-gus] sb. et трик, измама, мошеничество
hokus pokus [ho-gus ‘po-gus] interj. фокус-мокус
hold [‘hol’] sb. -et, =, -ene отбор, група •    Brøndbys hold er bare bedst отборът на Бронбю е най-добрият •jeg har et lille hold studerende hver morgen всяка сутрин имам малка група студенти
hold [hol’] sb. -et болка; контрол •jeg har hold i nakken боли ме вратът • hun har hold på tingene при нея всичко е под контрол
holdbal [hol]ba] ad], -t, -е траен, валиден, основателен, солиден •    holdbar til den 3.4. годно до 3 април (срок на годност на стока)
holde [hob] vb. holder [hol’o], holdt [hol’d], holdt [hol’d] държа, задържам; спазвам; абонирам се; смятам се за •    hold fast i gelænderet държа се здраво за парапета • de holder hinanden i hånden те се държат за ръка • du skal holde mig orienteret дръж ме в течение (по даден въпрос) • vi holder loven спазваме закона • hun holder Politiken тя е абонирана за вестник «Политикен» • hold døren lukket дръж вратата затворена • butikkerne holder lukket den 25.12. магазините са затворени на 25 декември • du skal holde fast i dine planer трябва да се придържаш към плановете си • hun holder det for sig selv тя го крие в себе си (не го казва на никого) • biler skal holde tilbage for ambulancer колите трябва да дадат път на линейките •    jeg holder så meget af dig ти много ми харесваш ‘jeg holder meget af at svømme много обичам да плувам •    hvor er toilettet? Jeg kan ikke holde mig længere къде е тоалетната? не мога да стискам повече • hun holder ham hen i årevis тя го води за носа вече няколко години • det holdt hårdt at få skrevet den opgave беше трудно да се напише тази задача • du skal nok holde lidt igen med alkohol трябва отново да понамалиш алкохола • han holder sin kone nede той потиска жена си • hold от mig, skat! прегърни ме! •    hold op med at græde! престани да ревеш! • vi skal holde humøret oppe трябва да поддържаме доброто настроение • vi skal holde sammen hele livet трябва да се подкрепяме през целия живот • osten kan kun holde sig i 2 uger сиренето може да изтрае 2 седмици • han holder sig for god til at sige undskyld той се смята за нещо повече и не се извинява • du skal holde dig i ro запази спокойствие •    du skal holde til højre i krydset на кръстовището завий надясно • nu kan jeg ikke holde ud at høre mere не мога повече (да търпя) да слушам това • de holder Peter ude af gruppen те държат Петер извън групата • man holder jul den 24. december коледа се празнува на 24 декември • kan du holde på en hemmelighed? можеш ли да пазиш тайна? •jeg holdt vejret afskræk от ужас ми секна дъхът • hold kæft i млъкни! • bussen holder ikke før Rådhuspladsen автобусът не спира преди да стигне площада пред кметството «Родхусплас» • han holder altid, hvad han lover той винаги си удържа обещанията • rebet holdt въжето издържа • vi holder ferie i Danmark ще прекараме отпуската си в Дания • du skal holde dig til придържай се към това
holdeplads sb. -en, -er, -erne спирка, място за почивка (за коли и автобуси)
holdepunkt [hohpåri’d] sb. -et, -er, -erne основа, опора
holder [halo] sb. -en, -е, -ne стойка, държач, статив
holdkammerat [[holkama,ra’d] sb. -en, -er, -erne съотборник
holdkaptajn [holkabfajh] sb. -en, -er, -erne  капитан на отбора
holdning [holnerf] sb. -en, -er, -erne стойка, осанка; нагласа, позиция, отношение • hun har en dårlig holdning тя има лоша стойка • han indtog en truende holdning той зае заплашителна стойка • hvad er din holdning til den danske skat? какво е отношението ти към данъците в Дания?
holdningsløs [holnerisjøs] adj. -t, -е колебаещ се, неустойчив; безпринципен, безгръбначен, безхарактерен
holdt sb. -et, =, -ene спирка, стоянка
holdt interj. стой! не мърдай!
holdt vb. —» holde мин. вр. и прич. от holde (= държа)
hollænder [b.tena] sb. -еп, -е, -nе холандец
holm [Ь/m] sb. -еn, -е, -еrnе островче
homofil [homofil] adj. -t, -е хомосексуален
homogen [homo’gen] adj. -t, -e хомогенен
homogenisere [homogeni’seb] vb. -r, -de, -t хомогенизирам
homosexuel [ho-mosægsu,æl] adj. -t, -le хомосексуален
honning [Ъопец] sb. -en мед
honnør [honøj] sb. -en, -er, -erne отдаване на чест • soldaterne gør honnør войниците отдават чест
honorar [hono’ra] sb. -et, -er, -erne хонорар
honorere [hono’rdb] vb. -r, -de, -t заплащам (хонорар); изпълнявам (изисквания)
hooligan [‘hwligan] sb. -en, -er, -erne n хулиган
hop [hob] sb. -pet, =, -pene скок
hopla [‘hobla] sb. et в съчетанието være i hopla • hun er rigtig i hopla i dag тя днес е в отлична форма
hoppe [‘hobo] sb. -n, -r, -rne  кобила
hoppe [hobo] vb. -r, -de, -t скачам • tjenerne hopper og springer for os келнерите се скъсваха от тичане заради нас • den hopper jeg ikke på не вярвам на това
hopsa [‘hobsa] sb. -en, -er, -erne танц в такт
hor [‘hou] sb. -et прелюбодеяние, изневяра, разврат
horde [‘hå’do] sb. -n, -r, -rne орда, банда
hore l’ho’o] vb. -r, -de, -t развратнича, прелюбодействам
horisont [hå’i’son’d] sb. -en, -er, -erne хоризонт
horisontal [hå’ison’tald] adj. -t, -e хоризонтален
hormon [hi’mon] sb. -et, -er, -erne хормон
horn [houn] sb. -et, =, -ene рог (на животно и музикален инструмент); клаксон; рогче (тестено изделие) • hun gav ham et hom i panden тя му сложи рога • vi spiser rundstykker og horn til morgenmad за закуска ядем хлебчета и рогчета • hun har et hom i siden på ham тя му има зъб • han skal bare løbe hornene af sig той първо трябва да се налудува
hornhinde [Ъоипрепз] sb. -n, -r, -rnе роговица
hornmusik [‘hounmu^ig] sb. -ken духова музика
horoskop [horo’sgob] sb. -et, -er, -erne хороскоп
hos [‘hås] præp. у, при jeg er hos Gitte аз съм при Гите (на гости) •jeg køber kartofler hos grønthandleren купувам картофи при продавача на зеленчуци •    kom og sid hos mig ела и седни при мен
hospital [håsbi’taT] sb. -et, -er, -erne болница • jeg skal på hospitalet трябва да отида в болницата • han ligger på hospitalet той лежи в болницата
host [ho~sd] sb. -et, =, -ene покашляне
hoste [‘ho-sda] sb. -n кашлица • hun har en slem hoste тя има лоша кашлица
hoste [ho’sds] vb. -r, -de, -t кашлям •    hun hoster og hoster тя все кашля и кашля • kan du ikke lige hoste op med nogle penge? (можеш ли да ми дадеш малко пари) я кихни някоя и друга кинта!
hotdog  sb. -en, =, -ene n хотдог
hotel [ho’tcel’] sb. -let, -ler, -lerne хотел •    jeg skal bo på hotel ще живея на хотел
hotelværelse [hp’tælpa-jlsd] sb. -t, -r, -rnе хотелска стая
housewarming sb. -en парти по случай нанасяне в ново жилище
hov [‘håw] sb. -en, -e, -ene копито
hov [håw] interj. ей!
hovdyr [‘håw,dyA sb. -et, =, -ene копитно животно
hoved [‘ho dd] sb. -et, -er, -erne глава, ум •    jeg har ondt i hovedet боли ме главата •    det går lige efter mit hoved става точно както исках • han holder hovedet højt той си държи главата високо (горд е) • hun blev rød i hovedet тя се изчервява •    der er hverken hoved eller hale på det her\ не му се вижда нито началото, нито краят (объркано е) • de hænger noget med hovedet i dag те днес нещо са увисили нос (в лошо настроение са) • jeg vil lægge hovedet i blød трябва сериозно да помисля над това • hun har sat sig i hovedet, at hun skal være sanger тя си е втьлпила да стане певица • han kan ikke få matematikken ind i hovedet математиката не му се удава • prøv, at holde hovedet koldt! опитай се да запазиш самообладание •    du skal ikke presse noget ned over hovedet på os не се опитвай да ни наложиш нещо • det står på hovedet всичко е надолу с главата • han kan ikke få den sang ud af hovedet не може да си избие тази песен от главата •    du skal slå de tanker ud af hovedet избий си от главата тези мисли •    hun river hovedet af dig тя ще ти откъсне главата • han stikker altid bare hovedet i busken той винаги си заравя главата в пясъка (не желае да вижда проблемите) • jeg gider ikke stå på hovedet for dig няма да си застана на главата заради теб • hun sprang lige på hovedet ud i problemerne тя се втурна c главата напред в проблемите • skal vi stikke hovederne sammen? искате ли да обмислим всичко заедно? • undskyld, men jeg tabte hovedet i går извинете, но вчера доста се обърках • det er hul i hovedet I това е пълна глупост • hans succes stiger ham til hovedet успехът му е завъртял главата • hun varier ham op i hoved og røv i тя отгатва всяко негово желание • han er skudt i hovedet  простреляха го в главата
hovedbanegård [ho’adbænagå] sb. -en, -e, -ene централна жп гара
hovedbestyrelse sb. -n, -r, -rne централен управителен съвет
hovedbrud [hosdprud] sb. -det, =, -dene главобльсканица, неприятност
hovedbund [ho-odpån] sb. -en скалп
hoveddør \’ho’3dldou’\ -en, -e, -ene главен вход
hovedfag [‘hosdfaj] -et, =, -ene първа специалност, основен предмет
hovedformål [hosdfopiå’l] sb. -et, =, -ene главна/основна цел
hovedgade [ho-adga-дз] sb. -n, -r, -rne главна улица
hovedgærde [‘ho-adgæ-o] sb. -et, -er, -erne възвишение за главата (на леглото), възглавница
hovedindgang [‘ho-adengmi’] sb. -en, -е, -ene главен вход
hovedkort [ho-adjcå-d] sb. -et, =, -ene част от данъчната декларация (карта), която се намира у работодателя
hovedkulds [ho-adjcul’s] adj. =, -е прибързан, необмислен
hovedkvarter [hosdkvafeu] sb. -et, -er, -eme главна квартира; главно управление
hovedperson [ho’adpau^o’n] sb. -en, -er, -erne ключова/главна фигура
hovedpine [ho-odpvno] sb. -n, -r, -rne главоболие • det er ikke min hovedpine това не е мой проблем
hovedpude [ho-ddpwds] sb. -n, -r, -rne възглавница
hovedrengøring [‘ho-adrængoreri] sb. -en, -er, -erne основно почистване
hovedrent [ho’od/ænd] adv. в съчетанието gøre hovedrent (извършвам основно почистване)
hovedret sb. -ten, -ter, -terne основно ястие
hovedrolle [‘ho’3d,roh] sb. -n, -r, -rne главна роля
hovedrystende [ho’ddjrøsdana] adj. =, = клатейки глава
hovedsag [ho-ad,saj] sb. -en главно дело
hovedsagelig [hood,sajli] adv. главно, в основни линии
hovedstad sb. -staden, -stæder, -stæderne столица
hovedstød [ho’3d,sdød] sb. -et, =, -ene  удар c глава (на топката)
hovedsæde [ho’3d,sæ-d3] sb. -t, -r, -rne седалище
hovedsætning [hosdjædneri] sb. -en, -er, -erne главно изречение (грам.)
hovedtelefon [‘ho-adtelefon] sb. -en, -er, -еrnе слушалки
hovedtræk [hosdfråg] sb. -ket, =, -kene основна черта
hovedvej [ho-adpaj] sb. -en, -e, -ene главен път
hovedvægt [ho’adpægd] sb. -en основно значение
hoven \’hov3n\ adj. -ent, -ne важен, арогантен, високомерен
hovere [ho’veb] vb. -r, -de, -t злорадствам, тържествувам
hovmod [hjvpiod’] sb. -et високомерие, гордост, арогантност
hovmodig [hav’modi] adj. -t, -e надменен, високомерен, арогантен
hovsa [hovsa] interj. опала! ync!
hovsaløsning [hovsa,løsner;} sb. -en, -er, -еrnе спонтанно и недообмислено решение
hr. [håro] sb. —> herre съкр. от herre (= господин)
hud [hud] sb. -en кожа • det er svært at komme ind under huden på ham трудно е да му се влезе под кожата •    jeg elsker ham med hud og hår обичам го какъвто e • han skældte mig huden fuld той страшно ме наруга
hudafskrabning [hudaw,sgrabneti] sb. -en, -er, -еrnе ожулване на кожата
hudflette [hudflædo] vb. -r, -de, -t бия
hudløs [hud,løs] adj. -t, -е без кожа, много чувствителен
hudorm [‘hud,о/т] sb. -en, -e, -ene пъпка (на лицето)
hue [hwo] sb. -n, -r, -rnе шапка
hug [håg] sb. -get, =, -gene малка дупка, прорез • hun er et godt hug i тя e страхотна мацка
hug [hug] sb. седеж c подгънати крака •    han sætter sig på hug той сяда c подгънати крака
hugge [hågp] vb. -r, -de, -t сека; крада •    han hugger brænde той сече дърва •    han huggede 3.000 kr. fra hende той й открадна 3000 крони
hugorm [‘hågpj’m] sb. -en, -e, -ene пепелянка
hugtand sb. -tanden, -tænder, -tænderne  кучешки зъб, бивник
huj sb. в съчетанието i huj og hast • i huj og hast мигом, веднага, набързо
huje [hujs] vb. -r, -de, -t викам, крещя
huk [håg] sb. -ket, -ke, -кепе нос; заострена част
hukommelse [hu’ksmslss] sb. -n памет •    jeg skal ransage min hukommelse трябва да разровя паметта си • min computer har ikke mere hukommelse компютърът ми вече няма достатъчно памет
hukommelsestab [hu’ksmslsssfab] sb. -et загуба на паметта
hul [‘hål] sb. -let, -ler, -lerne дупка, пропуск, празно място • træet er hult дървото е кухо • der er et hul i væggen в стената има дупка • der er et hid i min matematiske viden имам пропуски в математическите си знания • udfyld hullerne! запълнете празните места •    drengen har et hul i en tand момчето има дупка в зъба си • Vejle er et hul i jorden вайле е направо една дупка (малко, скучно градче) • han drikker som et hul i jorden той пие като смок
hul [‘hul] adj. -t, -е пуст, кух, вдлъбнат, хлътнал • han har publikum i sin hule hånd той владее публиката
hule [huis] sb. -n, -r, -rne пещера, берлога, леговище, дупка • en hule for hashrygere убежище за тези, които пушат хашиш
hule [‘huis] vb. -r, -de, -t дълбая
hulk [hulg] interj. хлипане
hulke [‘hulgs] vb. -r, -de, -t ридая, хлипам
hulle [håls] vb. -r, -de, -t перфорирам
hullemaskine [‘håbmajgi ns] sb. -n, -r, -rne перфоратор
hullet [‘håbd] adj. -et, -ede пробит
hulmur [hui,muj] sb. -en, -e, -ene стена c кухини/ c облегчена мазилка
hulrum [‘hul,råm] sb. -met, =, -mene кухина, празно пространство
hulter [‘hulds] sb. pl. в съчетанието hulter til bulter • alting ligger hulter til bulter всичко е в пълен безпорядък
human [hu’man] adj. -t, -е човечен, хуманен
humaniora [human’jo-ra] sb. -en хуманитарни науки
humanisme [huma’nisms] sb. -n хуманизъм
humanist [huma’nisd] sb. -en, -er, -erne хуманист
humanistisk [huma’nistisg] adj. =, -е хуманитарен, хуманистичен • det humanistiske fakultet факултет по хуманитарни науки
humanitær [humam’tåu] adj. -t, -e хуманитарен, хуманен, човечен
humbug [håmjbåg] sb. -en измама, шарлатанство
humle [!håmls] sb. -n хмел
humlebi [håmls,bi] sb. -en, -er, -erne едра мъхеста пчела
humme [‘håms] vb., помествам се, премествам се, правя място • kan du så se at humme dig! можеш ли да се преместиш?
hummer [‘håmb] sb. -en, -e, -ne омар
hummer [håmb] sb. -et, -е, -ne малка стаичка
humor [hu\ms] sb. -en хумор
humorforladt [hw’mojfsjad] adj. =, -e без чувство за хумор
humorist [humo’risd] sb. -en, -er, -erne хуморист
humoristisk [humo’risdisg] adj. =, -e хумористичен • han har humoristisk sans той има чувство за хумор
humpe [‘håmbe] vb. -r, -de, -t куцам
humpel [‘håmbsl] sb. -len, -ler, -lerne залък; къшей
humus [‘humus] sb. -sen хумус, чернозем
humør [hu’møj] sb. -et настроение, разположение на духа • hun er i godt humør тя е в добро настроение •jeg er ikke i humør til at snakke не съм в настроение за разговори • kan I holde humøret oppe? не унивайте!
hun [hun] sb. -nen, -ner, -nerne самка; същество от женски пол
hun [hun] pron., hende [hena], hendes [’henss] тя, нея, нейно • han talte med hende той говори c нея • det er hendes bil това е нейната кола • her er en bil. Er det hendes? тук има една кола, нейната ли е? • han er en af hendes venner той е един от приятелите й han talte med hende med det røde hår той говори c онази червенокосата • det er hende, der har sagt det именно тя го каза
hund [hun] sb. -en, -e, -ene куче • har du en hund? имаш ли куче? • han gik i hundene той се провали, пропадна • jeg følte mig som en hund i et spil kegler чувствах се като слон в стъкларски магазин • de lever som hund og kat те живеят като куче и котка • han har røde hunde той има рубеола
hundeangst [hunsfxri’sd] adj. =, -е уплашен до смърт
hundefryse [hunsfryss] vb. -fryser, -frøs, -frosset замръзвам, кучешки студ e jeg hundefryser съвсем замръзвам
hundegalskab [hunsgal,sgab] sb. -en бяс
hundehus [huns,hus] sb. -et, -e, -ene кучешка колиба
hundehvalp [hunspalb] sb. -en, -e, -ene кученце, кутре
hundekold [hunsjiol’] adj. -t, -e нетърпим, силен (студ)
hundeliv [hunsj.iui’] Sb. -et кучешки живот • mit liv er et hundeliv моят живот е ужасен
hundelort [huns,lo/d] sb. -en, -e, -ene кучешки изпражнения
hunderæd [huns,гад] adj. =, -de изключително страхлив
hundesultjen [huns,suldsn] adj. -ent, -ne гладен като вълк
hundetegn [hunsfaj’n] sb. -et, =, -ene регистрационен номер на кучето
hundrede [hunrods] sb. -t, -r, -rne стотен; една стотна
hundredevis [hunrods,vis] adv. стотици
hundred(e) [hunrods] пит. сто, стотица
hundse [hånss] vb. -r, -de, -t държа се c някого лошо, като с куче
hundyr [hun,dy и] sb. -et, =, -ene самка
hungersnød [håq’os,nød’\ sb. -en глад
hunhund [hun,hun] sb. -en, -e, -ene кучка
hunkøn [hun,køn] sb. -net женски пол, женски род (грам.)
hurdle [ho-dsl] sb. -n, -r, -rnе n препятствие, преграда
hurlumhej [huulåm,haj] sb. -et суматоха, гюрултия
hurra [hu’ra] sb. -et, -er, -erne вик ура •    det er ikke noget at råbe hurra for няма за какво да викате ура
hurra [hu’ra] interj. ура!
hurtig [houdi] adj. -t, -е бърз
hurtighed [‘houdi,hed] sb. -en скорост
hurtigt [houdid] adv. бързо, скоро •    mit ur går 10 minutter for hurtigt часовникът ми избьрзва c 10 минути •    du skal ringe til mig hurtigst muligt позвъни ми колкото се може по-скоро
hus [hus] sb. -et, -e, -ene дом, здание, къща, фирма, династия • et toetages hus двуетажна къща • en ven af huset приятел на семейството • huset gik fallit фирмата фалира • husets vin марка вино, препоръчвано от даден ресторант • hun holder hus med benzinen тя пести от бензина • pizza ud af huset пица за вкъщи
husarbejde [husapaj’ds] sb. -t надомна работа
husassistent [husasijdæn’d] sb. -en, -er, -erne домашна помощничка
husbehov [husbe,how] sb. -et, =, -ene за домашни (собствени) нужди
husblas [hus,blas] sb. -sen желатин
husbond [huspån’] sb. -en, -er, -erne господар; съпруг
husdyr [hus,dyu\ sb. -et, =, -ene домашно животно
huse [hwsa] vb. -r, -de, -t подслонявам; приютявам
husejer [hwslaja[ sb. -en, -e, -ne собственик на сградата
husere [hu’seb] vb. -r, -de, -t разрушавам
husgerning [husgajneq] sb. -en домакинска работа
hushjælp [husjælb] sb. -en домашна помощничка
husholderske [husfiolbsga] sb. -n, -r, -rne икономка, домоуправителка
husholdning [‘husfiolheri] sb. -en, -er, -eme домакинска работа, домакинство, стопанство
huske [husga] vb. -r, -de, -t помня, напомням ‘jeg kan godt huske dig добре те помня • jeg kan jeg ikke huske ham него не го помня • vil du godt huske mig på, at jeg skal ringe til tandlægen? напомни ми да се обадя на зъболекаря? • du husker forkert паметта ти изневерява
huskekage [husgejcaja] sb. -п, -r, -rne плесница, шамар
huskeregel [husg^rasl] sb. -len, -ler, -lerne правило за лесно запомняне
huskeseddel [husga,sædal] sb. -len, -ler, -lerne бележка (човек да се подсети за нещо), списък на нещата за пазаруване
husleje [hus,laja] sb. -п, -г, -те наем за квартирата • hvad betaler du i husleje? колко ти е наемът?
huslejekontrakt [‘huslajakonfragd] sb. -en, -er, -erne договор за наем
huslig [‘husfil adj. -t, -е домашен, семеен; домакински
husly [hus,ly] sb. -et подслон, убежище
huslmand sb. manden, -mænd -mændene дребен земеделски собственик
husmor sb. -moren, -mødre, mødrene  домакиня
husorden sb. -nen правилник за вътрешния ред
husstand [huspdan] sb. -en, -e, -ene семейство, домакинство
hustru [‘husdru] sb. -en, -er, -erne съпруга
hustrubidrag [‘husdrubi,dra’w] sb. -et, =, -ene издръжка на съпругата след развода
hustruvold [‘husdru,val’] sb. -en домашно насилие (срещу жената)
husundersøgelse [husåna,søjalsa] sb. -n, -r, -rne обиск
husvant [hus pand] adj. =, -е чувствам се като у дома си
husven [‘huspæn] sb. -пеп, -ner, -nerne приятел на семейството
husvild [‘huspil] adj. -t, -е бездомен
husvært [huspaucf] sb. -en, -er, -erne домакин, собственик, съдържател
hutle [‘hudla] vb. -r, -de, -t  в съчетанието hutler sig igennem (едва свързвам двата края) • han hutler sig igennem той едва свързва двата края
hvabehar [vabejia] interj. моля? какво казахте? извините?
hvad [vad] [уа] ргоп. какво, що • hvad er der i vejen? какво има? (какво се е случило) • hvad er det? какво е това? •    hvad er klokken? колко е часът? •    hvad hedder du? как се казваш? •    hvad med dig? а ти? (а що се отнася до тебе) • og så hvad? и (сега) какво? •    hvad med i morgen? а за утре какво (остава)? • ved du hvad? знаеш ли какво? • hvad? какво? • du skal skrive opgaven, hvad enten du har lyst eller ej ти трябва да си напишеш домашното независимо дали искаш или не • det kommer an på, hvad der sker зависи от това какво се случва • jeg ved ikke, hvad det koster не зная колко струва •    hvadfor noget musik kan du lide? каква музика обичаш? • hvadfor en hånd vil du have? коя ръка избираш? •    hvad bliver det? колко става (каква е сметката)? jeg vil betale hvad som helst for en øl nu бих платил всичко за една бира сега
hval [val] sb. -en, -er, -erne кит
hvalp l’valb] sb. -en, -e, -ene  кученце, кутре
hvas adj -se, ост. пронизителен; ядосан
hvede [‘ve-da] sb. -n пшеница
hvedebrødsdage [’ve-debrods,da-ja] sb. pl. -ne меден месец
hvem [‘værn*] pron. кой, кого, на кого, който • hvem er det? кой е това? •jeg ved ikke, hvem der kommer не зная кой ще дойде • hvem har du sagt det til? на когo си казал? • hvem der bare havde en bil! който пък не си вземе кола! • hvem som helst kan komme ind всеки може да влезе • hvem af dem kan du bedst lide? кого от тях харесваш най-много?
hveps [‘vebs] sb. -en, -e, -ene oca
hvepserede [‘vebsa.ræ-da] sb. -n, -r, -rne гнездо на оси • han stak hånden i en hvepserede той бръкна в едно гнездо на оси (и прен.)
hver [væu] pron., hvert всеки • hver dag всеки ден • hver anden dag през ден •    i hvert fald във всеки случай • hver eneste dag всеки божи ден • de bor hver for sig те живеят всеки за себе си •    de går hver til sit те се разделят • han kan komme hvert øjeblik той може да дойде всеки момент
hverdag [‘vceu,da’] sb. -en, -e, -ene работен ден, ежедневие • i morgen er det hverdag igen утре е отново работен ден • hvad laver du til hverdag? c какво се занимаваш през седмицата?
hverdagsbrug [‘væudas,bru] sb. -en ежедневно ползване
hverken [’væugan] adv. в съчетание c eller – нито … нито • hun hverken ryger eller drikker тя нито пуши, нито пие
hverv [‘væ/w] sb. -et, =, -ene задача, мисия, работа
hverve [‘væuva] vb. -r, -de, -t вербувам, набирам
hvid [‘vid1] adj. -t, -е бял • det står sort på hvidt написано е черно на бяло •    det koster det hvide ud af øjnene това струва майка си и баща си
hvide [‘vi-да] sb. -n, -r, -rnе белтък
hvidevare [‘vi-dapcro] sb. -n, -r, -rnе спално бельо; в съчетанието hårde hvidevarer (= бяла техника ) • de sælger hårde hvidevarer те продават бяла техника
hvidkål [‘vid,kåT] sb. -en, =, -ene зеле •    siden attenhundredeoghvidkål от 1800 и някоя си година
hvidløg [‘vid,hj] sb. -et, =, -ene чесън
hvidte [‘vi-da] vb. -r, -de, -t варосвам
hvidtøl [‘vid,øl] sb. -let слабоалкохолна бира (до 2,5%) със сладък вкус
hvidvaskning [vidpasgnerj] sb. -en пране на пари
hvidvin [‘vid,vin] sb. -en бяло вино
hvil [’viT] sb. -et, =, -ene почивка • skal vi ikke holde et hvil? дали да не починем малко?
hvile [tø-fø] sb. -en покой
hvile [‘vi-da] vb. -r, -de, -t почивам (си) •    hun hviler sig тя си почива • hun hviler i sig selv тя почива в себе си (уравновесена е, доволна е)
hvilehjem [‘vi-lajæm] sb. -met, =, -mene почивен дом
hvileløs [‘vi-lajøs] adj. -t, -е неспокоен; без почивка
hvilested [‘vi-lalsdeed] sb. -et, -er, -erne място за почивка (прен. мястото, където човекът е намерил вечен покой)
hvilke [‘velga] pron. —> hvilken коя от всичките; която вж. hvilken
hvilken [‘velgan] pron., hvilket [‘velgad], hvilke [‘velga] t кой от всичките, който • hvilken by er størst, Odense eller København? кой от градовете е по-голям – Оденсе или Копенхаген? •    hvilken af de to piger er smukkest? кое от двете момичета е по-хубаво? •    hvilken farve kan du bedst lide? кой цвят обичаш най-много? • hvilken fejl! каква грешка
hvin [‘vin] sb. -et, =, -ene писък
hvine [‘vi-па] vb. -r, -de, -t пищя
hvinende [‘vimana] adj. =, = крещящ, пищящ; c усилващо значение • bilen kom med hvinende bremser колата пристигна със свирещи спирачки
hvirvel sb. -elen, -ler, -lerne кръговрат, вихр, водовъртеж, завърток; прешлен
hvirveldyr [‘vuvalfiyu] sb. -et, =, -ene гръбначно (животно)
hvirvelstorm sb. -en, -e, -ene тропически циклон, смерч, ураган, вихър
hvirvle [vuwh] vb. -r, -de, -t кръжа, вихря (се)
hvis [’ves] konj. ако • hvis det bliver godt vejr, vil jeg gå en tur ако времето се оправи, ще отида на разходка
hvis рron. чий •jeg ved ikke, hvis taske det er не зная чия е тази чанта
hviske [besgs] vb. -r, -de, -t шепна
hvisle [‘oish] vb. -r, -de, -t съскам , свистя
hvor [bå] adv. къде, колко • hvor bor du henne? къде живееш? • hvor kommer du fra? откъде си? • hvor gammel er du? на колко години си? • hvor længe har du studeret dansk? от колко време учиш датски? • hvor mange appelsiner? колко портокала? • hvor meget sukker? колко захар? • hvor sindssygt! колко глупаво! • jeg kan sove hvor som helst мога да спя където и да е
hvoraf [vå’a’i adv. от какво
hvordan [vo’dan] adv. как, по какъв начин • hvordan går det? как си? •    hvordan smager det? какво е това на вкус? • hvordan kan det være, at vi ikke skal arbejde i dag? как може да не работим днес? • jeg ved ikke, hvordan jeg skal komme hjem не знам как да се прибера
hvorefter [‘vå’æfdo] adv. след това, след което • han slukker cigaretten, hvorefter han går той загасва цигарата, след което си тръгва
hvorfor [‘våfo] adv. защо • hvorfor sagde du ikke noget? защо не каза нищо? •    jeg ved ikke, hvorfor jeg gjorde det не зная защо го направих
hvorfra [våfra] adv. откъде
hvorhen [‘vå’hæn] adv. къде, накъде
hvorhenne [‘vå’hæna] adv.  къде
hvori adv.  в кое, къде, където
hvoriblandt [‘våipland] adv. в това число
hvorigennem [våigænbm] adv. чрез това, благодарение на
hvorimellem adv. между които
hvorimod [våipiod] adv. против което
hvorimod [‘vit/noå] konj. докато
hvorind [‘vå’en’i adv.  където, в което
hvorinde  adv. където
hvorledes [vo’le-des] adv.  как
hvormed [‘vå’mæd] adv.  c което, c какво
hvornår [va’nå] adv. кога • hvornår kommer du hjem? кога ще се прибереш? • jeg ved ikke, hvornår han kommer не зная кога ще дойде той
hvorom [bå’om] adv.  за какво, за което
hvorover [‘vå’åwb] adv. защо, защото, за
hvorpå [bå’på] adv.  след което
hvortil [‘vå’tel] adv.  за което
hvorunder [’vå’ånb] adv.  под което, през което
hvorved [’vå’ved] adv.  при което
hvorvidt [o&’pid] adv.  доколко, в каква степен
hvælve sig [vælva ja] vb. -r, -de, -t образувам свод
hvælving [‘vælveti] sb. -en, -er, -erne свод, арка, купол
hvæse [‘væ’ss] vb. -r, -de, -t съскам, фуча (за животно); съскам (говоря злобно)
hvæsse l’oæsa] vb. -r, -de, -t точа, заострям
hybel [ЪуЪз1] sb. -len, -ler, -lerne малка стаичка
hyben [ЪуЪап] sb. -en, -erne шипка (плод)
hybrid [hybrid] sb. -en, -er, -erne хибрид
hybridnet [hy’bridjiæd] sb. -tet, =, -tene кабелна мрежа (телефонни, телевизионни, радио и др. кабели)
hygge sb. -n уют
hygge [hyga] vb. -r, -de, -t създавам приятно настроение и уют • vi hygger os чувстваме се уютно/приятно
hyggelig [ЪудзЩ adj. -t, -е уютен, удобен, приятен
hyggelig [hygslid] adv. уютно, приятно
hygiejne [hygi’ajns] sb. -n хигиена
hygiejnebind [hygi’ajns,ben] sb. -el, =, ene дамска превръзка
hygiejnisk [hygi’aj’nisg] adj. =, -e хигиеничен
hykle [hygla] vb. -r, -de, -t преструвам се, лицемеря, симулирам
hykler [hygb] sb. -en, -е, -ne лицемер, двуличник
hykleri [hygb’ri] sb. -et лицемерие, двуличие
hyklerisk [hygh,risg] adj. =, -e престорен, лицемерен
hyklerisk [‘hyglopsg] adv. лицемерно, престорено
hyl [hyl] sb- -et, -ene, рев, вой
hyld [hyl] sb. -en бъз (бот.)
hylde [hyls] sb. -n, -r, -rnе полица • han lagde fodbolden på hylden той заряза футбола
hylde [hyls] vb. -r, -de, -t почитам, прекланям се; приветствам
hyldebær [hybtbaj] sb. -ret, =, -rene бъз (плода)
hyldest [hylssd] sb. -en почит, поклонение
hyle [hyh] vb. -r, -de, -t рева, плача
hyleri [hyb’ri] sb. -et плач
hylle [hyh] vb. -r, -de, -t опаковам, покривам • hun hyller sig ind i røg тя се обгръща в (цигарен) дим
hylster [hyl’sdo] sb. -eret, -re, -rene обложка, калъф, кутия
hymne [hymns] sb. -n, -r, -rnе химн
hynde [høns] sb. -n, -r, -rnе плоска възглавница
hyp [‘hi/b] interj. дий!
hyperaktiv [hyboagfiw] adj. -t, -e хиперактивен
hypnose [hyp’no-ss] sb. -n хипноза
hypnotisere [hybnoti’seb] vb. -r, -de, -t хипнотизирам
hypokonder [hybo’ksnds] sb. -en, -e, -ne хипохондрик
hypokondri [hybokondri] sb. -et хипохондрия
hypotese [hybo’te-ss] sb. -n, -r, -rne хипотеза
hypotetisk [hybo’te’tisg] adj. =, -e хипотетичен, предполагаем
hypotetisk [hybo’te’tisg] adv. хипотетично
hyppe [hybs] vb. -r, -de, -t копая; прекопавам, плевя
hyppig [hybi] adj. -t, -е чест (често срещан, типичен), обилен
hyppighed [hybified] sb. -en, -er, -erne честота
hyppigt [hybid] adv. често
hyr [hyj] sb. -et затруднение
hyrde [hyuds] sb. -n, -r, -rne пастир
hyre [hyo] sb. -n, -r, -rne заплащане, заплата; работа на кораб
hyre [hyo] vb. -r, -de, -t наемам, назначавам; поръчвам (такси)
hyrevogn [hyopåwh] sb. -en, -e, -ene такси
hys [hys] interj. шт! тихо!
hysse [hyss] vb. -r, -de, -t карам някого да млъкне
hysteri [hysdj’ri] sb. -et истерия
hysterisk [hys’terisg] adj. =, -e истеричен • hun fik et hysterisk anfald тя получи истеричен пристъп
hysterisk [hys’terisg] adv. истерично
hytte [hyds] sb. -n, -r, -rne хижа
hytte [hyds] vb. -r, -de, -t пазя, охранявам
hytteost [hydsflsd] sb. -en млечен продукт, вид сирене, прилича на пресована извара
hyæne [hy’æ-ns] sb. -п, -r, -rne oo хигиена
hæder [hceds] sb. -en слава, почит, чест • han skældte mig hæder og ære fra той страшно ме наруга
hæderkronet [hæds,kwnsd] adj. -et, -ede виден, знаменит, прославен
hæderlig [hce doli] adj. -t, -е честен, порядъчен; добър
hæderligt [hæ-dolid] adv. честно, порядъчно; добре, хубаво • han spiller hæderligt klaver той свири много хубаво на пиано
hædersplads [‘hædosplas] sb. -еп, -er, -еrnе почетно място
hædre [hædro] vb. -r, -de, -t почитам; оказвам чест
hæfte [hæfda] sb. -t, -r, -rnе тетрадка, брошура
hæfte [hæfda] sb. -t арест
hæfte [hæfda] vb. -r, -de, -t прикрепвам, закрепвам; гарантирам •jeg hæfter mig ved en detalje съсредоточавам се върху един детайл
hæfteklamme [hæfda,Иата] sb. -n, -r, -rnе кламер
hæfteplaster [hæfdaplasdo] sb. -eret, -re, -rene лейкопласт
hæge [hæja] vb. -r, -de, -t  грижа се
hægte [hægda] sb. -n, -r, -rne кукичка • er du kommet til hægterne igen? дойде ли отново на себе си?
hægte [hægda] vb. -r, -de, -t скачвам, захващам, закачам (на кука) • han er hægtet helt af той накрая съвсем отпадна • han prøver at hægte sig på gruppen той се опитва да се прикачи към групата
hæk \’hæg] sb. -ken, -ke, -kene плет; препятствие, преграда
hækkeløb [hæga,løb] sb. -et, =, -ene бягане c препятствия
hækle [hægle] vb. -r, -de, -t плета на една кука
hæklenål [hægla,nål] sb. -en, -e, -ene игла за плетене на една кука
hæl [hæl] sb. -en, -e, -ene ток (на обувка); пета • de er lige i hælene på os те ни следват по петите
hælde [hæb] vb. -r, -de, -t накланям (се), надвесвам (се) • grunden hælder ned mod vandet теренът се спуска полегато към водата
hælde [hæla] vb. -er, -te, -t наливам, сипвам; изгонвам • hun hælder vin op til alle тя налива вино на всички • hun blev hældt ud af skolen изгониха я от училище
hæler [hæ-lo] sb. -en, -е, -ne укривател на крадени вещи
hæleri [hæh’ri’] sb. -et укриване на крадени вещи
hæmme [hæma] vb. -r, -de, -t затруднявам, ограничавам
hæmmelyd [hæmajyd] sb. -en, -e, -ene фрикативен звук
hæmmet adj. -et, -ede затормозен, затруднен, ограничен, притеснен
hæmning [hæmneri] sb. -en, -er, -erne затруднение, задръжка, притеснение
hæmningsløs [hæmnerjsjø’s] adj. -t, -e  без задръжки, необуздан
hæmoride [hæmo’ride] sb. -n, -r, -rne хемороиди
hæmsko [hæm,sgo’\ sb. -en, -, -ene трудност, бреме, тежест
hænde [hæna] sb. в съчетанието i hænde (в ръцете ни, да е пристигнало)
hænde [hæna] vb. -er, -te, -t случва се, става * ansøgningen skal være os i hænde senest den 1. marts заявлението трябва да е пристигнало при нас най-късно до първи март • det hænder, at han kommer for sent случва се той да закъснее
hændelig [hænali] adj. -t, -е случаен, непреднамерен
hændelse [‘hænalsa] sb. -n, -r, -rne събитие
hænder [hænb] sb. —> hånd мн. ч. от hånd (= ръка)
hænge [hæqa] vb. -er, -te, -t закачвам, окачвам; обесвам • hun hænger vasketøjet op тя простира прането • du skal ikke hænge dig i detaljerne не се заплитай в подробности • aviserne hængte ham ud som en forbryder вестниците го дамгосаха като престъпник
hænge vb. hænger, hang, hængt  вися, нося се, •    hun hænger fast i sine problemer тя здраво се е оплела в проблемите си •    hvordan skal det hænge sammen? как е свързано всичко това? ‘jeg hænger på opgaven възложено ми е да реша задачата • de sidder og hænger hele dagen те се мотаят по цял ден • alle traditionerne hænger mig ud af halsen всички традиции страшно са ми омръзнали
hængedynd sb. -et тресавище
hængehoved sb. -et, -er, -erne  човек c увиснал нос
hængekøje [hætpjcoja] sb. -n, -r, -rne хамак
hængelås [hæ^las] sb. -en, -e, -ene катинар
hængerøv sb. -en, -e, -ene повлекан, безхарактерен, скучен човек, мекотело
hængsel [hær[sal] sb. -elet, -ler, -lerne панта
hær sb. -en, -e, -ene войска, армия
hærde [hduda] vb. -r, -de, -t закалявам, укрепвам
hærdet [håudad] adj. -et, -ede закален; опитен
hærge vb. -r, -de, -t разрушавам, опустошавам
hærget [hduwad] adj. -et, -ede опустошен, разрушен
hærværk [haupcijg] sb. -et насилие, опустошение, вандализм • der er begået hærværk på skolen в училището имаше поражения от вандализъм
hæs [‘hæs] adj. -t, -е пресипнал, дрезгав
hæsblæsende [‘hæsfilæ-sana] adj. =, = запъхтян, задъхан
hæsblæsende [’hæsfilæ-sana] adv. запъхтяно, задъхано
hæslig [‘hæsli] adj. -t, -е грозен
hætte [hæda] sb. -n, -r, -rne качулка; капачка (напр. на химикалка)
hævde [‘hcewda] vb. -r, -de, -t твърдя, утвърждавам (се)
hævdvunden [hæwdpånan] adj. -ent, -ne утвърден, традиционен
hæve [hæ-vs] vb. -r, -de, -t повишавам, повдигам; втасвам, набъбвам; тегля (пари); анулирам (среща) • skal vi hæve vores glas? да вдигнем ли чашите си? • han vil hæve penge i banken той иска да изтегли пари от банката • min fod hæver стъпалото ми се надува • dejen hæver тестото втасва
hævekort sb. -et, -, -ene кредитна карта
hævelse [‘hæ’valsa] sb. -n, -r, -rne оток, подутина, подпухналост
hævn [hæw’n] sb. -en отмъщение
hævne [hæ-wna] vb. -r, -de, -t отмъщавам •  hun hævnede sig på ham тя му отмъсти
hævngerrig [‘hæwngaui] adj. -t, -e отмъстителен
hø [‘hø’] sb. -et сено; глупост, тъпотия •    sikke noget hø! ама че глупост!
høfeber [høfeba] sb. -en  сенна хрема
høflig [høfli] adj. -t, -е вежлив, любезен, учтив • sekretæren er meget høflig mod alle секретарката е много учтива c всички
høflighed [‘høflilhed’] sb. -en вежливост, любезност, учтивост
høfligt [‘høflid] adv. вежливо, любезно, учтиво
høg [høj] sb. -en, -e, -ene ястреб • det er høg over høg два остри камъка брашно не мелят
høj [ hoj“] sb. -en, -e, -ene хълм, възвишение
høj [ haj] adj. -t, -e; -ere, -est висок, силен • han fik jobbet i en høj alder той получи назначението на преклонна възраст • han er 1,80 høj той е висок 1,80 м • musikken er høj силна музика •    bygningen er 30 m høj сградата е висока 30 метра • du spiller højt spil ти играеш на едро
højde [‘hoj’da] sb. -n, -r, -rne височина •    hendes resultater er ikke på højde med hans резултатите й не са на висота • vi må tage højde for prisstigninger трябва да предвидим растежа на цените
højdepunkt [‘hoj’dapåri’gd] sb. -et, -er, -erne кулминация; връх (прен.), връхна точка • filmens højdepunkter кулминациите във филма
højdespring [‘hoj’da^bræri] sb. -et висок скок
højere [haja-a] adj. —* høj по-висок, вж. høj
højest [‘hojasd] adj.—> høj най-висок, вж. høj
højesteret [hajsda/ad] sb. en върховен съд
højhus [hajjius] sb. -et, -e, -ene високоетажна сграда
højhælet [‘haj.hæbd] adj. -et, -ede на високи токчета
højkant [hajjcand] sb. -en, -er, -erne прав, изправен, отвесен • vi stillede sengen på højkant изправихме легло вертикално • hans nerver står på højkant нервите са му опънати
højkonjunktur [‘hojkonjurigfuu] sb. -en, -er, -erne висока (благоприятна) конюнктура, разцвет
højlydt [hojjyd] adj. =, -е силен, ясен (за звук)
højlydt [‘haj,lyd] adv. силно, ясно
højlys adj. -t, -е в съчетанието ved højlys dag (= посред бял ден) • tyvene begik indbrud ved højlys dag крадците влязоха c взлом посред бял ден
højne [’hojns] vb. -r, -de, -t повдигам, повишавам; усиливам
højre [hojro] adj. =, = десен • huset ligger på højre side af vejen къщата стои от дясната страна на пътя • dreje til højre завивам надясно
højrefløj [‘hojrofloj] sb. -en, -e, -ene дясно крило/фланг, дясна партия
højrehåndet [‘hajra,hanad] adj. -et, -ede десен; който си служи с дясната ръка
højrøstet [hoj,rosdad] adj. -et, -ede шумен
højrøstet [haj,r6sdacI] adv. шумно
højrøvet [hoj/Dwad] adj. -et, -ede надут, арогантен
højrøvet [‘haj,rawad] adv. надуто, арогантно
højskole [hajjgoia] sb. -n, -r, -rne обществена или частна образователна институция за лица над 18 г.; гимназия, колеж, висше учебно заведение
højspænding [haj,sbæneri] sb. -en високо напрежение
højst [haj’sd] adv. sup. най-много, не повече от (за брой); изключително във висша степен • det er højst beklageligt това е изключително •    der kan højst være plads til 12 personer има място за най-много 12 човека
højstemt [hojjsdæm’d] adj. =, -е страстен, патетичен, високопарен
højsæson [‘hajsæ,san] sb. -en, -er, -erne разгара на сезона
højt [hajd] adv. високо, силно • vil du læse højt? моля, чети на глас • vil du ikke tale lidt højere? не можеш ли да говориш малко по-високо?
højtid [‘haj,tid] sb. -en, -er, -erne религиозен празник
højtidelig [hoj’tidali] adj. -t, -e тържествен
højtidelighed [haj’tidali,hed] sb. -en, -er, -erne тържество,тържествена церемония
højtlæsning [‘hojd}æsneri\ sb. -en четене на глас
højtryk [‘haj’frog] sb. -ket високо/голямо напрежение • vi arbejder på højtryk работим под голямо напрежение
højtstående [‘hajd,sdå3na] adj. =, = високопоставен
højttaler [hajfålo] sb. -en, -e, -ne високоговорител
højvande [hojpana] sb. -t наводнение
høker [‘høgs] sb. -en, -e, -ne дребен търговец
høkerbajer [høgopajj] sb. -en, -e, -ne бира, купена в магазин, но изпита на обществено място (парк, улица и т.н.)
hømhøm [homhom] sb. -men, -mer, -merne аки (детски език)
høne [‘ho na] sb. -n, -r, -rne кокошка •jeg har en høne at plukke med dig имаме да уреждаме сметки с теб •    hvad kom først, hønen eller ægget? кое е било първо – кокошката или яйцето?
hønefuld adj. -t, -e пиян-залян
hønisse [høftesf] sb. -n, -r, -rnе дъртак, стар пръч
høns l’hon’s] sb. pl. -ene птици от сем. «кокошки»
hønsegård [honsagz] sb. -en, -e, -ene птицеферма
hønsehus [hdns3,hus] sb. -et, -e, -ene курник
hønsekød [‘hdnspjcød] sb. -е/ птиче месо
hørbar  adj. -t, -е доловим, който може да се чуе
høre [høs] vb. -er, -te, -t слушам, чувам har du hørt om H. C. Andersen? чувал ли си за Х.Кр. Андерсен? -jeg hører musik hver dag слушам музика всеки ден hører du efter? слушаш ли? • han hører dårligt той чува лошо • det hører med til jobbet това е част от работата • vi hører sammen ние сме един за друг • hvor hører den hjemme? това откъде е? • nu skal jeg høre chefen ad ще питам шефа
hørelse [hø-olsa] sb. -n слух (музикален)
høreskadiet [hø-o^ga-ddd] adj. -et, -ede увреден слух
hørespil [‘hø-3tibel] sb. -let, =, -lene радиопиеса
hørevidde [hø-opida] sb. -n обсег на чуваемостга • han er uden for hørevidde той е отвъд предела на чуваемостта (не ни чува)
høring [hø-гец] sb. -en, -er, -erne дискусия, четене, разглеждане (на дело), разпитване (на свидетели)
hørlig [høuli] adj. -t, -е доловим, може да се чуе
hørm [hdum] sb. -en  воня
hørme [Ъдитз] vb. -r, -de, -t  воня
hørt [‘høud] interj. браво!
høst [høsd\ sb. -en реколта
høstak [‘høfidag] sb. -ken, -ke, -kene купа сено
høste l’høsda] vb. -r, -de, -t събирам реколта; печеля (опит)
høtyv [‘høfyw’] sb. -en, -e, -ene вила (за събиране на сено)
høvding [‘howderi] sb. -en, -er, -erne ръководител, вожд • vi har for mange høvdinge og for få indianere имаме прекалено много вождове и прекалено малко индианци
høvl sb. pl. -ene пердах • du får høvl! ще те напердаша
høvl [‘howt] sb. -en, -e, -ene дърводелско ренде
høvle l’hdwh) vb. -r, -de, -t рендосвам
høvlebænk [‘howbpårig] sb. -en, -e, -ene (дърводелски) тезгях
håb [‘håb] sb. -et, =, -ene надежда
håbe [hå-Ьз] vb. -r, -de, -t надявам се
håbefuld [‘hå-baful’] adj. -t, -е изпълнен c надежда
håbløs l’hå’bjø’s] adj. -t, -е безнадежден
hån [hån] sb. -en насмешка, подигравка
hånd sb. hånden, hænder, hænderne ръка (дланта) • de gnider sig i hænderne те си потриват ръцете • jeg vasker mine hænder мия си ръцете • hænderne op! горе ръцете! • hun er chefens højre hånd тя е дясната ръка на шефа • han giver med den ene hånd og tager med den anden c едната ръка дава, c другата взема • han har publikum i sin hule hånd държи публиката в шепата си (владее я) • skal vi lægge sidste hånd på værket? остават последните щрихи преди да завършим творението си • du behøver ikke at sidde med hænderne i skødet не бива да седиш със скръстени ръце • hun er lyshåret fra naturens hånd тя е руса (светлокоса) по природа • vi gik rundt i København på egen hånd разхождахме се из Копенхаген сами
håndarbejde [ЪапсфсуЪк] sb. -t ръчна работа; ръкоделие
håndbagage [honbagæsja] sb. -n ръчен багаж
håndbajer [honfiajb] sb. -en, -е, -ne бутилка бира
håndbevægelse [hjnbepæjalss] sb. -n, -r, -те жест c ръка
håndjbog sb.-bogen, -bøger, -bøgerne  справочник; ръководство, инструкция
håndbold [‘honpol’d] sb. -en, -e, -ene хандбал
håndbremse [‘hsnfiramsa] sb. -n, -r, -rne ръчна спирачка
håndelag [‘honajajl sb. -et сръчност, ловкост
håndevending [Ъзпзрсепец] sb. -en в съчетанието i en håndevending (= за миг, букв. докато трае едно махване с ръка)
håndfast [‘honfasd] adj. =, -е здрав, със силни ръце
håndflade [h.infla-дз] sb. -n, -r, -rnе длан
håndfuld [‘honful’] sb. -en, -e, -ene шепа, малко количество
håndfæstning [‘honfæsdneri] sb. -en, -er, -erne потвърждение на сделка чрез ръкостискане
håndgemæng [кзпде/тгц] sb. -et ръкопашен бой
håndgerning [‘hongaunerfl sb. -en ръкоделие
håndgranat [‘hongra^a’d] sb. -en, -er, -erne ръчна граната
håndgribelig [ЪопдпЪзИ] adj. -t, -e ясен, убедителен, истински
håndhæve [honjueto] vb. -r, -de, -t съблюдавам, спазвам
håndjern [honjcu’n] sb. -et, =, -ene белезници • han blev lagt i håndjern сложиха му белезници
håndkantslag [‘honkandsjlaj] sb. -et, =, -ene удар c ръба на дланта
håndklæde [horifdæ-da] sb. -t, -r, -rne кърпа • han kaster håndklædet i ringen той хвърля кърпата на ринга (предава се)
håndkraft  sb. -еn в съчетанието ved håndkraft (= на ръка, с ръчен труд) • han klarede det ved håndkraft той се справи c ръчен труд
håndkøb [hon,køb] sb. -et ръчна продажа (без рецепта в аптеката)
håndkøbsmedicin [honkøbsmedijin] sb. -en лекарство, което се купува без рецепта
håndlanger sb. -еn, -е, -nе помощник
håndled [honfed] sb. -det, =, -dene китка (на ръката)
håndmad [‘hon,mad] sb. -den, -der, -derne сандвич
håndpant [honpan’d] sb. -en залог
håndplukke [honplåga] vb. -r, -de, -t събирам, откъсвам c ръка
håndryg [Ъзп,год] sb. -gen, -ge, -gene горната страна на дланта
håndskreven adj. -ent, -ne ръкописен
håndskrift [honjsgrafd] sb. -en, -er, -erne почерк
håndskrift \’honjgråfd] sb. -et, -er, -erne ръкопис
håndsky [‘hon,sgy1 adj. -t, = боящ се от допир
håndslag [‘hon,slaj] sb. -et, =, -ene ръкостискане
håndspålæggelse [‘honspofeegalsa] sb. -n, -r, -rne полагане на ръка
håndsrækning [‘hons/ågneri] sb. -en, -er, -erne услуга, помощ (подадена ръка)
håndsving [h3ntsveti\ sb. -et, =, -ene ръкохватка
håndsæbe [‘hon^ee-ba] sb. -n тоалетен сапун
håndtag [honfaj] sb. -et, =, -ene дръжка, ръкохватка
håndtaske [honfasga] sb. -n, -r, -rne чанта
håndtere [‘honfeb] vb. -r, -de, -t боравя) третирам
håndtering [‘honfe’ren] sb. -en, -er, -erne боравене, третиране
håndtryk [honfrog\ sb. -ket, =, -kene ръкостискане • de giver hinanden et håndtryk те си стискат ръцете
håndvask [’honpasg] sb. -en, -e, -ene умивалник
håndvægt [‘honpægd] sb. -en, -e, -ene гира
håndværk [honpaug] sb. -et, =, -ene занаят
håndværker [Изпралдз] sb. -en, -e, -ne занаятчия
håndøre [‘honpo] sb. -n, -r, -rne t малка
håne[hå-ns] Vb. -r, -de, -t подигравам се, присмивам се
hånlig [hårnit] ad], -t, -е подигравателен, презрителен
hår [‘/и] sb. -et, =, -ene коса • hun har rødt hår тя има рижа (червена) коса det fik hårene til at rejse sig på mit hoved \ от това ми настръхнаха косите  han har hår på brystet той има силен характер (смел е) • det var på et hængede hår висеше на косъм • hun river sig i håret, men det hjælper ikke тя си скубе косите, но това не помага •    prøv at stryge hende lidt med hårene опитай се да се държиш с нея така, както тя иска jeg stod med håret ned ad nakken бях разочарован • du må prøve at trykke dig selv op ved hårene опитай се сам да се издърпаш за перчема
hårbørste [hå’bdusda] sb. -п, -r, -rne четка за коса
hård adj. -t, -е тежък, труден, твърд, здрав • det var en hård dag беше труден ден • han er en hård negl той e костелив орех • soldaten var hårdt såret войникът бе тежко ранен
hårdfør [hå-fø’u] adj. -t, -е силен, кален
hårdhed [hå-Jted’] sb. -en твърдост; строгост
hårdhjertjet [‘hå-jcudad] adj. -et, -ede безжалостен, коравосърдечен
hårdhudet [hå’fiu’dad] adj. -et, -ede дебелокож; безразличен
hårdknude [hå\knwda] sb. -n, -r, -rne застой, безисходно положение
hårdkogt [hå-jcogd] adj. =, -e твьрдосварен; груб, закоравял, трезв, практичен
hårdnakket [hå\nagsd] adj. -et, -ede упорит, непреклонен, твърдоглав
hårdnakk|et [hå\nccgad] adv. упорито, непреклонно, твърдоглаво
hårdt [hå’d] adv. тежко, трудно, сурово •    det er bare ligepå og hårdt веднага, направо, безцеремонно
hårfarve [hå-fævs] sb. -n, -r, -rne цвят на косата; боя за коса
hårnål sb. -en, -e, -ene фиба
hårnålesving sb. -et, =, -ene остър завой (особено в планините)
hårrejsende [håpaj’sana] adj. =, = ужасен, възмутителен
hårsbred [‘hås,brad’] sb. -еn на косъм, за малко • jeg var en hårsbredfra en ulykke бях на косъм от катастрофа
hårspænde  sb. -t, -r, -rne шнола
hårtørrer  sb. -en, -е, -ne сешоар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: