L

L
laban [‘la-ban] sb. -en, -er, -erne безделник, негодник labbe [labo] vb. -r, -de, -t поглъщам, пия • vi labber det i os I ние жадно поглъщаме това lab[er [labo] adj. -ert, -re хубав, модерен
•    hun er en laber larve J тя е готина мацка
laborant [labo’rand] sb. -en, -er, -erne лаборант/ка laboratori|um [labora’toujåm] sb. -et,
-er, -erne лаборатория labyrint [laby’rcen’d] sb. -en, -er, -erne лабиринт
lad [lad] sb. -et, =, -ene платформа (на отворени автомобили за транспорт на материали) lad [la’d] adj. -t, -е мързелив, ленив lade [la-do] vb. -de, -t товаря, зареждам
•    geværet er ladt пушката е заредена lade [la-до] vb. lader [Чадо], lod [‘lod],
ladet [‘la-od] оставям, не пипам; позволявам • lad være med at gøre det престани! • du vil jo gerne, lad bare være! J е, хайде де! • kom, lad os gå nu хайде, да тръгваме! • det kan ikke lade sig gøre това не може да се направи
•    hun lader som ingenting тя се прави все едно, че нищо не е станало • han lod sin hund være alene hele dagen той остави кучето си само цял ден • han lader, som от han sover
ladning [4adheri\ sb. -en, -er, -erne товар, пратка; заряд lag [4aj] sb. -et, =, -ene слой, пласт • hun kommer fra et højere socialt lag тя е от по-висш социален слой • hun gav ham det glatte lag J тя го смъмри строго
•    han er ikke sådan at komme i lag med J c него не е лесно да се сближиш
lagde [la-o] vb —> lægge мин. вр. от lægge (=полагам) lage [la jo] sb. -п, -г, -те саламура, марината lagen [lajon] sb. -et, -er, -erne чаршаф
•    du er jo bleg som et lagen j бял си като чаршаф
lagjer [4ajo] sb. -eret, -re, -rene склад, запас; памет (на компютъра) • har du nogen vittigheder på lager? J знаеш ли някакви вицове lagkage [law,ka-jo\ sb. -n, -r, -те торта
•    livet er ikke lutter lagkage J животът не е само весел (морето не е до колени)
lagt l’lagd] vb. —> lægge прич. от lægge (= полагам) lak [Чад] sb. -кеп лак lakering [lakeretfi sb. -en лакиране, лакировка lakonisk [la’kohisg] adj. =, -е лаконичен lakrids [la’kris] sb. -en, -er, -erne сладко коренче, сладник, лакриц • de var helt oppe på lakridserne J те бяха съвсем във форма lakridskonfekt [la’kriskonfægd] sb. -en лакрицов бонбон laks [lags] sb. -en, =, -ene oo сьомга lakune [la’ku-no] sb. -n, -r, -те пропуск, празнота, промеждутък lal [lal] sb. -let f безсмислица • sikke noget lal! f каква безсмислица! lalle [lab] vb. -r, -de, -t j говоря неразбираемо • han sidder og laller \ той седи и дърдори lam [lam] sb. -met, =, -mene oo агне
•    han er from som et lam J той е кротък като агне
lam [lam] adj. -t, -те неподвижен, паралициран • hun er lam i den ene side af kroppen едната половина на тялото й е неподвижна lama [la-ma] sb. -en, -er, -eme oo лама lamel [lainæl] sb. -len, -ler, -lerne ламела
lamme [lamo] vb. -r, -de, -t парализирам lammekød [lamo,kød] sb. -et агнешко (месо)
lammekølle [lamojcølo] sb. -n, -r, – rne агнешки бут lammelse [‘lamolso] sb. -n, -r, -rne парализа
lammesky [lamo^gy] sb. -en, -er, -erne облак
(ainmesleg [‘lamajdaj’] sb. -en, -e, -ene агнешко печено 1аШре [‘lambs] sb. -n, -r, -rne лампа
•    han fik en på lampen \ получи един по
тиквата
lampefeber [ЧатЬз/еЪз] sb. -en сценична треска lamperøg [ЧатЬз/з]’] sb. -en f дим, напразни обещания • han fik en gang larnperøg l пуснаха му дим в очите (излъгаха го) lampeskærm [ЧатЬз^да/т] sb. -еп, -е, .епе абажур lampet [lam’pæd\ sb. -ten, -ter, -terne бра, стенен свещник или лампа lamslå|et [lamslå зд] adj. -et, -ede вкаменен, парализиран lancere [larfseo] vb. -r, -de, -/лансирам, внедрявам,започвам land [lan\ sb. -et, -е, -ene земя, страна
•    Danmark er et dejligt land дания е прекрасна страна • de bor ude på landet те живеят на село • den må du længere ud på landet med I не ми ги разправяй тия на мене • det er uden for lands lov og ret J това е някъде делече/ извън нашите възможности
•    han prøver at trække i land \ иска да си вземе си думата обратно • han truer med al landsens ulykker | той отправя всевъзможни заплахи • sådan ligger landet J така стоят нещата
landarbejder [‘lanajbaj’do\ sb. -en, -e, -ne земеделски стопанин, фермер landbohøjskole [‘lanbohojfigo-h] sb.
-n, -r, -rne Висше училище по селско стопанство landbrug [‘lan,bru] sb. -et, =, -ene селско стопанство landbrugsminister [‘lanbrusmi/iisds] sb. -eren, -re, -rene министър на земеделието
landbrugspolitik [‘lanbruspolifig\ sb. -ken аграрна политика lande [Чапз] vb. -r, -de, -t приземявам (се), акостирам landejendom [Чапсузпфт’l sb. -men,
landsorganisation
-те, -тепе поземлена собственост landesorg [4an3,såj’w\ sb. -et, =, -ene t национален траур landevej [lanapajl sb. -en, -e, -ene муждуградски път, шосе • det er bare lige ud ad landevejen I това е съвсем просто
landgang [Чапдац’] sb. -en стоварване (на брега); мостик, стълба landgangsbro [Чапдацярго’] sb. -en, -er, -erne мостик landing [‘laneri] sb. -en приземяване, акостиране • han lægger an til en blød landing J той преминава към меко кацане
landkort \4an’kå’d] sb. -et, =, -ene географска карта (на страната) land|mand [Чап,тап“] sb. -manden [-fnanm], -mænd[-/næn\, -mændene [-/псепзпз] селянин, фермер landmåler [‘lanpiå’h] sb. -en, -e, -ne землемер
landsby \’lan’slby’\ sb. -en, -er, -erne село landsdel [‘lans,deT] sb. -en, -е, -ene край, провинция landsforræder [lansfs/ådb] sb. -en, -e,
-ne национален предател landshold [‘lan’sfiol] sb. -et, =, -ene национален отбор landsindsamling [‘lansenfiam’leti] sb. -en, -er, -erne всенародни пожертвования landskab [‘lan,sgab\ sb. -et, -er, -erne ландшафт, пейзаж, терен, местност landskabsmaleri [‘lansgabsma-hfi’] sb.
-et, -er, -erne пейзажна живопис landskamp [‘lan’s/camb] sb. -en, -e, -ene
S    мач между националните отбори landskendt [‘lan’sjccen’d] adj. =, -e известен в цялата страна lands|mand [lanspian“] sb. -manden [-,manbn], -mænd [-fnæri], -mændene [-,та:пзпз\ съотечественик landsomfattende [lansomfadana] adj. =,
= обхващащ цялата страна landsorganisation [lans3ganisatsjon] sb. -en, -er, -erne национална организация

landsret [lan’s,rdd] sb. -ten съд за по-големи дела или дела, които са обжалвани в градския съд (съд от втора инстанция; в Дания има два – Източен и Западен съд) landsted [lan,sdæd] sb. -et, -er, -erne вила (къща в провинцията) landvinding [‘1апрепец] sb. -еп,
-er, -ете усвояване на нови земи; напредък в науката и техниката lang [laril adj. -t, -е дълъг • hun har lange bukser på тя s c дълги панталони
•    det tager lang tid това трае дълго • det varer syv lange og syv brede J това няма край
langben|et [IcaiJbenad] adj. -et, -ede дългокрак langdrag [lari,dra’w] sb. -et в съчетанието trække noget i langdrag (= забавям, протакам) • de trækker sagen i langdrag те протакат делото lange [Чаца] vb. -r, -de, -t протягам, посягам, подавам lange]mand [Чщз/пап“] sb. -manden [-,manan], -mænd [-jnæri\, -mændene [-piænana] среден пръст langfingrjet [larifeq’rad] adj. -et, -ede c дълги пръсти; обича да краде langfredag [Чагф-аНа] sb. -еп, -е, -епе Разпети петък langhalm [4aq,halm] sb. -et дълга сламка; в съчетанието tærske langhalm (på ngt) • det gider vi ikke tærske langhalm på не искаме да преливаме от пусто в празно langhårjet [1ац,НйЪд] adj. -et, -ede дългокос; с дълъг косъм langs [larfs] præp. надлъж, по дължина; край, покрай • langs vejen покрай пътя
•    han ligger på langs 1 той лежи по дължина (не напряко)
langside [Чацргдз] sb. -п, -г, -те надлъжната страна; фасада langsom [laii,s3m] adj. -t, -те бавен langsomt [4ari,s3m’d\ adv. бавно langsynjet [Чщ^упзд] adj. -et, -ede дългоглед langt [4cai’d] adv. доста, дълго • langt de
fleste er enige med mig почти всички са съгласни с мен • han har ikke langt igen не му остава много (живот) langtfra [latidfra] adv. съвсем не, изобщо не langtidsholdbar [laritidsholjba] adj. -t, -е дълготраен langtidsledig [latitidsje-di] adj. -t, -e трайно безработен langtrukjken [lartfrågan] adj. -kent, -ne разтегнат, скучен langvarig [Чацрап] adj.
-t, -е дългосрочен, дълготраен, продължителен lap [lab] sb. -pen, -per, -perne кръпка;
парченце (хартия); лапландец lappe [laba] vb. -r, -de, -t поправям lapsus [labsus] sb. -sen, —, -sene лапсус larm [la’m] sb. -еп шум larme [Ча-тз] vb. -r, -de, -t шумя larve [la’ua] sb. -n, -r, -те °o ларва larvefødder [la:vafddb] sb. pl. -ne гъсенична верига (напр.на танк) las [las] sb. -en, -er, -erne парцал lasagne [la’sanja] sb. -n ласаня laser [læjso] sb. -еп, -е, -ne лазер • laser og pjalter дрипи и парцали lasjet [la-sad] adj. -et, -ede парцалив laskjet [lasgad] adj. -et, -ede тлъст, охранен
lasso [laso] sb. -en, -er, -ете ласо last [lasd] sb. -en лош навик, порок; товар; трюм • rygning var hans største last пушенето бе най-големият й порок • skibet havde еп stor last корабът имаше голям трюм • vi står last og brast J ние сме заедно в добрите и лошите времена lastbil [lasdpit] sb. -еп, -er, -erne товарен камион laste [lasda] vb. -r, -de, -1 обвинявам; товаря
lastvogn [‘lasdpåwn\ sb. -en, -e, -ene товарна кола/вагон latin [la’tih] sb. -en латински latrin [la’trin] sb. -en, -er, -erne нужник latter [lado] sb. -en смях latterlig [ladoli] adj. -t, -е смешен

latterliggøre [‘ladoligob] vb. -gør [-дЗД, .gjorde [-£job], -gjort [-gjo/d] ставам за смях, осмивам lattermild [lacbjnil] adj. -t, -е весел човек, когото лесно можеш да разсмееш
lattermuskjel [ladomusgal] sb. -len, -ler, 4erne лицев мускул (при смеене) laurbær [4awb,bau] sb. -ret, =, -rene oo дафиново (лаврово) дърво; лаври • han hviler på sine laurbær j той почива на лаврите си laurbærblad [‘law’ubajplad] sb. -et, -e, -ene oo лавров лист lav [ta] sb. -et, =, -ene лишей lav [la’w] adj. -t, -е нисък; тих, приглушен; низък, долен • lønnen er lav ниска заплата • huset er lavt къщата е ниска
lavalder [4aw,alb] sb. -en минималната възраст, след която човек може да бъде съден или да всъпва в сексуални отношения (в Дания – 15 години) • den kriminelle lavalder възраст, на която малолетните престъпници могат да бъдат подвеждани под отговорност lavben|et [Чаюрепад] adj. -et, -ede lave [Ча-oa] vb. -r, -de, -t правя, приготвям • hvad skal du lave i weekenden? какво ще правиш през уикенда • vi laver hjemmearbejde ние си iipaBifM домашните • jeg laver mad приготвям храната • det skal laves от това трябва да се преправи • han skal lave mit fjernsyn той трябва да ми направи (поправи) телевизора lavend|el [la’væn’al] sb. -elen, -ler, -lerne
oo    лавандула
lavine [labi-na] sb. -n, -r, -те лавина lavkonjunktur {‘lawkjrjjurigjuu] sb. -en, -er, -eme ниска конюнктура (ниска икономическа активност)
Iavloft|et [4aw,lofdad] adj. -et, -ede c нисък таван lavmål [‘lawpiål] sb. -et минимум, минимална цел • det er under lavmålet това е под минимума lavprisvarehus [‘lawprisvæafius] sb.
ledeløs
-et, -e, -ene магазин c ниски цени на стоките
lavstammjet [‘lawpdamad] adj. -et, -ede нисък, набит lavtlønn|et [lawd.lonad] adj. -et, -ede заплатен по минималната ставка lavtryk [lawfrog] sb. -ket, =, -кепе ниско атмосферно налягане lavtstående [law’dfitåana] adj. =, = нискостоящ lavvande [lawpana] sb. -t отлив; паричен недостиг • der er lavvande i vores pengekasse \ имаме недостиг в касата си
lazaret [lasa’råd] sb. -tet, -ter, -terne £2 лазарет le [‘le] sb. -en, -er, -erne коса (селскостопански инструмент) le [‘le’] vb. ler [Чел], lo [‘lo\ leet [Чеад] смея се
led [Чед] sb. -det, -der, -derne посока, страна • på alle ledder og kanter J отвсякъде * vi kan tage det på den ene led eller den anden ще го приемем така или иначе led [Чед] sb. -det, =, -dene става; съставна част; вратичка (на ограда)
•    det er et led i min plan това е част от плана ми • leddet til marken er lukket вратичката към полето е затворена • et grammatisk led част на изречението
•    jeg har ondt i alle leddene болят ме всички стави
led [Чед] adj. -t, -е гнусен, противен, гаден • hvor er du bare led! i колко си гаден
led [Чед] vb. —> lide мин. вр. от lide (= търпя)
leddegigt [‘ledagigd] sb. -en £2 артрит ledje efter [‘le-да ‘æfdo] vb. -er, -te, -t търся • han leder efter sin bog той си търси книгата lede [le-да] vb. -r, -de, -t ръководя • han leder firmaet той ръководи фирмата ledelse [Че-dalsa] sb. -n, -r, -rne управление, ръководство ledeløs [le-dajø’s] adj. -t, -е без ръководство

ledende [le-åana] adj. =, = ръководещ leder [le-до] sb. -en, -е, -ne лидер; проводник; уводна статия (в ежедневник) ledetråd [le-do/råd] sb. -en, -e, -ene ръководна нишка ledig [le-di] adj. -t, -е вакантен; безработен; несемеен;свободен
•    toilettet er ledigt eller optaget тоалетната е или свободна, или заета
•    han er ledig på arbejdsmarkedet той е безработен на пазара на труда • vi leder efter et ledigt værelse търсим свободна стая
lediggang [le-diga>i] sb. -en безделничене ledighed [le-di,hed] sb. -en безработица ledning [‘ledrieti] sb. -en, -er, -erne проводник, кабел ledsage [led,saja] vb. -r, -de, -t придружавам, съпровождам ledsager [ledjajo] sb. -en, -e, -ne спътник, придружител ledsætning [led’sced,ne>i\ sb. -en, -er, -eme подчинено изречение (грам.) ledtog [led,tåw] sb. -et в съчетанието (være) i ledtog med nogen (= действам заедно c някого; в едно и също положение сме) • han er i ledtog med fjenden \ той е на страната на врага lefle [læfla] vb. -r, -de, -t опитвам се да се харесам, подмилквам се leg [laj] Sb. -en, -e, -ene игра • lad os holde op, mens legen er god да спрем, докато е време • det gik som en leg беше като на игра, вървеше като по мед и масло legal [le’gaT] adj. -t, -е легален, законен legalisere [legali’seb] vb. -r, -de, -t легализирам, узаконявам legat [le’ga’d] sb. -et, -er, -erne стипендия lege [laja] vb. -r, -de, -t играя legekammerat [lajakama,ra’d] sb. -en,
-er, -erne приятел от детинство legeme [læjama] sb. -t, -r тяло legemsdel [iæjamsjdet] sb. -en, -e, -ene част от тялото legemsøvelse [læjæms^-valsa] sb. -n, -r,
-rne физическо упражнение legendarisk [legerida’risg] adj. =, -e легендарен legende [le’gænda] sb. -n, -r, -те легенда legende [lajana] adj. =, = играещ legeplads [lajaplas] sb. -en, -er, -erne детска площадка legesyg [laja,syj] adj. -t, -е зависим от това да играе (хазартни) игри legetøj [lajapj] sb. -et играчка legitim [legitim] adj. -t, -е легитимен, законен
legitimation [legitima’sjoh] sb. -en легитимация, идентификационна карта
legitimere [legiti’meb] vb. -r, -de, -t легитимирам, узаконявам legitimering [legitime req] sb. -en легитимиране leje [laja] sb. -n наем •jeg har et værelse til leje наел съм стая leje [laja] vb. -r, -de, -t давам/вземем под наем •jeg har lejet et værelse på Amager наех стая на Амагер • jeg har lejet et værelse til en studerende дадох стая под наем на един студент lejekontrakt [lajakanfragd] sb. -en, -er, -erne договор за наем lejemorder [laja/nojdo] sb. -en, -e, -ne наемен убиец lejer [laja] sb. -en, -е, -ne наемател lejeværdi [‘lajavau,di] sb. -en наемателна стойност (сума, която се изчислява като процент от стойността на жилището и която се взема предвид при плащането на данъците от собствениците) lejlighed [lajli,hed] sb. -en, -er, -erne апартамент; възможност • vi har en tre værelses lejlighed имаме тристаен апартамент •jeg vil gerne have lejlighed til at tale med hans lærer искам да имам възможност да говоря с учителя му lejlighedskøb [lajliheds,køb] sb. -et, =, -ene изгодна покупка lejr [laj u] sb. -en, -е, -ne лагер • de slår lejr for natten те си направиха лагер за
през нощта • han har et ben i hver lejr той се е набъркал навсякъде lejrplads [‘lajuplas] sb. -en, -er, -erne мястото за лагера lejrskole [laju,sgoia] sb. -n, -r, -rne ученически лагер (c продължаващи учебни занятия) leksikon [lægsijcon] sb. -net, -ner, -neme лексикон, справочник, енциклопедия
•    han er et omvandrende leksikon \ той e ходеща енциклопедия
lektie [‘lægsja] sb. -n, -r, -rne урок, домашно задание • I har ikke lektier for til i morgen за. утре нямате домашни lektion [læg’s joh] sb. -en, -er, -erne урок lektor [‘læg,to] sb. -en, -er, -erne лектор lem [lam] sb. -men, -те, -тепе вратичка
•    kan du så komme ud af lemmen! \ я се махай!
lem [læm] sb. -met, -mer, -merne крайник; пенис lemfældig [læmfældi\ adj. -t, -е случаен, мек, предпазлив lemlæste [læmjæsda] vb. -r, -de, -t наранявам lempe [læmba] sb. -n в съчетанието fare med lempe (= внимателен, предпазлив съм)
lempe [læmba] vb. -r, -de, -t облекчавам;
подреждам lempelse [læmbalsa] sb. -n, -r, -rne облекчение! leopard [leo’pad] sb. -en, -er, -erne oo леопард ler [bu] sb. -et глина lergulv [bugål] sb. -et, -e, -ene глинен под
let [læd] adj. =, -te лесен, лек; обезмаслен • det er ikke svært, det er faktisk let не е трудно, всъщност е лесно • det er lettere sagt end gjort по-лесно е да се каже, отколкото да се направи • pakken er ganske let пакетът е съвсем лек • han har let ved at blive sur той лесно се ядосва let [læd] adv. лесно • han gik let hen over problemet той се справи лесно c проблема • du kan let blive forkølet her
lever
можеш лесно да се простудиш тук letfordøjelig [lædfo,dojali] adj. -t, -е лесносмилаем letforståelig [lædfo^dåali] adj. -t, -e лесно разбираем lethed [led,hed] sb. -en леснота, лекота letlevende [læd,le-vana] adj. =, = лекомислен letlæselig [lædjæ’sali] adj. -t, -е четивен letmælk [læd/næl’g] sb. -en обезмаслено мляко (1,5-1,8%) letsindig [læd,sendi] adj. -t, -e лекомислен lette [læda] sb. -n, -r, -rne латвиец lette [læda] vb. -r, -de, -t помагам, облекчавам; вдигам (напр. котва), прояснявам; излитам •fuglene letter птиците политат • tågen letter мъглата се разсейва • det lettede at få det fortalt беше облекчаващо, да се разкаже това lettelse [lædalsa] sb. -п, -r, -erne облечкение lettilgængelig [‘lædtegæn’ali] adj. -t, -e леснодостъпен letvægter [lædpægdo] sb. -en, -e, -ne спортист в лека категория leukæmi [lowkæ’mi] sb. -en Cl левкимия leve [le’va] vb. -r, -de, -t живея • hun lever af at oversætte bøger тя живее от превода на книги • de lever ret usundt те живеят доста нездравословно • det må du lære at leve med 1 научи се да приемаш нещата • han lever og ånder for sin skole J той живее (и диша) за училището си • Peter længe leve! да живее Петер! levebrød [le-va,brd5] sb. -et препитание levefod [le’vafod’] sb. -en жизнен стандарт leve|mand [leva,man] sb. -manden [-fnan’an], -mænd [-,mæn], -mændene [-fnænana] гуляйджия levemåde [le’va,må’da] sb. -n начин на живот
levende [levana] adj. =, = жив leveomkostning [le-vaom,kosdneri] sb.
-en, -er, -erne житейски разходи lever [levo] sb. -en, -е, -ne черен дроб
•    her kan du tale frit fra leveren \ тук можеш свободно да говориш
leverance [Чеиз/а^з] sb. -п, -г, -те доставка
leverandør [levsranflôï] sb. -en, -er,
-erne доставчик leverbetændelse [levobefcenblsè] sb. -n Q. възпаление на черния дроб levere [le’veb] vb. -r, -de, -t доставям leveregjel [le’Vd/æbl] sb. -elen, -1er,
-lerne житейско правило levering [le’ue’reri] sb. -en, -er, -erne доставка
leverpostej [lewopo^daj] sb. -en смлян свински или агнешки черен дроб, смесен със сланина и запечен във форма
leversygdom [lebosy/lom] sb. -men, -me заболяване на черния дроб levestandard [le-V3sdan,da’d] sb. -en жизнен стандарт levetid [le-vsfid] sb. -en продължителност на живота levevilkår [le-vaviljcå] sb. -et, =, -ene житейски условия levne [lœwm] vb. -r, -de, -t оставям (напр. храна) levnedsløb [læwnsdsjøb] sb. -et, =, -ene житейски път levnedsmidjdel [lœwnsôsfniôsl] sb. -let, -1er, -lerne хранителен продукт levning [‘lœwnsti] sb. -en, -er, -erne (хранителен) остатък liberal [libe’ral] adj. -t, -е либерален licens [li’sœns] sb. -en, -er, -erne лиценз licitation [lisita’sjon] sb. -en, -er, -erne търг
lid [‘lid] sb. (en) доверие •jeg sætter min lid til dig аз ти се доверявам lide [li-дз] vb. lider [‘lido], led [led], lidt [‘lid] търпя, страдам; харесвам • han lider af gigt той страда от подагра
•    hun led meget, før hun døde тя много страда преди да умре • hvad kan
du bedst lide, te eller kaffe? какво предпочиташ – чай или кафе? •jeg kan godt lide at svømme обичам да плувам • Peter kan godt lide Gitte петер
харесва Гите lidelse [‘Irdalss] sb. -n, -r, -rne страдание lidende [lvdзпз] adj. =, = страдащ lidenskab [Идзп^даЪ] sb. -en, -er, -erne страст
lidenskabelig [lidarisgabsli] adj. -t, -e страстен
liderlig [‘lidbli] adj. -t, -е развратен, сексуално възбуден liderlighed [‘lidbli,hed] sb. -en разврат lidt [‘led] adv.; mindre [mendro], mindst [mensd] малко • vent lidt! почакай малко! • det var så lidt няма защо (при благодарност) • han kommer lige om lidt той ще дойде след малко • hun kan kun lidt dansk тя може да говори малко датски • lidt efter lidt blev han overbevist малко по малко го убедиха
•    lidt nord for Esbjerg малко на север от Есбьер
liflig [‘lifli] adj. -t, -е чудесен, превъзходен lig [lij] sb. -et, =, -ene труп, мъртвец
•    det bliver over mit lig J само през трупа • han går rundt som et levende lig 1 той ходи наоколо като жив труп • han har et lig i lasten j той крие някакъв свой проблем
lig [‘lij] adj. =, = равен, еднакъв • to plus tre er lig fem две плюс три е равно на пет
liga [‘Ида] sb. -en, -er, -erne лига lige [‘li-з] adj. =, = равномерен, равен; прав; четен (за число) • tak i lige måde благодаря подобно • gå пи lige hjem!
\ върви си право вкъщи! • det er lige meget все едно, все тая • så kunne vi lige så godt være blevet hjemme по-добре да си бяхме останали вкъщи
•    kom lige her! (я) ела тук! • du skal lige ud ad vejen (моля) дръпни се от пътя
•    ligefor lige når venskab skal holdes 1 приятелите делят винаги всичко поравно
lige [Из] adv. еднакво, равно; точно; само; тъкмо • han er lige så gammel som dig той е точно толкова голям колкото и ти (на години) • kan du
(ikke) lige hjælpe mig? можеш ли да ми помогнеш? ‘ jeg har lige sagt det тъкмо го казах • det står lige inden for døren то е точно пред вратата (от вътрешната страна) • Kristian er lige ftyttet кристиян тъкмо се е преместил •jeg bor lige derhenne живея точно там • lige et øjeblik! един момент! • jeg skulle lige til at gå тъкмо си тръгвах ligeberretigelse [‘liaberdfi’alsa] sb. -n равноправие ligedan [lia,dan] adv. също така, толкова
ligefrem [li af ram] adj. -t, -те директен, откровен • han er meget ligefrem той e много откровен ligefremt [‘liafram’d] adv. директно, откровено • det er ikke ligefremt sjovt това не е особено забавно ligeglad [Па.glad] adj. =, -е безразличен
•    vi er ligeglade med det hele всичко ни е все тая ligegyldig [liagyl’di] adj. -t, -e безразличен, равнодушен ligegyldighed [lia’gyl’dified] sb. -en, -er, -eme равнодушие, безразличие ligegyldigt [liagyidid] adv. равнодушно, безразлично ligeledes [liaje’das] adv. f също, също така ..
ligelig [‘Из,li] adj. -t, -е равен, равномерен, еднакъв ligeløn [‘lia,Ion] sb. -пеп еднаква заплата (за една и съща работа) lige|niand [7i-з,man] sb..-manden [-jnanan], -mænd [-,mæn\ -mændene [упсепапа] равнопоставен ligemeget [li а,то: ад] adv. безразлично, все едно • glem det! det er ligemeget nu! забрави го! вече е все едно! ligesom [lia,som] adv. почти, като че ли • her er ligesom lidt for stille, ikke? J тук като че ли е малко прекалено тихо, нали? • det er ligesom noget andet J това е вече нещо друго ligesom [liapom] konj. като, като че ли, тъкмо като • han kom, ligesom jeg skulle til at gå той дойде, тъкмо когато
lignende
трябваше да тръгвам • hun er rødhåret ligesom sin mor тя е червенокоса също като майка си ligestille [lio,sdeb] vb. -r, -de, -t изравнявам ligestilling [lio^deleti] sb. -en равноправие ligetil [lio,te] adj. прост, лесен • den opgave er ganske ligetil тази задача е съвсем лесна ligevægt [lia,vægd] adj. -en равновесие ligeværdig [liapa/di] adj. -t, -e равностоен ligge [lega] vb. ligger [lego], lå [lå], ligget [legad] лежа; намирам се, разположен съм • han ligger og sover той лежи и спи • hun er syg og ligger i sengen тя е болна и лежи в леглото. •jeg vil ikke ligge på knæ for dig J не искам да съм на колене пред теб •forretningen ligger stille магазинът е затворен (вече няма да работи) • det ligger ikke til hende at komme for sent f не е типично за нея да закъснява
•    sådan ligger landet J нещата стоят така • han ligger under for en drøm om hurtige penge той е обзет от мечтата за бързи пари • tæppet ligger på gulvet килимът лежи на пода • Odense ligger på Fyn оденсе се намира на Фюн
liggende [legana] adj. =, = лежащ liggestol [lega,sdoT] sb. -en, -e, -ene шезлонг lighed [li,hed’] sb. -en, -er, -erne равенство, сходство lighter [Icejdq] sb. -en, -е, -ne п запалка ligkiste [li,kisda] sb. -n, -r, -rne ковчег ligne [lina] vb. -r, -de, -t приличам
•    Allan ligner Morten meget алан много прилича на Мортън • det ligner ikke min far at gøre sådan noget не е в стила на баща ми да направи такова нещо
•    det ligner ikke noget at komme en time for sent j на нищо не прилича да закъснееш с един час
lignelse [linalsa] sb. -п, -r, -rne сравнение; притча lignende [liпапа] adj. =, = подобен,
сходен • jeg har aldrig set noget lignende никога не бях виждал нещо подобно ligning [lineri] sb. -еп, -er, -ете уравнение; данъчна оценка ligtorn [li-,to/n] sb., – еп, -е, -ene il мазол
•    han træder på min ligtorn 1 той ме настъпва по мазола
likvidation [likvida’sjon] sb. -en, -er,
-erne ликвидация likvidere [likvi’deb] vb. -r, -de, -t ликвидирам likør [li’køu] sb. -еп ликьор lilje [liljs] sb. n, -r, -rne oo лилия liljekonval [liljskonpal] sb. -len, -ler, -lerne oo момина сълза lilla [‘lela] adj. =, = лилав lille [lila] adj., = /småt [smod], små [‘små], mindre [mendro], mindst [‘mensd] малък • hun var kun et lille barn тя беше само едно малко дете
•    bukserne var for små панталоните бяха прекалено малки • tøjet var for småt дрехата бе прекалено малка
•    han har еп lille еп på J той малко си е пийнал
lillebitte [‘lih,bids] adj. =, = съвсем мъничък
lille|bror [lila,bro/] sb. -broren [-,bwsn], små brødre [‘små’ ‘brodro], de små brødre [di ‘små’ Ъгддгз] по-малък брат lillefmgjer [‘lihferi’o] sb. -eren, -re, -rene кутре (на ръката) • hun kan sno ham om sin lillefinger \ тя може да го върти на молкия си пръст lilleskole [lila,sgo-h] sb. -п, -r, -rne малко частно училище lillesøster [lila,søsd/\ sb. lillesøsteren [‘lih,søsdo-on], små søstre [små“søsdro], de små søstre [di ‘små’ ‘søsdro] по-малка сестра
lille|tå [‘lih,tå] sb. -tåen \-,tåan], -tæer [-,tæb], -tæerne [-,tæbnd] малък пръст на крака lim [‘lim] sb. -еп лепило lime [li-тз] vb. -r, -de, -t лепя limning [‘Innneq] sb. -en, -er, -erne слепване • han er ved at gå op i
limningen j той ще се разлепи (ще се пропука по шевовете) limpind [‘Ihnpen] sb. -еп, -е, -ene в съчетанието hoppe på limpinden (= оставям се да ме избудалкат) • han hoppede på limpinden igen I той отново налапа въдичката lind [len] sb. -en, -e, -ene липа lind [len] adj. -t, -е мек • grøden er dejlig lind кашата се е сгъстила хубаво lindetræ [lena,træ] sb. -et, -er, -erne oo липа (дърво) lindre [lendro] vb. -r, -de, -t смекчавам, облекчавам lindring [‘lendreq] sb. -en смекчаване, облекчаване line [Ипз] sb. -n, -r, -rne въже • de optræder på slap line \ представям се неподготвен, без мотивация lineal [line’al] sb. -en, -er, -erne линия (за чертаене) linedanser [li-па,danso] sb. -en, -e, -ne въжеиграч lineær [lina’åu] adj. -t, -е линеен lingeri [lerisjo’n] sb. -et долно и спално бельо
lingvist [leri’visd] sb. -en, -er, -erne лингвист
linje [linja] sb. -n, -r, -rne линия, черта; ред, граница • det står på side 9 i linje 8 намира се на стр. 9, ред 8 • du skal med linje 13 трябва да вземеш линия (абтобус) 13 • her er jeg helt på linje med dig тук съм абсолютно съгласен с теб • vi skal have klare linjer трябва да имамеме ясни принципи • der var enighed over hele linjen f имаше съгласия по цялата позиция • hans familie kommer altid i første linje семейството му винаги е на първа линия • vi er helt på linje med hinanden ние сме напълно съгласни един с друг linjeafstand [linj3<xw,sdan] sb. -еп, -е, -ene разстояние между редовете linned [lened] sb. -et чаршаф; лен (плат); платно linning [1епец] sb. -еп, -er, -ете кант, обшивка, ръб, подгъв (на пола, панталон)
linoleum [li’noljåm] sb. -met линолеум linse [‘lenss] sb. -n, -r, -rne леща (растение); лаща (за очи); малка торта с ггьлнеж от крем lire [й’з] vb. -r, -de, -t говоря бързо и монотонно • du skal ikke bare lire digtet af не бива просто да си изпееж (издекламираш) стихотворението lirekasse [‘li’ojcasa] sb. -п, -r, -те латерна lirekasse|mand [lvokas3jnan\ sb.,■-manden [-,manbn], -mænd [-piæri], -mcendene [-ривпзпд] латернаджия
•    han blev slået til lirekasse mand J пребиха го до смърт
lirke \‘1идз] vb. -r, -de, -t в съчетания c ved (= докосвам предпазливо), ud (= измъквам истината), igennem (= постигам нещо с хитрост) list [lesd\ sb. -en коварство, хитрост liste [lesda] sb. -n, -r, -rne планка; списък • her er en liste over det, du skal købe ето списък c покупките liste [lesda] vb. -r, -de, -t промъквам се; изчезвам незабелязано; изваждам незабелязано listesko [‘lesd^go’] sb. -en, =, -ene меки пантофки • vi skal gå på listesko J трябва да сме внимателни (да ходим на пръсти) listig [lesdi] aéj. -t, -е коварен, лукав, хитър
liter [lido] sb. -en, =, -ene l литър litteratur [lidara’tuu’] sb. -en литература litterær [lids’ræul adj. -t, -е литературен liv [‘liw] sb. -et, =, -ene живот; талия
•    de prøver at holde de gamle traditioner i live те се опитват да поддържат старите традиции • han satte livet på spil той заложи живота си на карта
•    han tog sit eget liv той си отне живота
•    det er livet om at gøre for mig j живота си давам за това • det gør jeg aldrig i livet! това никога в живота си няма да го направя • du skræmte livet af hende
1 ти я изплаши до смърт • han er ikke til at komme ind på livet af\ не можеш
livsledsager
да го разбереш така лесно • han gør livet surt for hende \ той й усложнява живота • han tog hende om livet той я прегърна през талията • han satte tre store bøffer til livs j той изяде три големи бифтека • han sætter livet på spil I той рискува живота си • her er liv og glade dage! J тук кипи живот! • livet er ingen dans på roser \ животът не е винаги само хубав • skal vi sætte liv i kludene? f да повдигнем настроението! livagtig [‘liwcegti] adj. -t, -е жив, оживен livgarde [liwgæda] sb. -n, -r, -rne лейбгвардеец, стража livlig l’liwli] adj. -t, -е жизнен, весел, бърз
livløs [‘li w/øs] adj. -t, -е безжизнен livmoder [‘liw/nou] sb. -moren [-jno-on], -mødre [-piødrj], -mødrene [-fnødrona] матка
livmor [‘liw/nou] sb. —<■ livmoder матка livredder [‘liw,rædo] sb. -en, -e, -ne спасител (в басейн) livrem [‘liw/åmj sb. -men, -me, -mene колан • han går både med livrem og seler J той се презастрахова (букв. ходи с колан и презрамки) • пи må vi spænde livremmen ind j трябва да затегнем коланите (да пестим) livret \’liwtrddi sb. -ten, -ter, -terne любимо ястие livsanskuelse [‘liwsanjgualsa] sb. -n, -r, -те мироглед livsbekræftende [‘liwsbeftrafdana] adj.
=, = жизнеутвърждаващ livserfaring [‘liwsåufaeri] sb. -en, -er,
-erne жизнен опит livsform [‘liwsfom] sb. -en, -er, -erne форма на живот livsforsikring [‘liwsfåjsegreri] sb. -en, -er, -erne застраховка живот livsglad [liwsfflad] adj. =, -e жизнерадостен livsglæde [‘liwsglæ-дз] sb. -n жизнерадост livskvalitet [liwskvalife’d] sb. -n качество на живот livsledsager [‘liwsled,sajo\ sb. -en, -e, -ne
спътник в живота livsstil [liwjdil] sb. -en стил на живот livssyn [liw,syh] sb. -et, =, -ene мирошед livstegn [liwsfajh] sb. -et, =, -ene признак на живот livstid [liwsfid] sb. -en продължителност на живота livsvarig [liwspa’ri] adj. -t, -е пожизнен livsvigtig [liwspegti] adj. -t, -e жизненоважен livsværk [liwspaug] sb. -et дело на живота (напр. творчество) livvagt [liwpagd] sb. -en, -er, -erne телохранител livvidde [liwpi’ds] sb. -n ширина на талията lo [lo] sb. -en, -er, -eme харман lo [lo] vb. —* le мин. вр. на le (= смея се) lockout [‘hgptwd] sb. -en п локаут lod [‘bd] sb. -den съдба, орисия; част, парче (земя) lod [lod] sb. -det, =, -derne лотариен билет, жребий; отвее, тежест • det går med lodder og trisser j нещата вървят c огромни трудности • skal vi trække lod? да теглим ли жребий? lod [bd] —> lade мин. вр. lade (= оставям) lodde [Ьдз] vb. -r, -de, -t споявам; измервам (дълбочина) • vi skal lige lodde stemningen først трябва предварително да проучим настроението lodjden [Ьдзп] adj. -dent, -пе космат, рошав
lodret [hdriid] adj. =, -te вертикален
•    det kan du arkivere lodret J това можеш да го изхвърлиш lods [lo j] sb. -en, -er, -erne лоцман lodse [h’sa] vb. -r, -de, -t водя кораб през опасни води lodsedjdel [ЧздреедЩ sb. -len, -ler,
-lerne лотариен билет lodsning [hsneri\ sb. -en, -er, -eme превеждане (на кораб) lodtrækning [bdfragneri] sb. -en, -er, -eme теглене на жребий, тираж
loft [bfd] sb. -et, -er, -eme таван • loftet er malet hvidt таванът е боядисан в бяло • han bor på loftet той живее на тавана • han ryger lige op under loftet \s той е просто бесен logaritme [loga’ridms] sb. -n, -r, -rne логаритьм loge [Ursja] sb. -n, -r, -rne ложа logere [lo’sjeb] vb. -r, -de, -t живея под наем
logerende [lo’sjebna] adj. =, = квартирант logi [lo’sji] sb. -et, -er, -eme жилище, квартира • her kan man få kost og logi тук човек може да получи подслон и храна
logik [lo’gig] sb. -кеп логика logisk [‘logisg] adj. =, -е логичен logre [låwra] vb. -r, -de, -t махам c опашка; раболепнича lok [hg] sb. -ken, -ker, -kerne къдрица lokal [lo’kaT] adj. -t, -е местен lokalavis [lo’kalapis] sb. -en, -er, -eme местен вестник lokalbedøvelse [lo’kaibefløvalsa] sb. -n, -r, -me £2 местна упойка lokale [lo’ka-b] sb. -t, -r, -rne помещение lokalisere [lokali’seb] vb. -r, -de, -t локализирам lokalkendt [lo’kal,kæn’d\ adj. =, -e запознат c местните условия lokke [logs] vb. -r, -de, -t измамвам, примамвам, съблазнявам lokkende [Ьдзпз] adj. -, – примамлив, съблазнителен lokomotiv [lokomo’tiw’] sb. -et, -er, -eme локомотив lokum [lokum] sb. -met, -mer, -merne i клозет • dit værelse ligner et bombet lokum } стаята ти прилича на клозет, в който е паднала бомба • пи brænder lokummet { задава се нещо лошо lomme [Ьтз] sb. -п, -г, -те джоб • han stikker pengene i sin egen lomme J прибира парите в собствения си джоб
•    hun er helt i lommen på ham I той я държи в джоба си (зависима е от него) lommejbog [bmsfiåw] sb. -bogen
Ши#nl -bøger [-РФ1 -bøgerne t.pøpns] бележник lommelygte [hmajøgda’] sb. -n, -r, -rne д кобно фенерче lommeord|bog [lom3ou,båw’] sb. -bogen [.påwsn], -bøger [-,bøp], -bøgerne [-pøjons] джобен речник
lommepenge [hmspætp] sb. pl. -ne джобни пари lommeregner [bms/ajiu] sb. -en, -e,
-ne джобен калкулатор lommesmerter [bm3,småud3] sb. pl. -ne в съчетанието have lommesmerter ‘jeg har lommesmerter j нямам пари lommetyv [Ътзхую’] sb. -en, -e, -ene джебчия
lommetørklæde [bmatdujclee’ds] sb. -t,
.Г: -те носна кърпичка look [luk] sb. -et п вид, облик, изглед loppe [ЬЬз] sb. -n, -r, -rne бълха loppemarked [ЬЬзрга-дзд] sb. -et, -er, -eme бит-пазар lort [lo/d] sb. -en, -e, -ene i лайно; мръсник • han sidder i lort til halsen } затънал е до гуша (в лайна) • sikke noget lort! i ама че боклук! los [‘to] sb. -set, =, -sene удар • han fik et los i røven i ритнаха го отзад losse [hsa] vb. -r, -de, -t разтоварвам кораб; ритам
losseplads [hssplas] sb. -en, -er, -eme място за разтоварване на кораби; място за изхвърляне на боклука lotteri [lodo’ri] sb. -et, -er, -eme лотария lov [låw] sb. -en, -e, -ene закон lov [låw] sb. позволение, разрешение
•    må jeg få lov til at gå пи? може ли сега да си тръгна? • jeg giver børnene lov til at lege ude разрешавам на децата да играят навън • han bad от lov til at holde ferie той помоли за разрешение да излезе в отпуска lovbrud [bw,brud] sb. -det, =, -dene правонарушение
love [læиз] vb. -r, -de, -t обещавам; хваля
lovende [låvans] adj. =, = (много)обещаващ, перспективен
lovformelig [låwfåmsli] adj. -t, -e законен
lovforslag [låwfo,slaj] sb. -et, =, -ene законопроект lovgivning [låwgiwnsri] sb. -en, -er,
-eme законодателство lovlig [låwli] adj. -t, -е законен • det er vist ikke helt lovligt това май не е съвсем законно lovlig [låwli] adv. доста (наречие с усилващо значение) • han er lige lovlig fræk той е доста нахален lovlydig [låw,lydi] adj. -t, -е който се съобразява със закона lovløs [bw,løs] adj. -t, -е беззаконен lovmæssighed [bwmæsijied’] sb. -en,
-er, -eme законност, правомерност lovovertrædelse [låwowofrad’alse] sb.
-n, -r, -rne нарушение на закона lovpligtig [låw’plegdi] adj. -t, -e задължителен според закона lovprisning [låwprisneti] sb. -en, -er, -егпе хвалене, прослава loyal [bj’dl] adj. -t, -е лоялен luddov|en [lud,dåw3n] adj. -ent, -ne много мързелив, мързелив по природа ludende [lu’dsns] adj. =, = прегърбен, сгърбен
luder [ЧидЪ] sb. -еп, -е, -пе проститутка
•    der kom to ludere og en lommetyv I дойдоха две проститутки и един джебчия
ludfattig [ludfadi] adj. -t, -е много беден ludoman [ludoinan] sb. -en, -er, -eme човек, зависим от хазартни игри (лудоман) lue [1из] sb. -п, -r, -rne пламък
•    kærligheden bryder ud i lys lue i любовта избухва в светли пламъци
luffe [Щз] sb. -п, -r, -rne перка (рибна);
дебела ръкавица luft [låfd] sb. -еп въздух • der er kold luft mellem dem те са в обтегнати отношения • de vil sprænge huset i luften искат да взривят къщата • han kan ikke få luft той не може да диша
•    hun kaster bolden op i luften тя хвърля топката нагоре във въздуха • det er
som grebet ud af luften J това е като изсмукано от пръстите • det ligger i luften \ това витае във въздуха • han er luft for mig \ той за мен не съществува
•    han ryger i luften for det mindste J той избухва от най-малкото •jeg vil gerne have luft for min frustration \ искам да изразя разочарованието си •jeg vil gerne have luft under vingerne искам свободно да се развивам, да ми се помогне luftart [‘låfdfic’d] sb. -еп, -er, -erne газообразно вещество lufte [låfda] vb. -r, -de, -t вея, духам; проветрявам, извеждам на разходка (куче); изразявам (мнение) •jeg lufter hunden tre gange om dagen извеждам кучето три пъти на ден • hun vil ud og lufte sin nye frakke \ тя иска да излезе и да покаже новото си палто luftfart [låfdfad] sb. -еп въздухоплаване luftfartsselskab [låfdfa’dsæljgab] sb.
-et, -er, -erne авиокомпания lufthavn [låfdfiaw’n] sb. -en, -e, -ene летище
luftig l’låfdi] adj. -t, -е просторен, въздушен, лек luftkastel [‘låfdka,sdæl] sb. -let, -ler, -lerne въздушен замък • de bygger luftkasteller \ те строят въздушни замъци (кули) luftmadras [4åfdma,dras] sb. -sen, -ser, -serne надуваем дюшек luftpost [‘låfdposd] sb. -еп въздушна поща
luftpude [låfdpwda] sb. -n, -r, -rne надуваема възглавница luftspejling [‘låfd,sbajleri] sb. -en, -er, -erne мираж luftsyg [låfdfSy’i adj. -t, -е страдащ от въздушна болест lufttom [‘låfdpm) sb. -t, -me безвъздушен lufttryk [låfdfrog] sb. -ket въздушно налягане, атмосферно налягане lufttæt [låfdfæd] adj. =, -te херметически luftvåb|en [låfdpåban] sb. -net, -en,
-nene военновъздушни сили luge [Iwa] sb. -n, -r, -rne люк, капак, капандура, вратичка luge [Iwa] vb. -r, -de, -t плевя;
пренареждам, изхвърлям стари неща lugt l’lågd] sb. -en, -e, -ene мирис • hvis du ikke kan lide lugten i bageriet, så skrid i ако не ти харесва мирисът в пекарницата, изчезвай lugte [‘lågda] vb. -r, -de, -t мириша
•    hun lugtede til maden тя помириса храната • tøjet lugtede dårligt дрехата миришеше лошо •penge lugter ikke парите не миришат
lugtesans [lågds^ans] sb. -en, -er, -erne обоняние
lukke [låga] sb. -t ключалка • under lås og lukke под ключ lukke [låga] vb. -r, -de, -t затварям
•    hun lukker døren тя затваря вратата
•    kiosken lukker op kl. 8 og lukker kl. 23 будката отваря в 8 ч. и затваря в 23 ч.
•    hun lukker døren ор тя отваря вратата
•    de lukker for vandet тя пуска водата
•    luk skuffen J млъкни! • der er lukket for det varme vand I топлата вода е спряна
lukk|et [lågad] adj. -et, -ede затворен
•    det er et lukket møde това е закрито заседание • det er lukket landfor mig j за мен това е непозната област
lukketid [låga,tid] sb. -en, -er, -erne време на затваряне (напр. на магазин) luksuriøs [lågsuri’øs] adj. -t, -е луксозен luksus [‘lågsus] sb. -sen лукс luksusproblem [lågsusprotblem] sb. -et, -er, -erne проблем, породен от лукса и преситеността lulle [lula] vb. -r, -de, -t приспивам (дете); внушавам си lum|mer [låmb] adj. -mert, -re задушен, застоял
lump|en [låmban] adj. -ent, -ne жалък, нищожен, прост lumre [låmrd] vb. -r, -de, -t водя затворен живот • hun sidder inde og lumrer hele dagen J тя седи сама по цял ден
lumsk [låm’sg] adj. =, -е лукав, коварен lun [lun] a<4- -t> ~e мек> топъл, уютен
•    en lun ret топло ястие • han er lidt lun på hende той малко е хлътнал по нея
lund [lån] sb. -еп, -е, -ene малка
горичка
lune [lu’na] sb. -t, -г, -те настроение
•    hun er i et dårligt lune тя е в лошо
настроение
lune [Iwna] vb. -r, -de, -t загрявам, затоплям
lunefuld [Iwnaful] adj. -t, -е капризен, непредвидим
lunge [låqa] sb. -n, -r, -rne бял дроб
•    hun synger af sine lungers fulde kraft J юй пее c цялата сила на дробовете си
lungebetændelse [låriabefænalsa] sb.
-п, -г, -те бронхопневмония lungekræft [låria,krafd] sb. -еп рак на белите дробове lunkjen [1йцдзп] adj. -еп, -пе хладък lunt [lund] adv. топло, меко, уютно
•    han sidder lunt og godt той хубаво си и наредил
lunte [lånda] sb. -п, -г, -те фитил • han har еп kort lunte j той лесно се пали
•    jeg har lugtet lunten j надушвам неприятности
lup [lub] sb. -pen, -per, -perrte лупа lur [luu] sb. -en, -e, -ene меден духов инструмент от бронзовата ера; рог (муз.); дрямка ‘jeg tager mig lige еп lur 1 малко ще подремна lure [lu-o] vb. -r, -de, -t шпионирам, дебна • han går og lurer på en chance for at avancere той върви и подслушва за шансовете да го повишат lurv|et [luuvad] adj. -et, -ede жалък, дрипав
lus [luS] sb. -en, =, -ene въшка • hun sidder som en lus mellem to negle \ тя е в безисходно положение (букв. тя е като въшка между два нокътя) • hun vil gerne sætte lus i skindpelsen mellem dem ! тя иска да ги скара lus|et [lu-sad] sb. -et, -ede въшлив luske [lusga] vb. -r, -de, -t промъквам се, навъртам се наоколо (и будя
lykke
подозрение) lussing [luseri] sb. -еп, -er, -ете шамар lut [lud] sb. -ten, -ter лютня lutheraner [luda’raho] sb. -en, -e, -ne лутеранец luthersk [ludosg] adj. =, -е лутерански lutter [ludo] adj. f само • livet er ikke lutter lagkage J в живота има не само удоволствия luv [luw] sb. -еп вълна; власинки (от обратната страна на плата) luvslidt [luwslid] adj. =, -е протрит ly [ly] sb. -et, =, -ene убежище, подслон
•    vi søger ly for regnen търсим подслон от дъжда lyd [lyd] sb. -en, -e, -ene звук • hun giver ikke en lydfra sig J тя не издава никакъв звук ‘jeg forstår ikke en lyd af det hele l нищо не разбирам lydbølge [lyd,bølja] sb. -n, -r, -rne звукова вълна lyddæmper [lyd,dæmbo] sb. -en, -e, -ne заглушител на звука lyde [lyda] vb. lyder [lydo], lød [lød], lydt [lyd] звуча; звънтя • det lyder godt! това звучи добре! • musikken lyder dejligt музиката звучи прекрасно lydefri [lydafri] adj. -t, = безгрешен lydhør [lyd,hou] adj. -t, -е внимателен и приятелски настроен lydig [lydi] adj. -t, -е покорен lydighed [lydi,hed] sb. -en покорство lydløs [lyd,løs] adj. -t, -е безшумен lydmur [lyd/nuj] sb. -en, -e, -ene звукова бариера lydpotte [lydpoda] sb. -n, -r, -rne заглушител lydsignal [lydsi,nal] sb. -et, -er, -erne звуков сигнал lydskrift [lydpgrafd] sb. -en транскрипция lydt [lyd] adj. =, -е звукопроницаем lygte [løgda] sb. -n, -r, -те лампа, фенер lygtepæl [løgdapæl] sb. -en, -e, -ene стълб на (уличен) фенер lykke [løga] sb. -n щастие • han gør altid lykke hos dameme той винаги има успех сред дамите • held og lykke!
късмет!/всичко хубаво! • prøv lykken! опитай си късмета • til lykke med fødselsdagen! честит рожден ден! lykkelig [løgsli] adj. -t, -е щастлив • hun er lykkelig sammen med sin kæreste тя e щастлива със своя любим lykkes [løgss] vb. lykkes [‘løgas], lykkedes [løgsdss], lykkedes [løgsdss] удава се, става, успява • hvis mit projekt lykkes, bliver jeg rig ако проектът ми успее, ще стана богат • det lykkedes ham ikke at få et job не му се удаде да си намери работа
lykønskning [løg’ønsgneri] sb. -еп, -er, -егпе поздравление, благопожелание lyn [lyn] sb. -et, =, -ene мълния • det går som lyn og torden J всичко стана мълниеносно • det kom som et lyn fra en klar himmel J дойде като гръм от ясно небе • han stod som ramt af lynet l той стоеше като поразен от гръм lynche [lonsjs] vb. -r, -de, -t линчувам lyne [lyns] vb. -r, -de, -t святкам;
затварям цип lynende [lynsns] adj. =, = мълниеносен;свиреп lyng [løri] sb. -en калуна (бот.) lynhurtig [‘lynjioudi] adj. -t, -е мигновен lynlås [‘lyn,lås] sb. -en, -e, -ene цип lynnedslag [lynnsdslaj] sb. -et, =, -ene удар от мълния lyntog [lynfåw] sb. -et, =, -ene експресен влак lynvisit [lynvi,sid[ sb. -ten, -ter, -terne много кратка визита lyrik [hf rig] sb. -ken лирика lyrisk [‘ly ris g] adj. =, -е лирически lys [ly’s] sb. -et, =, -ene свещ • der står to lys på bordet на масата стоят две свещи • han brænder sit lys i begge ender той не се щади • han gik ud som et lys | той угасна като свещ • han sætter ikke sit lys under en skæppe 1 той не е прекалено скромен lys [ly’s] sb. -et светлина, осветление, фар • vi tænder lyset om aftenen вечер запалваме осветлението
•    vi slukker lyset, når vi går i seng
загасваме осветлението, когато си лягаме • alt må frem i lyset всичко трябва да излезе наяве • det skal ses
i    lyset af vores økonomi това трябва да се види в светлината на нашата икономика • chefen har givet os grønt lys l шефът ни даде зелена светлина
•    de er blevet ført bag lyset \ подведоха ги/измамиха ги • der gik et lys opfor ham I изведнъж той разбра • hendes informationer sætter ham i et bedre lys J информациите й го поставят в по-добра светлина • hun er ikke noget lys I не я бива особено/не е много умна • vi leder med lys og lygte J търсим решение по всякакъв начин (с всички средства) lys [ly’s] adj. -t, -е светъл, рус, висок (глас), радостен • hun har lyst hår косата й е светла (руса) • hun har et lyst sind душата й е светла • hun er et lyst hoved тя е умна lys|e [lyss] vb. -er, -te, -t светя lyseblå [lyss,blå] adj. -t, = светлосиньо lysebrun [lyss,brun] adj. -t, -e светлокафяв lysegrøn [lyssgron] adj. -t, -ne светлозелен lysegrå [lyssgrå] adj. -t, = светлосив lysegul [lyssguT] adj. -t, -е светложълт lysekrone [lyss,kroms] sb. -n, -r, -rne полилей
lysende [lyssns] adj. =, – светещ, блестящ lyserød [lyss,rod] adj. -t, -е розов lyseslukker [lyss,slågo] sb. -en, -e, -ne пръчка за гасене на свещи; песимист lysestage [lyss,sdajs] sb. -п, -r, -rne свещник lysglimt [lysglem’d] sb. -et, =, -ene святкане
lyshår|et [lys,hå’od] adj. -et, -ede със светла коса, рус lyske [lysgs] sb. -n, -r, -rne слабини lyskurv [ly s ku/w] sb. -en, -e, -ene светофар
lyslevende [lysje-vsns] adj. =, – ясно, живо, картинно; като жив
. SIie [‘lysns} vb. -r, -de, -t просветлявам , nU lysner det for os сега за нас идват по-светли времена lysning [lysnen] sb. -еп, -er,
-егпе просека, поляна (в гората); проясняване; официална регистрация lyspunkt [lyspårigd[ sb. -et, -er, -eme светла точка, светъл миг, надежда, утеха
lyssky [‘lySfSgy 1 adj. =, = боящ се от светлината; съмнителен, незаконен, скрит
lyst [‘løsd] sb. -еп желание • jeg har lyst til en is яде ми се сладолед lystavle [lysfawls] sb. -n, -r, -rne светлинно табло • er det snart feset ind på lystavlen? J разбрахте ли най-накрая? lystbåd [løsd,båd] sb. -en, -e, -ene увеселителна яхта lystfisker [løsdfesgo] sb. -en, -e, -ne любител-въдичар lysthus [løsd,hus] sb. -et, -e, -ene беседка
lystig [løsdi] adj. -t, -е радостен, весел lystmorder [løsd/noudo] sb. -en, -e, -ne убиец маняк
lystre [lysdro] vb. -r, -de, -t слушам, подчинявам се
lystspil [løsd,sbel] sb. -let, =, -lene комедия
lytte [lyds] vb. -r, -de, -t слушам • lyt til båndet! чуй касетката! lytter [lydo] sb. -en, -е, -ne слушател lytter [lydo] sb. -en слушане (напр. на музика) • er du med på en lytter? J искаш ли да слушаме заедно (музика) lytteøvelse [lydsp vslss] sb. -п, -r, -rne упражнение за слушане и разбиране lyve [lyvs] vb. lyver [lyvo], løj [‘loj], løjet [hjsd] лъжа læ [læ“] sb. -et заслон, прикритие læbe [læ-bs] sb. -n, -r, -те устна • jeg kan ikke få ordet over mine læber \ не мога да изрека тази дума • ordet ligger mig på læberne думата е на езика ми læbestift [læ’bsjdefd] sb. -еп, -er, -eme червило
læggekartoffel
læder [lædo] sb. -et кожа (от животно, преработена за направата на чанти, обувки и др.) læderjakke [lædojags] sb. -п, -r, -rne кожено яке læg [læg] sb. -gen, -ge, -gene прасец (на крака)
læg [læg] sb. -get, =, -gene гънка, баста læge [‘læjs] sb. -n, -r, -rne £2 лекар læge [læjs] vb. -r, -de, -t £2 заздравявам, лекувам • såret læges på 2-3 dage раната заздравява за 2-3 дена lægeattest [læjsa,tæsd] sb. -en, -er, -eme £2 медицинско удостоверение lægebehandling [‘læjsbe,han1eti] sb.
-en, -er, -eme Q лечение lægeerklæring [læjsau,klæreri] sb. -en,
-er, -eme £2 медицинско заключение lægehjælp [læjsjælb] sb. -en £2 медицинска помощ lægemid|del [læjs,mi5sT] sb. -let, -ler, -lerne £2 лекарство lægende [læjsns] adj. —, = £2 лечебен lægeundersøgelse [læjsåno,søjslss\ sb.
-n, -r, -те £2 медицински преглед lægevagt [læjspagd] sb. -en £2 дежурен лекар
lægge [lægs] vb. lægger [lægo], lagde [las], lagt [lagd] слагам, полагам; снасям (яйца); събличам връхна дреха; облагам •jeg lægger bogen på bordet слагам книгата на масата • jeg lægger mig på sengen лягам на леглото
•    hun lægger an på ham хвърлила му е око • de lægger sag an mod os те възбуждат дело срещу нас • børnene lærer at lægge sammen og trække fra децата се учат да събират и изваждат
•    har du lagt mærke til ham? ти видя ли го (направи ли ти впечатление)?
•    hønen lægger æg кокошката снася яйца • har hun ikke lagt sig ud? тя не е ли напълняла? • han har lagt sig ud med chefen той се скара c шефа
læggehøne [lægs,hd-ns] sb. -n, -r, -rne носачка (кокошка) læggekartof|fel [‘lægska,tofsl] sb. -len,
-ler, -leme oo картоф за посев
læggjet [læ-дад] adj. -et, -ede c дишш, нагънат
læg|mand [læ j,man] sb. -manden [-,тапзп], -mcend [-/næn], -mændene [-/псЕпзпз] лаик læhegn [Icebajn] sb. -et, =, -ene ограда, плет
læk [‘læg] adj. =, -ke неуплътнен, който тече
lækage [læ’ka-sja] sb. -n, -r, -me пробойна, теч, неуплътненост lække [Чседз] vb. -r, -de, -t изтичам, тека (течност, информация) læk|ker [‘lægo] adj. -kert, -re вкусен; хубав, готин • det er en lækker kage това е вкусна торта • sikke en lækker bluse, du har! \ каква хубава блуза имаш!
lækkerbisk|en [‘lægo,bisgan\ sb. -nen, -ner, -nerne деликатес (и прен.) lækkersultjen [‘lægo,suldan] adj. -ent, -ne на когото му се яде нещо специално, много вкусно lænd [‘læn] sb. -en, -er, -erne кръст (на тяло)
læne [læ-na] vb. -t; -de, -t облягам се; накланям се • læn Dem ikke ud! не се накланяйте навън! lænestol [læ-najdoT] sb. -en, -e, -ene кресло
længde [lærfda] sb. -n, -r, -те дължина; продължителност; географска дължина • i længden в перспектива længdegrad [‘lætidagrad] sb. -en, -er, -erne градус дължина længdespring [læri’ds^præri] sb. -et, =, -ene дълъг скок længe [læria] sb. -n, -r, -me продълговата пристройка længje [læri’a] adv. дълго (време) • hvor længe har du været i Danmark? от колко време си в Дания? • det var du ikke længe om f не ти трябваше много време (за това) • det er længe siden, vi så hinanden sidst много време мина, откакто се видяхме за последен път
•    jeg boede i Odense for længe siden преди много време живях в Оденсе
•farvel så længe довиждане, доскоро længere [læria-o] adj. kom. —> lang по-дълго • han arbejder her ikke længere той вече не работи тук længerevarende [lær\o-o,vaan3] adj. =
= продължителен længes l’læips] vb. længes [‘lætps], længtes [‘læridds], længtes [lærdes] копнея •jeg længes efter dig копнея за теб
længs|el [iæifsal] sb. -len, -ler, -lerne копнеж
længselsfuld [‘læti’salsful] adj. -t, -e изпълнен c копнеж længst [læti’sd] adj. sup., -e —> lang най-дълго • hun er flyttet for længst той отдавна се премести lænke [læi\ga] sb. -п, -г, -те верига, окови, синджир lænkehund [‘1сецдз}шп] sb. -еп, -е, -епе вързано куче lærd [la/d] adj. =, -е образован, учен lære [læ-o] sb. -п професионално обучение; наука, теория, учение lær|e [læ-o] vb. -er, -te, -t уча, преподавам • hun lærer sine elever dansk тя преподава на учениците си датски • jeg skal lære dig at høre efter!
J ще те науча да слушаш! • hun lærte teksten udenad тя научи текста наизуст
•    mange udlændinge lærer dansk много чужденци учат датски • man bliver aldrig for gammel til at lære човек никога не е стар за учене • тап skal lære, så længe man lever човек трябва да учи, докато е жив • vi lærte hinanden at kende i 2001 запознахме се през 2001 г. læreanstalt [læ-oanpdal’d] adj. -en, -er, -eme учебно заведение lærenem [læ-ofiæm] adj. -t, -те който лесно се обучава, възприемчив læreplads [læ-oplas] sb. -en, -er, -eme място на обучението lærer [læ-o] sb. -en, -е, -ne учител, преподавател lærerig [læ-o,ri] adj. -t, -е поучителен lærerinde [læ-оепз] sb. -n, -r, -rne учителка, преподавателка lærerstab [læ-otsdab] sb. -en, -e, -ene
преподавателски състав lærestreg [læ-o,sdraj] sb. -en, -er, -erne яазидание
lærke [M sb. -n, -r, -те чучулига lærling [‘laulen\ sb. -en, -e, -ene чирак lærred [lauod] sb. -et, -er, -erne платно, картина; екран lærred [leuod] sb. -et лен læs [‘to] sb-‘set- => ‘sene T0BaP læse [laso] vb. -er, -te, -t чета, уча, следвам • vil du læse højt? ще четеш ди наглас? • jeg læser i en bog чета книга • jeg læser fransk уча френски •jeg læser til lærer следвам педагогика (букв. уча за учител) •jeg har lige læst en god bog тъкмо прочетох една хубава книга • han fik læst og påskrevet J смъмриха ro
læse|bog [læ-sopåw] sb. -bogen [-påwon], -bøger [-pøjo], -bøgerne [-pøjono] христоматия læsehest [læsohæsd] sb. -en, -e, -ene книжен червей; човек, който много обича да чете
læselig [læ-soli] adj. -t, -е четивен, разбираем
læseplan [læ-soplan] sb. -en, -er, -erne учебен план
læser [læ-so] sb. -en, -е, -ne читател læserbrev [læ-sopræw’] sb. -et, -e, -ene читателско писмо læsesal [læ-sojal] sb. -en, -e, -ene читалня
læsestof [læ-sopdof] sb. -fet четиво læside [læ’si-åo] sb. -n, -r, -rne подветрена страна
læsion [læ’sjoh] sb. -en, -er, -erne рана læske [læsgo] vb. -r, -de, -t освежавам, утолявам жажда
læskedrik [iæsgo,dræg] sb. -ken, -ke, -кепе освежителна напитка læsning [læsneri] sb. -en товарене læsning [Ice-sneri] sb. -en четене læspe [læsbo] vb. -r, -de, -t съскам, фъфля
læsse [læso] vb. -r, -de, -t товаря
læst [læsd] sb. -en, -e, -ene обущарски калъп
løb [løb] sb. -et, =, -ene бяг, ход, течение • han kommer i løbet af en uge той ще дойде в течение на една седмица * det kan ikke betale sig i det lange løb това няма смисъл в дългосрочна перспектива • løbet er kørt j влакът е тръгнал løb [løb] vb. —> løbe мин. вр. от løbe (= тичам)
løbe [lø-bo] vb. løber [løbo], løb [løb], løbet [lø-bod] тичам, ходя; тека; трая
•    børnene løber og leger децата тичат и играят • vandhanen løber водата тече
•    din næse løber носът ти тече • du løber en stor risiko ти поемаш голям риск • børnene løber i vejret децата бързо растат • jeg kan ikke få det til at løbe rundt не мога да свържа двата края • de løber fra ansvaret бягам от отговорност
løbebane [lø-Ьзра-пз] sb. -п, -r, -rne писта за бягане; кариера; орбита løbehjul [lø-bojul] sb. -et, =, -ene тротонетка; работно колело løbende [‘løbsno] adj. =, = тичащ; текущ
I    løbenumjmer [lø-bo,nåmo] sb. -meret,
-re, -rene пореден номер løber [lø-bo] sb. -en, -е, -ne бегач; дълго килимче; офицер (шах) løbesed|del [lø-bo,sædol] sb. -len, -ler, -lerne листовка, бележка løbetid [lø-bo,tid} sb. -en период на разгонване (у кучетата); период на изтичане на договор løbsk [løbsg] adj. =, -е див, неконтролируем lød [lød] sb. -еп тен (на лицето) lød [lød] vb. —> lyde мин. вр. от lyde (= звуча)
lødig [lø-di] adj. -t, -е чист; ценен, стойностен løfte [løfdo] sb. -t, -r, -rne обещание løfte [løfdo] vb. -r, -de, -t вдигам løg [loj] sb. -et, =, -ene лук, луковица løgn [‘lojh] sb. -en, -e, -ene лъжа • det er kun en hvid løgn това е само бяла лъжа
•    det er løgn og latin ! всичко това са измишльотини
løgnagtig [‘hjrifxgti] ad], -t, -е лъжлив løgner [‘lojno] sb. -en, -е, -ne лъжец løgnhals [hjnfials] sb. -en, -e, -ene лъжльо, лъжец løgsuppe [hjjåba] sb. -n супа от лук løj [loj’] vb. —* lyve мин. вр. от lyve (= лъжа)
løjerlig [bjo,li] adj. -t, -е странен, особен
løjet [lojsd] vb. —* lyve мин. прич. от lyve (= лъжа) løjtnant [bjdfiand] sb. -en, -er, -erne лейтенант løkke [‘løgn] sb. -n, -r, -rne примка løm|mel [ЧдтзГ] sb. -len, -ler, -lerne будала, глупак løn [Ion] sb. -пеп заплата lønarbejde [‘lonapajda] sb. -t наемен труд
lønforhøjelse [lonfofojslss] sb. -n, -r, -те повишение на заплатата lønkonjto [Чдп,кзпЮ] sb. -toen, -ti,
-tiene сметка, на която се привежда заплатата lønmodtager [lonmodfajo] sb. -en, -е,
-ne наемен работник lønne [Чдпз] vb. -r, -de, -t плащам, възнаглаждавам lønning [‘loneri] sb. -en, -er, -erne заплата, възнаграждение lønsed|del [Чдп,sædal] sb. -delen, -ler, -lerne разплащателна ведомост løntilskud [lontelfSgud] sb. -det, -, -dene надбавка към заплатата lørdag [43u,da\ sb. -en, -e, -ene събота
•    på lørdag в събота (която идва) • i lørdags миналата събота
løs [løs] adj. -t, -е свободен; безпочвен, необоснован; насипен • vi køber kartoflerne i løs vægt купуваме картофите в насипно състояние
•    uvejret bryder løs започва буря • han slog løs på sin lillebror той се нахвърли на по-малкия си брат • vi slår os løs hver lørdag J всяка събота купонясваме яко • vi snakker om løst og fast говорим
за всичко възможно løsje [lø-ss] vb. -er, -te, -t развръзвам-решавам • hun skal løse opgaven тя трябва да реши задачата • vi skal løSe problemet трябва да решим проблема løs[en [4ø’S3n] sb. -net, -ner, -neme код парола; лозунг, модерен израз løsjlade [løstlad3] vb. -lader [-/acb],
-lod [-}od\ -ladt [-tlad] освобождавам пускам
løsne [løsns] vb. -r, -de, -t разхлабвам, развързвам løsning [lø-snsri] sb. -en, -er, -erne решение, отговор, изход løsrev|en [løs/свЬзп] adj. -ent, -ne отскубнал се, отвързан løs|rive [løspvs] vb. -river j-,rivo], -rev [-,raw\ -revet [-,гаюзд\ отскубвам се, отвръзвам се løsrivelse [løs/ivalss] sb. -n, -r, -me отскубване, напускане, разделяне løssalg [løs.sal] sb. -et продажба на дребно
løv [løiv] sb. -et листата на дърветата и храстите, шума løve [lø’va] sb. -п, -г, -те лъв • han gik lige ind i løvens gab j той влезе право в бърлогата на лъва løvinde [low’ens] sb. -п, -r, -rne oo лъвица
løvskov [low^gåw] sb. -en, -e, -ene oo широколистна гора lå [lå] vb. —* ligge мин. вр. от ligge (= лежа)
lådjden [Чздзп] adj. -dent, -ne космат, мъхнат
låg [lå’w] sb. -et, =, -ene покрив • han vil gerne lægge låg på den sag j той би искал да приключи това дело låge [Ча-и>з] sb. -п, -r, -гпе портичка, вратичка
lån [lån] sb. -et, =, -ene заем • tak for lån! благодаря за заетото (не само пари)    1
lånje [lå-пз] vb. -er, -te, -t взимам на заем, давам на заем • må jeg låne 50 кг. af dig til i morgen? можеш ли да ми дадеш на заем 50 крони до утре • hun
ønle ham 100 кг. тя му зае 100 крони låner [lå-по] sb. -en, -е, -ne читател (в библиотека, който взима книги) lånerkort [lårnoj&d] sb. -et, =, -ene карта за библиотека lår [‘/å] sb. -et, =, -ene бедро, кълка • vi slår os på lårene afgrin S пукнахме се от смях
lås [lå’s] sb. -en, -e, -ene ключалка, катинар • de kriminelle kom bag lås og slå престъпниците ги пратиха в
■i затвора
låse [1й‘ю] vb. -er, -te, -t заключвам (c ключ) • vi låser døren, og vi låser den op заключваме и отключваме вратата låsesmed [låsajmed] sb. -en, -e, -ene занаячия, който поправя брави; шлосер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: