M

м
m [medo] sb. —> meter съкр. от meter mad \’mad] sb. -den, -der, -deme сандвич • en mad med pølse сандвич c кренвирш mad [mad] sb. -en храна • jeg laver mad готвя (храна) madding [‘тадец] sb. -en, -er, -erne стръв, примамка made \’тагЪ] vb. -r, -de, ~t храня някого (човек или животно, кето не може да се храни само) madkasse \’mad,kas9\ sb. -п, -r, -rne кутия за сандвичи (за работга или за училище) madonna [ma’dona] sb. -en, -er, -erne мадона; Дева Мария madopskrift [madob,sgrafd] sb. -en, -er, -erne рецепта за готвене madpakke [‘тадрадз] sb. -n, -r, -rne cyx пакет (храна) madras [madras] sb. -sen, -ser, -seme дюшек, матрак madro [‘mad,ro\| sb. -en в съчетания, напр. • må vi få madro! нека се нахраним на спокойствие! madvare [‘madpcco] sb. -n, -r, -me хранителна стока mag [‘maj] sb. в съчетанието i ro og mag
•    i ro og mag на пълно спокойствие magasin [maga’sin] sb. -et, -er, -erne склад; списание; телевизионна или радио поредица; магазин (в огнестрелно оръжие mage [‘majs] sb. -п, -r, -rne еш, подобие, съответствие •jeg har en bog magen til din имам същата книга като твоята
•jeg har aldrig set magen I не съм виждал никога нещо подобно magelig [majali] adj. -t, -е удобен, уютен; ленив; всъщност, наистина mageløs [majajøs] adj. -t, -е безподобен, несравним mag|er [‘majo] adj. -ert, -re слаб, мършав; неплодороден; нелукративен, недоходоносен • en mager ost
обезмаслено сирене • en mager, gammel mand мършав старец magi [ma’gi] sb. -en магия magisk [inagisg] adj. =, -е магичен magist’er [ma’gisdo] sb. -eren, -re, -rene магистър
magistrat [magis’drad] sb. -en, -er, -erne магистрат magnet [maw’ne’d] sb. -en, -er, -erne магнит
magnetisk [maw’ne’tisg] adj. =, -e магнитен magt [inagd] sb. -en власт, сила, мощ
•    partiet kom til magten партията дойде на власт • hun har ikke rigtig magt over tingene тя няма много власт над нещата • aftalen står ved magt споразумението е в сила magte [magds] vb. -r, -de, -t успявам, справям се magtesløs [magdasjøs] adj. -t, -e безсилен, безпомощен magtfuld [mag dful] adj. -t, -e влиятелен, властен, могъщ magtpåliggende f’magdpoj.egam] adj. = = значителен, важен magtsyg [magd,syj] adj. -t, -e властолюбив maj [‘maj] sb. (en) май maje [majs] vb. -r, -de, -t издокарвам се, гиздя се, контя се, кича се • hun majer sig ud til festen I тя се издокарва за празника
majestæt [maja’sdæ’d] sb. -en, -er, -erne величие; Величество majoritet [majori’te’d] sb. -en болшинство majs [majs] sb. -en oo царевица makeup [mæjcj bb] sb. -pen п грим makke [тадз] vb. -r, -de, -t слушам, подчинявам се makker [тадз] sb. -en, -е, -ne партньор, колега, приятел makrel [‘makral] sb. -len, -ler, -lerne скумбрия, макрель makron [ma’kro’n] sb. -en, -er, -erne хрупкав сладкиш от бадеми, захар и белтък • så går vi til makronerne!  a сега трябва здравата да поработим! maksimal [magsi’maT] adj. -t, -е Максимален
fliaksimum (тах.) [„magsifnåm] sb. -met, -øer, -merne максимум makværk [тадралд] sb. -et, -er, -erne лошо свършена работа • sikke noget makværk! \ ама че боклук! øialaria [ma’laja] sb. -en tl малария male [ma-h] vb. -r, -de, -t рисувам, боядисвам; меля (напр. жито) • de maler huset hvidt те боядисват къщата бяла • de maler byen rød те отиват (в града) да се забавляват • hun maler kaffe тя мели кафе
maler [та-lo] sb. -еп, -е, -пе художник; мелничар
maleri [mah’ri’] sb. -et, -er, -erne живопис; картина maling [maieti] sb. -en боя; боядисване malke [та1дз] vb. -r, -de, -t доия • hun malker koen тя дои кравата • hun prøver at malke ham for penge тя се опитва да му измъкне пари malke|ko [та1дз,ко’] sb. -koen [-,козп], -køer [-føb], -køerne [-Jcøbns] дойна крава
malm [malm] sb. -et руда malplacer|et [malpla,sebd] adj. -et, -ede неуместен malt [mal’d] sb. -et малц maltrakter|et [maltragfeod] adj. -et, -ede малтретирам
mamelukker [татз1идз] sb. pl. -ne f кюлоти, дамски долни гащи mammografi [mamografi] sb. -en Q. мамография man [man] pron., en [en] неопр.-личн. местом. (не се превежда с една определена дума) • man siger… казват…..
manchet [marisjæd] sb. -ten, -ter,
-terne маншет; кратко въведение към вестникарска статия • han blev lidt stødt på manchetterne f той малко се обиди
mand [man] sb. manden [тапзп], mænd [mæn\ mændene [тсгпзпз] мъж, човек
mane
•    der var 3 mcend og 2 kvinder там имаше 3 мъже и 2 жени • min mand er på arbejde i dag днес мъжът ми е на работа • mand og mand imellem j това, за което говорим в личен разговор
•    de mødte op 5 mand høj J дойдоха 5 човека (което беше много) • goddag mand, økseskaft I здравейте, аз съм вашта леля (когато отговорът не съответства на въпроса) • vi står op, før en vis mand får sko på I ставаме много рано • i mands minde J в паметта на човечеството • hvad laver du, mand?
1 какво правиш/как си? (неформално обращение)
mandag [manfla] sb. -en, -e, -ene понеделник • på mandag в понеделник (следващия) • om mandagen всеки понеделник • < mandags в понеделник (миналия) mandarin [manda’rin] sb. -en, -er, -erne мандарина mandat [man’da’d] sb. -et, -er, -erne мандат; пълномощие mandefald [mans/al] sb. -et човешки загуби
mand<l [mangl] sb. -len, -ler, -lerne бадем; сливица • hun skal have taget mandler ще й вадят сливиците • der er en mandel i risengrøden има един бадем в сутлиаша mandfolk [тап/зГд] sb. -et, =, -ene силен мъж, мъжага mandhaftig [man’hafdi] adj. -t, -е като мъж; мъжкарана mandig [mandi] adj. -t, -е мъжествен mandlig [manli] adj. -t, -е мъжки (пол) mandolin [mando’lin] sb. -en, -er, -erne мандолина mandskab [mantsgab\ sb. -et, -er, -erne екипаж, група (полицаи, войници и т.н.)
mandsling [mansleri] sb. -en, -е, -ne джудже
mane [‘та-пз] vb. -r, -de, -t призовавам; правя да се появи/изчезне • det maner til eftertanke f това подтиква към размисъл
manege [ma’ne’sjaJ sb. -n, -r, -rne манеж maner [ma’neu\ sb. -en, -er, -erne маниер
•    hun har gode manerer | тя има хубави маниери
mange [тацз] adj. flere [fle-o\ flest [fle’sd] много • hvor mange appelsiner? клко портокали? • mange tak много благодаря mang|el [тщз1] sb. -len, -ler, -lerne липса, недостиг; недостатък; дефект
•    vi har mangel på olie имаме недостиг от нефт
mangelfuld [‘mari’slful] adj. -t, -e дефектен, недостатъчен mangemillionær [mmpmiljojicij] sb.
-en, -er, -erne мултимилионер mangfoldiglgøre [mæjfjldigjb] vb. -gør \дзА, -gjorde [-gjo/з], -gjort [-gjoud] копирам, размножавам mangle [tojfø] vb. -r, -de, -t липсва, отсътствам • vi mangler ikke noget на нас нищо не ни липсва • det manglede bare! \ само това ни липсваше! manglende [‘тацЬпз] adj. =, = липсващ, недостатъчен mango [‘тацдо\ sb. -en, -er, -erne со манго
mangt [‘тацЩ adj. f в съчетанието mangt og meget • mangt og meget много mani [ma’ni’i sb. -en, -er, -erne мания manicure [maniky-з] sb. -n маникюр manifest [manifæsd] sb. -et, -er, -erne манифест manifestation [manifæsda’sjo’ri] sb. -en, -er, -erne манифестация, демонстрация; израз, проявление manifestere [manifæ’sde’o] vb. -r, -de, -t изразявам, проявявам maniodepressiv [‘manjodeprætsiw’] adj.
-t, -e маниакално-депресивен manipulere [manipu’leo] vb. -r, -de, -t манипулирам manisk [‘mahisg] adj. =, -e Q.
маниакален manke [‘тацдз] sb. -n, -r, -rne грива mannequin [тапз’кщ\ sb. -en, -er, -erne манекен
manual [manu’al] sb. -en, -er, -erne
инструкция, ръководство manuel [manu’æl] adj. -t, -le ръчен manus [‘та-nus] sb. -set, =, -ene ръкоццс manuskript [manu’sgræbd] sb. -et, -er -erne ръкопис manøvre [ma’nøwro] sb. -n, -r, -rne маневра
mappe [’mafø] sb. -n, -r, -rne папка •jeg har oprettet en mappe på pc ’eren @ създадох папка (директория) в компютъра • han har en sort mappe Щ papirer той има черна папка за хартия march [‘masj] sb. -en, -er, -erne марш-поход • march! j (ходом) марш! • jeg vil blæse ham en lang march | ще ro отсвиря (ще ми стане безразличен) marchere [ma’sjeb] vb. -r, -de, -t марширувам marcipan [masi’pan] sb. -en марципан mare [‘тсгз] sb. -n кошмар • det rider mig som en mare l преследва ме като кошмар!
marengs [ma’råris] sb. -en, =, -ene целувка (сладкиш) mareridt \ma-3,rid\ sb. -et, =, -ene кошмар
margarine [mccga’ri-пз] sb. -n маргарин margin [‘mawsn\ sb. -en, -er, -erne поле (на страница); пространство, място marginal [magi’naT] adj. -t, -e маргинален; несъществен mariehøne [та’пз}игпз\ sb. -n, -r, -rne со калинка marihuana [morihu’ana] sb. -en марихуана marinade [mæi’na-ds] sb. -n, -r, -rne марината marine [ma’rrns] sb. -n, -r, -rne военно-морски сили, флота marinere [mari’neb] vb. -r, -de, -t мариновам marionet [;majo’næd] sb. -ten, -ter, -terne марионетка mark [‘ma-g] sb. -en, -er, -erne поле • det slog mig helt af marken f това съвсем ме извади от равновесие markant [ma’kan’d] adj. =, -е изпъкващ, забелязващ се • han har markante synspunkter \ той има особени възгледи piarked [тссдзЗ] sb. -et, -er, -erne пазар
markedsføre [ma-gadsføb] vb. -er, -te, t занимавам се c маркетинг, правя реклама, пласирам на пазара markedsmekanisme
faioc-gadsmekajnisma] sb. -п, -r, -rne пазарен механизъм markere [ma’keb] vb. -r, -de, -t 1) маркирам, отбелязвам; давам знак (Налр. вдигам ръка, за да кажа нещо)
•    du skal markere, hvis du vil sige noget ■щ трябва да вдигнеш ръка, ако искаш да кажеш нещо • hun har markeret sig meget тя много се отличаваше marketing [тадахец] sb. -еп маркетинг markise [mar’kvsa] sb. -п, -r, -rne маркиза
marmelade [татз’1а’дз] sb. -n мармалад marmor [mamou] sb. -еп мрамор marskandiser [masgandiso] sb. -en, -e, -ne търговец на стоки втора употреба marsvin [ma,soin] sb. -et, =, -ene oo морско свинче; вид делфин marts [ma’ds] sb. (еп) март martyr [mocfyj.] sb. -en, -er, -erne мъченик
marv [mauw] sb. -en костен мозък; сердцевина (у растенията) • vinden går gennem marv og ben вятърът пронизва до кости
marxisme [mag’sisma] sb. -n марксизъм mas [‘mas] sb. -et трудна работа, главоболия
mascara [ma’sgæra] sb. -en спирала за мигли
masje [mass] vb. -er, -te, -t 1) мъча се (c трудна работа), работя до изтощение; притискам, блъскам, пресовам maske [inasga] sb. -п, -г, -те маска; бримка • klovnen har en maske på клоунът има маска ‘jeg tabte en maske i strikketøjet пусна ми се бримка на жилетката • det er svært at holde masken I трудно е да запазиш маската (не показваш чувствата си) ♦ han er noget stram i masken \ той е малко сърдит
matematik
maskine [mas’grna] sb. -n, -r, -rne машина
maskinfabrik [ma’sginfa,bråg] sb. -ken, -ker, -kerne машинна фабрика maskot [ma’sgod\ sb. -ten, -ter, -terne талисман, амулет maskulin [‘masgu,lin] adj. -t, -е мъжки, мъжествен massage [ma’sa-sja] sb. -n масаж massakre [ma’sagro] sb. -n, -r, -rne клане, кръвопролитие masse [‘masa] sb. -n, -r, -rne маса, тълпа, множество • der kom en hel masse mennesker дойдоха много хора • dejen æltes til en masse тестото се меси до постигане на определена маса (плътност) massekommunikation [‘masakomunika,sjon] sb. -еп масова комуникация massemedie [masapie’dja] sb. -t, -r, -rne (мас-)медии masseproduktion [masaprodug’sjon] sb.
-en, -er, -erne масово производство massere [ma’seb] vb. -r, -de, -t масажирам massevis [‘masapi’s] adv. масово massiv [mc^iw] adj. -t, -е масивен •forslaget mødte massiv modstand предложението бе посрещнато c масивна съпротива massør [ma’søu] sb. -en, -er, -erne масажист mast [‘masd] sb. -en, -er, -erne мачта mat [‘mad] sb. -ten, -ter, -terne мат • han satte hende mat i skak той й обяви шах-мат
mat [‘mad] adj. =, -te матов; изтощен, отпаднал • han er noget mat efter 10 timers arbejd той е изтощен след 10 часа работа • ruden er mat прозорецът е матов
matador [matadou] sb. -en, -er, -erne матадор; богат влиятелен човек; вид игра
matche [matsja] vb. -r, -de, -t съвпадам, подхождам
matematik [madma’tig] sb. -ken математика
materiale [matri’crh] sb. -t, -r, -rne материал materialisme [matria’lisms\ sb. -n материализъм materialist [matria’lisd] sb. -en, -er, -erne материалист matriarkat [matria’ka’d] sb. -et, -er, -erne матриархат matrikjel [ma’trigd] sb. -len, -ler, -lerne поземлен кадастър; регистър на лицата от дадена институция (напр. Студентите от даден университет) matrone [ma’trom] sb. -п, -r, -rne матрона; дебелана matros [ma’tros] sb. -en, -er, -erne матрос
mave [‘таиз] sb. -n, -r, -rne корем, стомах • min mave knurrer j коремът ми къркори • hun ligger på maven for ham \ тя много му се възхищава • vi holdt os på maven af grin I заболяха ни коремите от смях, той има (коремно) разстройство • han har tynd mave той има разтройство mavedans [‘ma-U3,dans] sb. -en, -e, -ne кючек
mavepine [‘ma’vapi-no] sb. -n болка в корема
mavesyre []ma’v3,syo] sb. -n стомашна киселина
mavesår [Vna ra.js] sb. -et, =, -ene язва max. [‘magsi[måm] sb. —> maksimum съкр. от maksimum mayonnaise [‘majojiæ sa] sb. -n майонеза
mc l’æm ‘se] sb. —> motorcykel съкр. от motorcykel md. [‘må’nad] sb. -en —► måned съкр. от måned
mdl. [‘mænadli] adj. —► månedlig съкр. от månedlig
mdr. [‘тапздз] sb. —> måneder съкр. от måneder
med [mæd] [mæ] præp. c • et stykke franskbrød med ost парче франзела със сирене • vil du med i biografen? ще дойдеш ли c нас на кино? • skal
jeg tage en flaske vin med? да взема ли и бутилка вино? • er du med? J с (мен)нас ли си?/разбираш ли какво ти казвам, следиш ли мисълта ми?
•    med det samme веднага • med hensyn til (m.h.t.) по отношение на • med mere (m.m.) и други (и др.) • hvad med dig? а ти (как си)? •jeg er vild med mit arbejde луд съм по работата си • han har det med at komme for sent \ той има навик да закъснява medalje [médalja] sb. -n, -r, -rne медал-две залепени c крем бисквитки medansvar {mædan^sua] sb. -et споделена отговорност, нося част от отговорността medarbejder [mædapaj’do] sb. -en, -е, -ne сътрудник, колега medborger [‘mcedfiå’wo] sb. -en, -e, -ne съотечественик, съгражданин medbragt [‘mædpragd] vb —> medbringe прич.от medbringe (= донасям) • vi skal spise medbragt mad ще ядем, каквото сме си донесли medbragte [‘mædpragda] vb. —» medbringe мин. вр. от medbringe med|bringe [‘тседргацз] vb. -bringer [-,£>гацЬ], -bragte [-,bragdsi], -bragt [-,bragd] донасям, вземам със себе си meddel[e [mæd.dela] vb. -er, -te, -t уведомявам, съобщавам meddelelse [mædflebls3\ sb. -n, -r, -rne съобщение meddelsom [mæd’del’som] adj. -t, -me разговорлив, общителен • du er ikke videre meddelsom \ ти не си особено разговорлив medejer [‘nuedfltjo] sb. -en, -e, -ne съ-собственик medens [‘medans] konj. f през това време, докато medfart [‘mædfad] sb. -en третиране, обслужване, обработване, често в съчетание c hård (груб) medfødt [inædfød] adj. =, -е вроден, по рождение medfør [mædføj] sb. в съчетания, напр., i medfør af- в съответствие с,
съгласно, според • i embeds medfør | сьгласяо изискванията на длъжността medføJ’:e [mædføb] vb. -er, -te, -t донасям, водя със себе си, довеждам; повлиявам; означавам • skandalen øedførte mange fyringer скандалът доведе до много уволнения medgang [тседдац] sb. -еп успех, късмет • vil I elske hinanden i medgang 0g i modgang? f ще се обичате ли в радост и в неволя? medgift [‘mædgifd] sb. -еп зестра medgørlig [mæå’goÆ] adj. -t, -e отстъпчив, сговорен medhjælper [‘mædjælba] sb. -en, -e, -ne помощник
medhør [inædfrøS] sb. -et функция на телефона да слушат и останалите в стаята
medicin [medi’si’n] sb. -еп £2 медицина; лекарство • jeg studerer medicin аз следвам медицина • jeg tager medicin mod astma il взимам лекарства против астма
medicinsk [medi’sinsg] adj. -е Q.
медицински medie [‘me’djs] sb. -t, -r, -те медия;
медиум; посредник medikament [medika’mcen’d] sb. -et, -er, -erne Q медикамент medio [‘me’djo] adv. в средата на medisterpølse [me’disdjpølss] sb. -n,
-r, -rne свински колбас c подправки (варен или печен) meditation [medita’sjoh] sb. -еп медитация; размишление medium [me’djåm] adv. средно medlem [‘mcedjæm’] sb. -met, -mer,
-merne член (напр. на партия) medlemskort [‘mædlcemsjcå’d] sb. -et, =, -ene членска карта medlidende [mæd’li’dsns] adj. =, = състрадателен
medlidenhed [mæd’li’danjied] sb. -en състрадателност
medlyd [inædjyd’] sb. -en, -e, -ene съгласен звук (фонет.) medmenneske [mædpiensgss] sb. -t, -r,
mekanisk
-ne ближен (човек) medmenneskelig [‘mædmensgs^li] adj.
-t, -е човеколюбив medmindre [mæ’mendrj] konj. ако не, в случай че не medrejsende [mædfajsans] adj. =, = спътник
medsammensvorjen [‘mædsamsn^uobn] adj. -ent, -ne съучастник; заговорник medskyldig [mæd{sgyldi] adj. -t, -e съучастник, съучастнически medvind [‘mædpen] sb. -en попътен вятър • vi cykler hurtigst i medvind най-бързо караме колело c попътен вятър • partiet har medvind партията има успех medvirke [‘пихдридз] vb. -r, -de, -t съдействам, участвам medvirkende [inædpugsns] adj. -, -съпътстващ megahertz [me-gafuerds] sb. -en, =, -ene мегахерц megawatt [‘me-gapad] sb. -en, -ene мегават megen [‘majsn] adv. f много meget [‘majad] [‘та-d], adj.; mere [’mes], mest [mesd] много • hvor meget koster en liter mælk? колко струва един литър мляко? • hvor meget hvidvin? колко бяло вино? *|det er lige meget все едно, безразлично meget [‘majad] [lmor<3], adv.; mere [‘me-o], mest [‘mesd] много, повече, най-много meje [imajs] vb. -r, -de, -t кося; покосявам • bonden mejede markerne селянинът окоси нивите • politiet mejer demonstranterne ned полицията покоси демонстрантите mejeri [majo’ri’] sb. -et, -er, -erne мандра, млечен магазин mejetærsker [majsfausgo] sb. -en, -e, -ne комбайн
mejs|el [‘majsel] sb. -len, -ler, -lerne длето
mekanik [meka’nig] sb. -ken механика mekaniker [me’kanigo] sb. -en, -e, -ne механик mekanisk [me’kanisg] adj. =, -e
механичен mel [‘mel] sb. -et нишесте, брашно
•    man kan ikke både blæse og have mel i munden J хем сърби, хем боли • han har ikke helt rent mel i posen j не му е съвсем чиста работата melankolsk [те1ац’коЬд] sb. =, -е меланхоличен meld|e [‘mæh] vb. -er, -te, -t заявявам, обявявам, съобщавам; записвам/ отписвам се • hun meldte det til politiet тя съобщи за това на полицията • han melder pas той е пас • hun melder sit barn ind i skolen og ud af børnehaven тя записа детето си на училище и го отписа от детската градина •jeg vil gerne melde mig til et kursus искам да се запиша на курс melis [meiis] sb. -sen бяла захар (на кристалчета) mellem [‘mælbm] præp. между mellemfolkelig [‘mæbmfolgali] adj. -t, -е международен mellemfornøj jet [mæbmfj/ijjbd] adj.
-et, -ede не съвсем доволен mellemgulv [inæbmgål] sb. -et, -e диафрагма mellemnavn [mæbm,nawn] sb. -et, -e второ име, бащино име mellemrum [mæbm,råni] sb. -met,
=, -тепе интервал, промежутък, междинно пространство, разстояние mellemst [‘mæl’æmsd] adj. =, -е среден (който е в средата на една редица) mellemtid [‘mælæmfid] sb. -еп времеви интервал • i mellemtiden междувременно mellemting [mæbm,teri’] sb. -еп, =,
-ene нещо средно, смесица • det er еп mellemting mellem mad og slik това e нещо средно между храна и сладко лакомство mellemværende [‘mæbmpæbns] sb. -t,
-r, -те дълг; разногласие Mellemøsten [mæbmpsdan] prop. страните в източната част на Средиземно море и по Арабския полуостров (Близкия Изток)
melodi [melodi’] sb. -еп, -er, -erne мелодия • nu synger han den gamle melodi igen J ето, че пак запя старата песен
melon [me’lo’n] sb. -еп, -er, -erne oo дИНя mén [Wien] sb. -et, =, -ene недостатък men [‘mæh] konj. но, обаче • hun er sød men ikke rig тя е сладка, но не е богата
•    lidt men godt 1 малко, но хубаво • теп dog! J но все пак!
menage [me’næsjs] sb. -п, -г, -те стопанство, домакинство menageri [mena-sjo’ri’] sb. -et, -er, -erne (подвижна) менажерия men|e [‘me’ns] vb. -er, -te, -t мисля, смятам, имам предвид menig [те-ni] adj. -t, -е редови, прост, обикновен menighed [те-ni,hed] sb. -en, -er, -erne паство, енория mening [!те-пец] sb. -en, -er, -erne мнение, възглед; значение, смисъл; намерение, план • efter min mening според мен • hvad er meningen? \ какъв е смисълът? • han gør det i en god mening той го прави c добри намерения • han skifter mening, som andre skifter skjorte j той си сменя възгледите както други си сменят ризите
meningsforskel [me-ner[sfo,skæl] sb.
-len, -le, -lene разногласие meningsfælle [me-netisfæb] sb. -n, -r, -rne съмишленик meningsløs [me-neris,løs] adj. -t, -e безсмислен meningsløshed [me’neqsløs,hed] sb. -en безсмислица meningsmåling [me-neris,må-bri] sb. -en, -er, -erne изследване на общественото мнение meningsudveksling [me-ner[sud,vægsleri] sb. -en, -er, -erne обмен на мнения menneske [1mænssgs] sb. -t, -r, -ne човек
•    han bliver vist aldrig menneske igen I от него повече човек не става • han er jo kun et menneske af kød og blod I той
все пак е само човек от плът и кръв menneskefjendsk [‘mænsgafjensg] adj.
= .е човеконенавистен
menneskekærlig [‘mænsg^kauli] adj. -t, човеколюбив menneskelig [mænsgsli] adj. -t, -e човешки; човечен menneskeret [mænsgarad] sb. -ten човешко право
mens [mcens] konj. докато • han sover, mens hun arbejder той спи, докато тя работи
menstruation [mænsdrua’sjoh] sb. -en,
,еГ: -erne Cl менструация menstruere [mænsdru’eb] vb. -r, -de, -t Cl имам менструация mental [meritat] adj. -t, -е ментален, душевен, психически, умствен mentalitet [mæntali’te’d] sb. -en, -er,
-eme менталитет mente [mænds] sb. -n, -r, -те в съчетание • jeg skal have det i mente ще го помня
menu [mæ’ny] sb. -en, -er, -erne меню mere \ine’o] adj. komp. —► meget сравн. ст. от meget (= повече) • vi har ikke mere sukker нямаме повече захар
•    vi har desværre ikke mere tid за съжаление нямаме повече време • det er mere eller mindre korrekt това e повече или по-малко правилно •jeg bliver mere og mere træt все повече се уморявам • han arbejder her ikke mere той вече не работи тук • det smager af mere I това подбужда апетита mere [‘те-о] adv. komp. —> meget сравн. ст. от meget (= по-добре, повече) • du må spise mere трябва да се храниш по-добре
merit [mæ’rid] sb. -ten, -ter, -terne заслуга; дела (ирон.) merpris [ineupris] sb. -en, -er, -erne допълнителна цена merværdi [‘mejvajldi’\ sb. -en добавена стойност; разликата между производствената и крайната цена messe [‘mæsa] sb. -п, -г, -те църковна служба; меса (муз.); панаир,
middag
изложение; столова (на кораб или в казарма) messing [‘mæsdri\ sb. -еп месинг mest [mesd] adj. sup., -е —* meget прев.
ст. от meget (= най-много) mest [‘mesdj adv. sup. —* meget прев. ст. от meget (= най-добре, най-вече) • for det meste преимуществено mest er [mæsdo] sb. -eren, -re, -rene майстор, занаячия; гуру mesterkok [‘mæsdofog] sb. -ken, -ke,
-кепе главен готвач mesterlig [mæsdoli] adj. -t, -е изкусен, майсторска mesterlære [inæsdajæ-o] sb. -n професионално обучение при частен занаячия (в Дания) mesterskab [’mæsdo^gab] sb. -et, -er,
-erne майсторство; шампионат mesterstykke [‘mæsdolsdøg3\ sb. -t, -r,
-rne шедьовър mesterværk [‘meesdapcLg] sb. -et, -er,
-eme шедьовър metadon [metadon] sb. -en Cl метадон (препарат за лечение на наркомани) metafysisk [metafysisg] adj. =, -е метафизичен metal [me’tal] sbj -let, -ler, -lerne метал metastase [meta’sda-sa\ sb. -n, -r, -rne Cl метастаза meteor [mete’oj] sb. -en, -er, -erne метеор
meter [ine’do] (m), sb. -en, =, -ne метър metode [me’to-дз] sb. -n, -r, -rne метод metodisk [me’to’disg] adj. =, -e методически metrik [métrig] sb. -ken метрика metro [ine-tro] sb. -en метро m.h.t. [mæ ‘hensyn te] —> med hensyn til съкр. от med hensyn til mia. [miljad] sb. —> milliard съкр. от milliard
midaldrende [‘midfllrona] adj. =, = на средна възраст middag [‘meda] sb. -en, -e, -ene обед, официална вечеря; обяд (12 часа) ‘jeg skal til middag i aften довечера съм канен на официална вечеря • børnene
sover til middag децата спят до обяд • i går middags вчера на обяд middagsmad [medas,mad] sb. -en обед, вечеря (топли ястия) middagsselskab [medasæl,sgab] sb. -et, -er, -erne гости за вечеря/обяд mid|del [midal] sb. -let, -ler, -lerne средство middelalder [inidalfllb] sb. -en средновековие Middelhavet [‘midel,habad] prop.
Средиземно море middelklasse [mideljclasa] sb. -n, -r,
-те средна(та) класа middelmådig [midal,mådi] adj. -t, -e посредствен middelvej [midalpaj] sb. -en среда • den gyldne middelvej златната среда mide [mi-t5a] sb. -n, -r, -те кърлеж • din lille mide! J гнида, такава! midlertidig [midhfiZi] adj. -t, -e временен, переходен midnat [mid/tad] sb. -ten полунощ midsomjmer [mid,somb] sb. -meren, -re, -rene лятно равноденствие midt [med] adv. по средата, в средата, посред • midt от natten посред нош midte [теda] sb. -п среда, център • i midten af byen в центъра на града midtergang [теЛздац] sb. -en, -e, -ene проход, пътека (между редовете) midterst [medosd] adj. =, -е среден, централен midtpunkt [‘medpårfgd] sb. -et, -er, -erne средна точка, център mig [maj] pron. —* jeg мен, на мен, вж. jeg • er det en gave til mig? това e подарък за мен ли? ‘jeg glæder mig til jul радвам се за Коледа migræne [mi’græ-па] sb. -n мигрена mikrobølgeovn [mikrobøljapwri] sb.
-en, -e, -ene микровълнова печка mikrofon [mikrofon] sb. -en, -er, -erne микрофон mikroskop [mikro,sgob] sb. -et, -er, -erne микроскоп mikse [megsa] vb. -r, -de, -t смесвам mil [miT] sb. -en, =, -ene миля
mild [mil] adj. -t, -е мек; нежен %jeghQ bedst lide mild ost най-много обичам сирене c мек вкус • han fik en mild str r наложиха му леко наказание/глоба
•    han ser mild ud той изглежда (доста) мил
mildne [milna] vb. -r, -de, -t смегчавам milepæl [mvbpæT] sb. -en, -e, -ene километричен камък; важно събитие жалон
militant [mili’tand] adj. =, -е войнствен militær [mili’tdj] sb. -et войска, въоръжени сили, армия militær [mili’taj] adj. -t, -е военен militærnægter [mili’ta/fiægdo] sb. -en -е, -ne който отказва да служи войник militærpoliti [mili’ta/polifi] sb. -et военна полиция militærskole [mili’tau,sgoia] sb. -n, -r, -rne военно училище militærtjeneste [mili’tau’tjæ-nasda] sb. -n военна служба miljø [miljø] sb. -et, -er, -erne обкръжаваща среда, околна среда, сфера • han kommer fra et fornemt miljø той е от благородническо потекло
•    vi skal passe på miljøet трябва да се грижим за околната среда • vi har et godt miljø i skolen атмосферата в училище е хубава
miljøpolitik [miljøpolifig] sb. -ken политика за опазване на околната среда
milliard [milja’d] (mia.), sb. -en, -er, -erne милиард milliardær [milja’dau] sb. -en, -er, -erne милиардер millimeter [mili’medj] (ml), sb. -en, =, -ne милиметър millimeterdemokrati [mili’me’dodemokraji] sb. -et «милиметърна» демокрация (когато демокрацията се тълкува буквално и тесногръдо) million [miljon] sb. -en, -er, -erne милион
millionær [miljo’nau] sb. -en, -er, -erne милионер
mimikre [‘тгш] vb. -r, -de, -t изразявам се чрез мимики и жестове mimik [miWiig] sb. -кеп мимика mimose [mi’mo’sa] sb. -n, -r, -те мимоза mimre [‘memro] vb. -r, -de, -t 1 потрепвам øiin- [minipiåm] sb. —> minimum съкр.
от minimum min l’mi’n] pron. —*jeg мой, вж. jeg minaret [mina’ræ’d] sb. -en, -er, -eme минаре
minde [Wiens] sb. -t, -r, -те спомен, памет, сувенир minde [ineno] vb. -r, -de, -t напомням
•    kan du ikke minde mig om, at jeg skal købe mælk? моля те напомни ми да купя мляко • det minder mig от engang
i    Arhus това ми напомня за времето, когато бях в Орхус
mindesmærke [menospiaugo] sb. -t, -r, -те паметник mindre [mendro] adj. komp. —* lille по-малък (cp. ст. от lille) mindre [!mendro] adv. komp. —> lidt по-малко (cp. ст. от lidt) mindretal [‘mendrofal] sb. -let, =, -lene малцинство mindreværdskompleks [!mendrovauskomplægs\ sb. -et, -er, -eme комплекс за малоценност mindreårig [‘mendro,å-i\ adj. -t, -e малолетен (под 15 г. в Дания) mindske [‘mensgo] vb. -r, -de, -t намалявам
mindst [mensd] adj. sup. —»lille най-малък (прев. ст. от lille) mindst [mensd] adv. sup. —> lidt най-малко (прев. ст. от lidt) mindsteløn [‘mensdo,løn\ sb. -nen минимална заплата mindstepris [mensdapris] sb. -en, -er, -eme минимална цена mine [Vnrna] sb. -n, -r, -те мина; изражение на лицето, физиономия
•    han har den alvorlige mine på J той има сериозно изражение • han gør mine til at gå f показва, че ще си ходи
•    han fortrak ikke en mine J лицето му не трепна • vi må holde gode miner
misbrug
til slet spil j не бива да показваме истинските си чувства • der er lagt miner ud заложени са мини • han arbejdede i en mine той работи в една мина
mine [mvnd] pron. —> jeg мои, вж. jeg mineral [mine’ral] sb. -et, -er, -erne минерал
mineralvand [mine’ralpan] sb. -en, =,
-ene бутилка минерална вода mineralvand [mine’ra%van] sb. -et минерална вода miniature [minia’tyo] sb. -n, -r, -rne миниатюра-minimal [mini’mdT] adj. -t, -е минимален minimum [minimåm] (min.), sb. -met,
-mer, -merne минимум ministjer [mi’nisdo] sb. -eren, -re, -rene министър ministeri|um [mini’sdeujum] sb. -et, -er, -erne министерство mink [ineri’g] sb. -en, =, -ene норка minoritet [minori’te’d] sb. -en малцинство minsandten [mirisandon] interj. наистина
minus [mi-nus] adv. минус • det er minus
4    grader минус! 4 градуса е minut [mi’nud] sb. -tet, -ter, -terne минута •fem minutter over fire 4 (часа) и 5 минути •fem minutter i halv tre
2    (часа) и 25 минути • ti minutter i lukketid f 10 минути до затварянето (на магазина) • kan du vente et par minutter? можеш ли да почакаш няколко минути? minutiøs [‘minujtjøs] adj. -t, -е точен, подробен mio. [mil’jon] sb. —> million съкр. от million
mirak|el [mi’ragol] sb. -let, -ler, -lerne чудо
mirakuløs [mirakuløs] adj. -t, -е чуден, чудесен
mis [‘mis] sb. -sen, -ser, -serne котка misbillige [‘misbijis] vb. -r, -de, -t неодобрявам, порицавам misbrug [mis,bru] sb. -et злоупотреба
misbruge [misprua] vb. -er, -te, -t злоупотребявам miserab|el [misa’rabal] adj. -elt, -le жалък
misforhold [misfajiol] sb. -et, =, -ene несъответствие misfornøj et [‘misfa,najad] adj. -et, -ede недоволен misforjstå [misfa,sdå] vb. -står \-,sdå], -stod [-pdod], -stået [-^sdå-ad] не разбирам, разбирам погрешно misforståelse [misfa{sdå’alsa] sb. -n, -r, -те недоразумение mishag [‘misfiaj] sb. -et, =, -ene нежелание, недоволство mishandle [‘misfianb] vb. -r, -de, -t малтретирам mishandling [‘misfian’leri] sb. -en, -er, -eme малтретиране miskmask [‘misg/nasg] sb. et миш-маш mislighold|e [mislijial’a] vb. -er, -te, -t не спазвам, нарушавам; не поддържам (в изправност) misjlykkes [‘misf.øgas] vb. -lykkes [-/øgas], -lykkedes [-Jøgadas], -lykkedes [-,løgadas] не успявам mislykk|et [misjøgad] adj. -et, -ede неудачен
misse [‘misa] vb. -r, -de, -t в сочетанието misse med øjnene жумя, мижа • han misser med øjnene той примигва/ примижава c очи (напр. поради силна светлина) missekat [misa,kad] sb. -ten, -te, -tene котка
missil [mi’siT] sb. -et, -er, -eme управляема ракета mission [mi’sjoh] sb. -en, -er, -eme мисия
missionere [misjo’neb] vb. -r, -de, -t занимаам се c мисионерство missionær [misjo’naj] sb. -en, -er, -eme мисионер
misstemning [mis,sdæmneri] sb. -en, -er, -eme недоволство, мрачно настроение mistanke [‘misfariga] sb. -n подозрение miste [misda] vb. -r, -de, -t губя, загубвам
mistillid [miste,lid] sb. -en недоверие mistro [misfro] sb. -en недоверие mistroisk [mis’troisg] adj. =, -e недоверчив, подозрителен mistænkje [misfæri’ga] vb. -er, -te, -t подозирам mistænkelig [mis’tceri’gali] adj. -t, -e подозрителен mistænkeliglgøre [mis’tæri ’galigaa] vb. -gør [gau], -gjorde [-gjob], -gjort [-gjo/d] заподозирам mistænksom [mis’tærigsam] adj. -t, -me недоверчив, подозрителен misund|e [mis,åna] vb. -er, -te, -t завиждам misundelig [mis’ånali] adj. -t, -e завистлив misundelse [‘misgnalsa] sb. -n завист misundelsesværdig [mis’ånalsespaudi] adj. -t, -е достоен за завист, завиден misvisende [mispi’sana] adj. =, = ложньш, обманчивьш mit [inid] pron. —> jeg мой, вж. jeg mixe [inegsa] vb. -r, -de, -t смесвам mjave [mjccva] vb. -r, -de, -t oo мяукам mjød [mjød] sb. -en f медовина m/k [man’ cela ‘kvena] —» mand / kvinde съкр. от mand / kvinde ml [milijida] sb. —+ milliliter съкр. от milliliter
mm [milipie’da] sb. —* millimeter съкр.
от millimeter m.m. [mæ ‘me a] —> med mere съкр. от med mere mobbe [maba] vb. -r, -de, -t дразня, тормозя, подигравам, мъча mobilitet [mobili’te’d] sb. -en мобилност mobiltelefon [mobiltelefon] sb. -en, -er, -eme мобилен телефон mobning [‘mabneri] sb. -en тормоз, издевателство mod [mod] sb. -et храброст mod [mod] præp. против, на/към (за посока) • hun har ikke noget mod ham тя няма нищо против него • jeg lænede mig mod væggen облегнах се на стената • vi rejser mod syd ние пътуваме на юг • medicin mod astma
лекарство против астма modbydelig [тодЪудзЩ adj. -t, -е противен, мерзък, ужасен mode [то-дз] sb. -п мода model [modæl] sb. -len, -ler, -lerne модел, пример • det vil jeg ikke stå model til не искам да съм пример за това
modellere [mods’leb] vb. -r, -de, -t моделирам mod|en [тодзп] adj. -ent, -ne зрял • en moden frugt зрял плод • en moden mand зрял мъж
moder [modo] sb. f —* mor майка, вж. mor
moderat [mods’ra’d] adj. =, -е умерен moderere [mods’ræb] vb. -r, -de, -t смегчавам; укротявам, обуздавам moderlig [modoli] adj. -t, -е майчин modermælk [‘modopialg] sb. -en майчино мляко • vi fik det ind med modermælken | това сме го поели c майчиното си мляко modermælkserstatning [!mo’5omalgsåu,sdadneii\ sb. -en заместител на майчиното мляко modermærke [то’до,тйидз] sb. -t, -r,
-те бенка
moderne [mo’dduns] adj. =, = съвременен, модерен modernisere [modami’seb] vb. -r, -de, -t модернизирам
modernisering [modauni’sereri] sb. -en, -er, -erne модернизация modersmål [‘mo’dos,måt] sb. -et, =, -ene роден език
modgang [‘тоддщ] sb. -en неприятност, нещастие modificere [modifi’seb] vb. -r, -de, -t модифицирам
modig [mo’di] adj. -t, -е смел modne [modns] vb. -r, -de, -t зрея modnes [‘modnss] vb. modnes [modnss], modnedes [modnsdss], modnedes [‘modnsdss] зрея, узрявам modning [‘modneri\ sb. -en узряване, съзряване
modsat \ynod,sad\ adj. =, -te
modværge
противоположен modsat [‘mod,s ad] adv. противоположен modjsige [mod,sis] vb. -siger -sagde [-sas], -sagt [-,sagd] възразявам, противореча modsigelse [‘mo8,si3ls3] sb. -n, -r, -rne възражение, противоречие modsigelsesfuld [mod^siblsssful] adj. -t,
-е противоречив modspiller [‘mod,sbeh] sb. -en, -e, -ne противник (игра, спорт) modstand [mod,sdan\ sb. -en съпротивление modstandsbevægelse [imodsdansbepæ’3ls3] sb. -n, -r, -rne съпротивително движение, съпротива modstræbende [mod^dræbana] adj. =,
= упорит, опърничев modjstå [mod,sdå'[ vb. -står [-,jd&\ -stod [-fSdod], -stået [-,sdåbd] противостоя, устоявам modsætning [mod,sædneri] sb.
-en, -er, -erne противоречие; противоположност • hun er hans diametrale modsætning те са диаметрално противоположни mod|sætte [mod,sæds] vb. -sætter [-,sædo], -satte [-,sads], -sat [~,sad] съпротивлявам cl, противя се, противопоставям се mod|tage [‘mod,ta] vb. -tager [-,ta],
-tog [-,/oX -taget [-,tabd] приемам, получавам modtagelse [modfablsa] sb. -n, -r, -rne прием
modtagelsesklasse [‘modtaslsssjclass] sb. -n, -r, -rne клас, в който се приемат чуждестранни ученици, докато започнат да разбират датски modtager [modfajo] sb. -en, -е, -ne получател modul [mo’dul] sb. -et, -er, -erne модул modvilje [modpiljs] sb. -n неприязън, отвращение modvind [mod,ven\ sb. -en насрещен ветер
modvægt [modpægd] sb. -en противовес modværge [modpåuwa] sb. -n
mokka
защитавам (се), отбранявам (се) • han satte sig til modværge той се приготви за отбрана mokka [‘тока] sb. -еп (кафе) мока mol [‘mol’] sb. еп миньор (муз.) mole [molo] sb. -п, -г, -те кей, вълнолом molekyle [то1з,ку1з] sb. -t, -r, -rne молекула molestere [moh’sdrdb] vb. -r, -de, -t развалям, накърнявам moment [mo’mæn’d] sb. -et, -er, -erne момент, миг momentan [momærita’n] adj. -t, -e мигновен, моментен, в момента moms [‘moms] sb. -еп ДДС (данък) mon [mån] adv. ли, дали •ja, mon ikke! J ами да! • mon han kommer i dag eller i morgen? дали ще дойде днес или утре? • топ ikke han kommer от lidt той със сигурност ще дойде след малко
monark [moWag] sb. -еп, -er, -erne монарх
monarki [mona’ki] sb. -et, -er, -erne монархия mondæn [mon’dæn] adj. -t, -е светски, елегантен mongol [mori’gol] sb. -en, -er, -erne монголец; човек, който страда от моттолизъм monogam [mono’gam] adj. -t, -е моногамен monok|el [mo’nogsl] sb. -len, -ler, -lerne монокъл
monolog [mono’lo] sb. -en, -er, -erne монолог
monopol [mono’poT] sb. -et, -er, -erne монопол
monopolisere [monopoli’seb] vb. -r, -de, -t монополизирам monst|er [monsdo] sb. -ret, -re, -rene чудовище monstro [mons’tro1] adv. вж. mon monstrum [monsdråm] sb. -met, -mer, -merne чудовище monsun [mon’suh] sb. -en, -er, -erne мусон (вятър)
montere [mon’teo] vb. -r, -de, -t монтирам montering [топНегец] sb. -en монтаж montre [‘montro] sb. -n, -r, -rne стъклена витрина (за музейни експонати) montør [mon’tøu] sb. -en, -er, -erne монтьор
monument [monu’mæn’d] sb. -et, -er, -erne паметник moppe [mobo] sb. -n, -r, -те мопс;
парцал за миене на под mops|et [mobsod] adj. -et, -ede l ядосан
•    nu skal du ikke blive mopset J не се ядосвай
mor [mou] sb. moren [nwori], mødre [mødro], mødrene [mødrono] майка
•    jeg er mor til to små piger аз съм майка на две малки момиченца • hun er som еп mor for dem тя им е като майка • det skal nok gå i sin mor igen \ няма полза от теб
moral [mo’ral] sb. -en морал; поука moralisere [morali’seo] vb. -r, -de, -t наставлявам, морализаторствам moralsk [mo’rabg] adj. =, -е морален mor|bror [må’broj] sb. -broren [-pwon], -brødre [-firddro], -brødrene [-forodrond] чичо (брат на майката) mord [той] sb. -et, =, -ene убийство morder [moudo] sb. -en, -е, -ne убиец morderisk [moudorisg] adj. =, -e смъртоносен more [mo-o] vb. -r, -de, -t забавлявам (се)
•    vi morede os enormt забавлявахме се чудесно
mor|far [må’fa] sb. -faren [-fam], -fædre [-fædro], -fædrene [-fædrom] дядо (баща на майката) morfin [måfi’n] sb. -en Cl морфин morgjen [‘m&-on] sb. -enen, -ner, -neme сутрин, утро • i morgen утре • lørdag morgen събота сутрин • om morgenen всяка сутрин morgenbrød [må’onjbroå] sb. -et (малки кръгли) хлебчета morgengry [inå-ongry] sb. -et разсъмване, зора morgenmad [‘må-onjnad] sb. -en закуска
morgenmand [‘må’onfnan’] sb. -manden [./папзп], -mænd [mæri], -mændene [./псепжз] ранобудник morgenpost [‘må’onposd] sb. -en сутрешна поща
morgensko [‘må-on,sgo’\ sb. -en, = -ene пантофи
morgenstund [‘må-on[sdån] sb. -en, -er, -erne угринен час; ранно утро morges [‘måos] sb. в съчетания • i morges днес сутринта (която вече е минала)
mor[mor [må’moj] sb. -moren [-.тол], -mødre [-/nødro], -mødrene [-piødrona] баба (майка на майката) morskab [‘тол^даЪ] sb. -en веселие, развлечение, забава morsom [mou,som] adj. -t, -те забавен, весел, смешен • det er lige lovlig morsomt J доста е весело morsomhed [‘rnousomlhed’\ sb. -en, -er, -erne смешка, виц; веселба mos [mo’s] sb. -en пюре; мус mos [mås] sb. -set co мъх, лишей mosaik [mosa’ig] sb. -ken, -ker, -kerne мозайка
mosaisk [mo’sajlsg] adj. =, -е мозаичен mose [mo-sa] sb. -n, -r, -rne блато, тресавище
mose [mo’sa] vb. -r, -de, -t мачкам, етривам
moske [må’sge’j sb. -en, -er, -erne джамия
most [mosd] sb. -en сок (плодов) • han kan ikke tåle mosten J той не се справя moster [mosdo] sb. -eren, -re, -rene леля (сестра на майката) • han snakker for sin syge moster \ той говори, за да извлече лична полза motel [mo’tcel] sb. -let, -ler, -lerne мотел motion [mo’sjon] sb. -en движение, спот motionere [mosjo’ne’o] vb. -r, -de, -t движа се, спортувам motiv [mo’tiw] sb. -et, -er, -erne мотив motivation [motiva’sjoh] sb. -en мотивация
motivere [moti’veb] vb. -r, -de, -t мотивирам
motivering [moti’vereri] sfa. -en, -er,
-erne мотивировка motor [mo’to] sb. -en, -er, -erne двигател motorcykjel [mo-to,sygal] sb. -elen, -ler, -lerne (mc) мотоциклет motortrafikvej [mo-totrafigpaj] sb. -en,
-e, -ene категория път, по-нисък от магистрала и по-висок от обикновен път
motorvej [то-topaj] sb. -en, -е, -ene магистрала motto [moto] sb. -et, -er, -erne мото mudder [mudo] sb. -et кал, тиня mudrjet [тидгод] adj. -et, -ede кален muffe [måfa] sb. -n, -r, -те маншон; муфа • han er ved muffen i dag J днес той има пари mug [måg] sb. -gen плесен muge [mwa] vb. -r, -de, -t почиствам (обор), разтребвам, чистя, подреждам
•    jeg gider ikke muge ud efter dig i не искам да чистя след теб mugjgen [‘mågan] sb. -gent, -ne мухлясъл; заядлив; подозрителен mugne [mågna] vb. -r, -de, -t плесенясвам, мухлясвам muk [måg] sb. et звук • jeg fatter ikke et muk! J нищо не разбирам! • hun siger ikke et гпик I той даже «гък» не казва mulat [mu’lad] sb. -ten, -ter, -terne мулат muld [inul] sb. -en чернозем, плодородна почва muldvarp [mulpæb] sb. -en, -e, -ene oo къртица
muldyr [mul/dyA sb. -et, =, -ene oo муле mule [ти-la] sb. -n, -r, -rne муцуна (на животно) mulig [mwli] adj. -t, -е възможен muliggøre [muliffoo] vb. -gør [дол], -gjorde [-gjob], -gjort [-gjou’d] осъществявам, съдействам, правя възможно mulighed [‘mu li,hed] sb. -en, -er, -erne възможност muligvis [muiipi’s] adv. може би, възможно mulm [mulm] sb. -et мрак, тьмнина • i nattens mulm og mørke / в нощния мрак
multiplikation [multiplika’sjo’ri] sb. -en, -er, -eme мултипликация mumie [‘mumja] sb. -n, -r, -те мумия mumle [måmb] vb. -r, -de, -t мънкам, фъфля
mum|mel [måmbl] sb. -len бърборене, мърморене mund [‘mån] sb. -en, -e, -ene уста • hold din mund! 1 млъкни! * så stodjeg der med åben mund og polypper f и аз останах там с отворена уста • han har det hele i munden 1 той само приказва
•    vi slikker os om munden J облизваме се • jeg tager ikke munden for fuld J не преувеличавам, не се изхвърлям
•    han vil ikke åbne munden \ не иска да си отвори устата • han snakker ham bare efter munden i говорят едно и също (той му се подмазва) • luk så munden op! j кажи нещо, де! • hun lægger ordene i munden på ham I тя му казва какво да говори •jeg slog mig på munden J взех си думите обратно
•    jeg vil gerne lukke munden på ham j иска ми се да му затворя устата • de taler i munden på hinanden те говорят едновременно
munde [тапз] vb. -r, -de, -t вливам (се), завършвам c mundering [måridererf] sb. -en, -er, -eme екипиране mundfuld [månful] sb. -en, -e, -ene хапка, глътка (които да запълнят цялата уста); голямо количество mundharmonika [månhapiohika] sb.
-en, -er, -eme устна хармоника mundhuggeri [‘månhågo/i] sb. -et караница, пререкание, ругатня mundhule [månfiwh] sb. -n, -r, -me устна кухина mundkurv [månjcuj’w] sb. -en, -e, -ene наморник • ministeren har givet sine folk mundkurv på J министърът надена на хората си наморници mundtlig [måndli] adj. -t, -е устен mundvig [‘månpij] sb. -en, -e, -ene ъгълът, където се срещат горната и долната устна
munk [‘mårj’g] sb. -en, -e, -ene монах munt|er [måndo] adj. -ert, -re весел muntre [‘måndn] vb. -r, -de, -t забавлявам, развеселявам mur [тил] sb. -en, -e, -ene стена mure l’mwj] vb. -r, -de, -t иззиждам, зазиждам murer [mwo] sb. -en, -е, -ne зидар murermest|er [mwopiæsdo] adj. -eren, -re, -rene майстор-зидар (има фирма) murmeldyr [ти/тзЦуи] sb. -et, =, -ene
oo    мармот mursten [mujpden] sb. -en, =, -ene тухла
murstenshus [miusdensjius] adj. -et, -e -ene тухлена къща mus [‘mus] sb. -en, =, -ene oo мишка • du ligner en druknet mus J вир-вода си muse [mwsa] sb. -n, -r, -те муза musehul [‘mu-sajiål] sb. -let, -ler, -lerne миша дупка • jeg kunne være krøbet i et musehul af skam S можех да се скрия в миша дупка от срам musejum [mu’sce-åm] sb. -et, -er, -eme музей
musik [mu’sig] sb. -ken музика • han er noget ved musikken J той заема важна длъжност • det er sød musik i mine ører f това е сладка музика в моите уши • han røg ud med fuld musik J изхвърлиха го на бърза ръка musikalsk [musi’kabg] adj. =, -e музикален musikant [musi’kand] sb. -en, -er, -eme музикант
muskatnød [mus’ga’dfiød] adj. -den, -der, -derne индийско орехче musk|el [musgel] sb. -len, -ler, -lerne мускул • han spiller med musklerne j oh си показва мускилите muskuløs [musgu’lø’s] adj. -t, -e мускулест muslim [mus’lim] sb. -en, -er, -eme мюсюлманин musling [musleri] sb. -en, -er, -eme oo мида
mut [mud] adj. =, -te ядосан, навъсен myg [myg] sb. -gen, =, -gene co комар
•    hun gØr en тУ§ til en elefant J тя прави oT мухата (комара) слон myggestik [myg^deg] sb. -kel, = -кепе ухапване от комар mylder [‘mylb] sb. -et (гъмжащо) множество, маса хора myldre [ту1гз] vb. -r, -de, -t гъмжа, пъпля, струпвам се myldretid [mylr3.tid] sb. -en, -er, -erne върхов час myndig [‘møndi] adj. -t, -е властен, уверен; пълнолетен • hun er ikke myndig, før hun bliver 18 тя не е пълнолетна, докато не навърши 18 години • hun er en myndig dame тя е властна жена myndighed [møndijied] sb. -en, -er,
-erne власт, институция; пълнолетие mynte [inøndd] sb. -n oo мента myrde [inyuds] vb. -r, -de, -t убивам myrderi [myudo’ri’] sb. -et, -er, -erne клане, кръвопролитие myre [туз] sb. -n, -r, -rne мравка myreflittig [inyoflidi] adj. -t, -е работен като мравка myrekryb [‘ту з,kryb] sb. -et, =, -ene мравчица • det er til at få myrekryb af\ от това да те побият тръпки myretue [‘туз,Шз] sb. -en, -er, -erne oo мравуняк mysteri|um [mys’teujåm] sb. -et, -er,
-erne мистерия
mystik [my’stig] sb. -ken мистика mystisk [‘mysdisg] adj. =, -е мистически myte [myta] sb. -n, -r, -rne мит mytologi [mytolo’gi] sb. -en, -er, -erne митология
mytteri [myds’ri] sb. -et, -er, -erne метеж, възстание, преврат mæcen [mæ’sen] sb. -en, -er, -erne меценат
mægle [‘mæjh] vb. -r, -de, -t посреднича mægler [‘mæjh] sb. -en, -e, -ne посредник mægling [‘mæieri] sb. -en, -er, -erne посредничество
mægtig {‘mægdi] adj. -t, -е влиятелен; грамаден • han er en mægtig mand
той е влиятелен човек • det er mægtig godt j това е страхотно mæle [nufh] sb. -t t реч; глас • jeg tabte næsten mælet j почти загубих дар слово
mæle [mæ-h] vb. -r, -de, -t казвам, говоря
mælk [‘mælg] sb. -en мляко • man skal ikke græde over spildt mælk I станалото – станало
mælkebøtte [‘mælgspøds] sb. -n, -r, -rne
oo    глухарче mælkeltand [mælgdfan] sb. -tanden [-‘tanbn], -tønder [-‘tænb], -tænderne [-‘tænbns] млечен зъб mænd \’mæn] sb. —> mand мн. число от mand (= мъж) mængde [‘mærj’dd] sb. -n, -r, -rne маса;
количество mænge [тсвцз] vb. -r, -de, -t смесвам mær [[mæu] sb. -en, -e, -ene кранка, кобила; дърта брантия mærkat [mau’ka’d] sb. -en, -er, -erne етикет, стикер (рекламен) mærkbar [‘maugpa] adj. -t, -e забелязващ се mærke [‘таидз] sb. -t, -r, -rne знак, марка • har du lagt mærke til prisen? забеляза ли цената? • han er rigtig oppe på mærkerne i dag J той днес е много деен    *
mærke [‘таидз] vb. -r, -de, -t забелязвам;
маркирам mærkelig [‘таидзП] adj. -t, -е странен, необичаен mærkning [‘таидпец] sb. -en, -er, -erne маркировка mærkværdig [majg’vdÆ] adj. -t, -e удивителен,странен mæske [mæsgs] vb. -r, -de, -t тъпча се;
охранвам mæslinger [‘mæs/ецЪ] sb. pl. -ne Cl морбили, дребна шарка mæt [inæd] adj. =, -te сит •jeg er mæt сит съм
mætte [inæds] vb. -r, -de, -t засищам, насищам
m2 [kva’dradpie’do] sb. —> kvadratmeter
съкр. от kvadratmeter møb|el [møbal] sb. -let, -ler, -lerne мебел møblement [møbla’mari] sb. -et, -er,
-eme мебелировка møblere [mø’bleo] vb. -r, -de, -t мебелирам mødding [møderi] sb. -en, -er, -eme торище
møde [mø da] sb. -t, -r, -rne среща, събрание mødje [mø-да] vb. -er, -te, -t срещам, пристигам • Gitte møder Michael гите среща Микаел • Gitte møder på kontoret hver morgen kl. 9 гите пристига в офиса всяка сутрин в 9 часа
mødepligt [mø’daplegd] sb. -en задължително присъствие mødested [mø-da,sdæd] sb. -et, -er, -erne място на срещата mødom [mø’,dom] sb. -men, -me, -mene девствена ципа, девственост mødre [mød ro] sb. —» mor мн. число от mor
møg [maj] sb. -et боклук, нечистотии, тор; вехтории • sikke noget møg! \ ама че боклук! møgbeskidt [mojbe,sgid] adj. =, -e J много мръсен møgbunke [moj,bår\ga] sb. -n, -r, -rne J сметище, торище møje [‘та-ja] sb. -n f трудност • vi klarede det med møje og besvær c мъка се справихме møjsommelig [moj’somali] adj. -t, -e труден, изморителен møl [møl] sb. -let, =, -lene молец mølle [møla] sb. -n, -r, -rne мелница møller [mølo] sb. -en, -е, -ne мелничар mønst|er [mønsdo] sb. -eret, -re, -rene пример, шарка, десен mønstr]et [inønsdrad] adj. -et, -ede на шарки, пъстър mønt [mønd] sb. -en, -er, -erne монета møntenhed [‘mønden,hed] sb. -en, -er, -eme парична единица mør [mø/] adj. -t, -е мек; уморен; отстъпчив
mørbrad [’møj’brad] sb. -en, -er, -erne рибица
mørdej [møu,daj] sb. -en точено тесто (за тортени блатове) mørk [то.tg] adj. -t, -е тъмен, мрачен mørke [mojga] sb. -t мрак, тъмнота mørkeblå [mojga,blå] adj. -t, = тъмносин mørkegrøn [mojgagron] adj. -t, -ne тъмнозелен mørkekam|mer [mojga,kamo] sb. -ret, -re, -rene тъмна стаичка (фотолаборатория) mørkeræd [mojga,råd] adj. =, -de боящ се от тъмнината mørkhår[et [mougji&bd] adj. -et, -ede тъмнокос, брюнет mørkne [‘mougna] vb. -r, -de, -t тъмнея, смрачава се mørkning [тоидпец] sb. -en сумрак mørne [møта] vb. -r, -de, -t омеквам mørt|el [moudat] sb. -len хоросан møtrik [møtrig] sb. -ken, -ker, -kerne гайка
må [må] vb —> måtte сег. вр. от måtte (= трябва)
måbe [må’ba] vb. -r, -de, -t зяпвам (от изненада, от неразбиране) måbende [må-bana] adj. =, = зяпайки måde [må-da] sb. -n, -r, -те начин; мярка; модус (грам.) • vil De godt sige det på en anden måde? бихте ли го казали по друг начин? • tak i lige måde благодаря подобно • drik med måde! J пий c мярка! mådeholdende [må-da,holana] adj. =, -умерен
måge [må-wa] sb. -n, -r, -me oo чайка mål [mål] sb. -et, =, -ene цел, мярка, гол, език • hendes mål var at blive læge целта й беше да стане лекар • han scorede 2 mål S той отбеляза 2 гола
•    hun noterede sine mål i cm тя записа мерките си в см • han springer i målet l той се отказа точно преди целта målbevidst [målha,vesd] adj. =, -е целеустремен mål|e [må-la] vb. -er, -te, -t измервам,меря
øjålebånd [inåbpon] sb. -et, =, -ene рулетка, метър (за измерване) miler [‘måb] sb. -en, -e, -ne измервателен уред, брояч måling [‘må’leri] sb. -en, -er, -erne измерване
målløs [‘moljøs] adj. -t, -е безсловесен, загубил ума и дум målmand [‘måipuin’] sb. -manden [.ргапзп], -mænd [-,rruen\ -mændene [-/псепапз] S вратар målrett|et [må’l/ådad] adj. -et, -ede целеустремен målsætning [måi^ædnari] sb. -en, -er, -erne цел, задача, намерение måltid Vmjlfld’\ sb. -et, -er, -erne време за хранене måne [rncma] sb. -n, -r, -rne луна • du ligner en, der er faldet nedfra månen j приличаш на някой, паднал от луната måned [‘må-пзд] sb. -en, -er, -erne (md.) месец • hun er i 6. måned тя е в б-я месец • hun kommer hjem om en måned тя се връща вкъщи след месец månedlig [inåmdli] adj. -t, -e (mdl.) месечен
månedsløn [‘må’nsdsjdn’] sb. -nen месечна заплата
måneskin [må-na^sgen’] sb. -net лунна светлина
mår [‘må’j sb. -en, -er, -erne <x> златка, бялка
måske [må’sge’j adv. може би, възможно måtte [moda] sb. -n, -r, -rne изтривалка
•    han må holde sig på måtten j той трябва да си знае мястото
måtte [’mads] vb. må [‘må], måtte [‘mods], måttet [‘modad] трябва, мога
•    alle må arbejde over, hvis vi skal blive færdige i dag всички трябва да работят допълнително, ако искаме да свършим днес « du må simpelthen se den film! просто трябва да гледаш този филм • man må ikke ryge i klassen не бива да се пуши в класс • må jeg få en kop kaffe? може ли да получа чаша кафе? • det må du selv om! сам
трябва да решиш • det må du nok sige! имаш право! • det må guderne vide! J господ знае! • græsset må ikke betrædes забранено е ходенето по тревата • du må være tosset! J ти си се побъркал!
•    må jeg ryge her? може ли да пуша тук?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: