N

N
nabo [па-bo] sb. -en, -er, -erne съсед nabolag [na’bojaj] sb. -et съседство; най-близката околност; съседи •jeg kender alle i nabolaget познавам всички наоколо nadver [‘nadvo] sb. -en, -е, -ne вечеря;
причастие nag [‘naj] sb. -et злоба, ненавист • han bærer nag til sin far той таи злоба към баща си
nage [najo] vb. -r, -de, -t терзая, мъча
•    samvittigheden nager mig съвестта ме мъчи/гложди
nagende [najsno] adj. =, = гнетящ naiv [na’iw] adj. -t, -е наивен naivt [na’iwd] adv. наивно nakke [narp] sb. -n, -r, -rne врат • de er på nakken af mig j те ме преследват
•    nu skal vi ud og bøje nakken 1 трябва да се примирим • det er så let, som at klø sig i nakken \ това е толкова лесно като да се почешеш по врата • hun slår med nakken i тя е високомерна / вирнала си е главата ‘jeg fik bogen smidt i nakken J натрапиха ми книгата
•    han kommer ned med nakken j той се подчинява • han ånder mig i nakken hele dagen j той цял ден ми диша във врата (все е до мен) • kunderne står på nakken af hinanden J клиентите се наредиха един зад друг • du skal tage dig selv i nakken I вземи се в ръце • han er dum i nakken j той е много глупав
nakke [‘nags] vb. -r, -de, -t J убивам; бия, побеждавам nakkedrag [nago,dra’w] sb. -et, =, -ene j удар по врата • han fik et ordentligt nakkedrag \ той получи един зад врата nalle [nah] sb. -n, -r, -rne J пръст (на ръка) • jeg fik en over nallerne \ удариха ме през пръстите nap [‘nab] sb. -pet, =, -pene l щипване, хващане • vil du ikke give et nap med?
I няма ли да помогнеш? (сложи и ти една ръка)
nappe [nabo] vb. -r, -de, -t щипвам, дръпвам, хващам; открадвам • hunden napper ham i armen кучето го хваща за ръката • hvem har nappet min bog? \ кой ми сви книгата? nar [па] sb. -ren, -re, -rene глупак; щут
•    din nar! I глупак такъв! • du skal ikke gøre nar ad de gamle J не се присмивай на по-възрастните
naragtig [nafxgti] adj. -t, -е глупав, шутовски narko [пако] sb. -en наркотик narkoman [nako’man] sb. -en, -er, -erne наркоман narkose [na’ko’ss] sb. -n, -r, -rne Q наркоза
narkotika [na’ko’tika] sb. -en наркотик narre [na-o] vb. -r, -de, -t лъжа, будалкам, шегувам се, присмивам се narresut [næojud] sb. -ten, -ter, -terne \ биберон; блъф nasse [naso] vb. -r, -de, -t J наяждам се за чужда сметка; използвам (някого)
•    han nasser på sine venner j той използва приятелите си
nat [nad] sb. natten [nadsn], nætter [nædo], nætteme [‘nædons] нощ • i nat bliver det regnvejr довечера ще вали
•    hun kan ikke sove om natten тя не може да спи нощем • vi arbejder nat og dag работим денонощно • hun gør nat til dag I тя обръща нощта на ден (будна е нощем, а спи денем) • de er så forskellige som nat og dag J толкова са различни, като деня и нощта • det er de lyse nætters tid това е времето на белите нощи
natbord [‘nadjbou] sb. -et, -e, -ene нощна масичка
nathold [nad,hol] sb. -et, =, -ene нощна смяна • han arbejder på fast nathold той работи винаги нощна смяна nation [na’sjon] sb. -en, -er, -erne нация national [na.yo’nat] adj. -t, -e национален nationalflag [nasjo’nalflaj] sb. -et, =, -ene национално знаме nationalfølelse [nasjo’naiføiolso] sb. -n
яадионално чувство, патриотизъм nationalisme [nasjona’lisma] sb. -п национализъм nationalist [nasjona’lisd] sb. -en, -er, _erne националист nationalitet [nasjonali’te’d] sb. -en, -er, .erne националност nationalmusejum [nasjo’ndlmuptz’åm] sb. -et, -вг, -erne национален музей nationalsang [nasjo’nal’san] sb. -en, -e, -ene национален химн nationalsocialisme [inasjo’nabosjafisma] sb. -n националсоциализъм nationaløkonomi [nasjo’na!økonolmi1 sb. -en национално стопанство natkjole [‘nadjcjo’l9] sb. -n, -r, -rne нощница
natklub [‘nad,klub\ sb. -ben, -ber, -berne нощен клуб natportier \’nadpå,tje] sb. -en, -er, -erne нощен портиер natskjorte [‘nad^kjojda] sb. -n, -r, -rne нощница/пижама natsværmer [‘nadtsvåumo] sb. -en, -e, -ne нощна пеперуда; (и прен. който обича нощния живот) nattergal [‘nadogal] sb. -en, -e, -ene 00 славей
nattesøvn [‘nad^dw’h] sb. -en нощен сън
nattevagt [nadspagd] sb. -en, -er, -erne нощна стража; нощно дежурство nattillæg [‘nadtel,lce’g] sb. -et, =, -ene надбавка за работа през нощта nattøj [’nadpj] sb. -et пижама natur [na’tuj] sb. -en природа; характер
•    Danmark har meget smuk natur дания има много красива природа • han er en afslappet natur I той има спокоен характер
naturgas [na’tu/gas] sb. -sen природен газ
naturlig [na’tuAi] adj. -t, -е естествен, натурален, природен naturligt [na’tuÆd] adv. естествено, природно
naturligvis [na’tuulipi’s] adv. разбира се,
естествено naturreservat [na’tu/ræsaupa’d] sb. -et, -er, -erne природен резерват naturvidenskab [na’tuuoidanpgab] sb.
-en, -er, -erne естествени науки navigere [navi’geb] vb. -r, -de, -t управлявам, навигирам navle [‘nawb\ sb. -n, -r, -rne пъп navlebeskuende [‘ncavhbe,sgubn3} adj. =, = човек, който се интересува само от себе си (букв. който си гледа пъпа) navlestreng [‘nawhlsdråri’] sb. -en, -е, -ene пъпна връв navn [‘naw’ri] sb. -et, -e, -ene име, название, репутация • han har et godt navn \ той се ползва c добро име • han skaber sig et navn f той си създава име
•    hun vil ikke lægge navn til projektet I тя не иска да има нищо общо с проекта
navneord [паюпзрА sb. -et, -е, -ene съществително име (грам.) navn|give [‘nawngi’] vb. -giver \-ди\ -gav {-да\ -givet [~gibd\ наричам, назовавам navnlig [‘nawnli\ adv. именно navnløs [‘nawn,lø’s] adj. -t, -е безименен, анонимен; неизразим, неописуем nazisme fna’sisms] sb. -n нацизъм NB [æn Ъе] adv. —> notabene съкр. от notabene
ned \’ned] aåv. долу, надолу • vi går ned ad gaden вървим (надолу) по улицата
•    hids dig ned! j успокой се! овладей се! • det går ned ad bakke for firmaet J ситуацията на фирмата се влошава
nedad [‘nedfld] adv. долу, надолу nedarv|et [‘nedpwed] adj. -et, -ede наследен, наследствен nedbryde [‘ned,bryda] -bryder [-,brydb], -brød [-jbrod\ -brudt [-,brud\ разрушавам; преобразувам nedbør [‘ned,bø/\ sb. -en валеж neddæmpe \’ned,dæmbs] vb. -r, -de, -t намалявам, приптушавам nede [‘пе-дз] adv. долу, отдолу • avisen ligger nede under bordet вестникът лежи под масата • han er helt nede nedenom
i kulkælderen 1 той е в много лошо настроение • han er langt nede for tiden | за момента той е много разстроен nedenom [педзпрт] adv. = neden om (около, заобикалям); в съчетанието gå nedenom og hjem (= фалирам, разорявам) • firmaet gik nedenom og hjem l фирмата фалира nedenunder [ne-dsn,ånb] præp. под, отдолу •familien Jensen bor nedenunder os семейство Йенсен живее под нас nedenunder [пе-8зп,йпЬ] adv долу, под
•    de larmer nedenunder долу вдигат шум
nederdel [ne-dj,deT\ sb. -еп, -е, -епе пола
nederdrægtig [ne-do’drdgti] adj. -t, -е низък, подъл, отвратителен nederdrægtigt [ne’do’dragtid] adv. низко, подло, отвратително • det gør nederdrægtigt ondt това ужасно боли nederlag [ne-dolaj] sb. -et, =, -ene поражение, разгром nederst [‘nedbsd] adj. =, -е най-ниският ned|fryse [nedfryss] vb. -fryser [-fryso], -frøs [-frøs], -frosset [-fråssd] замразявам nedgang [nedgati] sb. -еп спускане; падение, падане, намаляване; упадък; залез • nedgangen til kælderen er her входът/стълбата към килера е тук •der er nedgang i antallet af arbejdsløse има намаляване на броя на безработните nedgående [педдйзпз] adj. =, = спускащ, намаляващ, залязващ ned|komme [ned,ksms] vb. -kommer [-komb], -kom [-,кзт\ -kommet [-,komsd] f раждам nedkøle [ned,køls] vb. -r, -de, -t охлаждам nedladende [пед,1а’дзпз] adj. =, = снисходителен, високомерен ned|lægge [ned,lægs] vb. -lægge [-,lægo], lagde [-tlas], lagt [-,lagd\ полагам (венец); влагам, използвам (труд); налагам (забрана, вето); организирам (протест); повалям, застрелвам
(животно); закривам (работни места)’ преустановявам (работа), стачкувам’ ’ свалям (оръжия) nedløb [ned,løb] sb. -et, =, -ene водосток
nedløbsrør [nedløbs,rdu] sb. -et, =, -eiJe водосточна тръба nedrakning [пед,гссдпец] sb. -en, -er, -erne одумване, хулене, очерняне nedre [nedrs] adj. =, = долен nedrig [‘ned,ri] adj. -t, -е низък, подъл nedringjet [‘пед,гсецзд] adj. -et, -ede деколтиран, c деколте nedjrive [‘ned,ribs] vb. -river [-,rivo],
-rev [-,ræw], -revet [-,ræwsd] сривам, разрушавам nedrull|et [пейгиГзд] adj. -et, -ede свити/ навити (щори, пердета) nedrustning [‘ned,råsdneri\ sb. -en разоръжаване nedsabling [ned,sablerf[ sb. -en, -er, -erne клане; остра критика nedsat [‘ned,sad] adj. =, -te намаление
•    de nedsatte varer tages ikke retur намалените стоки не се приемат обратно
nedskrivning [‘ned,sgriwhen\ sb. -еп запис; девалвация nedskæring [‘ned,sgæreri] sb. -еп, -er, -eme съкращение, намаление nedslag [‘ne-dplaj] sb. -et, =, -ene удар, попадение; намаление (напр. на цени) nedslående [пе8^1азпз] adj. =, = разочароващ, потискащ nedstamme [hed,s dam з] vb. -r, -de, -t произхождам, произлизам nedstryger [hed^dryjo] sb. -en, -e, -ne трион
nedjsætte [‘ned,sæds] vb. -sætter [-^ædo], -satte [-fSarfa], -sat [-,sad\ намалявам; създавам (напр. група); установявам се
nedsættende [ned,sædsns] adj. = = остър, критичен (забележка) nedtrapning [nedfrabneti] sb. -en Q постепенно намаление • hun er på nedtrapning тя е на постепенно намаление (на алкохол, дрога)
edtrykt [1nedfrøgd\ adj. =, -е потиснат [nedfuA sb. -en потиснатост; Спускане • han ville til Italien, men på nedturen gik bilen i stykker той искаше да отиде в Италия, но при пътя надолу колата се счупи • skilsmissen var en ordentlig nedtur for mig j разводът бе за мен истински кошмар nedvurdere [iiedvuutfeb] vb. -r, -de, -t
подценявам nedværdige [‘nedpaudva] vb. -r, -de, -t унижавам negativ [negafiuf] sb. -et, -er, -eme негатив
negativ [‘negafiw] adj. -t, -е негативен neger [iiejo] sb. -en, -е, -ne негър negl [‘najl] sb. -en, -e, -ene нокът • hun er en hård negl J тя е костелив орех
•    han fik 200 DKK op under neglene
[ той отмъкна 200 крони • kan du så rubbe neglene! J побързай! negle [1najh\ vb. -r, -de, -t I крада
•    de negler noget chokolade i Netto f те крадат шоколад в Нето (верига магазини в Дания)
neglelak [‘najh/ag] sb. -кеп лак за нокти nej Vnafl interj. не; о, ах! • nej, hvor er det flot! J o, колко хубаво! • hun kan ikke sige nej f тя не може да каже «не» neje [‘naja\ vb. -r, -de, -t покланям се, правя реверанс
nekrolog [nekro’lo] sb. -en, -er, -erne некролог
nektar [næg’ta’] sb. -en нектар nellike [neliga] sb. -n, -r, -те карамфил nem [‘næm’l adj. -t, -те лек, лесен • han har nemt ved at lære dansk той лесно учи датски
nemlig [‘ncemli] adv. именно nemt [‘næm’d] adv.
neon [‘ne-jn] sb. -et неон • skal jeg bøje det i neon for dig? \ трябва ли да ти го обяснявам подробно? neonlys [‘ne-onjys] sb. -et неонова светлина
nepotisme [nepo’tisma] sb. -n непотизъм nerve [tøcurø] sb. -n, -r, -rne нерв • mine nerver står på højkant \ нервите ми са
neutralt
опънати • han har nerver af stål j има железни нерви • hun har dårlige nerver J тя има слаби нерви • hans musik går mig på nerverne j музиката м уме вбесява
nervenedbrudt [‘nåuvsnsdprud] adj. =,
-е с разклатени нерви nervepirrende [‘памзризпз] adj. =, = драматичен; много интересен nervesammenbrud [‘nouvssamsnjjrud] sb. -det, =, -dene нервен срив nervesvækk|et [пйиоз^исидзд] adj. -et,
-ede неврастеничен, c отслабени нерви nervøs [ndj’vøs] adj. -t, -е нервен, неспокоен • jeg er lidt nervøs i dag днес съм малко нервен • hun har nervøse trækninger тя има нервни тикове
nervøsitet [nauvøsi’te’d] sb. -en нервност nervøst [nciu’oøsd] adv. net [‘næd] sb. -tet, =, -tene мрежа; паяжина • vi fanger fisk med net хващаме риба c мрежа • computerne er forbundet i et net компютрите са свързани в мрежа • hun viklede sig ind i et net af løgne тя се оплете в мрежа от лъжи • hun putter varerne i nettet og går hjem тя слага продуктите в мрежата и си отива вкъщи nethinde [nædfiens] sb. -п, -r, -rne ретина
netkort [‘nædftå’d] sb. -et, =, -ene @ карта за градския транспорт netop [nædob] adv. именно, тъкмо • det er lige netop ham, jeg tænker på именно за него си мислех ‘jeg stod netop og skulle til at ringe til dig тъкмо щях да ти се обадя netto [‘næfo] adv. нето nettopris [‘nætopris] sb. -en, -er, -erne нетна цена nettoudbytte [nætoudpyda] sb. -t чист доход, нетна печалба netværk [‘nætpaug] sb. -et, =, -ene мрежа neurose [ndw’wsa] sb. -n, -r, -rne Q. невроза
neutral [now’trat] adj. -t, -е неутрален neutralt [now’trald] adv.
nevø [ne’vø] sb. -en, -er, -erne племенник ni [ni] пит. девет niche [nisja] sb. -n, -r, -те ниша niece [ni’æ-sa] sb. -n, -r, -те племенница niende [niana] пит. девети nier [nib\ sb. -en, -е, -ne деветка nihilisme [nihi’lisma] sb. -n нихилизъм nik [neg] sb. -ket, =, -кепе кимване nikke [nega] vb. -r, -de, -t кимвам;
отигравам c глава (футбол) nikkel [negal] sb. -et никел nikotin [.niko’tin] sb. -en никотин niks [negs] adv. не, нищо • nul og niks I абсолютно нищо • niks pille! J не пипай!
niogtyve [nibfyva] пит. двадесет и девет
niogtyvende [nibfyvana] пит. двадесет и девети
nip [neb] sb. -pet глътка • jeg var lige på nippet til at ringe til dig тъкмо щях да ти се обадя nippe [пеЬз] vb. -r, -de, -t пия на малки глътки, отхапвам на малки хапки; откъсвам nips [nebs] sb. -et джунджурия, дреболия (за украса) nipsgenstand [nebsgænlsdan’] sb. -en, -е, -ene друнджурийка nisse [nesa] sb. -n, -r, -те гном, джудже (в датските вярвания малко човече в сиви дрехи и червена шапка, което помага или пречи на селяните) nital [nifal\ sb. -let, -ler, -lerne деветка nitiden [nifidari] sb. 9 часа nitte [nida] sb. -n, -r, -rne непечеливш билет; нит nitten [nedan] пит. деветнадесет nittende [nedana] пит. деветнадесети niveau [ni’vo] sb. -et, -er, -erne ниво nivellere [niva’leb] vb. -r, -de, -t нивелирам node [‘по да] sb. -n, -r, -rne нота nogen [noåan] pron., noget [nå-ад], nogle [no’an] някой, който и да е, нещо, малко, някакъв, няколко (често без превод, предимно в отрицателни и въпросителни изречения) • jeg
vil gerne have noget sukker искам (малко) захар •jeg vil gerne have n0ge, marmelade искам (малко) мармалад •jeg vil gerne have nogle æbler искам (няколко) ябълки * har du nogen æbler-> имаш ли ябълки? ‘jeg har ikke nogen æbler нямам ябълки • en ordbog? jeg har ikke nogen речник? Нямам •jeg har nogle venner имам едни приятели
•    er der nogen, der ved det? знае ли го някой?
nogenlunde [no-anjåna] adv. приблизително, горе-долу • det går nogenlunde нещата вървят горе-долу добре
nogensinde [no’an,sena] adv. някога noget [no-n] pron. —> nogen вж. nogen
•    der er ikke noget няма нищо • hvor for noget vin vil du have? какво вино искаш? • hvad er det for noget? това пък какво е? • vi har ikke noget juice нямаме сок •jeg vil gerne have noget juice бих искал (малко) сок • et sommerhus? jeg har ikke noget! вила? нямам • du skal ikke tro, at du er noget!
! не смятай, че си нещо! • noget for noget! J услуга за услуга • han er noget så dygtig! той е толкова способен!
•    sikke noget vrøvl! f ама че глупост! nogle [wn] pron. —* nogen вж. nogen nok [nag] adv. достатъчно; може би,
вероятно, май • пи kan det være nok! \ достатъчно! стига вече! • han har nok i sig selv j той си е самодостатъчен
•    mærkeligt nok svarede han ikke колкото и да е странно, той не отговори ‘jeg tror nok, hun bor i Køge тя май живее в Кьоге • det der, du ved nok … J това, бе, сещаш се … • jeg har ikke penge nok til det нямам достатъчно пари за това
nomade [no’ma-да] sb. -п, -г, -те номад nominere [nomtneb] vb. -r, -de, -t номинирам    1
nonne [папа] sb. -n, -r, -rne монахиня nonsens [‘nansans] sb. et безсмислица nord [пол] sb. -en север • nordfor Esbjerg на север от Есбьерг
Norden [‘по/зп\ргор. Север(ът) (5-те
северни страни)
nordisk [‘noudisg] ad]. =, -е нордски, „нордцчгски • nordisk filologi нордска
филология
nordlig [поМ adj. -t, -е северен nordlys [‘пои,lys] sb. -et, =, -ene северно
сияние
nordmand [‘пол,mani sb. -manden [.[tianbn], -mcend [-,mæn\ -mændene [.ригпзпз] норвежец/норвежка nordpol [iioupol] sb. -en северен полюс nordpå [bo/pa] adv. на север Norge [Ws-rø] pr. Норвегия norm [‘nå’m] sb. -en, -er, -erne норма normal [nå’mat] adj. -t, -е нормален normalisere [nåmali’seb] vb. -r, -de, -t нормализирам normalt [nå’ma’ld] adv. нормално normere [nå’meb] vb. -r, -de, -t нормирам, регулирам norsk [nåsg] adj. =, -е норвежки nosse [hoss] sb. -n, -r, -me S тестис nosse [ixas3] vb. -r, -de, -t l обърквам; бавя
nostalgisk [nås’dal’gisg] adj. =, -e носталгичен nota [‘rwta] sb. -en, -er, -eme фактура notabene [‘nota,be-na] (NB), adv. нотабене, обърни внимание notat [no’ta’d] sb. -et, -er, -eme кратка бележка, записка; отчет, доклад note [‘no’ds] sb. -n, -r, -те нота (дипломатическа); бележка notere [no’teb] vb. -r, -de, -t записвам, отбелязвам notering [no’tereri] sb. -en, -er, -eme отбелязване, котиране (на борсата); поръчване на телефонен разговор при заета линия
notits [no’tids] sb. -en, -er, -erne кратка бележка, кратко съобщение notorisk [no’torisg] adj. -e всеизвестен
nougat [nugo] sb. -en нуга novelle [no’væh] sb. -n, -r, -те новела november [no’væmbo] sb. (en) ноември nr. [tødma] sb. —у nummer съкр. от
nummer
nu [‘ли] sb. -et настояще, миг • de lever i nuet те живеят в настоящето • han var væk i et пи той изчезна за секунда nu [‘пи] adv. веднага, сега • пи kommer jeg сега идвам аз • det er пи sjovt at være her J сега е весело тук • jeg besøger ham nu og da посещавам го от време на време nuance [ny’a^sa] sb. -n, -r, -те нюанс nuancer|et [пуафеЪд] adj. -t, -e разнообразен nud|del [‘пидз1\ sb. -len, -ler, -lerne макаронен!} изделия nudisme [nu’disms] sb. -n нудизъм nugældende [iiugælana] adj. =, = действащият в момента nul [tiål[ sb. -let, -ler, -lerne нула, нищо
•    nul! J край, точка! • han er et rent nul той е кръгла нула • hun fik nul nul i fransk тя получи 0.0 по френски nulevende [‘пи,1ешзпз] adj. =, = сегашен, съвременен nuller[mand [nulo,man[ sb. -manden [-,тапзп], -mænd [-/næn’], -mændene [-piænms] вълмо прах nulpunkt [‘nålpåri’d] sb. -et, -er, -erne нулева точка numerisk [nu’me’risg] adj. -, -е цифров numjmer [‘nåmb] sb. -meret, -re, -rene номер • det er forkert nummer това e грешен номер • han laver numre med folk J той погажда на хората номера nummerplade [‘патЪр1а дз] sb. -п, -г, -те номерХна автомобил) numse [nåmsa] sb. -п, -r, -те J дупе nusse [‘«ми] vb. -r, -de, -t галя, милвам; шляя се, мотая се • hun nusser sit barn тя гали детето си • hun går og nusser derhjemme J тя се мотае из къщи nuss|et [‘nusad] adj. -et, -ede мърляв nutid [‘пи^д^ sb. -en настояще, сегашно време (грам.) nutt|et [‘nudsff] adj. -et, -ede малък и сладък, миличък nuværende [‘nupæbns] adj. =, = настоящ
ny [‘ny] adj. -t, -е нов • skal vi begynde på ny? да започнем отначало/наново? nybegynder [nybegønb] sb. -en, -e, -ne начинаещ nyde [‘nyde] vb. nyder [‘nybo], nød [‘nød’], nydt [‘nyd] наслаждавам се; ползвам; ям или пия • han nyder godt af sine forældres penge той ползва парите на родителите си ‘jeg nyder at være her наслаждавам се да съм тук nydelig {‘пудаЩ adj. -t, -е красив;
прелестен, мил nydeligt [‘nydalid] adv. мило, прелестно nydelse [пуд als а] sb. -п, -г, -те наслаждение nyfødt [‘nyfød] adj. =, -е новороден nygift [nygifd] adj. =, -е новобрачен nyhed [ny,hed] sb. -en, -er, -erne новина, новост; известие nykke [nøga] sb. -n, -r, -rne каприз, прищявка nylig [nyli] adj. -t, -е скорошен, нов nylig [nyli] adv. наскоро • han er først kommet til Danmark for nylig той е в Дания съвсем отскоро nylon [‘najjori] sb. -en п найлон nymfe [nømfd] sb. -n, -r, -те нимфа nynne [nønd\ vb. -r, -de, -t тананикам (със затворена уста) nyoprett|et [nyob/cidad] adj. -et, -ede новосъздаден nyre [пуз] sb. -n, -r, -rne Q бъбрек nys [nys] sb. новина, новост • jeg har fået nys om en skole i Valby разбрах за едно училище във Валбю nys [nys] sb. -et, =, -ene кихавица, кихане
nyse [ny.чз] vb. nyser [nys:)], nøs [nøs], nyst [ny’sd] кихам nyser [nyso] sb. -en, -e, -ne J нещо страшно • det var en ordentlig nyser j това си беше доста страшно nysgerrig [nysgcui] adj. -t, -e любопитен nysgerrighed [nysgåu%hed] sb. -en любопитство nysselig [nysali] adj. -t, -е приятен, симпатичен nyt [ny’d] sb. новост • hvad er så sidste nyt? какво ново? nytte [nøda] sb. -n полза, изгода nytte [nøda] vb. -r, -de, -t извличам полза, полезен съм nyttig [nødi] adj. -t, -е полезен • hvad nytter det at skælde ud? каква е ползата да се караш? • det nytter ikke noget безполезно e nytår [nydfi] sb. -et, =, -ene нова година
•    godt nytår! честита нова година! nytårsaftjen [nydåsfxfdan] sb. -nen,
-ner, -neme новогодишна вечер (31 декември) nytårsdag [nydåsfla] sb. -en, -e, -ene първият ден на новата година (1 януари)
nytårsforsæt [nydåsf3,sæd] sb. -tet, -ter -terne новогодишен обет (нещо, за което човек си казва, ч еще започне да го прави от Нова година) nytårsønske [nydås^nsgs] sb.
-t, -r, -те новогодишно пожелание, поздравление næb [næb] sb. -et, =, -ene клюн • han forsvarer sig med næb og klør J той се брани със зъби и нокти nægte [nægda] vb. -r, -de, -t отричам; отказвам • han nægter sig skyldig той не се признава за виновен næh [næ-] interj. не; ами! nænne [næns] vb. -r, -de, -t не мога; не ми дава сърце; жал ми е • jeg kan ikke nænne at skuffe ham не ми дава сърце да го разочаровам næppe [næba] adv. едва, почти (не)
•    vi klarer det med nød og næppe I c мъка се справяме (c огромни усилия)
•    det nytter næppe noget това е почти безполезно
nær [næj] præp. почти • hun er nær de 40 тя е почти на 40 (години) • de var døden nær af skræk J те замалко не умряха от ужас nær [пеел] adj. -t, -е близък • de er nære venner те са близки приятели nær [пеел] adv. близо, наблизо • jeg havde nær sagt det замалко да го кажа
•    vi havde nær aldrig klaret det замалко да не се справим • alle kom, på nær fom всички дойдоха без Том • det var ikke nær så svært, som jeg havde troet далеч не беше толкова трудно, колкото Предполагах n#rbutik [næubufig] sb. -кеп, -ker,
-kerne най-близкият магазин, местно/ хвартално магазинче nærdemokrati [‘næudemokraji] sb. -et възможност за участие при вземането На решения в социума, където човек живее или работи
nære [næ’o] vb. -r, -de, -t храня • han kunne ikke nære sig for at tage et stykke chokolade той не можа да се сдържи да не си вземе парченце шоколад . vi nærer stor respekt for ham храним дълбоко уважение към него nærende [‘næ-ons] adj. =, = хранителен nærgående [палфзпз] adj. =, = натрапчив, досаден, нахален • han er meget nærgående over for damer той доста досажда на жените •journalisterne stiller nærgående spørgsmål журналистите задават нахални въпроси
nærhed [‘nau,hed\ sb. -en близост • i nærheden af Roskilde близо до Роскиле nærig [ViÆ’/’i] adj. -t, -е скъпернически, много пестелив
næring [‘nære/i] sb. -en храна; занаят næringsdrivende [‘næ-reris^tvsna] adj. =, = търговски, предприемачески næringsliv [‘næ-rerisj.iw] sb. -et стопански живот, търговия или занаят næringsmid|del [næ-rerisfnidaF] sb. -let, -ler, -lerne хранителен продукт nærliggende [‘næj/egma] adj. =, = който се намира наблизо nærme [‘паитз] vb. -r, -de, -t приближавам се • vi nærmer os Odense приближаваме се към Оденсе nærmere [‘ndumj-jj præp. по-ясно • кап du ikke komme det nærmere? не можеш ли да го опишеш по-ясно? • hun er på det nærmeste hvidhåret тя е почти побеляла
nærmere [‘naumo-o] adj. komp. вж. nær (= по-близък, по-точен) • ved nærmere eftertanke при по-задълбочено обмисляне nærmere [‘паито-з] adv. komp. вж. nær (= по-близко, по-точно) • danskere, nærmere bestemt københavnere датчаните, по-точно копенхагенци •jeg vil senere komme nærmere ind på det по-късно ще се спра по-подробно на това
nærmest [‘naumasd] præp. най-близо
•    det er nok det, der kommer sandheden nærmest това най-много се приближава до истината
nærmest [‘naumasd] adj. sup., =, -е вж. nær (= най-близък) • vi inviterer kun de nærmeste venner каним само най-близките приятели nærmest [‘ncumasd] adv. най-вече, почти
•    hun er nærmest gået fallit тя почти фалира
nærsynjet [‘næujyhad] adj. -et, -ede късоглед nærtagende [‘næujaana] adj. =, = чувствителен, обидчив nærved [‘næuped] adv. близо; почти nærværende [‘næupæma] adj. =, = присъстващ; настоящ næse [næ’sa] sb. -n, -r, -те нос; нюх
•    hun har næse for nyheder J тя има нюх към новините • du skal ikke stikke din næse i det J не си ври носа в това • han blev væk for næsen af hende S той й се измъкна изпод носа • hun har ben i næsen l тя има твърда воля
næseblod [‘næ-safjlod] sb. -et П кръвоизлив от носа næsebor [næ’S9poj\ sb. -et, =, -ene ноздра
næsehorn [næ-S3,houh] sb. -et, =, -ene носорог
næst [næsd] adv. след • næst efter Peter, så er du den sødeste f след Петър ти си най-хубавият næstbedst [‘næsdpæsd] adj. ~, -e вторият най-добър næste [næsda] adj. =, = следващ • næste dag на следващия ден • hun kommer i næste uge тя идва следващата седмица næstekærlighed [næsdafdiAified] sb. -en любов към ближния næsten [næsdan] adv. почти næstforjmand [‘næsdfo/nan’] sb. -manden [-,man’an], -mænd [-jnæn\ -mændene [-,тсгпзпз] заместник-председател næstsidst [næsd^isd] adj. =, -e предпоследен næstældst [næsd,ælsd[ adj. =, -е втори по възраст næsvis [‘næ’spi’s] adj. -t, -е безсрамен, нагъл
nætter [nædo] sb. —> nat мн. число от nat (= нощ) næve [‘næ’из] sb. -n, -r, -те юмрук nævenyttig [‘n<z-v3,nødi] adj. -t, -e натрапчив, дотеглив nævn [næwh] sb. -et, =, -ene комисия, комитет
nævn|e [‘næwna] vb. -er, -te, -t назовавам nævning [næwneri] sb. -en, -e, -ene съдебен заседател nød [‘nød’] sb. -den, -der, -derne орех nød [nød] sb. -en необходимост; нужда; трудност
nød [nød’] vb. —> nyde мин. вр. от nyde (= наслаждавам се) nødbremse [nødprdmss] sb. -n, -r, -rne аварийна спирачка nøddeknækker [nød3,knæga] sb. -en, -e, -ne лешникотрошачка nøde [nø-da] vb. -r, -de, -t принуждавам, заставям
nødhjælp [nødjælb] sb. -en неотложна (спешна, бърза) помощ nødig [nø-di] adj. -t, -е нужен, необходим nødlande [nødjana] vb. -r, -de, -t кацам принудително nødløgn [nød,loj’n] sb. -en, -e, -ene необходима (бяла) лъжа nødråb [nød,råb] sb. -et, =, -ene зов за помощ
nødsag|et [nød,sabd] adj. -et, -ede принуден • jeg var nødsaget til at blive hjemme f бях принуден да остана вкъщи
1
nødstilfælde [nødstefæl’a] sb. -t, -r, -rne в случай на нужда/опасност nødt [nød] adj. в съчетанието være nødt til noget (= принуден съм да)
•    vi var nødt til at blive hjemme бяхме принудени да си останем вкъщи
nødtvung|en [nød,tvår\’an] adj. -ent, -ne принуден
nødudgang [nødudgari’] sb. -en, -e, -ene авариен изход nødvendig [nød’væn’di] adj. -t, -e необходим nødvendighed [nød’væn’di,hed-] sb. -en,
-er, -erne необходимост nødværge [‘nødpa/wa] sb. самозащита
•    han sætter sig til nødværge той прибягва към самозащита • han gjorde det i nødværge той го направи при самозащита
nøg|en [najsn] adj. -ent, -ne гол; открит, чист
nøgle [nojb] sb. -n, -r, -rne ключ nøglebundt [nojb,bånd] sb. -et, -er,
-erne връзка ключове nøglehul [najb,hål] sb. -let, -ler, -lerne ключалка nøgtern [nøgdon] adj. -t, -е трезв, разумен
nøjagtig [noj’agti] adj. -t, -е точен nøjagtighed [noj’agti,hed] sb. -en точност nøje [noja] adj. основен, точен
•    de tager det ikke så nøje не приемат нещата така присърце
nøjeregnende [noja,raj’nan3] adj. =, = педантичен, дребнав nøjes [nojas] vb. nøjes [nojas], nøjedes [nojadas], nøjedes [najades] задоволявам се, доволен съм, стига ми • hun vil gerne have 1.000 kr., men hun må nøjes med 100. искаше й се да има 1000 крони, но трябваше да се задоволи със 100 nøjsom [noj,som’] adj. -t, -те скромен 1 nøjsomhed [‘nojsom,hed] sb. -en непретенциозност, умереност nøle [nø-la] vb. -r, -de, -t \ колебая се, бавя се
nørkle [‘nough] vb. -r, -de, -t I работя усърдно
pøs [‘rto’s] vb. —> nyse мин.вр. от nyse (= кихам) nå [to] interJ- ами
nå [Viå] vb. -r, -ede, -et достигам • vi skal nå færgen kl. 12 трябва да хванем ферибота в 12 ч. ‘jeg har sat mig et mål, og jeg vil nå det поставил съм си цел и искам да я постигна • hun når ham ikke til sokkeholderne J тя не може да му стъпи на малкия пръст nåde [‘па4дг>] sb. -п състрадание, милост, благосклонност nådig [‘nå’di] adj. -t, -е милостив, благосклонен nåh [ityo] interj. ах, ей, а nål [пйЦ sb. -еп, -е, -епе игла ‘juletræet taber nåle hver dag коледната елха губи иглички всеки ден • hun syr med еп lille nål тя шие с малка игла nålefilt [‘nå’hfil’d] sb. -еп мокет nåletræ [‘næh,tral sb. -et oo иглолистно дърво
nåleøje [Wå hpj?] sb. -t иглено ухо når [‘ni] konj. когато, след като • når hun er træt, bliver hun sur когато се умори, тя става лоша • han kan komme når som helst той може да дойде когато си иска ‘jeg ringer, når jeg har snakket med ham ще се обадя, след като съм говорил с него • når jeg kom for sent hjem, blev min far sur когато се прибрах късно, баща ми се ядосваш

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: