V

V
vab|el [‘va’bal] sb. -len, -ler, -lerne воден мехур, пришка, подутост vaccination [‘vagsinajjon] sb. -en, -er, -eme £2 ваксинация; ваксиниране vaccinere [vagsi’neb] vb. -r, -de,
-t П ваксинирам * lægen vaccinerer patienten mod kobber £2 лекарят ваксинира пациента против едра шарка • efter det var han vaccineret mod hykleri \ след това той беше имунизиран против лицемерие vade [‘verда] vb. -r, -de, -t ходя трудно, гьтря се, газя • han vader ud i floden og fisker той гази в реката и лови риба
•    han vadede ud ad landevejen той затъна на междуселския път
vafjfel l’vcfal] sb. -len, -ler, -lerne вафла
•    de spiste varme vafler med syltetøj те ядоха горещи вафли със сладко • V/ skal købe en pakke vafler til isen трябва да купим пакет вафли за сладоледа
•    jeg vil gerne have en vaffel med tre iskugler искам вафличка (фунийка) c три топки сладолед
vag [‘vaj] adj. -t, -e
vagabond ]’vaga,ban’d] sb. -en, -er, -eme скитник, бродяга vagt []vagd] sb. -en, -er, -erne пазач, стража, часови, дежурен • vagterne går rundt om ambassaden hele dagen дежурните денонощно обхождат посолството vagt [‘vagd] sb. -en вахта, дежурство, пост • soldaterne skiftes til at holde vagt войниците се сменят на поста • jeg er altid på vagt over for telefonsælgere винаги съм нащрек c продавачи по телефона vagt [‘vajd] adv. • hun svarer vagt тя отговаря вяло vagthavende [‘vagdjiavana] adj. =, = дежурен
vagthund [‘vagd,hun] sb. -en, -e, -ene куче пазач vagtpost [‘vagdposd] sb. -en, -er, -erne
valse
наблюдателен пост vagtsom [vagd,s ат] adj. -t, -me бдителен, внимателен vagtsomt [vagd,sam’d] adv. бдително, внимателно vakkelvorn [‘vagaæpå’n] adj. -t, -e разклатен, неустойчив, паянтов vakkelvornt [‘vagaæp&nd] adv. неустойчиво,несигурно • stilladset ser noget vakkelvornt ud скелето изглежда някак неустойчиво vakle [‘vagla] vb. -r, -de, -t люшкам (се), клатушкам (се), клатя (се); люлея (се); колебая (се) • han vaklede udfra værtshuset той излезе от пивницата, олюлявайки се ‘jeg vakler imellem at tage jobbet eller lade være колебая се дали да приема тази работа, или не vaks [‘vags] adj. =, -е съобразителен, находчив vakst [vagsd] adv. ловко, находчиво vakt [‘vagd] vb. —> vække прич. от vække vakte [‘vagda] vb. —> vække мин. вр. от vække
valfart [W/ай] sb. -en, -er,
-erne поклонничество, хаджилък, посещаване на свети места; ходене по забележителни места valg [‘val]] sb. -et, = -ene избор; избори
•    der er valg til Folketinget den 2. marts изборите за Фолкетинга (датския парламент) ще се състоят на 2 март
•    du må træffe et valg пи трябва да направиш избор сега • jeg har ikke noget valg нямам избор
valgret [‘val,råd] sb. -ten право на глас, избирателно право valgsprog [‘valjbråw] sb. -et, =, -ene изборно мото valgt [‘vaid] vb. —> vælge прич. от vælge valgte [‘valda] vb. —> vælge мин. вр. от vælge
valmue ]’val,mu-a] sb. -n, -r, -rne oo мак valnød [‘val,nød] sb. -den, -der, -derne °o орех
vals [WS] sb. -en валс • de danser vals те танцуват валс valse [‘valsa] sb. -n, -r, -те валсирам
451
valuta
valuta [va’luta] sb. -en, -er, -erne валута
•    han fik valuta for pengene S той получи качествена стока за парите си
valutakurs [va’luta,ku/s] sb. -en, -er,
-erne валутен курс vam|mel [toma/] adj. -melt, -le който предизвиква гадене; прекалено сладък vammelt [vamald] adv. противен, отвратителен vampyr [vam’pyj] sb. -en, -er, -erne вампир
vanart|et [van,a’dad] adj. -et, -ede непослушно, злонамерено; изродено vanartet [‘van,adat3] adv. невъзпитан, злобен; изроден vand [van] sb. -en, =, -ene вода (бутилка) • jeg vil gerne have en øl og tre vand за мен бутилка бира и три води
vand [ton] sb. -et вода • vi går i vandet om sommeren през лятото се къпем
•    han faldt i vandet i lørdags миналата събота той падна във водата • han hælder vand ud af ørerne J от девет кладенеца вода носи (дава дълго, измислено обяснение) • han er ude på dybt vand J той има затруднения, не знае какво да прави • hendes tænder løber i vand J потичат й слюнките/ лигите
vandalisme [vanda’lisma] sb. -n вандализъм vande [vana] vb. -r, -de, -t напоявам, поливам, оросявам vand|et [Ъапад] adj. -et, -ede воднист;
пошъл, скучен vandet [tonad] adv. пошло, просташко, вулгарно, блудкаво vandfad [ton/ай] sb. -et, -e, -ene умивалник vandfald [‘vanfal] sb. -et, =, -ene водопад,каскада vandhane [ton/rø-na] sb. -n, -r, -те кран за вода
vandkande [ban,капа] sb. -n, -r, -rne кана,стомна; лейка vandløb [van,løb] sb. -et, =, -ene извор, поток, ручей
vand|mand [van,man] sb. -manden [-fnanan],, -mænd [-,mæn], -mændene [-,тсепапа] медуза; носач на вода; водолей • han er født i vandmandens tegn той е роден под знака на водолея
•    vandkanten var fuld af vandmænd крайбрежието беше пълно c медузи
vandmelon [tonme/on] sb. -en, -er, -erne oo диня vandmærke [van/ntuga] sb. -t, -r, -rne воден знак (напр. на банкнота) vandpyt [vanpyd] sb. -ten, -ter, -terne локва
vandre [vandrа] vb. -r, -de, -t бродя, странствам, скитам, пътешествам
•    v; skal vandre fra Skagen og ned langs den jyske vestkyst ще направим пътешествие от Скеген по западното крайбрежие на Ютландия ‘jeg har vandret rundt i byen hele dagen целия ден бродих/скитах из града • han lader tankerne vandre той оставя мислите си да странстват
vandrehjem [vandrajæm] sb. -met, =, -тепе евтино хотелче, туристическа спалня
vandrer [‘vandra] sb. -en, -е, -ne пътник, странник, скитник, пътешественик vandret [van,rad] adj. =, -te хоризонтален vandret [van,rad] adv. хоризонтално, по хоризонталата vandretur [vandra,tuu] sb. -en, -e, -ene разходка пеша vandski [van,sgi] sb. -en, =, -ene водни ски • har du prøvet at stå på vandski? пробвал ли си да караш водни ски? vandslange [Ъап^аца] sb. -п, -г, -те маркуч
vandstråle [van,sdrå-la] sb. -п, -r, -rne струя вода vandt [vand] vb. —> vinde мин. вр. от vinde
vandtæt [van,tæd] adj. =, -te водонепроницаем, непромокаем • han har et vandtæt alibi той има желязно алиби vandtæt [van,tæd] adv.
водонепроницаемо vane [va’na] sb. -n, -r, -rne привичка, навик; обичай • slikkeri er en dårlig vane прекаляването със сладко е лош навик • du må prøve at bryde vanens magt опитай да победиш силата на навика
vanhellige [vanfiæli’a] vb. -r, -de, -t | опетнявам ,осквернявам vanilje [va’nilja] sb. -n ванилия vanke [vatjga] vb. -r, -de, -t бродя, блуждая; има, раздава се vankelmodig [uaqgaljnodi] adj. -t, -e несигурен, нерешителен,колеблив vankelmodigt [ищдз1,modid] adv. нерешително, променливо, непостоянно vanlig [‘vænli] adj. -t, -е обикновен vanligt [vænlid] adv. обикновено vanrøgte [vanpogds] vb. -r, -de, -t пренебрегвам, занемарявам, лошо се грижа, пропускам vanskabt [vanjgabd] adj. =, -е уродливо; неуспешно, несполучливо vanskabt [van,sgabd] adv. уродлив;
несретник vanskelig [vansgali] adj. -t, -е сложен, труден •jeg har fået en vanskelig opgave получих трудна задача
•    han kan godt være lidt vanskelig той понякога е малко труден (като характер, общуване)
vanskelighed [vansgsliped] sb. -en, -er, -erne сложност, трудност, пречка vanskeligt [‘vansgalid] adv. сложно, трудно • det bliver vanskeligt at nå det hele ще е трудно да се постигне всичко
vant [‘vand] adj. =, -е познат, привичен, обичаен • han er vant til at arbejde hårdt той е свикнал да работи много
•    alt går sin vante gang всичко си върви по обичайния ред
vante [‘vands] sb. -п, -r, -rne ръкавици c един пръст vantro [van,tro] sb. -en неверие, безбожие; недоверие vantro [‘vanfro] adj. =, = невярващ;
varemærke
недоверчив, подозрителен vanvid [van,vid] sb. -et лудост, безумие
•    det var det glade vanvid J това беше пълно безумие • hans sange driver mig til vanvid J песните му ме подлудяват
vanvittig [vanpidi] adj. -t, -е безумен, луд, побъркан, психически болен • er du vanvittig? i ти луд ли си? • det er til at blive vanvittig over направо може да се побъркаш от това vanvittig [vanpidi] adv. ненормално, безумно • han blev vanvittig rasende той страшно се вбеси • han er vanvittig forelsket-i hende той е безумно влюбен в нея
vanvittigt [van,vidid] adv. безумно • han . opfører sig komplet vanvittigt \ той се държи като абсолютно побъркан vanære [van,æo] vb. -r, -de, -t да опозоря, обезчестя vanærende [van,æbna] adj. =, = позорящ
vanærende [van,æbn3] adv. позорно var [te] vb. —* være мин. вр. от være vare [Ухгз] sb. -n, -r, -rne стока, продукт • der er kommet nye varer til forretningen i dag днес в магазина докараха нови стоки • del er den ægte vare ето това вече е нещо истинско
•    han tager vennens forklaring for gode varer той приема обяснението на приятелите си за чиста монета
vare [W-з] vb. -r, -de, -t трае, продължава, стига •filmen varer 45 minutter филмът трае 45 минути • det kan ikke vare længe, før han kommer hjem няма да трае дълго, докато той се прибере • det varede syv lange og syv brede J това продължи цяла вечност (идиом)
varedeklaration [væodekla-o^joh] sb.
-en, -er, -erne информация за стоката (относно състава на продукта за пред потребителите) varehus [væopus] sb. -et, -e, -ene универсален магазин varemærke [vccojnaugs] sb. -t, -r, -me търговска марка
453
varetage
vare tage [væofa] vb. -tager [-,ta\ -tog [-,fo\ -taget [-fa’di5] пазя, опазвам, отстоявам, грижа се • han varetager firmaets interesser той отстоява интересите на фирмата varetægt [væofægd] sb. -еп попечение, грижа
varetægtsarrest ]’va3tægdsalrasd] sb.
-еп предварителен арест varevogn [‘væo,våwh] sb. -еп, -е, -ene товарен камион variab|el [оач,аЪз1] adj. -elt, -le променлив, непостоянен, неустойчив variabelt [‘uaipbald] adv. неустойчиво, изменчиво, непостоянно variant ]’væi,an’d] sb. -еп, -er, -erne вариант
variation ]’væia,sjon] sb. -en, -er, -erne вариация, изменение variere [‘va4i,eb] vb. -r, -de, -t варира, изменя
variete [vaie,te] sb. -en, -er, -erne вариете
varig [to-/] adj. -t, -е постоянен, продължителен varigt [to/d] adv. постоянно, продължително varm [‘vant] adj. -t, -е топъл, горещ, жарък, зноен, пламенен, страстен; свеж, пресен (за продукти), чист (бельо), нов, последен (за вестник), злободневен; страстен, сърдечен • vi spiser еп varm ret ядем топло ястие
•    der er noget i vejen med den varme hane кранът за горещата вода се повреди • han er lidt varm på hende \ той е малко влюбен в нея • bogen går som varmt brød \ книгата се разграбва като топъл хляб • han købte еп varm cd-spiller \ той купи краден сидиплеър varmblodig [‘oæmtblodi] adj.
-t, -е топлокръвен; жизнерадостен, пламенен, страстен, горещ, буен varmblodigt [Ъа-т,blodid] adv.
жизнерадостно, пламенно, страстно varme [‘va ms] sb. -п топлина, горещина, зной, жар; отопление; сърдечност, топлота, въодушевление • her er 25
graders varme тук температурата е 25 градуса • kan du ikke skrue ned for varmen? може ли да намалиш отоплението? • kan du holde varmen? не ти ли е студено? • værelset koster 1.000 кг. от måneden uden varme наемът за стаята е 1.000 крони месечно без отоплението • puh, sikke еп varme! J ама че жега! varme [toma] vb. -r, -de, -t грея, сгрявам, топля • kakkelovnen varmer stuen op печката затопля стаята
•    sportsmanden er ved at varme op спортистът загрява • det varmer mit hjerte at se de små søde børn да гледам малките сладки дечица – това ми стопля сърцето
varmemest|er [vamspiæsdo] sb. -eren, -re, -rene огняр; домоуправител varmfront [‘væmfron’d] sb. -en, -er, -erne топъл фронт (метеоролог.) varmt [ua’md] adv. топло, горещо vars|el [to’,»/] sb. -let, -ler, -lerne предизвестие, предзнаменование; предупреждение, уведомяване, срок
•    brandvæsnet rykker ud med kort varsel кратко време след подаване на сигнала пожарната потегля • еп sort kat er et varsel om en kommende ulykke черната котка предвещава нещастие
varsle [to’i/з] vb. -r, -de,
-t предвещавам; предупреждавам, известявам, уведомявам • portørerne har varslet strejke på hospitalerne санитарите уведомиха, че ще има стачката в болниците varsom [‘иагчзт] adj. -t, -те внимателен varsomt [‘va,som’d] adv. внимателно
•    pige træd varsomt f момиченце, внимавай! (бъди предпазлива, разумна в живота си)
vase [to’ja] sb. -п, -r, -гпе ваза vaseline [torø/rna] sb. -n вазелин vask ]’vasg] sb. -en, -e, -ene пране, миене; мивка • hun bruger tid på vask og rengøring тя губи време за пране и чистене • tøjet er lagt til vask дрехите са приготвени за пране • vasken er
454
forstoppet умивалникът е запушен
•    hele planen gik i vasken планът се провали
vaske [vasga] vb. -r, -de, -t пера, мия
•    hun vasker tøj тя пере дрехи • hun vasker op тя мие съдове • gulvet trcenger til at blive vasket подът трябва да се измие • vi vasker os hver morgen ние се мием всяка сутрин
vaskeklud [vasga,klud] sb. -en, -e, -ene хавлиено кесе (за миене, къпане) vaskemaskine [vasgama,sgrna] sb. -n, -r, -rne перална машина vaskepulver [‘vasgapålva] sb. -et прах за пране
vaskeri [vasga’ri] sb. -et, -er, -erne перална (фирма); перално помещение vasketøj [vasgafaj] sb. -et дрехи за пране, изпрани дрехи vat [‘vad] sb. -tet памук vaterpas [vadopas] sb. -set, =, -sene водно равнило, либела, нивелир, равнище vatt[et [vadad] adj. -et,
-ede слаб, безхарактерен, безволев, слабохарактерен vattet [‘vadad] adv. слабо, нерешително vattæppe [‘vadfæba] sb. -t, -r, -rne памучно одеало ved [ved] [ve] præp. при, на, около, у; с; в; точно, тъкмо (с глаголи) • vi ses på onsdag ved denne tid ще се видим в сряда по същото време • Ishøj ligger ved Roskilde исхой се намира до Роскиле • bogen ligger ved siden af telefonen книгата лежи до телефона
•    hun løste opgaven ved hjælp af en ordbog тя се справи със задачата c помощта на речник • hun var lige ved at falde тя едва не падна ‘jeg er ved at lave mad точно готвя яденето • hun bliver ved med at spørge om det samme тя продължава да пита за същото • ved Ю-tiden около десет/часа/
ved [ved] [ve] adv. специфична употреба с глаголи • det kommer ikke dig ved това не те засяга ved [ved] vb.—* vide сег. вр. от vide
vedvarende
vederlag [ve-da,laj] sb. -et компенсация, заплата, заплащане, възнаграждение vedhæfte [vedfiæfda] vb. -r, -de, -t @ добавям, прикрепвам, прилагам ved|komme [ved,ката] vb. -kommer [-,kamb], -kom [-,kam], -kommet [-Jamad] засягам; отнася се vedkommende [ved,kamana] adj. =, = съответен, съответстващ; касаещ се, отнасящ се, заинтересован • brevet skal afleveres til rette vedkommende писмото трябва да бъде връчено точно на съответното лице • artiklen handler от et meget vedkommende emne в статията се говори за много актуална тема
vedlagt [ved,lagd] adj. =, -е приложен vedlige|holde [vedli’afiala] vb. -holder [-fial’a], -holdt [-fald], -holdt [-fuld] запазвам, съхранявам, под държам в ред • gode venskaber skal vedligeholdes добрите приятелства трябва да се поддържат • han vedligeholder sit hus той поддържа къщата си vedligeholdelse [vedlvafialala] sb. -п поддържане, поддръжка, запазване в ред
ved|lægge [ved,læga] vb. -lægge [-fægo], lagde [-/aa], lagt [-,lagd] прилагам, влагам
vedr. [ved/дапа] adj. —> vedrørende съкр. от vedrørende vedrørende [ved,rduana] (vedr.), præp.
относно, по отношение на vedjtage [ved,ta] vb. -tager [-fa], -tog [-fo], -taget [-fa’ad] приемам, решавам; утвърждавам • bestyrelsen skal vedtage, hvad der skal ske ръководството трябва да реши какво ще се случи vedtægt [vedfægd] sb. -en, -er, -erne устав, сбор от правила; закон или разпореждане, прието от датската администрация или полиция без участието на Фолкетинга (парламента) vedvarende [vedpa’ona] adj. =, = постоянен, продължителен; повтарящ се • vedvarende energi възобновляема
455
енергия • han lider af en vedvarende hoste той страда от постоянна кашлица veg [‘vej] adj. -t, -е слаб, безволев, колеблив veg [‘vej] vb. —> vige мин. вр. от vige veget [‘vejад] vb. —» vige прич. от vige vegetar [vege’ta] sb. -en, -er, -erne вегетарианец vegne [‘vajna] sb. pl. в съчетанието på vegne af nogen = от името на • han byder velkommen på bestyrelsens vegne той ви приветства от името на ръководството vegt [‘vejd] adv. слабо, безводно vej [‘vaj] sb. -en, -е, -ene път, шосе, улица, трасе; разстояние; страна, посока; начин • han bor længere nede af vejen той живее по-нататък по тази улица • blind vej задънена улица; глуха линия/коловоз; безизходно положение
•    damen viste os vej til museet жената ни показа пътя към музея • han er på vej til Roskilde той е на път за Роскиле
•    jeg kan ikke finde vej не мога да намеря път/начин • du skal gå din vej пи! а сега си върви по пътя! (махай се!) • hvad er der i vejen? какво има? (каква е пречката) • пи er der ingen vej tilbage няма път назад
vejarbejde [vajapajda] sb. -t пътни работи
veje [‘va ja] vb. -r, -de, -t претеглям, премервам, преценявам; тежа, имам значение, авторитет • hun vejer æblerne тя премерва ябълките • hun vejer 67 kg тя тежи 67 кг vejkryds [‘vajfarys] sb. -set, =, -sene кръстовище vejled|e [‘vaj,leda] vb. -er, -te, -t ръководя, инструктирам, консултирам vejledning [‘vajjedheri] sb. -en, -er, -erne ръководене, ръководство, инструкция
•    hun har en tid til vejledning hos sin lærer тя има час (уговорка) за консултация е преподавателя
vejr [‘vœu] sb. -et време (метеоролог.); дъх, дишане • det er dejligt vejr i dag
днес времето е прекрасно • skal vi ikke sætte tempoet i vejret? дали да не ускорим темпото • kopperne lå med bunden i vejret чашите лежаха c дъното нагоре • det er helt hen i vejret това е пълна глупост • han kunne ikke få vejret той не можеше да си поеме дъх
•    hun holdt vejret af skræk дишането му секна от страх vejrudsigt [‘væ/ud^egd] sb. -еп прогноза за времето vejskilt [‘vaj,syel’d[ sb. -et, -e, -ene пътен знак
vejspærring [‘vaj^sba/eri] sb. -en, -er, -erne заграждение на пътя vekselstrøm [vægsal,sdrdm] sb. -men променлив ток veksle [vægsla] vb. -r, -de, -t сменям, обменям; разменям, променям; развалям (пари) • kan du veksle еп 500-kroneseddel til fem 100-kronesedler? можеш ли да ми развалиш банкнота от 500 крони на пет по сто? • jeg vil gerne veksle nogle leva til kroner искам да сменя левове за крони vel ]’væl] adv. добре; разбира се, наистина, нали • du er vel ikke sur? ти да не се сърдиш? • du er ikke sur, vel? ти не се сърдиш, нали? velbekomme [vælbejcoma] interj. наздраве, да ви е сладко, (обикновено в отговор на tak for mad = благодаря за храната/за гостоприемството) velegn[et [vcelficjhad] adj. -et, -ede съответстващ, подходящ • hun er velegnet til stillingen тя е подходяща за длъжността velegnet [vælfxjnad] adv. подходящо velformjet [vælfo’mad] adj. -et, -ede добре оформен/сложен velformet [vælfo’mad] adv. стройно, оформено velfortjent [‘vælfofjæ’nd] adj. =, -e заслужен • han nyder sin velfortjente fridag той се наслаждава на заслужения си почивен ден velfærd [vælfæu] sb.
-еп благосъстояние, благоденствие, благополучие velfærdssamfund [‘aælfæussamfån] sb. -et, =, -ene общество на благоденствието velgørende [‘vælgd/зпз] adj. -,
= благотворителен, полезен, благотворен velgørende [‘vælgo/зпз] adv. мило, полезно
velgørenhed [vælgojsnfied] sb. -еп благотворителност velhavende [Ъсе1раЬзпз] adj. =, = благосъстоятелен, богат velhavende [‘vælfiavans] adv. богато velholdt [vælfiol’d] adj. =, -е добре гаедан, поддържан • de har en velholdt have те имат добре под държана градина • deres hus er velholdt домът им е добре под държан velholdt [vælfiol’d] adv. добре гледано
•    hans kone virker velholdt \ жена му изглежда добре гледана/запазена
velkom|men [‘væljcoman] adj. -ment, -ne приятен, желан • velkommen! добре дошли! • du er velkommen til at tage et stykke kage mere моля те, вземи си още едно парче торта velkomment [væljombnd] adv. радушно velkomst [‘vcelfømsd] sb.
-еп приветствие, прием, посрещане
•    han fik en varm velkomst оказаха му радушен прием
vellykk|et [‘væljøgad] adj. -et, -ede успешен, сполучлив vellykket [‘væljøgad] adv. успешно, сполучливо ‘festen var vellykket празникът имаше успех (мина успешно) • opgaven er vellykket задачата е изпълнена успешно velmenende [Ъсе1,тепзпз] adj. =, = благоразположен, с добри намерения (но невинаги с добри резултати) velmenende [Ъсе1рге’пзпз] adv. с добри намерения velopdrag|en [‘væbbflravsn] adj. -ent,
-ne добре възпитан
vende
velopdragent [‘væhb,drab3nd\ adv.
благовъзпитано veloplagt [veehb,lagd] adj. =, -е в добро настроение veloplagt [‘væhbjagd] adv.
ОПТИМИСТИЧНО
veloverstå|et [‘væhwo^dåbd] adj. -et,
-ede успешно преодолян velsigne [‘væljins] vb. -r, -de, -t благославям velsignelse [‘vceføihalsa] sb. -n, -r, -rne благославяне, благословия velsmagende [‘vælsmapns] adj. =, = вкусен ‘.et velsmagende måltid вкусна храна/ястие velstand [‘væl^sdan] sb. -en благосъстояние velvære [‘vælpæ-j] sb. -t доволство, блаженство, благосъстояние vemod [‘ve\mod] sb. -et тъга, печал, униние
vemodig [ve’modi] adj. -t, -е тъжен, печален
vemodigt [ve’mo’did] adv. унило, тьжно, жално, печално ven [‘væn] sb. -nen, -ner, -neme приятел, другар • han er en af mine venner той e един мой приятел • må jeg tage min ven med til festen? мога ли да доведа на празника мой/моя приятел • vi er gode venner ние сме добри приятели vend|e [‘væna] vb. -er, -te, -t обръщам, отвивам (кран); завивам, сменям посоката; разгъвам, развивам дейност, разгъвам строй, рота обръщам (автомобил), връщам се • han vender bilen og kører tilbage той обърна колата и потегли назад • hun vendte et blad i sin bog тя обърна страница в книгата си • vinduerne vender ud mod gaden прозорците гледат към улицата
•    han vendte og drejede sig i sengen той се въртеше и обръщаше в кревата
•    chefen vendte sig mod mig шефът се обърна към/против мен • han er vendt tilbage fra Jylland той се върнаот Ютландия • han vender det døve øre til J той е равнодушен • du må bare vende
457
vendekreds
den anden kind til J просто обърни и другата буза • han vender det hvide ud af øjnene J той подбелва очи vendekreds [vænajcræ’s] sb. -en, -e, -ene тропик
vendepunkt [vænapårfd] sb. -et, -er, -eme повратен/преломен момент vending [ ‘væneri] sb. -en, -er, -erne обръщане, завой, прелом, поврат; изразяване, изражение, израз • mit liv tog en ny vending животът ми прие нов обрат • han er .hurtig i vendingen той е бърз/съобразителен * han er god til at klare sig i en snæver vending той се справя лесно в ситуации, когато времето е кратко • de faste vendinger er svære at lære på et fremmedsprog трудно е да се заучават устойчивите изрази в чуждия език vene [ve-па} sb. -п, -г, -те вена veninde [væn’ena] sb. -п, -r, -те приятелка • Gitte og Mette er veninder гите и Мете са приятелки • Gitte er Peters veninde гите е приятелката на Петер
venlig [‘vænli] adj. -t, -е дружески, приятелски, приветлив, любезен • han er en meget venlig mand той е много приветлив мъж • venlig hilsen Peter (c) приятелски поздрав, Петър • vil De være så venlig at give mig en pose ще бъдете ли така любезен да ми подадете едно пликче venlighed [vænli,hed’] sb. -еп любезност venligt [vænlid] adv. дружелюбно, любезно • tusind tak, det var venligt af Dem хиляди благодарности, много мило от Ваша страна vennekreds [vænajcræ’s] sb. -en, -е,
-ene приятелски кръг, приятелско обкръжение venskab [vænpgab] sb. -et приятелство, дружба • lige for lige, når venskab skal holdes услуга за услуга, когато трябва да се поддържа приятелството venskabelig [vænjgabali] adj. -t, -е приятелски, дружески venskabeligt [væn^gabalid] adv.
дружески venstre [vænsdro] adj. =, = ляв • hun drejer til venstre тя завива наляво
•    partiet SF ligger til venstre for midten социалистическата народна партия е по-наляво от центъра • Nørregade er anden gade på venstre hånd ньорегеде e втората улица отляво
venstrefløj [‘vænsdrofloj] sb. -en ляво крило • partiet hører til langt ude på venstrefløjen тази партия принадлежи към крайно лявото крило venstrehånd|et [vænsdra,hon’ad] adj. -et, -ede левак vente [vænda] vb. -r, -de, -t чакам, очаквам ‘jeg venter på dig аз те чакам
•    hun vil vente et par dage med at ringe til ham тя иска да изчака няколко дни преди да му позвъни • hun venter gæster i aften тя чака гости тази вечер
•    han venter sig meget af den konference той очаква много от тази конференция
•    hun venter barn тя чака дете • hun venter sig тя е бременна • du kan bare vente dig! \ ще ти дам да разбереш!
venteliste [vænda,lesda] sb. -n, -r, -me списък на чакащите ventil [veen’tiT] sb. -en, -er, -erne клапан,
ВИНТИЛ
ventilation [væntila’sjoh] sb. -en вентилация ventilator [vænti’la,tou] sb. -en, -er, -erne вентилатор veranda [ve’randa] sb. -en, -er, -erne веранда
verd|en [vaudan] sb. =, -ner, -neme свят, вселена • hvad i al verden er det?
! какво за бога е това? • hun er den smukkeste kvinde i hele verden тя e най-красивата жена на света • den 3. verden (страните от) третия свят • han kom til verden i 1988 той се роди в 1988 г. • vi må have den sag ud af verden трябва да разрешим този въпрос verdensberømt [vaudansbe,rdm’d] adj.
-е световноизвестен verdensdel [våjdans,deT] sb. -en, -e, -ene част на света, континент
verdenshjørne [‘vaudsnsjoms] sb. -t,
-r, -rne посока на света (изток, запад, север, юг) verdenskrig [‘våjdansjcrij] sb. -еп, -е, -ene световна война • Danmark var besat under 2. verdenskrig по време на Втората световна война Дания беше окупирана verdensmest|er [‘vaudanspiæsdo] sb. -eren, -re, -rene световен шампион
•    han er verdensmester i højdespring той е световен шампион по висок скок verdensmesterskab [‘vaudansmtesdjfsgab] sb. -et, -er, -erne световно първенство verdensomspændende [‘vaudansjm^sbænbna] adj. =, = световен, обхващащ целия свят verdensrum [‘vcudansfåm] sb. =, -met космическо пространство, космос verdslig [‘ocusli] adj. -t, -е хорски, светски, земен, материален verdsligt [‘odjslid] adv. суетно verfe [vajfj] vb. -r, -de, -t \ изгонвам, изпъждам vers [vdjs] sb. -et, =, -ene стих; строфа; куплет • teksten er skrevet på vers текстът е в стихове versere [vau’seb] vb. -r, -de,
-t циркулирам, разпространявам (слухове); разглеждам (съдебно дело) vertikal [våuti’kal] adj. -t, -е вертикален, отвесен
vertikalt [vauti’kald] adv. вертикално, отвесно
vest [‘vcesd] sb. -еп жилетка • han havde en vest på under jakken под сакото си имаше жилетка vest [‘væsd\ sb. запад • Valby ligger vest for København валбю е на запад от Копенхаген
Vesten [tessdm] prop. Западът vest]er l’væsdra] -adj. -er, -re западен, Западно-
vestibule [ocesdibyb] sb. -n, -r, -me вестибюл
vestlig\‘væsdli] adj. -t, -е западен veteran [vede’rah] sb. -en, -er, -eme
videnskabeligt
ветеран veto [‘ve to] sb. -et вето vi [tø] pron., os [bs], vores [tøras], vor [‘vå], f, vort [væd], f, vore [Ъй\о] f ние • vi elsker vores hus ние обичаме нашата къща • vi elsker vort land f ние обичаме родината си • vores nabo har flere penge end os съседът ни има повече пари от нас via [tø-a] præp. през, чрез viadukt [vva’dågd] sb. -en, -er, -eme виадукт, надлез vibe [tø-fø] sb. -n, -r, -rne калугерица (малка блатна птица) vibration [vibra’sjoh] sb. -en, -er, -erne вибрация vibrator [vi’brap] sb. -en, -er, -eme вибратор
vibrere [vi’bræo] vb. -r, -de, -t вибрирам vicekonsul [‘vi-sakon^ul] sb. -en, -er,
-егпе вицеконсул vicevært [‘vrs^vaud] sb. -en, -er, -erne домоуправител; човек, отговарящ за реда в кооперацията vid [W<3] adj. -t, -е широк • døren står på vid gab вратата е широко отворена
•    nederdelen er for vid полата е твърде широка
vide [tø-da] vb. ved [‘ved], vidste [‘vesdal, vidst [‘vesd] зная; познавам • jeg gad vide, hvad sådan en villa koster бих искал да знам колко струва такава вила • jeg ved det ikke не знам • jeg ved godt, hvor han kommer fra знам той откъде е •jeg ved ikke, hvad han hedder не зная как се казва • jeg fik at vide, at han var syg разбрах, че е болен • jeg vil geme have at vide, hvad det koster искам да знам колко струва това viden [tø cføn] sb. еп знание, познание videnskab [Ъгдзп^даЪ] sb. -еп, -ег,
-егпе наука videnskabelig [vi-dan’sgabali] adj. -t,
-е научен • han udfører videnskabeligt arbejde той се занимава c научна работа
videnskabeligt [vi dan’sgabalid] adv. научно
videnskabsmand
videnskabs|mand [‘vi-dansgabs/nan’] sb. -manden [-тапзп], -mcend [-piæn\ -mændene [-/псеп’зпз] учен video [‘video] sb. -en, -er, -erne видео videofilm [‘videofilm] -en, =, -ene видеофилм videre [vi-дзз] adj. komp. по-нататъшен
•    kjolerne var blå, røde, grønne og så videre роклите бяха сини, червени, зелени и т.н. • han arbejdede videre alene по-нататьк той работи сам
•    de stoppede ikke, men gik videre ind i skoven те не спряха, а продължиха навътре в гората • indtil videre har du ikke overbevist mig за момента ти не успя да ме убедиш • du kan ikke uden videre besøge fremmede mennesker не може просто така да ходиш на гости у чужди хора
videregående [Ъгдзздазпз] adj. =, = по-нататъшен vidne [vvdna] sb. -t, -r, -те свидетел, очевидец • hun var vidne til en forbrydelse тя беше свидетел на едно престъпление vidne [vi-бпз] vb. -r, -de, -t свидетелствам, давам свидетелски показания • dommeren afhørte vidnerne съдията изслуша свидетелите vidneudsagn [vrdnsudjawh] sb. -et, =, -ene свидетелски показания vidst [vesd] vb. —* vide прич. от vide vidste [vesds] vb. —* vide vidt [‘vid] adv. широко • så vidt jeg ved bor der 5 millioner mennesker i Danmark доколкото зная, в Дания живеят 5 милиона души vidtberømt [vidbe,rdm’d] adj. =, -е широкоизвестен vidtrækkende [vidpagsns] adj. =, = обширен, широкообхватен vidunder [tøд,апЪ] sb. -et, -е, -ne чудо vidunderlig [vid’ånbli] adj. -t, -е чудесен vidunderligt [vid’ånblid] adv. чудесно vie [tø] vb. -r, -de, -t венчавам; посвещавам • præsten vier brudeparret пасторът венчава младоженците
•    han har viet sit liv til videnskaben той
посвети живота си на науката vielse [viblsa] sb. -п, -г, -те венчавка vifte [vefds] sb. -n, -r, -те ветрило vifte [vefda] vb. -r, -de, -t размахвам, махам • de vifter med de små Dannebrogsflag те махат c малките датски знаменца vig [vij] sb. -en, -e, -ene малък залив vige [tøy’a] vb. viger [vib], veg [vej], veget [vejsd] отстъпвам, оттеглям се отдръпвам се, отказвам се • hun veg ikke fra hans side тя не се отделяше от него • hart viger ikke tilbage for noget той не се спира пред нищо vigepligt [‘vijsplegd] sb. -еп право на изпреварване (българите употребяват противоположното понятие, букв. задължение за отказване от предимство) vigtig [vegti] adj. -t, -е важен vigtigt [vegtid] adv. важно vikar [vi’ka] sb. -en, -er, -erne заместник, временно изпълняващ дадена длъжност viking [vijciri] sb. -en, -en, -eme викинг vikle [vegb] vb. -r, -de, -t намотавам, превързвам; забърквам се viktoriansk [vigtori’ansg] adj. =, -e викториански viktualieforretning [vigtudljsfopådneri] sb. -en, -er, -егпе деликатесен магазин (в който месните продукти са нарязани на парченца, готови за сандвичи) vil [vel] vb.—* ville сег. вр. от ville vild [vil] adj. -t, -е див, свиреп, неистов; нелеп • drengene er somme tider noget vilde момчетата понякога са необуздани • han for vild i Københavns gader той се заблуди (c колата) в уличките на Копенхаген ‘jeg er vild med København аз съм във възторг от Копенхаген • jeg havde aldrig i min vildeste fantasi troet, at jeg skulle vinde i lotto J даже в най-смелите си фантазии никога не съм си представял, че ще спечеля от лотарията vildland [vil.an] sb. -anden [-.fin], -cender
[-pzn’o], -ænderne [-penbna] oo дива патица
vildfarelse [vilfablsa] sb. -n, -r, -rne заблуда, заблуждение, грешка, илюзия vild|mand [‘vil/nan] sb. -manden [-,man], -mænd [-pnæn\ -mcendene [-jnæriana] дивак
vildnis [’oiljiis] sb. -set пустош, пущинак, храсталаци, буренаци, дебри, джунгли vildsvin [tø/frøn] sb. -et, =, -ene <x> глиган, диво прасе vildt [‘vild] sb. -et дивеч vildt [‘vil’d] adv. диво, неистово; странно • han slog vildt omkring sig той се отбраняваше яростно • det var vildt sjovt l това беше страшно забавно vildtvoksende [vil’dpogssna] adj. =, = диворастящ, див, занемарен vilje [vilja] sb. -n воля, желание • han fik sin vilje той постигна своето • hun får altid sin vilje тя винаги постига своето
•    de gjorde det med vilje те направиха това нарочно
viljestyrke [‘viljslsdyjga] sb. -n сила на волята
vilkår [viljcå’] sb. -et, =, -ene условие; обстоятелство • ikke på vilkår! J за нищо на света! (в никакъв случай, при никакви условия) vilkårlig [vilkåli] adj. -t, -е случаен, произволен vilkårligt [vU’kålid] adv. случайно, произволно villa [‘vila] sb. -en, -er, -erne вила ville [vela] vb. vil [‘vel\, [ve], ville [vela], villet [velad] искам, желая; и като спомагателен глагол • vil du med i biografen? искаш ли да дойдеш с мен на кино? •jeg vil gerne have en kop kaffe бих искал чашка кафе • hun vil have arbejde пи сега тя ще има работа
•    hun vil komme hjem i morgen тя ще се върне утре •jeg vil skrive opgaven i aften ще си напиша заданието довечера • det vil nok blive regnvejr i morgen утре сигурно ще вали • vil du vcere sød at lukke vinduet? ще бъдеш ли
vink
така любезен да затвориш прозореца? villig [‘vili] adj. -t, -е съгласен, готов, склонен
villigt [‘vilid] adv. съгласно (закона);
сговорно vimp|el [vembal] sb. -len, -ler, -lerne вимпел
vims [tømi] adj. -t, -е \ старателен, неуморен; ловък, пъргав, чевръст, жив, подвижен, бърз vimst [vem’sd] adv. пъргаво, сръчно, ловко, бързо vin [‘vin] sb. -en, -e, -ene вино vind [tøn] sb. -en вятър • vinden blæser fra vest вятърът духа от запад • han lod en vind gå j той пусна газове (пръдна) vinde [‘vens] vb. vinder [tena], vandt [‘van’d], vundet [vånad] спечелвам, побеждавам • vi vil vinde fodboldkampen ще спечелим футболния мач • konkurrenterne vinder ind på Burgerking конкурентите настигат Бургеркинг • nye ideer vinder frem нови идеи печелят популярност vindeltrappe [venal,traba] sb. -n, -r, -rne вита стълба vinder [‘uenb] sb. -en, -е, -ne победител vindjakke [venjaga] sb. -n, -r, -rne винтяга
vindmølle [venpiøla] sb. -n, -r, -rne вятърна мелница vindrue [vin,drwa] sb. -n, -r, -rne oo грозде, лоза vindstyrke [ven^sdyuga] sb. -n, -r, -rne сила на вятъра vindue [‘ven,du] sb. -t, -r, -rne прозорец
•    hun kigger ud ad vinduet тя гледа през прозореца vindueskarm [‘vendus,kam] sb. -en, -e,
-ene перваз; черчеве vinduesrude [venduspwda] sb. -n, -r,
-те стъкло на прозореца vinduesvisker [‘venduspesgo] sb. -en, -e, -ne чистачки (за предното стъкло) vinge [Ьеца] sb. -п, -r, -те крило vingummi [vingåmi] sb. -et вид желиран бонбон vink [verig] s^- ~et> =< ~ene махване (c
461
ръка); знак, намек • politibetjenten gav et vink om, at der var fri bane полицаят даде знак, че пътят е свободен • hun adlyder hans mindste vink тя изпълнява всичките му капризи • han fik et vink med en vognstang om at skifte stil J много ясно му показаха, че трябва да промени стила си vinke [Ъецдз] vb. -r, -de, -t махам с ръка
•    han vinker farvel til sin familie той маха за сбогом на семейството си
•    dronning vinker til folket кралицата маха на народа
vink|el [1иецдз1\ sb. -len, -ler, -lerne ъгъл
•    en ret vinkel прав ъгъл • journalisten skrev historien udfra en ny vinkel журналистът написа историята от нов ъгъл
vinkelret [‘vengsl/ad] adj. =, -te правоъгълен vinkelret [‘verigslpad] adv. под прав ъгъл, перпендикулярно vint|er [‘ven’do] sb. -eren, -re, -rene зима
•    det sneede hele vinteren цяла зима валя сняг • от vinteren kan man løbe på skøjter през зимата може да се карат кънки
vinterferie [‘ven’djfeujs] sb. -п, -r, -rne зимна ваканция vinterfrakke [‘vendofrags] sb. -n, -r, -rne зимно палто vintergæk [vendogæg] sb. -ken, -ker, -kerne кокиче viol [vi’ol] sb. -en, -er, -erne oo теменужка violet [vio’læd] adj. =, -te виолетов violet [vio’læd] adv. виолетово violin [vio’liti] sb. -en, -er, -erne цигулка vippe [ЬеЬз] sb. -n, -r, -rne люлка; трамплин • børnene sad på vippen på legepladsen децата седяха на люлката на детската площадка • han lavede et udspring fra den store vippe i svømmehallen той скочи от големия трамплин в басейна vippe [ЪеЬз] vb. -r, -de, -1 люлея се
•    båden vipper fra side til side лодката се люшка от едната страна на другата
•    du må ikke vippe på stolen! не се клатушкай на стола!
vips [vebs] interj. опа! viril [vi’riT] adj. -t, -е силен, мъжествен virilt [vi’rttd] adv. мъжествено virke [Ъидз] sb. -t дейност, работа virke [Ъидз] vb. -r, -de, -t действам, функционирам, правя впечатление
•    bremserne virker ikke спирачките не действат • pillerne virker beroligende таблетките действат успокоително
•    det virker som en god idé това ми се струва добра идея • han virker lidt deprimeret той изглежда малко угнетен
virkelig [ЪидзИ] adj. -t, -е действителен,
настоящ • romanen bygger på en virkelig historie романът е създаден по истинска случка virkelig [ЬидзИ] adv. действително, реално, в действителност, наистина
•    jeg synes virkelig, at du er dygtig наистина ми се струва, че си способен • han er virkelig dygtig той действително е способен (кадърен)
virkelighed [‘viugalified] sb. -en действителност, реалност • han er i virkeligheden ikke min rigtige far всъщност той не ми е истинският баща • mine drømme blev til virkelighed мечтите ми се сбъднаха virkelighedsfjern [vuglihedsfja/n] adj. -t, -е далечен от / чужд на действителността virkelighedsf j emt [‘vuglihedsfja/nd] adv. далеч от действителността virkeligt [‘vugslid] adv. действително virkning [‘иидпец] sb. -en, -er, -erne (въз)действие, резултат, последствие virkningsfuld [‘virgnerisful’] adj. -t, -e ефективен, впечатляващ virkningsfuldt [‘virgnerisful’d] adv.
ефективно virkningsløs [‘virgne/is,løs] adj. -t, -e напразен virkningsløst [‘virgneqsjøsd] adv. напразно
virksomhed [hiiugssmhed] sb. -en, -er, -erne предприятие; дейност • hun
arbejder i en stor virksomhed той работи в голямо предприятие • de blev straffet for politisk virksomhed наказаха ги за политическа дейност virus [‘vi rus] sb. -sen, -ser, -serne Cl вирус
virvar [‘vUpa’] sb. -et хаос, безпорядък, бъркотия, неразбория vis [ves] adj. -t, -se определен, някой
•    der er visse emner, han ikke vil diskutere има определени теми, които той не иска да обсъжда
vis [tøS] adj. -t, -е мъдър; уверен
•    Abraham var en vis gammel mand аврам беше един мъдър стар човек
visdom [‘vistfom] sb. -men мъдрост visdoms|tand [‘visdoms,tan] sb. -tanden [-fanan], -tænder [-fæn’o], -tænderne [-fæn’ona] мъдрец (зъб) vise [tø\rø] sb. -n, -r, -те песен, стих vis|e [‘visa] vb. -er, -te, -t показвам, доказвам; откривам,намирам, разкривам, проявявам (чувства) • hun viser ham bogen тя му показва книгата
•    det vil tiden vise времето ще покаже
•    han viste sig at være en flinkfyr той се прояви като мило момче
viser [tø-ia] sb. -en, -е, -ne часовникова стрелка • den lille viser малката стрелка (за минутите) • den store viser голямата стрелка (за часовете) vished [ves,hed’] sb. -еп увереност, достоверност visit [vi’sid] sb. -ten, -ter, -terne визита visitere [visi’teb] vb. -r, -de, -t посещавам visitkort [vi’sidjcå’d] sb. -et, =, -ene визитна картичка
viske [vesga] vb. -r, -de, -t изтривам, избърсвам, изтърквам viskelæder [vesga,læcb] sb. -et, -e, -ne гума (за триене) visker [vesgo] sb. -en, -е, -ne чистачка (на кола) viskestykke [vesga,sdoga] sb. -t, -r,
-те кухненска кърпа (за бърсане на чинии)
visjmand [vis/пап] sb. -manden [-/папзп], -mænd [-/næn], -mændene
voksdug
[-jnænana] мъдрец, учен, старейшина visne [‘vesna] vb. -r, -de, -t вехна, увяхвам, посървам visse [vesa] adj. —» vis вж. vis viss|en [vesan] adj. -ent, -ne увяхнал, сбръчкан, сух vissent [‘vesand] adv. унило, сухо, вяло vist [tøsd] —> vis, adj. вж. vis vist [‘vesd] adv. сигурно, със сигурност
•    han kommer vist snart той със сигурност ще дойде скоро
vist [visd] —> vise, vb. прич. от vise visuel [‘visu,æl] adj. -t, -le визуален vis|um [vi’såm] sb. -ummet, -a, -aene виза
vitamin [vita’min] sb. -et, -er, -erne витамин
vits [tødi] sb. -en, -er, -erne j виц • han fortalte en sjofel vits J той разказа един мръсен виц vittig [viti] adj. -t, -е остроумен vittighed ]’vidi,hed’] sb. -en, -er, -erne анекдот, шега, смешка • han kan mange vittigheder той знае много вицове vittigt [‘vitid] adv. остроумно vodka [vodka] sb. -en водка vogn [våwn] sb. -en, -e, -ene кола, вагон • toget har mange vogne влакът е c много вагони • vi tager en vogn hjem ще си вземем такси до вкъщи
•    supermarkedet har mange vogne klar til kunderne в супермаркета има много колички за купувачите • han er ikke tabt bag en vogn J той хич не е загубен
vognmand [‘våwnjnan’] sb. -manden [-,тапзп], -mænd [-,mæn], -mændene [-fnænbne] притежател на транспортно предприятие за пътници и/или стоки vogte [‘vagda] vb. -r, -de, -t охранявам, пазя, дебна • du skal vogte dig for at komme i dårligt selskab t гледай да не попаднеш в лоша компания vogterdreng [‘vagdo,drari’] sb. -en, -e,
-ene пастирче vokal [vo’kaTj sb. -en, -er, -erne гласна voks [‘vogs] sb. -et восък voksdug [‘vogs,du] sb. -en, -e, -ene мушама (непромокаема)
463
vokse [‘vogsa] vb. -r, -de, -t раста, израствам • jeg er vokset op på Lolland аз израснах на о-в Лолан • problemerne vokser og vokser проблемите се увеличават непрекъснато • han vokser med opgaven c усложняване на задачата той все повече се усъвършенства • han er ved at blive voksen той възмъжава, пораства voks|en [‘vogsan] adj. -ent, -ne възрастен; пораснал • børnene og de voksne децата и възрастните voksent [‘vogsand] adv. като голям, като възрастен vold [‘vol’] sb. -en, -e, -ene земен насип, крепостна стена, вал, дига • skal vi gå en tur på voldene? да се разходим ли по валовете на крепостта vold [‘vol] sb. -еп насилие • politiet bekæmper volden i Københavns natteliv полицията се бори c насилието в нощния Копенхаген vold|e [узЬ] vb. -er, -te, -t причинявам voldelig [‘vohli] adj. -t, -е насилствен, яростен
voldeligt [‘vohlid] adv. насилствено voldgift [‘volgifd] sb. -en извънсъдебно споразумение voldsforbryder [‘volsfoprydb] sb. -en,
-е, -ne престъпник, който използва насилие
voldsom [‘vol^orn] adj. -t, -те агресивен, буен • han er en voldsom mand той e агресивен мъж • han har en voldsom appetit той има страхотен апетит voldsomt [‘vol^om’d] adv. агресивно, буйно, рязко vold|tage [volfa] vb. -tager [-,ta], -tog [-{o“], -taget [-/a’så] изнасилвам • hun blev voldtaget тя е изнасилвана voldtægt [volfægd] sb. -en изнасилване volt [‘vol’d] sb. -en, =, -ene волт volumen [uo’lwmæn] sb. -en обем vom [1vom] sb. -men, -те, -тепе търбух, тумбак, шкембе vor [‘uå] pron. —> vi наш vordende [‘vædam] adj. =, = бъдещ, предполагаем
vore [‘v&-o] pron.—> vi наши vores [bå’M] pron. —> vi наш/наши Vorherre [vå’ha-o] prop. Отче наш vort [vå’d] pron. —► vi наш vorte Oå’da] sb. -n, -r, -те брадавица;
зърно (на гърдата) votere [vo’teb] vb. -r, -de, -t гласувам;
обмислям vov [‘våw] interj. o! vove [‘våva] sb. -n, -r, -те вълна; вал, стена
vove [‘våva] vb. -r, -de, -t осмелявам се, решавам се, рискувам • hun vover ikke at fortælle ham det тя не се осмелява да му разкаже това vovehals [‘våvafials] sb. -en, -e, -ene смелчак, немирник, палавник, луда глава
vov|et [‘vå-изд] adj. -et, -ede дързък, смел • han gjorde et vovet forsøg той предприе рискован опит • han fortæller en vovet vits той разказва един дързък (предизвикателен) виц vovet [‘våvad] adv. дръзко, смело vrag [‘vraw] sb. -et, =, -ene останки, остатъци, развалина • skibet blev til et vrag under stormen корабът се разби (на трески) по време на бурята • han har drukket så meget, at han ligner et vrag J той толкова много е пил, че прилича на развалина vrage [vraws] vb. -r, -de, -t отхвърлям, оказвам се vralte [vralda] vb. -r, -de, -t ходя, клатушкайки се vrang [‘vrati] sb. -en опаката страна (вътрешната страна на дреха); опакова бримка • han tog trøjen på med vrangen udad той облече пуловера наопаки
•    han så samfundet på vrangen той вижда обществото от лошата му страна • hun strikker to ret og to vrang тя изплита две лицеви и две опакови бримки
vrangforestilling [‘vrarrfå-ofdeleri] sb. -en, -er, -erne невярна, превратна представа (за реалността) vrant|en [‘vrandan] adj. -ent, -ne мрачен,
неприветлив, намусен, навъсен, начумерен, затворен vrantent [brcmdand] adv. мрачно vred [bræd] adj. -t, -е зъл, сърдит • er du vred på mig? сърдиш ли ми се? • han er vred over, at hans elever kommer for sent той се сърди/дразни/ядосва, че учениците му закъсняват vred [bræ’d] vb. —> vride мин. вр. от vride
vrede [bræ-дз] sb. -n злоба, гняв, ярост vredt [bræd] adv. злобно, гневно vride [bri-дз] vb. vrider [bridb], vred [bræd], vredet [’vrærhd] завивам, усуквам, намотавам, завъртвам, завинтвам • hun vrider det våde tøj тя изстисква мократа дреха • hun vred og vendte sig тя се извиваше и въртеше
•    han vred armen om på sin lillebror той изкълчи ръката на по-малкия си брат • hun har lyst til at vride halsen om på ham J иска й се да му извие врата
•    han vred sin hjerne for at finde et svar мозъкът му завря, докато намери отговор
vrikke [игедз] vb. -r, -de, -t люлея, въртя, клатя vrimle [ЪгетЬ] vb. -r, -de, -I гъмжи, пъпли • det vrimler med myg гъмжи от комари • børnene vrimlede ud i skolegården децата се изсипаха в училищния двор (излизат от училище) vrinske [brensga] vb. -r, -de, -t цвиля vrisse [‘vrisa] vb. -r, -de, -t мърморя, ръмжа, изсъсквам (отговор) vrist [bresd] sb. -еп, -е, -ene горната част на стъпалото между пръстите и глезена
vriste [bresda] vb. -r, -de, -t измъквам, изтеглям, изкопчвам vræl [‘vræl] sb. -et J рев, писък, вик vræle [bræ Id] vb. -r, -de, -t J рева, плача, крещя
vrænge [Ьгацз] vb. -r, -de, -t надсмивам се, присмивам се
vrøvl [braivt] sb. -et J глупост, нелепост, безсмислица; жалба, оплакване; неприятности • sikke noget vrøvl!
væg
J ама че глупост! • пи er der vrøvl med computeren igen \ ето че отново компютърът се развали • han gør altid vrøvl over et eller andet J той все се оплаква за щяло или нещяло vrøvle [browh] vb. -r, -de, -t бърборя, дърдоря глупости v-tegn [be“tajh] sb. -et, =, -ene V-знак (символ на победа) vue [by] sb. -t изглед, поглед vugge [Ьадз] sb. -n, -r, -rne люлка vugge [Ьадз] vb. -r, -de, -t люлея vuggesang [Ьйдз^ац] sb. -en, -e, -ene люлчина, приспивна песен vuggestue [vågs^dwa] sb. -n, -r, -rne детски ясли vuggevise [bågspi ss] sb. -n, -r, -rne люлчина, приспивна песен vulgær [vul’gæu] adj. -t, -е вулгарен vulgært [vul’gæ/d] adv. вулгарно vulkan [vul’kan] sb. -en, -er, -erne вулкан vundet [Ьапзд] vb.—* vinde прич. от vinde
vurdere [vuu’deb] vb. -r, -de, -t оценявам vurdering [vuu’dereri] sb. -en, -er, -erne оценка
WS-|mand [veve’æs/nan] sb. -manden [-/папзп], -mænd [-fnæn], -mcendene [-jnænbm] водопроводчик, човек, който отговаря за поддръжката на отоплителната, вентилационната и санитарната инсталация væbne [ЬееЪпз] vb. -r, -de, -t въоръжавам се vædde [bæds] vb. -r, -de, -t обзалагам се
•    skal vi vædde om, hvem der vinder? да се обзаложим ли кой ще победи? • jeg tør vædde på, at det bliver regnvejr i morgen обзалагам се, че утре ще вали væddeløb [bædajøb] sb. -et, =, -ene състезание væddeløbsbane [bædsløbspans] sb. -n,
-r, -rne S писта за надбягване væddemål [bædz/nål] sb. -et, =, -ene S залог
vædder [bædb] sb. -en, -e, -ne oo овен væde [bæ-дз] sb. -n влага, влажност væg [bæ’g] sb. -gen, -ge, -gene стена
væge [væja] sb. -n, -r, -те фитил vægelsind [væjal,sen] sb. -et непостоянство, нерешителност væggelus [‘væga,lus] sb. -en, =, -ene oo дървеница vægre [væjra] vb. -r, -de, -t отхвърлям, отказвам (се) vægt [vægd] sb. -en, -e, -ene тежест vægt [vægd] sb. -en тегло, тежест • han har taget på i vægt той е напълнял
•    hun lægger vægt på orden og renlighed тя отдава значение на реда и чистотата
vægtafgift [vægdawgifd] sb. -en,
-er, -erne данък върху транспортно средство в зависимост от масата му vægtig [vægti] adj. -t, -е имащ тежест, важен, значителен vægtigt [‘vægtid] adv. тежко, значимо vægtløftning [vægdjøfdneq] sb. -en S вдигане на тежести væk [‘væg] adv. вън, далеч • min pengepung er blevet væk изчезна ми портмонето • han har været væk i 10 dage нямаше ro 10 дни • gå væk! J махай се! • fingrene væk! \ долу ръцете! не пипай! vække [‘væga] vb. -r, -de, -t будя • min kæreste vækker mig hver morgen моят любим ме буди всяка сутрин vække [‘væga] vb. vækker [væga], vakte [vagda], vakt [vagd] предизвиквам (напр. възхищение) • kunstnerens billeder vakte opsigt картините на художника събудиха интерес vækkelse [vægalsa] sb. -n, -r, -me пробуждане, възраждане; пробуждане на вярата (религ.) vækkeur [væga,uj] sb. -et, -e, -ene будилник
vækst [bægsd] sb. -en ръст, растеж • det er et firma i vækst фирмата се разраства
•    hun er lille af vækst тя е дребна на ръст
væld [‘væl] sb. -et, =, -ene изобилие, голямо количество vælde [væla] sb. -t управление, режим vælde [væla] vb. -r, -de, -t тече буйно, блика, шурти
vældig [vældi] adj. -t, -е огромен vældig [vældi] adv. страшно, много, доста • han er vældig træt той доста се умори
vældigt [vældid] adv. грамадно vælge [vælja] vb. vælger [vælja], valgte [valda], valgt [val’d] избирам • hun har valgt en rød bluse тя избра една червена блуза • hun er blevet valgt til Folketinget тя е избрана за Фолкетинга
•    han kan vælge og vrage \ той може свободно да избира
vælger [vælja] sb. -en, -е, -ne избирател vælling [væleri] sb. -en рядка каша, негъста смес vælte [vælda] vb. -r, -de, -t преобръщам, събарям; оборвам, провалям • hun kom til at vælte kaffekanden тя бутна каната за кафе • han væltede ned af stolen той падна от стола • de vælter sig i penge \ те се въргалят в пари væmmelig [væmali] adj. -t, -е противен, неприятен væmmeligt [væmalid] adv.
отвратително væmmelse [væmalsa] sb. -n отвращение væmmes [væmes] vb. væmmes [væmes], væmmedes [væmedas], væmmedes [væmedas] чувствам отвращение, гади ми се • jeg væmmes over pornofilm порнофилмите ме отвращават vænne [væna] vb. -r, -de, -t отучвам, отвиквам; привиквам, приучвам • hun prøver at vænne sin datter til at spise pænt тя се опитва да приучи дъщеря си да се храни прилично •jeg kan ikke vænne mig til at tale engelsk på universitetet не мога да свикна до говоря в университета на английски
•    han prøver al vænne sig af med at bande той се опитва да се пребори с навика си да ругае
værd [vau] sb. et стойност værd [vau] adj. струващ си • maleriet er mange tusind kroner værd картината струва няколко хиляди крони • den film er ikke værd at se този филм не си струва да се гледа • det er ikke
umagen værd selv at dyrke grøntsager не си струва труда сам да отглеждаш зеленчуци værdi [vau’di’] sb. -еп, -er, -егпе ценност, стойност • hun fik gaver til en vcerdi af10.000 кг. тя получи подаръци на стойност 10 000 крони værdig [baudi] adj. -t, -е достоен værdige [bcu,dia] vb. -r, -de, -t удостоявам værdighed [baudified’] sb. -en достойнство, гордост, чест • det er under min værdighed at beskæftige mig med bagateller под моето достойнство е да се занимавам с глупости værdigt [baudid] adv. достойно værdiløs [vau’di,lø’s] adj. -t, -е недостоен værdiløst [vau’di,løsd] adv. недостойно værdipapir [baudipapW] sb. -et, -er,
-eme ценни книжа værd|sætte [båu^æda] vb. -sætter [-fædo], -satte [-,sada], -sat оценявам, ценя være [Ъсе’з] vb. er [Йu], var [va], været [bå’od] да бъда, съм • han er lærer той е учител • to og to er fire две и две е четири • vil du være så venlig at række mig saltet? ще бъдеш ли така мил да ми подадеш солта? • han var været i Spanien i et år той е бил една година в Испания • han har været ude for en ulykke той претърпя злополука • hun er ved at lære dansk тя учи датски • vil du godt lade være med at ryge her? моля те, не пуши тук • hvad skulle det være? какво желаете? • hvordan kan det være, at du altid kommer for sent? как така непрекъснато закъсняваш? • at være eller ikke at være, det er spørgsmålet да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът
værelse [ba-olsa] sb. -t, -r, -rne стая væremåde [bæ-DfnåSa] sb. -n, -r, -rne начин на държание/поведение værft [bdufd] sb. -et, -er, -eme корабостроителница værge [båuwa] sb. -n, -r, -те попечител, опекун
væsen
værge [båuwa] vb. -r, -de, -t защитавам, пазя
værk [vajg] sb. -et, -er, -eme произведение, труд, дело, работа; механизъм • han vil læse H. C.Andersens samlede værker той иска да прочете събраните съчинения на Андерсен
•    det er lysten, der driver værket желанието е в основата на нещата
•    vi må gå forsigtigt til værks трябва внимателно да се заловим за работа
værkfører [båugfø’o] sb. -en, -е, -ne началник-цех værksted [luaugtsdæd] sb. -et, -er, -eme работилница, сервиз • tømreren har et stort værksted дърводелецът има голяма работилница • bilen trænger til en tur på værksted колата трябва да се закара на сервиз værktøj [bdugpj] sb. -et инструменти værktøjskasse [baugtojsjcasa] sb. -n, -r, -те сандъче/кутия за инструменти
•    journalistens værktøjskasse способите/ похватите на журналиста
værne [Ьаипа] vb. -r, -de, -t пазя, отбранявам værnepligt [baunaplegd] sb. -en военна повинност værre [bce’o] adj. komp. —> dårlig сравн.
ст. от dårlig værsgo [‘vausgo] adv. заповядайте, моля værst [bæusd] adj. sup. —> dårlig превъзх.
ст. от dårlig vært [våjd] sb. -en, -er, -eme стопанин, домакин, собственик, водещ (на предаване) værtinde [våudena] sb. -п, -r, -rne стопанка, домакиня værtsfolk [baudsfolg] sb. pl. стопани, домакини værtshus [bauds,hus] sb. -et, -e, -ene кръчма, пивница • jeg skal på værtshus отивам на кръчма væsjen [bæsan] sb. -net, -ner, -neme същество, създание; същност • han er et stakkels lille væsen той е нещастно малко създание • han afslørede sit sande væsen той показа истинската
467
væsentlig
си същност • det er ikke noget, at gøre sådan et væsen ud af няма нужда да се вдига толкова шум заради това væsentlig [bæsandli] adj. -t, -е съществен væsentligt [‘væ’sondlid] adv. съществено væske [‘væsgs] sb. -n, -r, -те течност væv [væ’w] sb. -en, -e, -ene тъкачен стан væv [‘væw] sb. -et тъкан væve [‘væ-va] vb. -r, -de, -t тъка; вплитам (при разказ); говоря дълго, неясно, витиевато væver [‘vee’vo] sb. -en, -е, -ne тъкач væv|er [vævo] adj. -ert, -re бърз, сръчен, ловък
væveri [vævo’ri’] sb. -et, -er, -erne тъкачество; фабрика за платове vævert [‘vævod] adv. бързо, ловко, сръчно
våbjen [‘våbon] sb. -net, -ne, -nene оръжие, оръдие våbenhvile [ЪаЪзпрйз] sb. -n, -r, -rne примирие, прекратяване на огъня våd [’våd] adj. -t, -е мокър, влажен
•    sportsmanden var våd af sved S спортистът бе плувнал в пот • det blev en våd aften i беше влажна вечер • vi har hverken fået vådt eller tørt не сме нито яли, нито пили
vådeskud [Ъй дз^дид] sb. -det, =,
-dene непредвиден изстрел, който по погрешка улучва някого vådt [‘vod] adv. влажно, мокро våge [‘våwo] sb. -n, -r, -rne дупка в леда våge [Ъйи>з] vb. -r, -de, -t бдя, пазя vågjen [‘vå-шзп] adj. -ent, -ne буден, бдителен, внимателен, умен • hun holder et vågent øje med sin søn тя много внимава за сина си vågent Yvå-wsnd] adv. бдително vågne [‘våivna] vb. -r, -de, -t събуждам се
•    han vågnede kl. 7 той се събуди в 7 ч. vår l’oå’] sb. -en пролет
vår [‘v&] sb. -et, =, -ene калъф, покривка (за възглавница, юрган) vås [‘udi] sb. -et глупост
468

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: